Предизвикателството през следващите години ще е да запазиш интереса си към това, което правиш

Представете се с няколко думи…

Аз съм Александър Дурчев. Над 25 години се занимавам с управление, стартиране и съсипване на бизнеси, въпреки че някои, особено в областта на маркетинг комуникациите, са доста успешни. Управляващ партньор съм на All Channels Communication Group съм. Компанията е най-голямата българска независима комуникационна група с множество български и международни отличия за какво ли не. Имаме офиси в София и Виена и предлагаме интегрирани услуги в областта на рекламата, PR, BTL и събитиен мениджмънт, инфлуенсър маркетинг и медиа планиране. Съсобственик съм в Cohones Brewery – крафт пивоварна, произвеждаща изключителни бири. Преподавам от много години в Американския университет в България. Преподавал съм през годините в СУ и в НБУ. Учил съм доста – имам две и половина магистърски и докторска степени. Имам прекрасни две дъщери и съпруга.  

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Изстрелваща. Започнах бизнеса си на 24 години. Компанията много бързо спечели важни клиенти и отличия и стана популярна. Нищо от това нямаше да стане възможно без съдружниците ми и прекрасните хора, които идваха, оставаха или пък си отиваха от All Channels. Нещата се случиха адски бързо и нямах много време да ги осмислям през годините. Трябваше да се държим  с колегите над вълните и да не позволяваме да загубим представата кои сме и защо правим всички това – дали заради тежки бърнаути, или поради заслепяване от временните успехи.  

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Те са няколко. Първият беше, когато си дадох сметка, че няма как да съм служител в тоя живот и се метнах в нещо, което струваше скъпо – нерви, приятелства, моменти със семейството, пропуснати купони и алкохол изпит от някой друг. Втората е, когато с колегите ми си дадохме сметка, че, за да бъдеш успешен предприемач, трябва да имаш топки. Така през 2008 година, баш в големия шок и ужас на финансовата криза, стартирахме рекламната ни агенция – втората самостоятелна операция в Групата. От там апетитът дойде с яденето. Това предопредели превръщането ни в комуникационна група – модел, който много от компаниите на пазара последваха. Има и още много други важни решения. Животът на предприемача е наситен с безрадостни моменти, в които трябва да се правят избори, някои от които са болезнени, но пък важни за оцеляването на бизнеса.   

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че не можеш да управляваш хора, процеси и клиенти, с рогата напред. Бизнесът е като организма – трябва да се грижиш за него, да го тренираш редовно и да му даваш възможност да пораства постепенно. Ексцесивният ръст води до прегряване на хората, системите за управление на бизнеса и загуба на клиенти. Аз го разбрах по емпиричен начин.   

Другото важно нещо което ми се искаше да знам като емпатичен и социален човек, че на върха е самотно и студено. В йерархично общество като българското, хората често поглеждат нагоре и виждат… задници. Вярвам, че през годините привлякохме и възпитахме хора, за които йерархията не е ние срещу задниците, а е основана на уменията и опита, който с колегите ми обменяхме през годините. Ние го наричаме йерархия на опита – не е важно дали имаш бели косми, а какъв опит можеш да споделиш с останалите.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Когато човек усети пеперуди в стомаха си, когато прави нещо, което му носи пари и след работа вместо да скролва до тотален brainrot, се рови и чете по същата тази тема, значи е намерил своето. За да стигне до там, трябва да експериментира, да търси, де вълнува. Днес това е голямо предизвикателство – социалните медии често изстискват и последната капка ентусиазъм особено в по-младите, предлагайки евтин затъпяващ допамин. Отново виждаме естествения подбор в една иронична, нова версия.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Според мен най-важните умение в следващите години ще бъде да си дисциплинарен, да се концентрираш и задълбочаваш, и да запазиш интереса си към това, което правиш. Икономиката на мърдащия палец, ни възпитава към бързи удоволствия, която убива търпението в хората нещата да се случат с естествените си темпове. Всички очакват бързо натрупване на знания, бързо разрешаване на проблемите, бърза кариера, нов допамин. Това ще бъде големият проблем на следващите поколения според мен. Технологиите ще променят до неузнаваемост много индустрии. За да успееш или дори само да оцелееш в тези промени няма да се достатъчни просто специфични знания и умения. От хората ще се очаква да са самодисциплинирани, гъвкави и устойчиви. А за да си такъв трябва да си фокусиран в нещата, които обичаш, но които е вероятно да се променят още утре.   

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Защо не трябва да изглеждаме заинтересовани? Според мен контакти се изграждат, когато ясно споделим, че горим в дадена тема. Когато ясно споделим с обекта на нашия интерес, че споделяме една и съща страст и се възхищаваме от неговите успехи в дадена област, ние създаваме нещо като духовна връзка. Ако обектът на вашия професионален интерес не откликне, давайки му сигнал, че се вълнувате от една и съща област, значи вие нямате нужда от този контакт. И вероятно този човек е това, което много хора си мислят за него.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Една мъдрост казва, че човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в  един и същи камък. И аз съм правил стотици грешки, част от които съм потретвал. Това, което се случи по време на Ковид, беше голям урок за мен. Позволих си да се предоверя, но и направих много резки движения. Разделихме се с много ценни хора и счупихме много приятелства в компанията. Какво щеше да стане, ако бях действал по друг начин, е трудно да се гадае. Истината е, че днес компанията е отново на крака, с невероятен екип и клиенти.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Когато хората започнат да „решават“ проблемите на компанията във вътрешни чатове, значи нещата са тръгнали на зле. Това означава, че са се обособили хейт звена, които винаги „знаят“ по-добре как могат да се решат проблемите на компанията, но мениджърите не заслужават да чуят големите им решения. Това същевременно означава, че мениджърите са се отдалечили от екипа си, въздигнали са се на пиедесталите си, забравяйки, че всеки човек има своята гледна точка и са позволили тази гледна точка да стане тема на неформални разговори в компанията. Това са тежки моменти, в които, ако хората в хейт звената не са напуснали, трябва да бъдат безкомпромисно освободени. Това е болезнено, защото  така често „изгарят“ прекрасни специалисти, това повлича след себе си вълна от следващи напуснали и не на последно място – трябва да се комуникира директно същността на проблема с мениджърите на компанията.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Вероятно щях да започна по-късно. Стартирах компанията си още незавършил университет и с 1-2 години практически опит. Бих натрупал повече мениджърски опит, преди да се впусна във всичко това. Това може би щеше да ми спести много неловки и трудни моменти.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Някои пробват с мрънкане – дефиниране на низ от проблеми, изхвърлянето им навън, намиране на недоволни съмишленици и дефиниране на общата им мизерия. Повярвайте ми, това не работи. Тъкмо напротив – задълбочава нещата, както се опитах да обясня по-рано. Имам една нова любима мисъл, неочаквано, на Олександър Усик – „Аз нямам мотивация, аз имам дисциплина“. Мотивацията лесно изчезва. Уморен си, ядосан си, обезверен си и… хоп – един ден просто не ти се ходи на работа, не ти се правят същите тъпи неща. Тук идва дисциплината. Дисциплината  да се събудиш, да станеш и да отидеш въпреки себе си, за да се справиш с проблемите. А както знаем – когато се справим с проблемите, винаги идват слънчеви дни.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Работа ще има и след нас. Освен ако не сте мозъчен хирург, трябва да си дадете сметка, че този баланс е изключително важен, за да не се налага да изнасилвате мотивацията си с военна дисциплина. Но ако работата ви доставя повече удоволствие от общуването с близките, може би е време да се обърнете към специалист. За съжаление и тук трябва дисциплина – да спрете, да си зададете въпроси, да намерите отговорите и да направите промени с живота си.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Вероятно, когато разберем, че просто имаме някаква работа. Пеперудите са изчезнали, дисциплината не помага и ние виждаме повече проблеми отколкото решения. Виждал съм хора, които са загубили посоката си в даден бранш и това е добра възможност за тях не просто да сменят компанията, но  дори и индустрията. Този рестарт често е изключително полезен за психическото здраве на хората и им помага да трупат нови знания, умения и да направят страхотна нова кариера.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Да бъдат дисциплинирани да не се отказват.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Да бъдеш щастлив, дори в моментите, когато кулата от карти се срине, защото има с кой да я вдигаш отново.