Професионален път от България до Канада – Лидер в маркетинга на софтуерни решения

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Славена Кирякова и в момента заемам позицията вицепрезидент „Маркетинг“ в портфолио от софтуерни компании, предлагащи иновативни решения за текстилната и модната индустрия. Компаниите са част от международния холдинг CSI, с централен офис в Канада.

Ръководя глобално разположен екип от осем маркетинг специалисти, както и партньорствата ни с външни агенции и стратегически партньори. Основният ми фокус е привличането на нови клиенти и разширяването на пазарното присъствие на брандовете ни чрез разработване на целенасочени маркетинг и комуникационни стратегии, позициониране на продуктите и повишаване на тяхната разпознаваемост. Освен това активно участвам в изграждането на нови брандове и в реализирането на проекти, свързани с изкуствен интелект, които подпомагат дигиталната трансформация и оптимизират бизнес процеси.

Работата ми изисква да съчетавам стратегическо мислене с креативност, както и да насърчавам екипа си да постига устойчиви резултати на глобалните пазари.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Отава, Канада, но често пътувам между Европа и Северна Америка.
Преместването в Канада беше семейно решение, което взехме със съпруга ми – той вече имаше предишен опит с живота тук, а за нас това беше естествена стъпка към нови възможности и професионално израстване.
Искахме да надградим кариерния си опит в международна среда, да се възползваме от по-големите възможности за развитие и да придобием по-широка перспектива, живеейки и работейки на друг континент.
Вярвам, че подобен опит не само разширява хоризонтите, но и изгражда по-дълбоко разбиране за света и за самите нас.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Най-трудната част безспорно беше раздялата със семейството и близките приятели – с хората и средата, които съм изграждала с години и в които се чувствах у дома. Но вярвам, че истинският растеж започва извън зоната на комфорт, и точно това ме мотивираше да продължа напред.

Разбира се, адаптацията към ежедневието в нова държава крие своите предизвикателства. Например, начинът на пазаруване тук е напълно различен – магазините са огромни и често трябва да пазаруваш почти на едро. Понякога дори само за да купиш едно кисело мляко, може да ти отнеме поне половин час. С времето се научаваш да планираш всичко по-различно – от пазаруването до организацията на домакинството.

Друга трудност беше, че някои лекарства и продукти не са същите, с които бях свикнала в България, което изисква време за проучване и адаптация.

Но може би най-голямото предизвикателство, което остава и до днес, е достъпът до специализирана медицинска помощ. Все още нямам личен лекар, а дори когато съм готова да заплатя за преглед при специалист, тази възможност е силно ограничена — почти невъзможно е да получа директна специализирана помощ. Здравната система е структурирана по много специфичен начин и не позволява просто да отидеш в клиника и да си платиш за консултация при специалист или просто да си направиш изследване по твоя инициатива.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Още с пристигането си в Канада бях приета в едно от най-добрите бизнес училища в университета Конкордия в Монреал, където следвах маркетинг. Това се превърна в най-доброто „училище“ не само за езика, но и за адаптацията ми към новата култура и начин на мислене. Средата беше изключително международна, което ми помогна да усетя колко ценен е акцентът като част от личната идентичност, но и колко важно е да усъвършенстваш изказа си, за да се чувстваш уверено в професионални ситуации.

Интересното е, че един от задължителните ни курсове беше по английско произношение, създаден специално за маркетинг специалисти – целта беше да се работи върху акцента и звученето, за да можем да комуникираме по-убедително в международна среда. Eзикът има своята „музика “– правила за това как се изговарят гласни и съгласни, как се предава емоция и увереност чрез тона.

Разбира се, всеки, който идва от друга страна, запазва част от своя акцент, и това е напълно естествено. Но с времето и практика се постига онзи баланс между идентичност и адаптация, който ти позволява да се чувстваш част от новата среда, без да губиш себе си.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Освен университета, в който се записах в Монреал, се присъединих към Американската маркетинг асоциация (AMA), клон Торонто, където 2 години бях доброволец в екипа за бизнес анализи и стратегии. Това ми позволи да изградя професионални контакти, да участвам в реални проекти и да се потопя в местната бизнес среда.

Също така намерих голяма подкрепа и в българската общност в Канада, където създадох ценни приятелства и обменях опит с хора, които имаха успешни истории. Допълнително се възползвах от нетуъркинг платформата Internations, която познавах още от България, и която ми помогна да си изградя нови контакти и приятелства.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Работната култура в Канада се отличава с голямо уважение към етническото разнообразие и личното пространство на служителите. Тук има хора от цял свят, което създава мултикултурна и динамична среда. Теми като дискриминация или непристойно поведение се разглеждат изключително внимателно, а личните въпроси се подхождат с деликатност. Хората са свикнали да отстояват правата си дори за най-дребните детайли – например колко часа работят или да не получават служебни съобщения след работно време, което е много чувствителна тема.

В сравнение с България, тук личните отношения между колегите са по-професионални и по-малко емоционално ангажиращи. Например, рядко ще видите колеги да събират пари за подарък за рожден ден на друг колега или рожденик да черпи в офиса по повод рождения си ден. Дори и кафето в офиса често се пие „на крак“, без онзи социален ритуал, типичен за българските работни среди.

Едно от нещата, които най-много впечатлява е, че шефовете са по-достъпни – няма бариерата или страха, които понякога съществуват при общуването с мениджърите в България. Това създава атмосфера на откритост и доверие, където можеш спокойно да споделяш идеи и да търсиш решения.

 

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Едно от нещата, които най-много ме впечатляват в канадската работна култура, е уважението към личното пространство и индивидуалните граници. Липсата на прекалено лични въпроси позволява на всеки служител да се чувства комфортно и да се фокусира върху професионалните си цели.

Също така ценя откритостта и достъпността на мениджърите. В Канада няма излишни бариери между различните нива на организацията, а това създава среда, в която идеите могат да се обменят свободно и конструктивно.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Да, несъмнено съм срещала ситуации както в ежедневието, така и в професионалната среда, където културните различия са създавали предизвикателства. В началото понякога беше трудно да разчитам правилно поведението и очакванията на хората около мен – например как се комуникират критика или обратна връзка, или как се подхожда към определени теми в дискусии и срещи.

С времето обаче успях да се адаптирам и да превърна тези различия в предимство. Научих се да оценявам разнообразието от гледни точки, да бъда по-гъвкава и да изграждам мостове между различни подходи. Именно културните различия често водят до по-креативни решения и по-добри резултати, когато се използват правилно.

В крайна сметка, тези моменти ми помогнаха да развия по-голяма емпатия, търпение и разбиране за начина, по който хората мислят и действат в различни културни контексти, което е безценно както професионално, така и лично.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Честно казано, като процес на търсене на работа, разликите между Канада и България не са големи – LinkedIn и други онлайн платформи се използват активно и в двете страни. Разбира се, както навсякъде по света, тук контакти и препоръки също могат да улеснят процеса, но истинската конкурентна сила идва от умението да отстояваш стойността си и да демонстрираш конкретни резултати.

В Канада конкуренцията е голяма и трябва да покажеш, че си точно подходящият кандидат, независимо от акцента си или от това, че нямаш дългогодишен опит в страната. Например, при последното наемане за моя екип получихме над 1,000 кандидатури – което показва колко важно е да изпъкнеш чрез реални умения и конкретни постижения.

Също така тук се цени доказването на умения и резултати чрез конкретни примери, а не само формалното образование или препоръки. В крайна сметка, независимо от страната, търсенето на работа е въпрос на постоянство, стратегия и умение да покажеш стойността си.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Да, аз предварително бях планирала университетската си програма по маркетинг, но реших да надградя знанията си с допълнителни курсове, свързани с бизнес анализи и изкуствен интелект, също предлагани от университета Конкордия в Монреал. Тези програми ми позволиха да разширя професионалните си умения и да се адаптирам към бързо променящите се изисквания на глобалния пазар.

Тези допълнителни квалификации не само подобриха компетенциите ми, но и ми дадоха увереност да водя иновативни проекти, включително такива с AI технологии, които са част от ежедневната ми работа. Това е важна част от философията ми – да се развиваш постоянно и да използваш новите знания, за да създаваш стойност и за екипа, и за компанията.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Да, несъмнено съм се сблъсквала с такива ситуации. В началото това може да бъде обезкуражаващо, но с времето научих как да реагирам и как да превръщам тези моменти в мотивация.

Вярвам, че ако дадена компания или човек имат предубеждения към теб, това е сигнал, че не си на правилното място. Много по-важно е да се концентрираш върху собствената си стойност, умения и професионализъм, и да търсиш среда, която оценява качествата ти, а не произхода ти.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Бих им казала да опитат, дори и за кратък период. Животът и работата в друга държава отварят нови хоризонти, предоставят различна перспектива и ценен опит, който трудно може да се придобие на едно място.

Важно е обаче да се подхожда със стратегия и подготовка – да се информираш за културата, работната среда, езика и професионалните изисквания. Адаптацията изисква търпение и гъвкавост, но именно чрез тези предизвикателства се изгражда устойчивост и професионална зрялост.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, безспорно бих го направила отново. Опитът да живееш и работиш в друга държава е безценен – той разширява хоризонтите ти, развива професионалната ти компетентност и изгражда лична устойчивост.

Разбира се, сега бих подходила към някои неща по различен начин. Но увереността, знанията и перспективите, които съм придобила, надхвърлят всякакви трудности, и именно те правят опита толкова ценен.

Особено важно е да имаш правилния партньор или подкрепяща мрежа от хора до себе си – това прави адаптацията по-лесна и преживяването по-богато и удовлетворяващо.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план най-много ми липсват топлите взаимоотношения между колеги, които създават различна динамика и усещане за общност в работната среда.

В личен план най-силно усещам липсата на близките и приятелите ми, както и културните и ежедневни малки удоволствия, които правят живота у дома уникален – например традиционната кухня, четирите сезона и европейският начин на живот, който ценя.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да, със сигурност бих се върнала в България по всяко време. Вярвам, че с натрупания международен опит бих могла да бъда полезна както за развитието на българския бизнес, който има амбиции да излезе на международните пазари, така и за международни компании, които търсят възможности за растеж в Източна Европа.

Условията, при които бих се върнала, включват възможността да приложа наученото, да допринеса за иновации и професионален растеж, както и да работя в среда, която цени знанията, резултатите и екипната работа.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са инструмент, който трябва да се разбира и управлява разумно. За мен винаги са били средство да следвам мечтите и целите си, а не само крайна цел сами по себе си.

Съветът ми към хората е да се фокусират върху създаването на стойност, развитието на умения и реализирането на лични и професионални цели. Когато това е приоритет, парите идват като естествен резултат.

Важно е също да се научиш как да управляваш финансовите си ресурси, да инвестираш разумно и да се възползваш от възможностите за растеж. Най-богатите хора не инвестират просто за да спечелят пари, а заради предизвикателството и удоволствието да управляват и умножават ресурсите си.

За мен парите са средство за свобода, избор и реализиране на идеи, но истинската стойност идва от това как използваш тези ресурси, а не колко имаш.