Силният бизнес започва от сплотеното семейство

Представете се с няколко изречения ..

Казвам се Станислав Попов и съм съосновател и изпълнителен директор на RSC.bg - компания, която изградихме преди близо десетилетие с идеята да съчетаем модерни технологии с човешко отношение. Нашата дейност е в сферата на консултантските и технологичните решения, фокусирайки се върху работа с изкуствен интелект и големи обеми от данни, но в основата ѝ винаги стои една проста философия: ако не можеш да помогнеш на клиента да спи по-спокойно, значи не си свършил работата си.

Паралелно с това съм пълноценен участник на пълно работно време в едно прекрасно семейство - съпруг и баща на две енергични деца. В семейството намирам най-честните си съветници - там няма корпоративни филтри, нито „дипломация“. Децата не четат финансови отчети, но умеят да задават въпроси, които променят перспективата. Наскоро синът ми ме попита: „Тате, ако помагаш на толкова много компании да работят по-добре, имаш ли време да помогнеш и на мен да си построим най-добрата дървена къща в двора?“. Започнахме да мислим по къщата, а в същото време такива моменти ме карат да осъзнавам, че балансът между бизнес и личен живот не е абстракция, а ежедневна практика.

 

Разкажете ни какви са философията и ценностите на компанията, която представлявате в момента?

Философията на компанията е да създаваме дългосрочни партньорства, а не еднократни сделки. Вярваме, че истинската стойност се гради върху доверие, прозрачност и постоянен стремеж към подобрение.

Отношението към служителите и колегите е не по-малко важна част от нашите ценности. За нас е ключово да се поставяме от гледната точка на отсрещната страна - било той служител или клиент - и да се опитаме да разберем как мисли, какво го мотивира и какво очаква. Това ни напомня, че никога не сме сами в процеса - винаги има връзки и отношения между хората, които стоят над всяка сделка и над всяка система.

Същото важи и за нашите клиенти. Ние рядко имаме „бивши“ клиенти - с повечето, с които започнахме работа още от самото създаване на компанията, продължаваме да работим и до ден днешен. Това е най-голямото доказателство, че ценностите, в които вярваме, имат реално отражение в отношенията ни и извън офиса.

От колко време развивате настоящата Ви компания? Какви са най-ценните уроци, на които Ви научи случващото се в този период?

Компанията съществува вече повече от 9 години. Най-ценният урок, който научихме през това време, е че успехът не идва от едно голямо постижение, а от стотици малки победи, постигнати заедно с хората около нас.

Спечелването на един от първите ни големи проекти беше истинско изпитание. Тогава трябваше да направим proof of concept с реалните данни на клиента, за да докажем, че можем да се справим и да заслужим доверието му. Стояхме цяла седмица почти без сън в офиса, за да се адаптираме към напълно нова за нас среда, пълна с предизвикателства, непознати ситуации и непознати партньори, с които да работим. Но усилията си струваха - не само че реализирахме проекта успешно, а и оттогава вече повече от 8 години сме партньори с този клиент и сме минали заедно през редица нови инициативи. Често обичам да казвам: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни“ - и тази история е живото доказателство за това. Най-големите предизвикателства често се превръщат в най-силните връзки.

Но уроците не идват само отвътре. Те идват и от клиентите - особено от онези, с които работим от самото начало и до днес. Когато партньорството е дългосрочно, то преминава през различни етапи - растеж, кризи, промяна на пазара - и всяка ситуация те поставя на изпитание. Един клиент ни каза: „Истинската ви стойност е не когато всичко върви добре, а когато сте до нас, когато ни е най-трудно“. Тогава разбираш, че най-големият урок е да се поставиш на мястото на другия - колега или клиент - и да усетиш света през неговата перспектива.

Днес гледам на тези периоди не като на „години на оцеляване“, а като на години на натрупване на доверие. Това доверие е капитал, който не фигурира в нито един счетоводен отчет, но е най-ценният ресурс на компанията.

 

Ако Вие лично трябва да пишете обява за работа, с какво бихте привлекли вниманието на един бъдещ Ваш служител?

Не бих писал стандартна обява с точки от типа „изисквания“ и „задължения“.
Бих написал:
„Ако вярваш, че офисът е място, където идваш да растеш, а не просто да отработиш осем часа - ела при нас. Ако искаш задачите да са трудни, но винаги смислени - ще ги намериш тук. Ако не се страхуваш да кажеш „не съм съгласен“ дори на шефа си - вероятно вече си нашият човек“. В обявата бих добавил и: „Очакваме и да спорите с нас, но аргументирано“.
Разбира се, по-сложната част е не да напишеш обявата, а да изпълниш това, което си обещал в нея - да създадеш реална среда, в която хората наистина могат да растат, да спорят и да се чувстват значими. Именно затова гледаме на подобни послания не като на реклама, а като на ангажимент към екипа.

 

Какво прави Вашата компания, за да организира конструктивна и ползотворна за всички работна среда? Трябва ли хората в колектива да бъдат приятели?

По принцип съм привърженик на правилото: не е нужно да сме най-добри приятели, за да сме отличен екип. Хората трябва да се уважават, да си вярват и да си помагат, но не е задължително да празнуват рождените си дни заедно.

Вярвам, че ценностите никога не са само на хартия - те трябва да се живеят всеки ден. У дома имаме една традиция, която наричаме „Часът на семейството“. Всяка седмица различен човек (аз, съпругата ми или някое от децата) става „модератор“ и представя своя идея - може да е малък проект, игра, научен експеримент, план за екскурзия или просто да посвирим на китара и да попеем. Това ни учи да се изслушваме, да даваме свобода на различните гледни точки и да ценим индивидуалния принос.

Този модел пренасям и в компанията - когато дадеш думата на всеки, дори на най-младия член на екипа, винаги изниква нещо ново и ценно. За нас всеки член на компанията е изключително важен. Стремим се да опознаем хората не само като професионалисти, а и като личности - да разберем техните интереси, хобита и страсти, и когато е възможно, да ги практикуваме заедно. Така изграждаме култура на взаимно уважение, в която индивидуалното отношение е не по-малко значимо от общия успех.

Още от самото създаване на компанията поддържаме инициативи, които засилват това усещане за общност. Организираме срещи с целия екип, независимо кой по кой проект работи - всеки разказва какво прави и какви уроци е научил. Това поддържа връзката помежду ни и дава усещане, че вървим напред заедно.

Имаме и по-нестандартни инициативи - като нашите каравани на морето, разположени на готин къмпинг. Те са на разположение на всеки от екипа, който се записва в обща система и може да прекара време със семейството си в нашите уникални морски къщички. Едната от тези каравани дори реновирахме заедно у дома, в двора - с помощта на пици и бира. Това се превърна в незабравимо преживяване и пример за това как работата може да прелива в приятелство.

Тиймбилдингите ни пък се организират от външна компания, но винаги с акцент върху социалния елемент - не просто активности, а истинско сплотяване. При нас е традиция на тези събития да каним и половинките и семействата на колегите - независимо дали са женени от 15 години или са гаджета от 15 дни. Вярваме, че работата не трябва да откъсва хората от най-близките им, а напротив - да създава баланс и възможност за повече споделени моменти. А и не рядко участваме в отборни състезания, като планински преходи и спортни събития, където сме заедно като екип и извън офиса.

Всички тези практики са начин да покажем, че зад проектите и задачите стоят хора - с идеи, мечти и енергия - и че именно това е силата на компанията ни.

Какво Ви кара да ходите с удоволствие на работа? Как се справяте с трудните и напрегнати моменти?

Ходя с желание, защото всеки ден носи ново предизвикателство. Най-голямото удовлетворение идва, когато виждаш как след много усилия и съвместна работа сложните проблеми намират своето решение, а клиентът вече е спокоен, че системите му работят.

Трудни и напрегнати моменти има постоянно - това е естествена част от бизнеса. Справям се с тях по различни начини. Имам на десктопа си кратки клипчета със семейството ми, които носят кодово име от рода на „Otvori, kogato rabotata ne varvi.mp4“. Сами можете да предположите какво има в тях и как ми влияят - усмивката идва мигновено и напрежението пада.

Справям се с напрежението и чрез малки ритуали. Например, когато ситуацията е много напрегната, изключвам лаптопа за 15 минути, излизам на кратка разходка около офиса или провеждам философски разговор с баща ми и си казвам: „Ако след 15 минути това пак изглежда като края на света, значи наистина е сериозно“. В 90% от случаите вече не изглежда толкова страшно.

Като цяло всички добри практики за пълноценен живот са моят „арсенал“ срещу стреса - здравословно хранене, спорт, хранителни добавки, достатъчно сън, пълноценна почивка, пътувания, време на открито, музика, невероятни изживявания с приятели. Живея в полите на Витоша и се опитвам всеки ден след работа да правя преходи. Като цяло доста обичам планината. Отделно на мен лично кафето ми действа чудесно в напрегнати моменти, а естествено разчитам и на добавки като ашваганда 😉. Всичко това ми помага не само да се справям със стреса, но и да поддържам енергията и концентрацията, нужни за ръководенето на екип и компания.

Безспорно най-силният ми мотиватор да ходя с удоволствие на работа и да намирам сили в трудните моменти е моето семейство - моята прекрасна съпруга Петя, която е до мен винаги, във всеки един щастлив или труден момент, и безапелационно е най-силната ми подкрепа, както и двете ми будни деца - Митко и Кати, които ми напомнят ежедневно защо всичко това има смисъл.

 

Какъв модел на работа изповядва Вашата компания - офис или дистанционен?

Работим хибридно - офис и дистанционно. Вярвам, че свободата носи отговорност. Ако човекът знае, че му вярваме, той сам ще си подреди времето така, че резултатът да е най-добър.

Практиката за дистанционна работа я имаме още от ден първи на компанията - много преди началото на Ковид. Винаги сме работили с индивидуални хора от различни места - Пловдив, Варна, Вършец, села около Враца, Пазарджик и други - без да имаме офиси там. Това е естествен начин на работа за нас, а не временна мярка.

Какво мислите за възможността да дадете опции за гъвкаво работно време, в чийто рамки служителите да имат по-голяма свобода да разпределят личните и работните си ангажименти?

За мен гъвкавото работно време не е „екстра“, а естествена част от начина, по който функционира една съвременна компания. Хората са различни - един е най-продуктивен сутрин в 7:00, друг мисли най-ясно вечер след 21:00. Важно е да измерваме резултатите, а не часовете, прекарани пред екрана. Така сме дори и с моят партньор Румен - аз съм фен на ранния труд, а той е на вечерния. И двете стратегии са еднакво успешни, стига да има доверие и ясен фокус върху крайния резултат.

В нашата компания винаги сме гледали на гъвкавостта като на доверие. Ако човек има свободата сам да подреди деня си, той ще намери оптималния баланс между работа и личен живот. Така не само върши повече, но и го прави с повече удоволствие.

Имаме и примери, които доказват това. Един наш колега получи европейско финансиране за собствен хотел и се премести във Вършец. Той програмираше буквално от рецепцията на хотела, като съчетаваше двете си роли - предприемач и специалист в екипа ни. Това не само не беше пречка, а напротив - донесе допълнителна енергия и вдъхновение.

Същото важи и за родителите в екипа. Имаме колеги, които водят децата си на училище сутрин, а започват работа малко по-късно, или пък приключват по-рано, за да са на тренировка или концерт на детето си. Гъвкавият модел им позволява да са едновременно добри професионалисти и пълноценни родители.

С други думи - гъвкавото работно време е инвестиция в доверието и автономността на хората. А когато те усещат, че компанията ги подкрепя, отговарят със същото - с повече отдаденост, креативност и ангажираност.

 

Как се отразяват върху бизнеса Ви непрекъсващите развитието си технологични промени в световен мащаб?

Технологиите се променят с такава скорост, че понякога се шегуваме: „Докато направим стратегия за следващата година, тя вече е остаряла“. Но ние не се опитваме да спираме вълната - учим се да сърфираме върху нея.

Например, когато започнахме да експериментираме с изкуствен интелект в анализа на данни, някои се притесняваха, че това ще замени човека. Реалността беше друга: благодарение на новите инструменти успяхме да спестим часове ръчна работа и хората имаха време за по-смислени задачи - за анализ, за нови идеи.

 

Колко важна е йерархията и какво означава тя за Вас? На какъв вид комуникация сте привърженик във Вашата компания?

Вярвам в йерархията като в „скелет“ - тя държи структурата, но не трябва да се вижда постоянно.

Относно комуникацията съм привърженик на правилото: ако можеш да кажеш нещо на колега в рамките на 2 минути срещу кафе - не му пращай имейл. Това спестява стотици излишни съобщения годишно и прави атмосферата много по-човешка. Истината е, че доста неща изобщо не е необходимо да оставят „следа“ - разговорът лице в лице е напълно достатъчен. Естествено, за теми, които изискват информация за бъдеща справка или по-официално проследяване, имейлът остава най-добрият вариант.

 

Какъв е Вашият кариерен съвет за всички хора, които изграждат стратегия за професионалното си развитие?

Моят съвет е: не гонете позиции, гонете умения. Позициите ще дойдат, ако сте полезни. Виждал съм млади хора, които започват като стажанти, но за година стават водещи експерти - защото са имали куража да питат, да грешат и да учат бързо.

Ако трябва да дам метафора - кариерата е като шах. Не винаги е нужно да се движите само напред. Понякога най-мъдрият ход е встрани или дори назад, за да намерите по-добра позиция за следващата стъпка.