Работя в Мадрид в испански стартъп за дигитални решения

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Здравейте, аз съм Василена Василева и работя в испанската стартъп компания Tochat.be. Нашата платформа предлага дигитални инструменти, свързани с WhatsApp, като създаване на WhatsApp бутон за събиране на данни, система за резервации, линкове за плащания и автоматизации насочени към представители на малкия и среден бизнес. 

Работата в стартираща компания е истинско предизвикателство, тъй като изисква изпълнение на разнообразни задачи като създаване на съдържание за социални медии, onboarding на клиенти, презентации, фактури и проследяване на плащания. Въпреки това, основният ми фокус е върху продажбите, както и върху изграждането на стратегически партньорства и сътрудничества с технологични компании в същия сектор. Във всекидневната ми  комуникация колеги и клиенти използвам испански и английски език.

През последната година сме се съсредоточили в стратегия за дългосрочно развитие чрез изграждане на устойчиви партньорства с големи дигитални медийни групи от цяла Европа. В момента участвам в два пилотни проекта с онлайн бизнес справочници и указатели от Белгия (FCR Media)  и Австрия (Herold).

Вярвам, че изграждането на партньорства ще остане една от малкото бизнес функции, които изкуственият интелект няма да може да замени.

Всеки ден четем как с AI можем да автоматизираме бизнес функции като финанси, маркетинг и дори продажбите. Но партньорствата по своята същност са дълбоко човешки – те се градят върху доверие, отношения и дългосрочен ангажимент. И именно тук човешката интуиция няма алтернатива.

Сътрудничеството с други стартъпи ми позволява да опозная различни бизнес модели и стратегии. Испания е сред водещите страни в Европа по създаване на стартиращи компании и се чувствам истинска късметлийка, че работя в тази екосистема.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там? Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Живея от близо 10г в Мадрид, Испания.

В България завърших езикова гимназия с изучаване на испански език. След това започнах висше образование като студентка в специалност Испанска филология, но след първата година осъзнах, че това не е моят път, и реших да замина за Мадрид. Там завърших бакалавър по Туризъм – Управление на хотели и туроператори в Universidad Europea de Madrid.

След завършването си се върнах в България и веднага започнах работа в малка туристическа агенция, която организираше културни турове за испанци. По-късно продължих кариерата си в маркетинг и продажби в големи хотелски вериги.

През 2013г срещнах съпруга ми - испанец и две години по-късно отново заминах за Мадрид.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Първите предизвикателства, с които се сблъсках, бяха предимно административни – узаконяване на престоя и подобни процедури. Създаването на приятелства също се оказа трудна задача. Испанците само на пръв поглед изглеждат общителни, но всъщност са резервирани и трудно допускат чужденци в своя кръг.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Не съм разчитала на местни общности и организации. Аз съм много комуникативен, любопитен и отворен човек, тези  качества ми помогнаха много при адаптирането ми в чужда държава. Освен това съм страстен любител на изкуството и културата, а Мадрид е толкова космополитен град, че е трудно човек да скучае и да се чувства самотен. 

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България? 

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Смятам, че работната култура зависи от мисията и ценностите на всяка компания. Ценя доверието, което шефът ми гласува, имам пълна свобода на действие, не се налага непрекъснато да търся неговото одобрение. 

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Испанците са бохеми по душа и характер. Организацията на задачите, темпото на работа и решаването на проблеми при тях често се случват по-бавно. 

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Испанците не харесват прекалената директност – затова е по-удачно проблемите да се посочват по деликатен и индиректен начин. Също така, определено не разбират нашето чувство за хумор.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Тук за чужденците процесът по намиране на работа е доста труден. Заплатите са сравнително ниски. Много технологични компании предпочитат да наемат фрийлансъри от Латинска Америка, за да намалят разходите си. Личните контакти играят ключова роля при намирането на професионални възможности. 

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

O, да. Аз самата преживях “дигитална трансформация”.

Пандемията от COVID-19  разтърси туризма и хотелиерството, и мнозина трябваше да се замислят какво да правят с кариерите си. Вместо да чакам нещата да се оправят, реших да действам и се насочих към технологиите, като завърших магистърска програма по електронна търговия в Университета Комплутенсе в Мадрид (2021-2022). Няколко месеца след като завърших започнах работа в компанията, където съм вече 3 години.

В дигиталния сектор в Испания е ключово да си проактивен и да градиш знания, следвайки експерти в платформи като LinkedIn и YouTube. LinkedIn е страхотна платформа не само за B2B продажби, но и за учене, тъй като предлага достъп до професионални общности и ценни ресурси. 

Именно поради тази причина дипломата сама по себе си не е от основно значение ( за дигиталния сектор ), а практическите умения, които можеш да приложиш веднага. Това е една от основните разлики с България – там дипломите често са на преден план, докато тук работодателите ценят реалните умения и опит. За да успееш, трябва постоянно да се учиш, да експериментираш и да се адаптираш към новите тенденции в индустрията.

Също така е важно ( ще го кажа по-небрежно ) :  “да се кефиш да разцъкваш различни платформи и дигитални инструменти”. 

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Разбира се, особено през 2001 г.  През последните десет години усещам положителна промяна – все повече испанци посещават България, а все по-често чувам от колеги испанци да споделят, че са използвали услугите на български специалисти от ИТ сектора. 

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Най-добрият начин да започнеш работа в Испания е първо да работиш в чужбина за международна компания, която след това да те премести в локалния си офис в някой голям град в Испания. Говоря за работа в големи международни компании, където заплащането и условията са значително по-добри в сравнение с тези на местните испански фирми.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Честно казано, не съм от хората, които се връщат към миналото или се чудят „какво би станало, ако…“. Гледам смело напред и се фокусирам върху бъдещи проекти и кариерни възможности.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Работя изцяло дистанционно и този модел ми дава свободата да работя без затруднения и от България – особено през лятото, когато мога да съчетая професионалните си ангажименти с ваканцията на сина ми. Два месеца в България донякъде компенсират фактът, че живея далече.

В професионален план ми липсва работата с колегите от България. 

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Към настоящия момент животът ми е свързан с Испания. Съпругът ми е испанец и имаме син на 10г.

С радост бих пътувала до България по-често, ако имам възможност да участвам в семинари или да преподавам в курсове. След завършването на магистърската програма по електронна търговия, координаторът на програмата ме покани да изнеса лекция, свързана с екосистемата на стартъпите. В бъдеще се виждам като преподавател, споделящ знания и вдъхновение.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Испанците са много пестеливи. Много внимават за какво харчат парите си. В България сме свикнали да си угаждаме и харчим пари за глупости, или просто харчим повече отколкото можем да си позволим. Впечатленията са ми, испанците в това отношение имат по-добра финансова култура. Много добре разграничават нужди от желания. Аз също успявам да поддържам добра финансова дисциплина.

Ако обаче говорим за пари като финансово възнаграждение,то те дават сигурност и възможности. Но истинската удовлетвореност идва, когато работата ти е смислена и ти позволява да растеш професионално и лично. В съвременното общество често приемаме за норма успехът да се измерва единствено в пари – според мен това е погрешно схващане.

Моят съвет е, от една страна, да се стремим към финансова култура, а от друга – към баланс: между кариера и семейство, между професионални амбиции и психично здраве. Парите са важни, но никога не бива да бъдат единствената мярка за щастие и успех.