Миналите победи не носят утрешни успехи

Представете се с няколко думи..

Здравейте, аз съм д-р Зорница Йорданова – доцент в УНСС по бизнес информационни системи и иновации, експерт, предприемач и консултант по дигитална трансформация с клиенти по цял свят. Повече от 15 години изследвам и внедрявам активно технологии и иновации. Работя предимно със средни и големи организации, за да превърнем технологиите в лост за лична и екипна ефективност и за развитие на бизнес процеси, функции, екипи и цели организации. Вярвам, че динамиката, в която живеем, прави старите модели крайно недостатъчни – независимо дали говорим за технологии, за начина на работа, за бизнес процеси и модели или за комуникацията между хората. Нужно е ново мислене, нови умения и готовност за постоянна промяна. И това са основните линия на кариерни съвети, които давам:

Технологиите ще повишат стойността на истински важните човешки интелектуални умения – постигане на ефективност, създаване, креативност, решаване на сложни проблеми, отсъждане, умения за взимане на решения, използване на интуицията и натрупаното знание за света в подсъзнанието. Затова всеки от нас, независимо от професията, следва да предприеме необходимите стъпки, за да повиши разбирането и използването на технологии, за да повиши собствената си ефективност и релевантност.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Динамична и шарена. Повечето хора често се шегуват, че вероятно имам 35 часа в денонощието, защото се занимавам с толкова много неща. Истината е, че любимата ми дума е „ефективност“ – и аз постоянно търся начини да я повишавам. Затова съчетавам различни „шапки“ – преподавател, консултант, предприемач – и съм щастлива, защото те са резултат от най-правилните избори, които съм правила не само кариерно, но и през призмата на личното си щастие. За мен кариерата не е линейна, а мрежа от роли, в които ефективността и страстта се преплитат. В бъдещето, личността в кариерно отношение няма да е едностранна или еднопрофесионална, а система от компетенции, кариерни пътеки и разностранни проекти, които отразяват многоаспекността на личността, интересите и по-разширените ни умения – като организация.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Решението да не се задоволявам със „средното“. Да не следвам сляпо предписаните „правилни“ стъпки, а да инвестирам време и средства в собственото си развитие и да си поставям много по-високи цели от тези на хората около мен. Това ме извади от средния поток и ме постави сред онези, които изграждат новите стандарти. Понякога съм била сочена с пръст заради това, че не искам да следвам нормите – но за мен няма нищо по-ценно от това да целиш по-прогресивно бъдеще, вместо да се примиряваш с остарели модели.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Бих казала на 18-годишното си „аз“, че ученето не е „непрекъснат процес“ като клише – то е ежеминутен процес. Всеки път, когато си позволим да учим и загърбим егото на експертизата си, се отварят нови врати. Никой не ми каза колко бързо остарява експертизата. Днес казвам на моите студенти: научете се да учите постоянно, да изпробвате новото, да експериментирате, да създавате, а не само да следвате правила и да заучавате. Целете се да бъдете по-добри от средното ниво на колегите си – това е, което ще ви даде истинска свобода и устойчивост. И разбира се – прегърнете технологиите като съюзник, с който ще отключите ефективността си и ще преоткриете капацитета си. И ако днес, през 2025г. професионалисти, които не са достатъчно наясно с последните възможности на технологиите, чрез които да повишат ефективността на себе си, екипа и организацията си са все още на лидерски позиции, това няма да бъде така през следващите години - 2026-2030г.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Първо, забравете идеята, че професията е статичен и еднократен избор. Живеем в последните години, в които професиите съществуват в стария им вид. Бъдещето е всяка една професия да има технологична алтернатива. Моят по-смел съвет е: направете така, че вие като личност да бъдете като цяла организация – с много умения и роли. Технологиите ще ви помогнат да сте ефективни. Ако сте юрист – бъдете юрист с AI умения; ако сте лекар – повишете дигиталната си грамотност, включете се в проекти за напреднали технологии в медицината; ако сте счетоводител – минете курс по дигитална трансформация, разберете как се автоматизират бизнес процеси; ако сте журналист – научете как AI може да ви направи по-задълбочени и бързи, по-акуратни и аргументирани. Професията ви е правилна, ако вие я трансформирате, вместо да чакате тя да ви ограничи.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Най-ключовото умение е способността да се трансформирате. И можете да започнете още утре. Всеки ден, в който отлагате, взимате решение да не бъдете там, където искате да сте. Не е нужно да учите конкретна технология – тя ще остарее. Нужно е да минете през обучения и практики, които трансформират професията ви в новата ѝ версия. Юристът трябва да стане AI-юрист, маркетологът – AI маркетолог, счетоводителят – дигитален стратег. Трите умения, които ще ви носят стойност, са:

1.    Умението да учите бързо.

2.    Умението да интегрирате технологии в ежедневната си работа.

3.    Умението да сте автентични и да показвате резултат, надскачайки средата си.

 

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Аз вярвам в човечността и истинските ценности в отношенията и партньорствата – тези, които остават и след нашата кариера, и след нашия живот. Те стоят пред професионалните титли, пред броя контакти, пред броя сделки или печалби. Вярвам, че колкото по-успешни са хората около мен – колеги, приятели, партньори, дори конкуренти – толкова по-успешна ще бъда и аз. С две думи – жалко ми е за хората, които използват неетични способи, за да развиват кариерата си. Това винаги е временно и неустойчиво. Истинската мрежа се гради на споделени ценности, взаимна подкрепа и стремеж всички да растем заедно.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

И грешка, и преднина – това са онези над 15 години, в които работех на няколко места едновременно и бях свръхзаета. От една страна, това ми даде невероятна преднина – натрупах опит, умения и скорост, които ме направиха по-мъдра и ефективна. От друга – ми отне лекотата и лежерността, с която други хора живеят живота си. Научих, че свръхнатоварването не е дългосрочна стратегия. Днес вярвам повече в ефективността, отколкото в безкрайната заетост. Работя по-умно, а не повече – и именно това искам да предам на хората около мен.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Много просто: ако инициативата се наказва, ако „средното“ е стандарт, ако новите идеи се посрещат с мълчание или подигравки – вие сте в токсична среда. Ако организацията няма култура на учене, няма отвореност към технологии и всичко се върти около „така винаги сме го правили“ – това е червен флаг. В такъв случай въпросът не е „дали“, а „кога“ да си тръгнете. И отговорът е: възможно най-скоро. Защото оставането в токсична среда е избор – избор да забавите кариерата си, да ограничите развитието си, но най-вече – избор да не живеете истински щастливо.

Хората са сърцевината на всяка среда. Там, където има интриги, дезинформация заради лична изгода, опити за дискредитиране, клюки, лъжи, използване на другите или прекомерно его – там се ражда токсичността. А тези хора рядко се променят. Най-доброто, което може да се случи, е да бъдат ясно идентифицирани и ограничени от околните – тогава тяхната токсичност се обръща навътре и започва да трови единствено тях самите. Истинският избор за вас е да не позволите тази енергия да определя живота ви. Защото цената на това да останете – е много по-висока от цената на това да си тръгнете.

 

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ако можех да започна отначало, щях да инвестирам още по-рано в собствената си технологична адекватност. Това щеше да ми спести години усилия и колебания. Много често в началото трупах „знания“ и „опит“ в класическия смисъл, вместо да изградя системи, инструменти и умения за ефективност. Днес знам, че това е разликата между човек, който просто работи, и човек, който изгражда нови стандарти. Затова моят съвет е: не отлагайте. Започнете сега. Свържете се с мен в Linkedin и мога да съм полезна на вас лично или на вашия екип или компания.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Застоят е сигнал, не е наказание. Не е и време за почивка – а време за действие. Той ви казва, че е моментът да направите промяна. Най-сигурният начин да си върнете мотивацията е да научите нещо ново, но най-вече да внедрите промяна – инструмент, подход, технология.

Когато AI или автоматизацията ви покаже, че можете да свършите за 15 минути това, което преди ви е отнемало часове, мотивацията идва мигновено. Времето, което освобождавате, може да се насочи към много по-смислени дейности и проекти. Истината е, че човечеството е много по-способно от това да се ограничава в рутинни, „мануални“ професии, свързани единствено с оцеляване.

Застоят е покана да насочим енергията си към нови хоризонти: разширяване на интелектуалните способности, медицина и удължаване на живота, изучаване на космоса, опазване на околната среда, по-дълбоко разбиране на човешкия интелект, психика и душа. Предстоят ни безброй нови пътеки за развитие – и колкото по-бързо се освободим от веригите на текущото си незнание и ограничения, толкова по-бързо ще стигнем до тях.  

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Класическият съвет „работете по-малко“ вече не работи. Балансът не е по-малко работа, а по-умна работа. Когато автоматизирате рутината и интегрирате технологиите в ежедневието си, освобождавате време за себе си и близките си. Балансът идва не от броя часове в офиса, а от умението да сте ефективни, да държите граници и да избирате умно къде влагате енергията си. Технологии вече има, хората следва още малко да се отворят към промяната – вие бъдете от променящите се хора, не от тези, затворени и отричащи промяната.

За мен личният баланс идва от това да знам, че съм полезна и че съм налична – и за професионалните си проекти, и за хората, които обичам.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Истинската кариера е енергия и растеж. Когато тази енергия изчезне и вече не усещате развитие, идва моментът за промяна. Но ако прибавим и изключителната динамика на промени в индустриите, професиите и света като цяло – става ясно, че промяната настъпва независимо от нас. Ние няма да ѝ избягаме.

Ще има вододел между хората: едните ще продължат да работят по стария начин – без технологии, без ефективност в новите измерения, а другите ще бъдат „новите“ – тези, които са на светлинни години пред останалите, по-ефективни, по-смели и по-успяващи.

Смяната на кариерата не е провал – тя е най-силната инвестиция във вас самите. Но преди да стигнете до тази стъпка, можете да направите и нещо изключително полезно за личното и професионалното си развитие: осмелете се да бъдете носител на промяната в собствената си организация и екип. Ако успеете да трансформирате средата си, това често се оказва най-доброто „ново начало“, което изобщо не изисква да бягате, а да водите.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Изберете да бъдете лидери. Повечето хора дори не правят този избор – остават в зоната на удобното „средно“. Но успехът принадлежи на онези, които съзнателно решават да излязат над средното и да задават новите стандарти.

Лидерството не е титла или власт – то е способността да се движиш пред вълната, да учиш постоянно, да използваш технологиите като лост и да показваш резултати, които другите дори не вярват, че са възможни. Но още нещо – лидерството е и вътрешен растеж: да загърбиш егото, дребнавостта и страха от новото, да прегърнеш партньорствата, съзиданието, стремежа към общото благо. Да си колаборативен, щедър и стопроцентово етичен – не само в действията, но и в мислите си.

Истинският успех идва тогава, когато съчетаеш смелостта да бъдеш пред другите с човечността да издигаш и тях със себе си.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешната кариера след 2026 г. е способността да се развиваш непрекъснато и да бъдеш адекватен към настоящия момент. Не е толкова важно какво си постигнал до вчера, а дали днес можеш да учиш, да се адаптираш и да трансформираш професията си според новата реалност.

Все повече срещам професионалисти, които са били адекватни в минал момент и вече не са – и това е огромен риск в динамичния свят, в който живеем. Но този риск може да се управлява – чрез проактивност, чрез промяна, чрез създаване, вместо чрез пасивно съобразяване.

За мен успехът е да постигаш реални резултати и да бъдеш ефективен – за себе си, за екипа си и за обществото. Това е кариера, която носи не само признание, но и свобода: свободата да избираш посоката си, да се развиваш в нови роли и да оставяш следа.