Бъдете искрени с това, което искате да оставите след себе си

Представете се с няколко думи..

Аз съм Мая Христова – човекът, който преди години постави основите на EDUGAMA Group и днес продължава да я развива като собственик и управител. За мен образованието е не просто работа, а мисия, защото вярвам, че то е най-силният катализатор за промяна.

Вече повече от две десетилетия моята страст е да улеснявам прехода между знание и действие – да помагам на хора и организации не просто да учат, а да прилагат, трансформират и оставят след себе си реална стойност. Още от самото начало на кариерата си търсех начини да изграждам платформи за развитие. Така създадох първия сертифициран учебен център на Microsoft в България, първия изпитен център на Prometric у нас, а след това и учебния център на HP – първия на Балканите.

Днес съм щастлива, че продължавам мисията – да давам на хората знания и увереност, които да превръщат в реални успехи.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Бих я описала като пътуване, изпълнено със смисъл и нови хоризонти. Никога не съм спирала да уча – от първите ми стъпки като ИТ професионалист, през изграждането на сертификационни центрове, до създаването на собствена компания. Това, което свързва всички тези етапи, е една и съща нишка – вярата ми, че когато човек получи правилното знание и подкрепа, той може да промени не само живота си, но и средата около себе си.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Един от онези моменти — когато реших да създам Първият сертифициран учебен център на технологична компания в България. Това не беше просто бизнес въпрос, а въпрос на визия: че България може да има образователни институции, които дават на обучаващите се не просто сертификат, а реална конкурентоспособност. Когато работих в екипи, усетих, че много хора имат мотивация, но не винаги имат платформа. Изборът да вложа време, усилия и риск, за да изградя платформа – това ме оформи.

Също така, стартирането на следващ голям технологичен учебния център, първи на Балканите — проект, който изискваше не само техническа експертиза, но и изграждане на партньорства, доверие, логистика. Това ме научи, че успехът не е само въпрос на идея, а на изпълнение, на хора, на процеси.

Днес, когато гледам стотици хора, преминали през нашите програми за обучение и развили се в своята кариера, знам, че съм направила правилния избор.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че страхът да направиш „грешен избор“ е част от процеса. Никой не ми каза, когато избираш пътека, няма гаранция, че ще е правилна – и това е ОК. Че понякога е по-добре да започнеш, въпреки несигурността, отколкото да чакаш сигурност.

Също, че успехът не идва сам – идват и самосравненията, и моментите, в които ще се почувстваш задмината. Има дни, в които питаш себе си „Защо другите напредват, а аз се движа по-бавно?“. И би било добре да знаех колко важно е да имаш мрежа от хора, които те подкрепят, които вярват в теб.

Истината е, че грешките са уроци, а доверието в екипа е безценно. Научих, че най-големите пробиви идват тогава, когато позволиш на хората около теб да изразят потенциала си и да растат заедно с теб.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Според мен, трябва да тестваш — и не само теоретично, а практически. Аз самата, когато стартирах с управление на учебен център, прекарвах дни с преподаватели, с обучаеми, с клиенти, слушах техните нужди — какво ги кара да се чувстват удовлетворени, какво ги притеснява, какво ги вдъхновява.

Добре е да се опиташ да работиш на малка практика — проекти, доброволчество, стажове — за да усетиш атмосферата, културата, дали работата те накара да се събудиш с желание, не просто с чувство за задължение. И още — да обръщаш внимание на това, какво ти идва естествено — кое правиш с лекота и радост, и кое те изморява не просто физически, а емоционално и умствено.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Вярвам, че бъдещето е комбинация от технология и човечност. Да, умения като анализ на данни, разбиране на изкуствен интелект и дигитална грамотност ще бъдат критични. Но също толкова важни ще са уменията да общуваме, да водим екипи, да показваме емпатия и да работим с хора от различни култури и среди. В нашата организация винаги търсим този балансвинаги търсим този баланс – курсове за нови технологии, но и обучения за лидерство, комуникация и личностно развитие.

•       Умение за адаптивно обучение — не просто да учиш, а да се учиш да учиш: навлизане в нови технологии, нови методологии, нови инструменти.

•       Критично мислене и анализ на данни — не бомбардировка с факти, а способност да ги интерпретираш, да различаваш важното от шума, да вземаш решения въз основа на данни.

•       Човешки умения („меката страна“) — емпатия, комуникация, лидерство, умение да мотивираш и вдъхновяваш — те ще станат все по-ценни, защото технологиите могат много, но не могат да заменят човешката връзка.

•       Етичност и социална осъзнатост — с повече автоматизация и AI, ще бъде важно как използваме тези технологии, какво въздействие имат те върху обществото.

•       Креативност и иновативност — способност да мислиш нестандартно, да опитваш нови пътища, да смесваш дисциплини (напр. технологии + хуманитаристика, бизнес + дизайн + психология).

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като започнем от едно просто нещо: да се интересуваме искрено от другия човек. Аз винаги съм вярвала, че добрите връзки се градят на автентичен интерес, а не на сметки. Когато попиташ някого какво му е предизвикателството, предложиш идея или дори просто изслушаш – това е мост. Много от най-силните ми партньорства са започвали с едно обикновено кафе и разговор без план, но с искреност.

Интересувайте се истински – какво прави някой, какво го мотивира, какви са му предизвикателствата. Не идеи какво той може да направи за вас — а как вие може да помогнете на него. Когато вие помагате, без очакване веднага да получите нещо — това оставя впечатление.

Започнете с малки жестове: споделете ресурс, книга, контакт, помощ — без да чакайте отплата. Това води до доверие. Хората помнят тези, които са им дали нещо безвъзмездно — дори и малко.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Някога се опитах да разрасна проект твърде бързо, без да имам необходимата структура. В крайна сметка това доведе до напрежение. Но научих, че устойчивият растеж е по-важен от бързия растеж. Тази грешка ме направи по-осъзната и ме научи да изграждам стабилна основа, преди да се устремя нагоре.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

За мен токсичната среда е място, в което хората губят увереност и започват да се съмняват в стойността си. Ако не можеш да изразиш мнение, ако се страхуваш от грешки, ако няма уважение – това е сигнал. Тогава е време да си тръгнеш и да потърсиш среда, в която ще се чувстваш ценен и ще можеш да растеш.

Признаците може да са тихи, но мъчителни: постоянно усещане за страх, че не можеш да говориш открито; липса на прозрачност; когато идеите ти се пренебрегват по неясни причини; когато се чувстваш изолиран, пренебрегван или потиснат емоционално.

Време е да тръгнеш, когато започне да се жертва здравето ти — ментално, физически, емоционално — за нещо, което обещава много, но ти дава малко блясък и много износване. Когато започнеш да се събудиш без желание, с тежест — това е знак, че промяната е необходима.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Може би бих започнала по-рано да изграждам менторски връзки. Днес в компанията ми имаме менторска програма за нашите преподаватели – защото знам от личен опит колко е важно да имаш човек, който вече е минал по този път.

Бих се научила да се доверявам повече – на собствената си преценка, но и на хората около мен – да споделям мисли, да търся съвет.

Също, бих започнала още отсега да създавам и записвам истории: не само успешните, но и тежките моменти — защото те оформят много повече, отколкото само успехите.

Но като цяло, не бих променила много – защото всеки избор, дори и несъвършен, ме е довел до това, което съм днес.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

В такива моменти си позволявам да се върна към причината, поради която започнах да се занимавам с това, което правя сега. Помня първите ни обучаеми, първия одобрен международно признат сертификат, първата обратна връзка от човек, когото съм вдъхновила — те са като гориво.

Също — да се обърна към нови проекти, които ме вдъхновяват, да сменя малките навици, да търся нови перспективи, да се уча от хора, които са в напрежение, които въпреки всичко продължават.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Балансът за мен е умението да бъдеш настоящ и присъстващ. И вярвам, че ако искаш да бъдеш добър лидер или професионалист, трябва да бъдеш и щастлив човек извън работата.

За мен балансът е нещо, което се коригира непрекъснато. Има сезони, в които работата ще изисква повече – нов проект, растеж, криза. Но тогава е важно да си задаваш граници – време за семейството, за хобита, за почивка. Когато съм с екипа – да съм изцяло там. Когато съм със семейството си – да не мисля за мейли и задачи. Научих се, че качеството на времето е по-важно от количеството.

А и уверявам се, че във фирмата, която ръководя, хората имат тези същите възможности – защото вярвам, че устойчивата организация се гради от устойчиви хора.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато започнеш да усещаш, че вече няма смисъл и радост в това, което правиш.  Когато усещането е, че сте достигнали таван, не заради липса на амбиция, а защото средата, сферата, моделът ви ограничават.

Смяната на работа може само да смени понятието “офис, фирма, заплата”. Смяната на кариера е по-дълбока – тя е смяна на посоката, на идентичността ти. Тя е операция на сърцето – трябва да има нещо, което ви кара да се събуждате с желание, не просто с нужда. Аз вярвам, че човек разбира този момент интуитивно, стига да си даде време да се вслуша.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не търсете успеха като крайна спирка, търсете смисъла. Когато правите неща, които имат значение за вас и за другите, успехът идва естествено.

Бъдете искрени с това, което искате да оставите след себе си. Успехът, според мен, не е измерим само в постижения, заплати или титли — той е измерим в това какво влияние имате, какво вдъхновявате, какво променяте.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За мен успехът в професионалния път не се крие само в титли и постижения, а в това човек да расте и като личност. Това е пътуване, което носи удовлетворение, смисъл и гордост — не защото всичко е било леко, а защото трудностите са се превърнали в ценни уроци. Път, в който си вдъхновил и подкрепил други хора да намерят своя посока. И най-важното — когато се обърнеш назад, да можеш да кажеш: „Оставих следа, която ще живее и след мен.“