В Швейцария „на време“ означава 5 минути по-рано, а „добре свършена работа“ означава безупречна работа

Представете се с няколко изречения. Как се казвате, с какво се занимавате (позиция, компания, индустрия)?
Казвам се Димитър Манолов и съм ръководител на маркетинга в Abbott – глобална фармацевтична компания, която оперира в над 160 държави и е сред лидерите в иновациите в здравеопазването. Abbott е основана преди повече от 130 години и днес е сред най-уважаваните имена в индустрията, с над 114 000 служители по света и годишни приходи над 43 милиарда долара. Компанията е фокусирана върху разработването на решения, които подобряват качеството на живот – от диагностика и медицински устройства до хранителни продукти и лекарства. Вече над две десетилетия работя в индустрията, като съм преминал през ключови управленски роли в GlaxoSmithKline, Actavis/Teva, Walgreens Boots Alliance и Abbott. Преди настоящата си позиция, ръководех глобалното разширяване на портфолиото на компанията.

Работата ми винаги е била на пресечната точка между бизнес стратегията и реалното въздействие върху живота на хората. Вярвам, че маркетингът в здравеопазването не е просто комуникация – той е ангажимент към пациента, към екипа и към обществото. И когато този ангажимент е воден от смисъл, резултатите идват естествено.

Роден съм и израснал в България, и макар днес да работя в международна среда, българският дух – с неговата изобретателност, адаптивност и човечност – е неразделна част от моя професионален и личен код.

В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?
Работата ми е динамична, многопластова и изцяло ориентирана към създаване на стойност – за пациентите, за бизнеса и за обществото. Всеки ден е различен, но обединен от една мисия: да превърнем сложната медицинска наука в разбираеми, вдъхновяващи и ангажиращи послания, които достигат до хората, когато най-много се нуждаят от тях.

Управлявам глобални маркетингови стратегии за ключови терапевтични области, като работя с екипи от над 50 държави. Това означава не просто координация, а изграждане на обща визия – такава, която е релевантна в Токио, но и разбираема в София. Вярвам, че най-силните идеи се раждат там, където данните срещат емпатията, а креативността – дисциплината.

Маркетингът в здравеопазването е уникален – той не продава, той обяснява, вдъхновява и изгражда доверие. В ежедневието ми има анализи на пазарни тенденции, стратегически дискусии с медицински и регулаторни екипи, но и творчески процеси, в които търсим нови начини да разкажем историята на една терапия – така че тя да бъде не просто научно точна, а човешки значима.

В глобалния маркетинг понякога най-голямото предизвикателство не е какво казваме, а как да го кажем така, че да бъде чуто. И точно в това се крие магията – да превърнеш сложното в ясно, а невидимото – в разбираемо.

В крайна сметка, това не е просто работа – това е лидерство чрез идеи, визия чрез съдържание и въздействие чрез смисъл.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Цуг, Швейцария – малък, но изключително динамичен град, който е пример за това как ефективност, международност и качество на живот могат да съществуват в хармония. С население от около 32,000 души, Цуг е дом на над 40,000 регистрирани компании –повече фирми, отколкото жители. Това не е просто статистика, а доказателство за предприемаческия дух и бизнес привлекателността на региона.

Цуг е и един от най-богатите кантони в Швейцария – с БВП на глава от населението от над 192,000 швейцарски франка, което го поставя на второ място в страната. Тук се намират глобални хъбове на компании в здравеопазването, технологиите, финансите и блокчейн индустрията.

Моят път до Цуг започна през 2011 г., когато се преместих от България, за да поема международна роля в Actavis. Това беше момент на лична и професионална трансформация – наскоро женен, очаквахме първото си дете, и макар да имах стабилна кариера в София, реших да поема предизвикателството. Не защото нещо ми липсваше, а защото вярвах, че мога да науча повече, да разширя хоризонтите си и да натрупам опит, който един ден да върна обратно като стойност за България.

Швейцария не е просто нова локация – тя е нова перспектива. Тук се научих да мисля по-глобално, да работя по-прецизно и да ценя баланса между личното и професионалното. И макар да съм далеч от дома, усещането за принадлежност никога не ме е напускало – защото вярвам, че българският дух има място навсякъде, където се търси смисъл, стойност и визия.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Да се преместиш в Швейцария звучи като сбъдната мечта – стабилна икономика, спиращи дъха пейзажи, безупречна инфраструктура. Но реалността е, че всяко ново начало идва със своите предизвикателства – особено когато си чужденец в страна, където прецизността е културна ценност, а пунктуалността – форма на уважение.

В Швейцария „на време“ означава пет минути по-рано, а „добре свършена работа“ означава безупречна работа от първия път. Това не е просто очакване – това е част от националната идентичност. В началото това беше културен шок. Идвайки от България, където сме гъвкави, адаптивни и често импровизираме, трябваше да се науча да мисля в рамки, да планирам с хирургическа точност и да комуникирам с премерена яснота.

Всяка стъпка – от регистрация до разрешителни – е строго регламентирана. Очакванията към чужденците са високи, особено по отношение на език, интеграция и участие в обществения живот. Това не е бариера, а покана – да покажеш, че си тук не просто да живееш, а да допринасяш.

И все пак, не бях сам. В Швейцария живеят над 2.3 милиона чужденци, което е над 25% от населението. Това е една от най-високите пропорции в Европа. И въпреки че интеграцията не винаги е лесна, тя е възможна – когато си готов да учиш, да уважаваш и да се адаптираш.

Най-голямото предизвикателство не беше езикът, нито бюрокрацията. Беше преходът от „аз“ към „ние“ – от индивидуалната амбиция към колективната отговорност. И точно в този преход открих най-голямото си лично и професионално израстване.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?
В професионалния ми живот използвам предимно английски – това е езикът на глобалния бизнес, на стратегическите дискусии и на международните екипи. Но когато живееш в немскоезична част на Швейцария, бързо разбираш, че немският не е просто език – той е част от ежедневието, от културата, от интеграцията.

В началото беше трудно – особено при комуникация с институции, училища, местни служби. Започнах с езикови курсове, разбира се, но истинският напредък дойде от ежедневната практика. И тук се случи нещо неочаквано – ролите у дома се обърнаха.

Децата ми започнаха училище, адаптираха се светкавично и скоро се превърнаха в моите лични лингвисти - „Тате, така не се казва!“
Понякога е леко неловко – особено когато правя грешки пред други родители или учители – но това е част от процеса. И точно тези моменти, в които се учиш от собствените си деца, ти напомнят, че езикът не е само граматика – той е връзка, доверие и смелост да се изложиш, за да се развиеш.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Адаптацията в Швейцария не е просто административен процес – тя е социално и културно пътуване. И макар началото да е предизвикателно, страната предлага впечатляваща инфраструктура за интеграция, която работи – стига да си готов да се включиш.

Още в първите месеци открих, че най-добрият начин да се почувстваш част от новата среда е да станеш активна част от нея. Участвах в местни инициативи, клубове и професионални мрежи, които ми помогнаха не само да се ориентирам, но и да изградя реални връзки – с хора, с идеи, с общности.

Швейцария е дом на над 57,000 спортни, културни и хоби клубове, а над 50% от населението участва в поне една доброволческа или социална организация. Това не е просто статистика – това е култура на принадлежност.

Най-важното, което научих, е че интеграцията не се случва сама – тя се случва, когато ти се случиш на нея. Когато излезеш от зоната си на комфорт, когато се включиш, когато започнеш да даваш, а не само да получаваш.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?
Ако трябва да обобщя швейцарската работна култура с една дума, тя би била „устойчивост“. В Швейцария се работи с мисъл за дългосрочния резултат, за качеството, което остава, и за доверието, което се изгражда с години. Тук не се търси бърз успех – търси се стойност, която издържа във времето.

„Ако нямаш време да го направиш както трябва, кога ще имаш време да го направиш отново?“ - това е начин на мислене, който се прилага във всичко: от производството на часовници до стратегическото планиране в бизнеса.

Швейцария е сред топ 3 държави в света по производителност, и е лидер по индустриална ефективност, иновации и доверие в институциите. Пунктуалността тук не е просто учтивост – тя е израз на уважение към времето на другия. Срещите започват навреме, завършват навреме, и всяка минута има стойност.

В България, от друга страна, работната култура е гъвкава, адаптивна и човешка. Имаме талант, който може да импровизира, да намира решения в условия на ограничени ресурси, да създава стойност чрез креативност. Това е огромен актив – особено в динамична среда. Но понякога тази гъвкавост води до краткосрочни решения, липса на структурираност и неустойчиви практики.

Един от най-големите уроци, които можем да вземем от Швейцария, е инвестицията в хората. Над 70% от младите хора тук избират професионално образование, което ги подготвя директно за пазара на труда. Това води до една от най-ниските нива на младежка безработица в света – под 3%. Образованието е не просто знание – то е инструмент за интеграция, за развитие, за лидерство.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?
Най-силно ме впечатли културата на доверие, свобода и смисъл. В международните компании, в които съм работил, не просто се цени професионализмът – насърчава се човешкото в човека. Иновациите не се случват само в лаборатории или офиси – те започват от среда, в която хората се чувстват свободни да мислят, да мечтаят и да действат.

Възможността да работиш по свои идеи, да бъдеш чут и подкрепен, създава усещане за принадлежност. Прозрачността в комуникацията – от ръководството до екипите – изгражда не просто доверие, а култура на споделена отговорност. Това е особено важно за нас, българите в чужбина – защото когато си далеч от дома, средата става твоето ново семейство.

Гъвкавите условия на труд, включително работа от всяка точка на света, и грижа за менталното здраве, показват, че компаниите вече не гледат на служителите като на ресурси, а като на хора с история, мечти и потенциал.

Това не е просто работа – това е пътешествие. И когато ценностите на компанията резонират с твоите лични принципи, тогава не просто се развиваш – тогава се вдъхновяваш.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Не бих казал, че културните различия са ме затруднявали – те ме научиха да бъда по-осъзнат и адаптивен. В България сме по-емоционални и директни, докато в Швейцария се цени умереността, тишината и дипломатичността. Имало е моменти, в които ентусиазмът ми е бил възприет като прекален, но с времето се научих да балансирам – да слушам повече, да наблюдавам, да уважавам нюансите.

Това не е компромис – това е растеж. Когато се научиш да уважаваш културните различия, започваш да водиш с емпатия, а не само с експертиза. И тогава успехът идва не защото си се променил, а защото си се развил.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

На глобално ниво, намирането на работа е стратегически процес, който надхвърля формалните изисквания. В началото се гледа къде си учил и какъв опит имаш, но с напредване на кариерата фокусът се измества към реалния принос, мащаба на въздействие и разпознаваемостта в индустрията.

Разширяване на кръга от контакти (нетуъркинг) и репутацията са ключови – над 2/3 от позициите се запълват чрез препоръки и лични връзки. В глобалните компании се търсят хора, които не просто отговарят на критерии, а вдъхновяват доверие, имат доказани резултати и са част от професионални общности.

Това не е просто търсене на работа – това е изграждане на присъствие, влияние и мрежа, която работи за теб.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Вярвам, че истинското лидерство не започва с титла, а с любопитство. И че развитието не е еднократен акт, а постоянен процес. Затова за мен допълнителната квалификация никога не е била въпрос на „трябваше“, а на „исках“. Исках да разбера повече, да мисля по-глобално, да действам по-отговорно.

През годините съм преминал през редица обучения – по международен маркетинг, регулаторни изисквания, мениджмънт, лидерство в мултикултурна среда – включително в Kellogg School of Management, която е призната за една от водещите институции в света в областта на маркетинга. Това е домът на Филип Котлър, „бащата на модерния маркетинг“, създател на концепцията за маркетинг микса.

Считам себе си за фармацевт по образование, но и за стратег по призвание. Имам докторска степен и специализация по маркетинг, но никога не съм гледал на тях като на крайна точка. Те са част от пътя – път, който продължава всеки ден, с всяко ново предизвикателство, с всяка нова идея.

За мен квалификацията не е формалност. Тя е врата, която се отваря – но от теб зависи какво ще направиш, след като влезеш. Не е титлата, която те определя – а стойността, която можеш да създадеш. Разбира се, академичната подготовка помага – тя дава достъп, доверие, контекст. Но истинската стойност идва от това как прилагаш знанието, как го превръщаш в резултати, и най-вече – в смисъл.

Ако има нещо, което бих посъветвал всеки млад професионалист, то е:
Инвестирайте в себе си така, както бихте инвестирали в най-обещаващия бизнес – с търпение, с визия и с вяра в дългосрочната стойност.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

В редки случаи - професионализмът и резултатите говорят сами – когато покажеш стойност, произходът става второстепенен.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?
Направете я. Но не с идеята да избягате – а с мисията да се развиете. Да живееш и работиш в чужбина не е бягство, а възможност да разшириш хоризонтите си, да натрупаш опит, да изградиш мрежа и да се върнеш – по-силен, по-уверен, по-полезен.

Над 3.5 милиона българи живеят извън страната. през последните години хиляди са се върнали. Това не е просто статистика – това е знак, че България има потенциал, който чака да бъде отключен. И че все повече хора осъзнават: истинската промяна започва с нас самите.

Бъдете любопитни, отворени, смели. Учете, работете, изграждайте. Но никога не забравяйте откъде сте тръгнали – защото именно това ви прави уникални. България има нужда от вас – от вашия опит, вашата енергия, вашата визия. И когато се върнете, не просто ще се адаптирате – ще вдъхновите.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?
Да. Бих го избрал отново – с всичките грешки, уроци и победи. Защото не става въпрос само за това какво постигаш, а за това как растеш. Пътят ми ми даде не просто кариера, а смисъл. И ако трябваше да започна отначало – щях да тръгна със същата страст, но с още повече търпение, любопитство и желание да предам нататък.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?
Липсва ми онази особена българска емоция, която не се учи – тя се усеща. Топлината в общуването, непринудените разговори, които започват с „Как си?“ и често завършват с „Кажи, ако мога да помогна“. В България работата не е просто професионален ангажимент – тя е човешко взаимодействие, съпричастност, понякога дори приятелство.

В личен план ми липсва усещането за близост – не географска, а културна. Да излезеш на улицата и да чуеш родния език, да усетиш познатия ритъм на града, да знаеш, че си част от нещо, което те е изградило. България има душа – и тя се усеща във всяка среща, във всяка идея, във всяка спонтанна усмивка.

Професионално ми липсва българската гъвкавост – способността да намираме решения дори когато ресурсите са ограничени. Това е талант, който не се преподава в бизнес училищата – той се изгражда в реалността, в ежедневието, в онези моменти, когато трябва да импровизираш, но го правиш с класа.

Винаги нося със себе си българския подход – човешки, адаптивен, интуитивен. Защото вярвам, че най-голямото конкурентно предимство на България не е в числата, а в хората – в начина, по който мислим, чувстваме и действаме.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да – не просто съм го обмислял, а вярвам, че това ще се случи. Ще се върна, когато мога да създам реална стойност – не само като професионалист, но и като човек, който вярва в България. Вярвам, че опитът, който съм натрупал по света, трябва да бъде споделен – с младите, с бизнеса, с обществото.

Ще се върна, за да работя, да вдъхновявам и да помагам. Защото България не е просто място, от което тръгнах – тя е кауза, към която се връщам. И когато сме готови да обединим знанията, енергията и визията си – тогава ще направим страната ни по-силна, по-отворена и по-успешна.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са като кислород – не мислиш за тях, когато ги имаш, но усещаш липсата им веднага, когато ги няма. Те са необходимост, но не са цел. Истинският въпрос не е „Колко са достатъчни?“, а „Какво правиш с тях, когато ги имаш?“

В моята кариера съм виждал хора с малко средства, които постигат огромно въздействие, и такива с милиони, които не знаят защо стават сутрин. За мен парите са инструмент – средство, което ти дава свобода да избираш, да създаваш, да помагаш. Те не трябва да бъдат мярка за успех, а възможност за смисъл.

Ако можеш да спиш спокойно, да се грижиш за семейството си, да инвестираш в себе си и да подадеш ръка на някой друг – тогава имаш достатъчно. Всичко над това е бонус. И отговорност.

Моят съвет - Не преследвайте числото. Преследвайте стойността. Защото в крайна сметка, най-ценната валута не е парите – а времето, доверието и въздействието, което оставяш след себе си.