Приемете, че няма да имате втори шанс

Представете се с няколко думи..

Казвам се Калин Кавръков и съм Управител на Pentax Medical Bulgaria, една от малкото фирми в страната, занимаваща се с ремонт и производство на висок клас медицинска апаратура. Голяма част от кариерния си път съм извървял в сферата на производство на бързо оборотни стоки, като съм преминал през всички нива в йерархията – от Стажант до Оперативен Директор. Фирмите за които съм работил включват: Каменица АД, Престиж 96 АД, Карслберг България АД и Фикосота ООД.

През последната година започнах своята коучинг практика, като помагам на мъже в средна възраст, да се измъкнат от монотонността и да разгърнат вълнуващата част от живота си.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Аз съм невероятен късметлия, на който никога не му е ставало скучно в професионален план. Имах късмета да се озова от първия ден в среда със стръмна крива на учене, и около хора с личен интерес към моето развитие. Придобих много разнообразни умения, в различни сфери от бизнеса, които в крайна сметка ми дадоха достатъчно инструменти, за да мога днес да го ръководя ефективно.

Работил съм в техническата поддръжка, инженеринга, производството и съм се занимавал с развойна дейност. Заемал съм отговорни позиции в три доста различни индустрии. Кариерния ми път не е история на тясна специализация, а по-скоро разказва че живота е шарен, но фундаменталните бизнес принципи са валидни за всички.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Не съм сигурен че има един избор който е достатъчно критичен да оформи целия ми професионален път. Ако трябва да посоча едно нещо което да стои над останалите, това бе избора да работя за знания, а не за пари. Когато спрях да базирам решенията си на моментната финансова изгода и да инвестирам във себе си, живота ми започна да се променя с много по-бързи стъпки.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Преди да отговоря държа да акцентирам, че високо ценя научната работа и писмената форма на обучение. Считам я не само за важна, а за задължителна.

Въпреки тези си убеждения, мисля че в началото на кариерата подценявах много знанията които можеш да придобиеш от други хора. Това което тогава не осъзнавах е огромния обем знание натрупано от човечеството. Поради естеството на научния метод, е много трудно да се направят верни генерализации, обобщения и да се дадат стриктни препоръки за действие. Невъзможно е всичко да се изследва в контролирана среда, нито пък след това да се изчете и запомни от обикновен човек като мен. В практиката често имаме нужда от обобщени, ясни отговори и т.нар. „rules of thumb“.

Някои професионалисти и практици обаче, нямат никакъв проблем да Ви дадат готови за ползване решения и техники. За съжаление, много от тях също претендират (често неоснователно), че техния метод е най-добрия, единствения, и със сигурност си заслужава да им платиш пребогато за да ти го предадат. Някои от тях са псевдо научни, и въпреки това работят. Сега знам че си заслужава да се запознаем с тези похвати, и да се научим да ги „филтрираме“ и „дестилираме“ за лични нужди.

Това че нещо може да работи в практиката, въпреки че за момента няма ясно научно обяснение, е факт който с времето ми се наложи да приема. Поради тази причина, съм много по склонен да изслушвам и да научавам повече за хората и техните методи да постигат целите си. Не винаги съм съгласен, но винаги слушам внимателно.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Изберете нещо което мислите че пасва на вашия темперамент, и към което проявявате естествено любопитство. Започнете работа в избрания сектор, и не спирайте да бъдете любопитни. Правете неща които не влизат във вашата „трудова характеристика“ и „не са ваша работа“, но без да компрометирате основните си задължения. Мисля че така най-лесно ще „вкусите“ от различните роли и ще можете да усетите кое Ви е най-близко и Ви доставя удоволствие. Най-сигурния начин да проверите какво е подходящо за вас е да се изложите на работата, която ангажира времето на съответния професионалист.

След като знаете това, просто се опитайте да си представите следващите 10 години, вършейки тази дейност. Какво чувство създава това у Вас? Ето Ви и отговора на въпроса. Всичко обаче започва с полагане на реален, полезен за обществото и/или икономиката труд. Стоенето на дивана и теоретизирането с приятели докато цъкате Call of Duty, няма да доведе до дълбоко проникновение относно желаната професия…

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Кристалната ми топка напоследък дава дефекти, но има някой умения които намирам ключови за всеки човек и валидни за всяко време. Вярвам че болшинството от най-хубавите неща в живота отнемат години целенасочен труд. Именно за това дисциплината е най-ключовото умение, което от незапомнени времена помага на хората във всички сфери на дейност.

Уменията да манипулираме себе си, за да правим това което знаем че трябва да бъде направено, а не това което първичните ни инстинкти диктуват. Умението да се само-мотивираш и да гониш цели е нещо което се придобива и трябва да се упражнява. Ако работите по едно нещо, нека това да е дисциплината.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

За да имате полезни контакти, самите вие трябва да бъдете полезни. Винаги поддържайте високо ниво на професионализъм и помагайте на хората винаги когато Ви се отдаде тази възможност. Демонстрирайки кооперативност, компетентност и инвестирайки собственото си време дори когато не сте длъжни, ще ви помогне да изградите мрежа от контакти, с които можете да си бъдете взаимно полезни.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Допускал съм много грешки през кариерния си път. Трудно ми е да избера само една, както и да ги класирам по величина. Една от големите бе да позволя работата да стане единственото и най-важно нещо в живота ми. Да дефинираш кариерата си като най-важния приоритет, не е лошо нещо, само по себе си. Проблем е когато стане единствения приоритет. Когато носиш голяма отговорност в професионален план, има много неща които могат да се объркат. Закъснял проект, финансови проблеми, трудови злополуки, епидемии, войни и др.

Когато неизменно настъпи служебна криза, ако работата е всичко за теб, изпадаш в тежко психологическо състояние, което иронично довежда до влошаване на представянето ти. Влизаш в затворена спирала надолу, от която е много трудно да се спасиш. Семейството, приятелите, здравословни хобита и социални групи и общности различни от служебната, могат да ти помогнат да пресечеш негативния цикъл, и да се изправиш на крака по-бързо.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Да се разпознае токсичната работна среда не е трудно. Само напишете токсична работна среда в Google и ще получите много примери, като всички са верни в различна степен. Да разпознаем кога да си тръгнем е много по-трудно и строго индивидуално решение. За мен лично става време да си тръгна, когато токсичната работна среда, и нещата които се налага да изтърпя, не са балансирани със стръмна крива на учене или парично възнаграждение далеч над пазарното. С други думи, ако вече не уча нови неща и не увеличавам спестяванията си, то няма смисъл да търпя тормоза.

Всеки от Нас може да се озове на токсично работно място. Можем да вземем много и да натрупаме опит на такива места, стига да не се залъгваме за реалността и да не нормализираме ситуацията в която сме попаднали. Самия аз нямаше да мога да взема отношение сега, ако не бях го изпитал на гърба си. Въпреки че е трудно да ги препоръчаш на който и да е, токсичните работни места имат своето място под слънцето, както и роля в кариерата на един завършен професионалист.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Нямам желание да започвам отначало. Нося пълна отговорност за това кой съм, къде съм стигнал и всички грешки които съм допуснал по пътя. Приемете, че няма да имате втори шанс. Действайте подобаващо. Носете отговорност за последствията – добри и лоши.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Аз лично често се обръщам към философията на стоицизма в такива моменти. В практически аспект, най-често използвам метода за раздробяване на задачите и целите, за да поддържам инерцията в момент на застой. Понякога се налага това разбиване да достигне гротескни пропорции, със задачи от типа на: „създай папка с името на доклада, и сложи всички свързани документи в нея“. Знам че звучи нелепо, но за мен работи.

Има много техники и начини да създадем и да запазим мотивацията си. Аз вярвам, че това е едно от най-важните умения в живота. Заслужава си всеки да ги разучи, тества и да избере тази комбинация която работи най-добре за него самия.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

За съжаление няма един отговор на този важен въпрос, който да приложим за всички. За да бъде още по-интересно, отговора верен за мен днес, може да се промени следващата година. Мисля че ключа е в рефлексията, само-осъзнаването и комуникацията с близките ни хора.

Много е трудно човек да анализира своя начин на мислене и кое го кара да се чувства по определен начин. Трудно, но възможно. Мисля че именно това е ключа, за да достигнем и запазим баланса в живота си.

Проблема и трудностите в постигането на баланс, са една от причините да съществува ролята на професионалния коуч. Преди години аз самия потърсих такава помощ и за мен проработи като с магическа пръчка. Не ме разбирайте погрешно, искаше се доста работа, която продължава и до ден днешен със собствени сили. Мога да свидетелствам обаче, че моя коуч ми спести години в професионалното и емоционално израстване. Преживяването ме мотивира и вдъхнови толкова силно, че самия аз реших да тръгна по този път и да се квалифицирам. Препоръчвам работата с професионален коуч, ако искате наистина да ускорите и задълбочите търсенето на баланс в живота си. В Наши дни е сравнително лесно да намерите човек който Ви пасва, и ако сте сериозни в търсенето на баланс, Ви препоръчвам да проучите възможностите.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато сте започнали да постигате кариерните си цели, спрямо Вашата лична дефиниция за „успешна кариера“, но не се чувствате удовлетворени. В този момент препоръчвам дълбок самоанализ, за да откриете корена на тази празнина. Ако се окаже, че той е ендемичен за избрания от Вас кариерен път, то може би е време да се преориентирате.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Много ясно дефинирайте това което вие лично поставяте зад думата „успех“. След това го запишете, за предпочитане собственоръчно и на хартия.

Определете няколко параметъра, които определят записаната от Вас дефиниция, и ги търсете всеки път преди да кажете „Да“ на ново предизвикателство. Придайте колкото можете повече конкретика на това определение, за да можете да преследвате целта ефективно, и да не си губите времето гонейки чужди мечти.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Ето какво искам аз, за да мога да се похваля с успешна кариера:

-      Труда ми да създава измерима и недвусмислена стойност за дружеството в чиято полза го полагам.

-       Да нося пълна отговорност за колкото се може по-голяма част от бизнеса.

-       Да работя с хора на ежедневна база. Искам да работя в екип.

-       Да има доза неизвестност и предизвикателство, които смятам за двигател на личния прогрес.

-       Хората и компанията в която инвестирам времето си, да са част от същата социална общност (град или поне държава), в която ще растат децата ми докато навършат 13 години.