Няма успех без провал, а правилните въпроси са по-ценни от безкрайните усилия

Представете се с няколко думи…

Казвам се Александрина, накратко Аля. Вече почти десет години вървя по пътя на предприемачеството. Започнах със събитийна агенция след дълъг опит в хоспиталити индустрията, а по време на COVID преминах към продуктови бизнеси и различни индустрии. В крайна сметка се върнах към добре познатата ми сфера, но този път от технологична гледна точка, със софтуер за оптимизация на събития.

Днес фокусът ми е в три посоки: The Liber - социална медия за предприемачи и креативни хора, с фокус върху луксозни преживявания и продукти; Negotiate Like a Woman – глобален проект, който събира реални казуси от преговори на жени, за да помогне на други жени да се подготвят по-добре; и консултиране на стартъпи в ранната им фаза, когато идеите или новите продукти са все още крехки, но перспективни. Общото между всичките ми начинания е стремежът да свързвам хора и идеи и да им давам повече възможности за развитие.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Пъстра и разнообразна. Винаги съм следвала хобитата и личните си интереси, като постепенно ги превръщах в проекти и бизнеси. Израснала във Варна, дълго време работих в сферата на събитията, ресторантьорството и туризма, всичко свързано с преживяванията. Спортувам от дете, затова естествено имах и бизнес в здравето и красотата. Силна тема за мен е и да насърчавам повече жени да поемат рискове.

Обичам да търся начини да монетизирам интересите си, но не просто заради парите, а защото вярвам, че така намирам решения на реални проблеми и го правя с удоволствие. Това за мен е най-важното правило: да ми е интересно и забавно. Ако тези елементи липсват, предпочитам да не се ангажирам.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Да се отделя от семейството си за известно време. Израснах в дом, където семейството е най-висшата ценност, но когато ви делят близо две поколения, комуникацията е трудна. Като млад човек имах нужда да експериментирам, да пробвам, да рискувам и дори да се провалям, за да разбера кое наистина ми носи удоволствие и смисъл. За моите родители, които са израснали по време на тежък комунизъм, този подход изглеждаше безразсъден. Наложи се за известно време да ограничим контактите си, докато не приемат, че просто имаме различна визия за света. Вярвам, че много родители несъзнателно ограничават мечтите на децата си, движени от страх и желание да ги предпазят. Но истината е, че в дългосрочен план ограбват децата си от щастието на себереализацията.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че „здравата работа“ е мит. Да, усилието е важно, но то не е ключът към успеха. Много по-важно е да си създаваме пространство за мислене и наблюдение, дори в моменти, в които изглежда, че „не правим нищо“. Именно тогава идват най-добрите идеи.

Още нещо, което бих искала да знам по-рано е че правилните въпроси са по-ценни от безкрайните усилия. „Как мога да постигна повече с по-малко?“, „Дали тази задача наистина е критична и ще доведе до резултат?“, “Кой в контактите ми може да ми даде добър съвет по този въпрос?”. Такива въпроси отварят много повече врати, отколкото безкрайното „работене“. Опитът е нужен, за да се научим да ги задаваме, но щом веднъж започнем да си казваме „А какво ако…“, хоризонтът пред нас се разширява неимоверно.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

За някои хора това е ясно още от първия ден, но повечето го откриват постепенно. Ключът е в експериментирането и готовността да поемаме рискове, вместо да чакаме „сигурния“ път. С времето нещата започват да се наместват. Вярвам, че решението се крие в комбинацията между разум и интуиция. Разумът ни помага да разсъждаваме стратегически в какво сме силни и в какво не. Интуицията ни насочва към това, което искрено ни вълнува. Когато двете вървят заедно, неимоверно човек ще открие призванието си.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Всеки ден си задавам този въпрос. Според мен най-ценни ще бъдат уменията да съчетаваш знания от различни области и да намираш пресечната точка между тях. В ерата на изкуствения интелект тясната специализация няма да е достатъчна – моделите са толкова добри, колкото е информацията, с която са обучени, а захранването им с огромен спектър данни е твърде скъпо. Това означава, че тесните специалисти постепенно ще бъдат изместени. Ще успяват хората, които умеят да работят с хора, да мислят креативно и да разбират от поведенчески науки. Тоест, тези, които могат да съчетават технологии с дълбоко разбиране за човешката природа, мотивации и нужди.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като наистина бъдем заинтересовани. Когато се интересуваш искрено от хората и от техните истории, избори и мотиви, връзките се получават естествено и са много по-смислени. Проблемът е, че позабравили изкуството да водим разговор и умението да даваме, без веднага да очакваме нещо в замяна.

В България понякога битува нагласата „не помагай излишно, за да не се прецакаш“. Аз мисля обратното: помогни, дори и да се „прецакваш“. В крайна сметка сме нищо без хората около нас и е добре да го помним не само в моменти на криза.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Да се опитвам да въвеждам ред и справедливост навсякъде. Понякога човек трябва да си избира битките и да следи за личния си интерес и този на близките си.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната среда се разпознава по онова постоянно усещане на горчивина и нежеланието да бъдеш част от нея, дори когато всичко „на хартия“ изглежда наред. Това е сигнал, който не бива да игнорираме.

Вярвам, че всеки човек трябва да има своя exit стратегия. Ако чакаме твърде дълго, напрежението и ядът се натрупват и избухват в най-лошия момент, често с последствия както за нас, така и за хората около нас. Затова е по-здравословно да слушаме вътрешния си глас и да си тръгваме с финес навреме.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих започнала да работя по-рано и бих отложила ученето в университет, докато не съм наистина сигурна какво искам.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Според мен „мотивацията“ е преувеличена концепция. Истината е, че 90% от работата е скучна и въпреки това трябва да бъде свършена. Ключът се крие в дисциплината и консистентното действие. Дори и да е малко, да е всеки ден в правилната посока.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Не вярвам в универсалния баланс. Всеки има свое съотношение между работа и личен живот, което се променя в различните етапи. Важно е редовно да си задаваме въпроси свързани с това какво е приоритет сега, къде се намираме и как се чувстваме, и според това да пренареждаме времето и енергията си.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато вече не ни е предизвикателно, интересно, забавно или ангажиращо. За мен скуката и стагнацията са най-неприемливите усещания. Ако ги изпитвам твърде дълго, това е ясен знак, че е време за промяна.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Няма успех без провал. Отнасяйте се към провала като към експеримент, начин да съберете данни кое работи и кое не. И се научете да се наслаждавате на процеса.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешната кариера е тази, която прави живота на околните по-добър, носи ни удоволствие всяка сутрин и ни събира с хора, които уважаваме и на които се възхищаваме.