Смисълът в работата се ражда от любопитството към непознатото

Представете се с няколко думи..

Казвам се Мария Димитрова и съм дъщеря на двама лекари. В момента съм преподавател и изследовател във Фармацевтичен факултет на Медицински университет София. Най-старото висше училище по фармация в България. Заемам длъжността професор и понастоящем съм ръководител на Катедрата по организация и икономика на фармацията, а от няколко месеца съм и част от екипа, ръководен от декана на факултета, чл.-кор. проф. д-р Георги Момеков,дфн, където отговарям за проектно финансиране, обществените поръчки и връзки с обществеността. Освен това съм президент на ISPOR BG Chapter, което ми ппозволява заедно с един прекрасен екипа от хора да допринесем за създаването на платформа от учени и експерти в областта на регулацията на здравни технологии и достъпа до пазара, обединени около провеждането на базирани на доказателствата събития  в полза на здравето на нашето общество.

В личен план имам прекрасно семейство, което винаги ме подкрепя и съм горда майка на две невероятни деца – Андрей и Катерина. Признавам си, че те са моите най-големи учители и вдъхновители, защото въпреки възрастта си (Андрей е на 15, а Катерина – на 7) те всеки ден успяват да ме изумяват със своята дисциплина, целеустременост, остроумност и упоритост (понякога вироглавост). Вероятно това се дължи на това, че и двамата освен много добри ученици, са и страхотни спортисти (Андрей е баскетболист, а Катерина тренира художествена гимнастика).

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Мисля, че до този момент успях да постигна много с упорит труд, любопитство и екипна работа. Успях да взема много от различни длъжности, които в началото на кариерното си развитие заемах във фармацевтичната индустрия -маркетинг, лекарствена безопасност, медицинки съветник, достъп до пазара, но мисля, че преди 12 години успях да открия истинското си призвание – това на преодавател и учен, за което винаги ще съм дълбоко признателна на моя научен ръководител, ментор и доскорошен ръководител – проф. Генка Петрова, дфн. Разбира се пред мен стоят още много предизвикателства и висоти, които бих искала да постигна, но мисля, че вървя по правилния път. В едно съм абсолютно убедена, най-големият катализатор на желанието ми да продължавам да се развивам и уча несъмнено са нашите студенти – те са изискващи, любопитни, иновативни, креативни. Работата с тях придава смисъл и прави предизвикателствата по-привлекателни. Мисля, че Фарамцевтичен факултет, МУ-София има най-страхотните студенти 😊!

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Него направих в 11 клас в СМГ „Паисий Хилендарски“, когато взех решение да уча фармация. Мисля, че този избор ме доведе дотук.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че конкуренция не е лоша дума. Конкуренцията не е състезание, а двигател на високи постижения и качествени връзки. Пътят, който до момента съм изминала, ми показа на 100%, че ако човек иска да се усъвършенства и да предизвиква себе си, трябва да бъде заобиколен от хора с висока експертиза и репутация.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Мисля, че ще ми трябва поне голяма докторска степен, за да отгоровя на този въпрос, макар че вероятно и тогава бих се затруднила. 😊 Мисля, че този избор трябва да започне в края на гимназиалния етап, за да може да следваш висшето си образование, което ще оформи бъдещата професия, на правилното място. В тази връзка смятам, че в България трябва да има повече инициативи от страна на ВУЗ-овете, за да бъдат повече разпознаваеми сред гимназистите. Да, вярно е, че всяка година всеки ВУЗ има ден на отворените врати, но мисля, че ние трябва да бъдем по настоятелни и да се представяме повече сред учениците – ние да отидем при тях. Смятам, че това би помогнало много на един кандидат-студент да оформи по-лесно визията за своето професионално развитие и ще му спести излишни години в изучаване на грешната професия.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Тук ще си позволя само да ги изброя, защото, ако започна да разсъждавам, ще са нужни още много страници – адаптивност, емоционална интелигентност, критично мислене, активно слушане, работа в екип, комуникационни умения.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Мисля, че все пак трябва да загатнем, че сме заинтересовани (поне малко 😊). Иначе в моята професия мрежа от полезни контакти се изгражда много лесно (поне за мен) – участието ни в проекти, работата ни с други университети, научни и експетни екипи, студенти, докторанти, партньори. Получава се естествено. Разбира се социалните мрежи помагат много. Може би така не изглеждаме заинтересовани, а ние сме тези, будещи интереса чрез нашите публикации, емоции и постижения, които споделяме. В момента в социалните мрежи взаимно се следваме с близо 700 човека и мисля, че всеки един контакт за мен в някакъв момент е бил или ще бъде полезен. Надявам се и аз да отговарям на този профил.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Да очаквам хората да постъпват така, както аз постъпвам. Изпадала съм в ситуации на разочарования, но именно те ме направиха човека, който съм в момента. Сега вече знам, че аз трябва да си следвам моята линия на поведение и че всеки има своя маниер на работа, мислене и комуникация и не е задължително те да съвпадат с моите.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Когато комуникацията се прекъсне и доверието в екипа се загуби. Смятам, че добрата екипна работа изисква хората да бъдат откровени и открити един с друг, дори когато мненията не съвпадат. Смятам, че трябва да си казваме нещата такива, каквито са, защото всичко друго за мен е лицемерие. За мен то е токсично.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Не мисля, че има нещо, което искам да променя. Смятам, че всяко нещо, което ми се случило и всички хора, които съм срещнала в моя професионален път, са били там, точно, когато е трябвало, за добро или за лошо.  Може би, ако сега изпитам необходимоста да започна наново, за да направя нещо различно, значи не съм постигнала това, което искам. А аз искрено се радвам, на човека, който съм в момента.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Тук ще си позволя да цитирам един велик баскетболист – Майкъл Джордън  „I’ ve missed more than 9000 shots in my career. I’ve lost almost 300 games. 26 times I’ve been trusted to take the game-winning shot and missed. I’ ve failed over and over, and over again in my life. And that is why I succeed” и един много остроумен тинейджър с голямо сърце и смели мечти J  – „Mentality is not thaught. You either have it, or you sit on the bench“. Застоят е временно състояние и не трябва да го определяме като провал или неуспех. Точно в тези моменти трябва да събудим нашето „mentality“, защото именно то ни дава най-много сила да видгнем глава, да се изправим и да продължим напред.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Когато осъзнаем, че професионалният живот и професионалните контакти трябва да останат зад вратите на работното място и в рамките на работното време.

Дълбоко съм убедена, че работата никога няма да приключи, проектите ще ги има, статиите ще ги има, залите и лабораториите винаги ще са пълни със студенти, но детството на децата ни и уютът на семейството и партньора се случват само един път. Няма reverse mode, няма playback. Не мисля, че имаме право да си позволим да ги поставим на заден план и трябва да поставим граница, за да го има балансът.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато изгубим удволетворението от това, което правим и осъзнаем, че не можем повече да допринесем за успеха и развитието на организацията. Мисля, че няма незаменими хора и трябва да знаем кога вече не можем да дадем повече от себе си и не можем да получим повече за себе си. Тогава трябва да си тръгнем с достойнство и да опитаме наново.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Успехът е постоянство, упоритост и дисциплина. Няма лотариен билет за успех. Трябва да си го изработим.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Тук ще отговори преподавателят в мен – когато успееш да задминеш учителя си. Винаги съм казвала, че нашите алумни са атестат за нашата работа, ако те са успешни в работата си, значи и ние сме успели.

За мен това е формулата за успешна кариера... и разбира се добротата...мисля, че винаги и преди всичко трябва да бъдем добри.