В Нидерландия хората уважават времето на другия

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Боряна Велинова - де Хаан, имам натрупани 10 г. в газовата индустрия и почти 10 г. в индустрия наричана Nutraceuticals, която включва / обобщава витамини, минерали, козметика. През последните две години се занимавам с разработване на нови пазари за липозомни хранителни добавки в Средния/ Далечния Изток и Ю. Корея.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

По-скоро държавата избра мен, отколкото аз да си избера нова държава за пребиваване, понеже това е родното място на съпруга ми. Винаги сме си говорили как ще се преместим в България или ще живеем на друго (по-топло) място с времето, но преди да разберем още сме тук. От малко повече от 20 г живея в северната част на Нидерландия.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Предизвикателства имаше колкото си поиска човек, въпреки че повечето се измиват от спомените с времето. Може би на първо място ще сложа Времето, което аз със моите 22г изцяло бях пропуснала да евалюирам преди да тръгна. Попадайки на място с една безкрайна есен, в което нямаш приятели и не говориш езика може много лесно да стопи ентусиазма и на най- силните личности. Имаше един продължителен процес на доказване породен от факта, че не си от тук. В днешно време е рядкост да бъдеш в среда само с местни жители, но в началото на 2000-те години правилата бяха други.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

За мен изучаването на езика беше задължителна поставена цел от първия момент. Започнах изучаването на Холандски 6 месеца преди заминаването си, във Варна при моята невероятна учителка/ заклет преводач Олга Камбурова. Тук на място изкарах осеммесечен курс, след което започнах първата си работа на холандски.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Приобщаването към културата и средата са много важни процеси, предполагам не само в тази държава. Холандия предлага(ше) безплатно обучение за овладяване на езика. Класовете се сформират по ниво на образование в родната държава, за да се поддържа темпото и нивото на обучение. Намерих по-голямата част от настоящите си международни приятели по време на този курс. Първата ми работа беше като преводач от български и руски за националната здравна организация, там научих изключително много за структурата и границите на обществото.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

В Нидерландия хората уважават времето на другия. Това е една от основните разлики; уговорките се спазват, график, срещи, ангажименти. Хората не си позволяват да променят направените уговорки без съществена причина, особено в последния момент, а ако се наложи промяна тя се оповестява на всички. Това все още липсва в България, прието е дори и в бизнес културата всяка уговорка да е предпоследна, а часа да е за ориентировка.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Всяка индустрия и компания са различни сами по себе си, но като цяло се търси ефективността на процеса. Холандеца е много практичен и пестелив човек, бях изключително изумена  от колегите в газовата индустрия, които всеки ден обядват абсолютно едно и също (главно сандвич с кашкавал). Лудото каране на колелета в тази държава продължава да ме впечатлява и до днес, особено като видя бременна майка с две деца на колелото и две чанти с покупки.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Безкрайно много 😊 Като започнем от културата на хранене – възможно най-бързо, около 18.00ч, без много динамика. Типично за тук, е да те поканят на гости след вечеря, около 19.30 – 20.00ч, казва се на кафе. С годините обкръжението ми свикна, че на гости у нас означава много блюда, храна за всички поканени и дълги часове прекарани на масата.

Сватбите тук са друг подобен пример; само част от гостите са поканени на вечерята, за другите на поканата пише, например: ‘‘Коктейл“, “Църква“ или “Церемония“ – при което се очаква да се появиш само през тази част на деня. Първата местна сватба си беше като шокова терапия (никой от нашата международна група не се беше запознал с тези привички и останахме гладни).

Холандецът е изключително директен и откровен събеседник, съвсем спокойно може да те попита: “А, защо се разведоха родителите ти?“, буквално минути след запознанството ви.

Посрещането на бизнес гости на празна маса или само с кафе и една точно определена на човек бисквитка беше една от големите ми корпоративни битки в ранните ми години тук. Мисля, че успях да построя многобройни мостове между културите с времето и да преборя бюджети за вечери и подаръци на чуждата делегация.

През първите си години на чужда земя, човек прави безбройни компромиси с това как е отраснал и е възпитан. След време имаш изградена нова, собствена фигура и личност, която повдига глава и отстоява своето разбиране за Нормално поведение.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Ако трябва да бъдем точни, в България съм работила само през студентските години и всичко се получаваше чрез познати. Тук процесите се променят динамично, в началните години на пребиваване беше доста трудно да се намери сериозна работа с Български паспорт. В днешно време се работи доста с агенти, които свързват търсенето с предлагането на пазара.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Преди влизането на България в ЕС се налагаше приравнителен изпит за шофьорската книжка и приравняване на дипломите от България. Езиковия курс беше задължителен, но безплатен.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Със сигурност. На интервюто за стюардеса ми беше казано съвсем директно, че поради акцента ми никога не бих достигнала до нивото на местните кандидати и няма смисъл да продължавам напред. В провинцията, в която живеем има и местен език (Фрижиан), който аз не говоря и това ме е ограничавало много навремето.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да не подценяват решението, да направят проучване на различни аспекти от живота в дадената държава, да преценят кои фактори са по-важни за тях. Има голяма разлика между стандарта на живот в милионния град или в селото в една провинция с диалект. Плюсове и минуси има навсякъде, но за всеки те са обособени от лични критерии. 

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Най- вероятно, да. Не съм сигурна дали Нидерландия би била отново новата ми страна, но когато започнах да пътувам извън България бях на 18г и бързо осъзнах, че имам интерес към други култури. По него време се опитвах да стана стюардеса, за да мога посещавам възможно най-много нови места. Благодарна съм, че работата ми е осигурявала достатъчно възможности за пътуване през всичките изминали години.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план е много по-измеримо: през първите 5-6 години успявахме само един път в годината да се приберем и това беше доста тежко за семейството и приятелите ни. Пропускахме сватби, кръщенета и погребения – това е част от цената на живота в чужбина. Планините са едно от най-липсващите ми природни красоти, но като цяло всичко ми липсва – слънцето, морето, истинските домати, дългото, безценно време прекарано на масата с любимите хора. Когато обаче привикнеш на живот в подредено, рамково общество, неуредените неща в родината започват да тежат много повече, от преди времето кога си живял там.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

През 2004г. обмисляхме сериозно завръщането у нас, прекарахме със съпруга ми около 6 месеца в търсене на работа, но освен в София не се отвори потенциална възможност да изравним стандарта си на живот. Интересното беше, че той като не българско говорещ получи много повече предложения от мен, и по-добре заплатени, заради сектора му на работа – ИТ. Вече инвестираме у нас и се пробираме все по-често, също така има вероятност някой ден и да заживеем там.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Това е доста личен въпрос. Всеки трябва да изгради своята връзка с парите и да определи колко са важни и кога са достатъчни те. Нидерландия е държавата на данъците. Тук цялата система е изградена върху облагане на данъкоплатците и съответно осигуряваща ги с облаги и социална сигурност. Когато пристигнах, преди повече от 20г, социалната мрежа поддържаща всеки гражданин беше много стабилна и спокойно бих казала, че си заслужаваше да се имигрира тук за по-добър и по-осигурен живот. През последните 5-7г нещата са много различни и социалната система не би подпомогнала новодошлите както преди време, но би им взела полагаемите данъци. Лично аз съм благодарна, че имам две държави, които наричам Мои и съм успяла да изградя основа, която ни позволява да живеем спокойно!