Не чакай някой друг да те развива и да ти създава възможности

Представете се с няколко думи…

Казвам се Цветелина. Ex-HR в сферата на обучение и развитие на хора. 😊 Стремя се да се занимавам с неща, които намирам за смислени и които помагат на хората да се предизвикат и разгръщат потенциала си. 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Това, с което се занимавам днес, е онова „някой ден“ в главата ми, което дълго изглеждаше далечно. Сбъдна се чрез серия на пръв поглед случайни, неочаквани и дори абсурдни сценарии.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Определено го помня. Беше пролетта на 2009 година – един от онези неочаквани сценарии, които променят посоката ти. Имах потвърдена работа и самолетен билет за Рим, когато, около месец преди заминаването, се появи невероятна възможност за Сингапур. Просто нямаше как да я подмина. Именно там открих своята професия – или може би тя откри мен, докато аз просто си мечтаех. 😊

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Честно казано, не бих искала да знам нещо предварително. Личното преживяване, с всички грешки, спънки, уроци и изненади, е неразделна част от пътя и от нашето развитие. Ако някой ми беше дал „готовите отговори“, нямаше да е истинско.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Съществуват различни подходи. Бих казала с подходящите въпроси. „В какво съм добър/а?“ не винаги води до отговор. По-смислени може да са: „Кога се чувствам най-жив/а?“, „Какво бих правил/а, дори ако не ми плащат?“, „Какъв принос искам да оставя?“. Професията, която е „твоя“, обикновено не идва с фанфари, а се промъква тихо: когато не усещаш как минава времето, когато се чувстваш жив, когато приносът ти има смисъл.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

От HR бизнес гледна точка можем да изброяваме редица ключови умения за следващите 10 години - от емоционална интелигентност, през адаптивност и устойчивост, до технологична грамотност.

Но искам да обърна внимание на някои ключови умения, които според мен са особено важни за нашата държава и общество през този период. Според мен тези ключови компетенции включват: ангажираност, будност и борбеност - непримиримост към лошото, нередното и нечовешкото; смелост и критично мислене - наистина критично.

Освен това изключително важни са и умения като отговорност и гражданска активност,  усещане за лична отговорност към общото благо. Друг важен аспект са уменията за сътрудничество и изграждане на доверие.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като искрено не сме заинтересовани, а просто се свързваме като човек с човек.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Извън обичайните човешки и оперативни грешки, не мога да посоча нещо, което да нарека „голяма грешка“ в кариерен план. Имало е моменти, в които съм вземала смели и рискови решения, но не ги възприемам като грешки, дори напротив. Именно те ме научиха на най-много и ме доведоха до най-значимите ми професионални моменти.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Когато цената да останеш е по-висока от тази да си тръгнеш - вече знаеш отговора. Токсичната среда не се променя със стискане на зъби. Тя се променя, като избереш по-здрава почва за себе си.

Не е нужно да си експерт по организационно поведение, за да разпознаеш токсична работна среда - тялото ти ще ти подскаже. Ако усещаш постоянен натиск, страх от грешки, липса на доверие, неясна комуникация и системно пренебрегване на личните граници - това са сериозни червени флагове.
Токсичната среда може да изглежда по много начини: когато усилията ти не се признават, а критиката е честа, лична и деструктивна; когато има фаворитизъм, интриги или култура на „оцеляване“, вместо сътрудничество. Когато обратната връзка е наказание, а не покана за развитие. Когато липсва човещина в отношението, в темпото, в езика, в очакванията. Когато политиканстването е в голяма степен и включва манипулации и игри на власт.
Време е да си тръгнеш, когато присъствието ти там започне да струва твоята цялостност, здраве или себеуважение. И да си припомниш, че напускането не е провал - понякога е акт на зрялост и грижа към себе си.

Обратното на токсичната работна среда не е да ни галят с перо и да сме балансирани и дзен през цялото време. Обратното е среда, в която има яснота, уважение, признателност, открита комуникация и подкрепа - където можем да бъдем истински, да грешим и да се учим без страх.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Нищо.

Вярвам, че всяка стъпка е имала своето място. Вместо да се връщам назад, предпочитам да гледам напред: Какво мога да направя по различен начин днес? И има ли изобщо нужда от промяна в този момент?

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Мотивацията не е постоянна и това е напълно нормално. Важно е да се опознаваме и да разберем какво означава мотивацията за нас: какво ни движи, откъде идва – от нас самите или от външни фактори, как можем съзнателно да работим с тази информация.
В моменти на застой често помага да сменим перспективата: да направим нещо различно, да си дадем малко пространство, да поговорим с някого или просто да си припомним защо изобщо сме тръгнали по този път.
Напоследък много се говори за мотивация срещу дисциплина – и с право. Дисциплината е онова, което ни движи напред дори когато мотивацията временно си е взела почивен ден.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Голяма тема отваряме тук. За някои хора „баланс“ не съществува, за други е от изключително значение. Като човек, който е изучавал темата академично и е изчел десетки публикации по нея, спокойно бих могла да напиша дипломна работа – но няма да изпадам във философии. 😊
Вярвам, че за да постигнем каквото и да е, първо трябва да го дефинираме. Какво за мен лично означава „баланс между работа и личен живот“? Работа от 8 до 5 ли е това? Повече време с близките? Повече свобода?
Необходима е ясна, лична и честна дефиниция. След това идва следващият въпрос: защо го търся този баланс? Какви са моите приоритети? Живея ли в съответствие с тях?
Важно е и да си дам сметка за цената, която ще трябва да платя, за да постигна онова, което искам и да се запитам: мога ли и искам ли да я платя?
На какво ще кажа „не“ и на какво ще кажа „да“, за да се доближа до своята лична представа за баланс, ако изобщо го търся.

С две думи – според мен няма универсална формула за постигане на баланса. Лично аз го разглеждам повече като цикличност и етапи от живота, не толкова като баланс, а и работата за мен е част от живота и ми е много лична.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Смяната на кариерата е покана към ново начало, а не просто бягство от неудовлетворението. Вероятно е време за такава промяна, когато не просто не харесваш текущата си работа, а цялата посока и ценности, с които се свързва професионалният ти път. Когато това, което правиш, вече не те вдъхновява, не те стимулира за развитие и не съответства на твоите цели, мечти и цялостната ти визия за това как можеш да бъдеш полезен на другите.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Само един съвет – преди да търсите успеха, дефинирайте какво е успехът за Вас.

Ето примерен вариант:

Вземете празен лист и химикалка. Начертайте една права хоризонтална линия по средата на листа. В горната част на листа (над правата линия) напишете всичко, което НЕ искате. В долната част на листа (под правата линия) напишете всичко, което ИСКАТЕ. Сега обърнете листа и опишете с максимално много детайли какво представлява успехът за Вас. Сега вече може да действате.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За мен успешната кариера е тази, която си изградил сам - с труд, избори и постоянство, без да чакаш някой друг да те развива или да ти поднася възможности. Успехът не е титла или аплодисменти, а усещането, че си на мястото си и вървиш в посока, която си избрал съзнателно.