„Без багаж ТВ“ - настъпва нова ера в пътешествията

 

Представете се с няколко думи..

„Неспокойна душа си ти, Биляна“, така ми говореше проф. Снежина Танковска, докато бях нейна студентка в НАТФИЗ, и може би никой не ме е описвал по-точно. Никога творчески спокойна, в постоянно креативно състояние – дори докато шофирам… разбира се, най-неподходящия момент за това, но е част от мен. Прегръщам чистосърдечно и всеотдайно хората, но засече ли детекторът лицемерие, лъжа, двуличие, изтривам с „голямата гума“. Непоправим алтруист, оптимист до степен на фантазьорство, обичащ човек съм и вярвам, че това е разковничето към щастлив живот.

За Вас пътуването по света е?

Най-голямата привилегия на съвремието е, че хората имаме възможност да пътуваме по света. Какво ли им е било на древните с крехките им дървени канута в големия океан… Пътуването е шанс да разшириш кръгозора си, да осмислиш съществуването си, да научаваш безкрайно, да намериш своята кауза, да бъдеш смислен и полезен човек.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Често се задава този въпрос, сякаш бройката има значение. Не влизат в моите бройки страните, в които съм имала престой на летището, или ден-два престой на прибежки. Не броя такива пътувания, защото те могат да заблудят, както теб самия, така и околните. За мен „пътуване“ е свещена дума. Означава да се посветиш на мястото, културата, да се вгледаш надълбоко в очите на хората, да дишаш в един ритъм с тях… Разликата е като между секс за една нощ и всеотдайна, изпълваща любов. Да се тагнеш от едно, второ, трето място, да селфиш като полудял – това не е пътуването в смисъла, който аз влагам в понятието. Не съм броила държавите, където съм попадала физически. Снимали сме в над 70 страни. В някои сме били по 8-9 пъти. Защо ли? Защото всеки път разбирам, че не съм видяла и още нещо, което ме вълнува, което трябва да бъде проучено и разказано. Имам безкрайна колекция от любопитни случки и срещи, които ме карат да обичам този свят до полуда. На повторна снимачна командировка на Ява, Индонезия, рано сутринта в хотела на закуска дойде само, за да пием по кафе, да ни донесе подаръци за децата и любимите ми бонбони с джинджифил гидът Дарвин, с когото сме работили преди години на острова. Беше пътувал цяла нощ, за да се прегърнем и да бъдем заедно само няколко минути. Такива топли приятелства създаваме по пътя и знам, че имаме семейство навсякъде. В това е смисълът!

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Повтаряме, потретваме, в Шри Ланка бях за първи път през далечната 1992г. и до днес съм пътувала из острова осем пъти. Ако не е важно за теб само „тагчето“, то всяка дестинация заслужава повече посещения. Само една Индия е колкото цял континент. Това, че си обиколил за три-четири дни „Златния триъгълник“ дава ли ти представа за тази така необятна в културологичен аспект страна? От пустиня до джунгли – едно пътуване е само като първата глътка от жадувано, божествено ароматно кафе, без право да допиеш чашата.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Първото ми пътуване до Кения през 2007г. беше разтърсващия документален проект за мен. Черна Африка не беше популярна в България. Обявих доста дръзко, донякъде импровизирано (сякаш подсъзнанието ми играеше някаква игра на предизвикателства) награда за пътуване на зрител до Кения, каквито с „Без багаж“ раздавахме всеки петък в сутрешния блок с Георги Коритаров и Лора Крумова. Нямаше връщане от обещаното и така заминахме на снимки и срещи с племената Маасаи и Самбуру. Шофьорът ни беше от племето Кикую. Обиколихме няколко национални резервата. Това пътуване извади на преден план детската ми мечта да пътувам и да опознавам племена и диви животни в различни части на света. Три месеца след завръщането ни не можех да обработя емоциите, които бушуваха в мен. Накрая изплува есенцията – това е нещото, което искам да правя – да разказвам за тях!

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

В нова културна среда трябва да влезеш с усмивка и нагласа за откритост, готовност за откровеност, споделяне и толерантност. Пристъпиш ли с предразсъдък – винаги се усеща и чупи връзката. В природата ми е да тръгвам към всеки човек с чиста душа и обич. Хората навсякъде имат интуиция, шесто чувство, усещат те, „четат“ те…

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Идеите в моя начин на творчество са се раждали в силно емоционални моменти – и в своя среда, и далеч от дома. Интересното при мен е, че кариерният ми път избра мен, а не аз него. Винаги съм знаела, че ще бъда актриса, докато не се срещнах челно с документалистиката и не разбрах, че имам премного собствени думи, които не ми дават да остана затворена в чужд текст. Пътуването, което ме накара да направя големия кариерен завой беше именно първото в Кения.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се, професионалната мрежа разширяме в бизнес пътуванията. Но снимачните пътувания разширяват семейството и приятелския ми кръг. Имам на кого да се доверя навсякъде, където съм работила.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

В моята работа като атвор на живи истории, такива, които се раждат неочаквано пред теб, трябва да можеш да ги уловиш в процеса на тяхното случване, трябва да имаш бърза преценка на обстановка, обстоятелства, хора и взаимоотношения – безценни рефлекси, които придобих в годините на работа в несвойствена среда по време на път!

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Нека за мен това да бъде цял континент. Африка е моето вдъхновение! Пъстротата и необятността на културно многообразие ме кара да творя неуморно. Ако трябва да избирам къде да бъде следващия ми документален проект – винаги ще бъде Африка.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Със съпруга ми обединихме знанията и талантите си, слава Богу, съвпадат и интересите ни – той е юрист, аз – актриса – според определението на традиционната образователна система. Днес и двамата сме продуценти и творци – снимаме, пишем, създаваме безценна документална колекция за културното и природно богатство на света. Децата пътуват с нас от ранна възраст, видели са много крайна нищета, видели са и суетата на цивилизацията ни. Вярвам, че нашият начин  на пътуване е най-добрия университет за тях, за нас.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Парите правят хората лоши, алчни, завистливи. Вкопчването в мисълта за пари заключва хората в клетка, в която няма творчество, няма свобода, няма усещане за общност и споделяне. Видях това по най-разтърсващ начин високо в Андите в Перу. Пътувайки нагоре към разредения въздух, носехме чували с питки хляб за селяните, които живеят там горе в облаците. Това беше най-ценният подарък за тези хора, които правят всичко заедно – днес обработват нивата на един и той приготвя скромния обяд, утре отново всички отиват на нивата на другия… Ако някой се разболее, лечителят го лекува без да иска пари, защото знае, че дарбата му ще пресъхне. Това не е просто суеверие. Това е осъзнаването, че човещината няма цена. Тя е изконна и е благословия. Само заедно хората могат да бъдат успешни устойчиво.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Хм… Не бих го нарекла така. Снимам филмите, защото съм неуморен откривател. Да, те носят пари, когато бъдат продадени, казано най-буквално. Но не всички филми са финансово успешни, нито пък целта на правенето им е тази. Голяма част от филмите, които сме създали през годините, сме подарявали безвъзмездно за ефир, защото вярваме, че има поне един човек от другата страна на екрана, който ще поеме щафетата и ще се случи поне още едно добро за някого, някъде. Повечето от темите, които съм разказала във филми, са за моето разбиране за света, което искам да споделя, за да намеря съмишленици в това да опазим този така красив и крехък свят. Днес документалната поредица със закачливо заглавие „Без багаж“ се гледа на пет континента на едни от най-големите телевизионни канали. Кой би предположил в далечната 2006 година, че хора в Бразилия, Бруней или пък е Испания, с еднакво любопитство ще искат да виждат света с нашите очи, с нашата емоция, че сериите ще се излъчват по национални телевизионни канали, без нито кадър цензура… Ако печеленето на пари беше основата, на която градим, това никога нямаше да се случи. Удовлетворението е несравнимо, когато си научил езика на сърцето и така можеш да говориш с всеки на тази земя.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Имаш ли занаят в ръцете, винаги ще оцелееш.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Похарчили сме за снимачни пътувания средства като за доста луксозен материален живот. Ако трябва да избирам между месец из островите от архипелага на Фиджи със семейството ми и няколко нови епизода вместо чисто нов автомобил, да, Фиджи е моето! Непрекъснато инвестираме в нови проекти за нови епизоди. Може би това дава отговор на въпроса.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Изглежда най-сетне ще имаме истинска свобода!

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Не съм изследвала света от тази гледна точка. Моята скала за оценяване на една дестинация започва с критерии за добротата и морала на хората. Нито една работа или инвестиция няма да са успешни ако хората са мързеливи, завистливи, човешките ценности са подтиснати от външни влияния или претопени от наложена среда с корупция. Ако целта са парите, то изкуственият интелект и роботизацията скоро ще открият нови хоризонти. Но ако аз трябва да избирам кои истории да разкажа, то местата, към които бих потеглила, стават все по-малко.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

България е центърът, който ме държи в кондиция. Тук е моето място. А идеите – при мен те извират навсякъде.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Незаменимо за егото и тщеславието е да се видят най-бедните страни и хора. За мен тези пътувания са най-важни за съвременния материално обсебен човек. Занесете най-необходимото за децата там – дрехи, учебни пособия, хигиенни материали. Видите ли колко разтърсваща е благодарността в очите им, ще разберете смисъла на това да бъдеш човек, който може да бъде полезен.

Това, което ви кара да скачате от леглото с нетърпение да започнете да го вършите – това е вашето!