Предизвикателството да си партньор в агенция за подбор в Швейцария

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Алекс Александрова. Съдружник и управител съм на швейцарска агенция за подбор, с офиси в Германия и България. Повече от 20 години се занимавам с подбор на квалифицирани професионалисти и експерти на територията на Европа, САЩ, Канада, Сингапур и ОАЕ, предимно в секторите ИТ, Банково дело и Финанси, Фармация, Индустрия и Производство, Бързооборотни стоки.
Преди година създадох и платформа, която помага на ИТ специалисти да се срещат с иновативни компании от цял свят, които искат да разширяват екипите си.
Занимавам се и с цифрова психология, с което помагам на различни отдели и техните ръководители да сформират или реорганизират екипите си, отчитайки силните и слабите страни на всеки в екипа и така да повишат ефективността на работатат и да имат по-щастливи и реализирани служители. Това е метод, който помага и при ново кариерно ориентиране и избор на подходяща посока за всеки, който се намира на кръстопът.
Квалифициран специалист и експерт съм по работа с подсъзнанието и чрез метода Тета Хийлинг помагам на заети хора да се предпазят или спасят от “прегаряне”.

Моите ежедневни ангажименти са доста разнообразни и за щастие дните ми не протичат монотонно и скучно. Срещам се и разговарям с интересни хора от различни сфери на бизнеса, което доста ме обогатява. Сформирам отдалечени екипи за различни компании в различни локации и провеждам интервюта с кандидати за различни позиции, всеки проект е уникален сам по себе си. Прекрасно е!

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

От 2007г. живея в Базел, Швейцария. Прясно дипломирана заминах да уча магистратура към Университета в Базел. След дипломирането ми започнах работа и така останах да живея там.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?
Разликите в манталитета. Трудно ми беше да свикна, че хората са по-затворени, пазят си доста личното пространство и ми се струваха студени.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?
Завърших гимназия с разширено изучаване на немски език и нямах проблем с езиковата бариера, даже това ми помогна по-бързо да науча и швейцарския диалект.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Колегите в университета и различни студентски организации. След това колегите в работата ми помогнаха доста бързо да се адаптирам към спецификите на пазара на труда и нашия сектор.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?
В Швейцария хората могат да си избират процента на заетост. Има доста гъвкави модели на заетост – хората могат да работят по 2, 3 дни в седмицата или да упражняват пълна заетост.
Точността е нещо, което всички спазват. В работните отношения доста се разграничават от личните си такива. Винаги любезни с колегите си, а и доста дистанцирани. Много рядко съм виждала да се създават истински и искрени приятелства на работа, както е в България. Доста са дипломатични на работното място и гледат да не се месят там, където не им влиза в задълженията. Много ясно и точно си знаят работните ангажименти, до къде те се простират според длъжностната характеристика.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?
Спазването на ясно изразени граници в работните процеси. Другото нещо, което много аплодирам е шанса да си сменяш нормата на заетост – ако една жена е била по майчинство и е работила 2 или 3 дни в седмицата, или даже 4 дни само по половин ден, след това може да се върне на пълна работна седмица когато реши.
Друго нещо, свързано с мъжете е, че след като изкарат казарма, няколко поредни години след това те ходят по един път в годината на военни обучения и работодателят е длъжен да спази това изискване на държавата.
На служителите се предлагат и предоставят все повече и по-различни социални придобивки, особено ако имат семейства с деца.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?
В началото да. После постепенно започнах да отчитам, че те просто са си такива и всъщност аз трябва да се напасвам и интегрирам. Сега вече, познавайки манталитета, не ме затрудняват каквито и да е ситуации, свързани с културни различия. Мога да отбележа, че живеейки и работейки с все повече чужденци и швейцарците започнаха да се променят, което според мен е много хубаво.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?
Когато отидох в Швейцария през 2007г., пазара на труда беше доста ограничен за чужденци. Само хора от съседните й държави можеха доста лесно да бъдат назначени там. С годините и разширяването на ЕС това се промени. Все още си има запазени специфики, изисквания и ограничения относно издаването на работни визи, но не е вече толкова сложно, както беше преди години.
За местните никога не е било проблем да си намерят работа, ако пожелаят да работят. За безработните бюрата по труда осигуряват различни възмножности и обучения за преквалифициране, целта е хората да не се задържат дълго време безработни и държавата е доста фокусирана в това.
Кандидатите за дадена позиция преминават най-често през две интервюта, както и в България. Обратната връзка към кандидата когато не е одобрен на някой от етапите е задължителна и не се пропуска никога.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?
Специално за моята работа в сферата на Човешките Ресурси не. Допълнителните ми обучения, които бяха от мой личен интерес бяха Цифровата Психология и Тета Хийлинг сертификацията.
В Швейцария за различните професии е различно изискването за допълнителни квалификационни курсове. Например медицинските сестри и лекарите задължително преминават изпити и/или допълнителни квалификации на местно ниво преди да бъдат одобрени и назначени. Всеки кантон си има отделни изисквания за отделните браншове, правила за назначаване и размер на минимална работна заплата.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?
В началото да, предрасъдъци, но не и пречки. Някои хора дори не знаеха къде е България.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да се подготвят, да проучат законодателството на кантона, в който отиват, да направят тази стъпка и да не се отказват.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, винаги. Първите години сама в чужбина оформиха и изградиха характера ми, за което съм много благодарна.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Приятелите, топлите емоции, споделянето, и това, че в България близкия контакт с непознати е доста по-лесен, по-бърз и се случва по-естествено.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?
Професията ми ме води почти всеки месец в България и аз нямам усещането, че съм напуснала България и трябва да се връшам обратно. Осъзнавам, че съм щастливка.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са енергия. Обмен. Казваме, че за да получиш трябва да дадеш. Енергията, която се влага в процеса на даването се връща като получаване, и то в същия размер. Обмен на стойност.
Влиянието им в живота ми ме научи на това – важни са за всеки, както и за мен. Те измерват моето удовлетворение от процеса на даването.
Съветът ми към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те или защо ги нямат е да преразгледат гледната си точка към парите и тяхното значение за тях – дали наистина дават толкова, колкото, според тях, заслужават да получат в замяна. И ако смятат, че дават много, а получават малко, то тогава на какво се дължи това? Всеки може да промени увеличи финансовите си потоци, стига наистина да го поиска.