Да заспиш спокойно вечер, с усещането, че си помогнал, оставил следа и си направил нещо значимо

Представете се с няколко думи…

Казвам се Мартин Захариев и съм съдружник в една от водещите кантори в България – Адвокатско дружество ‚‚Димитров, Петров и Ко.‘‘  (DPC). Един от ръководителите съм на отделите на DPC по интелектуална собственост, фармацевтично право, технологии и данни. Освен адвокат съм и професор по защита на личните данни в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), а също така преподавам правните аспекти на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в редица университети в България и чужбина като Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Стокхолмския университет в Швеция и др. Имам няколко издадени книги и учебника и над 75 статии, анализи и доклади по въпросите за режима на информацията и защитата на личните данни.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Моята кариера е път, изграден върху постоянство, любопитство и труд. Никога не съм разчитал на случайността. Вярвам, че успехът се гради тухла по тухла, с много усилия и с готовност да учиш постоянно. През годините съм имал и възходи, и трудни периоди, но именно те ме направиха по-устойчив и уверен. Ако трябва да я опиша с няколко думи - упоритост, смелост и постоянно учене.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

В един момент осъзнах, че не искам просто „добра работа“, а професия, в която мога да бъда полезен и да чувствам, че това, което правя, има стойност. Този избор често означаваше повече усилия, по-малко почивка и по-малко сигурност, но ме научи да разчитам на себе си, да не се страхувам от грешките и да гледам на предизвикателствата като на възможности, а не като на заплахи.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че юридическите знания са само част от уравнението. Истинският успех идва, когато се научиш да общуваш с хората, да ги разбираш, да четеш между редовете, да усещаш какво им е важно. В университета ни учат на закон, но не и на емпатия. А без нея няма доверие. В началото на кариерата си не знаех, че гъвкавите умения (soft skills) ще ми бъдат също толкова нужни, колкото и юридическите познания.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Труден въпрос, на който много хора търсят отговора. 😊 Професията, която е „твоя“, не те изтощава, а те зарежда. Разбира се, всяка работа има трудни моменти, но генерално ако усещаш удовлетворение, а не празнота, значи си на правилното място. Понякога е нужно време, експерименти и дори грешки, за да откриеш себе си.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Адаптивността ще бъде най-ценната валута. Светът се променя бързо и технологиите навлизат във всяка професия, включително и в правото. Но хората, които умеят да се учат, да се променят и да мислят критично, винаги ще бъдат една крачка напред. Наред с това,  емоционалната интелигентност и умението да работим с различни хора. Машините могат да анализират данни, но само човек може да разбира истински.

Юристите, които проявяват човешко разбиране и критично мислене, ще излязат на преден план в контекста на бързото развитие на технологиите.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Според мен трябва наистина да се поинтересуваме от човека насреща, ако искаме да създадем смислен контакт. Ключът е в автентичността. Хората усещат, кога подхождаш с интерес към тях и кога с интерес към себе си. Когато общуваш с искрено желание да научиш нещо, да помогнеш или да обмениш опит, отношенията се изграждат естествено. Аз вярвам, че мрежата от контакти се гради с години, чрез уважение, последователност и коректност. Търся взаимност и добавена стойност във всяко общуване.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Както знаем, грешките са най-ценните и полезни уроци, стига човек да има силите да го осъзнае и да се справи с дадено разочарование. В началото на кариерата си вярвах, че трябва да се справям с всичко сам. Мислех, че това е знак на сила и професионализъм. С времето разбрах, че истинската сила е да се довериш на хората около теб - колеги, съдружници, клиенти. Отвореността и екипната работа не те правят по-слаб, а по-ефективен. Грешките ме научиха, че никой не постига успех сам и че понякога да поискаш помощ е проява на зрялост, не на слабост.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Аз лично съм имал щастието да не познавам токсична работна среда. Започнах работа в кантората като стажант в началото на четвърти курс на Университета. Днес, 13 години по-късно продължавам да се развивам на първото си работно място и да работя в екип с  общи ценности като емпатия, доверие, подкрепа.

Мисля, че токсичната среда се познава не по думите, а по усещането. Когато все по-често си напрегнат, започваш да се съмняваш в себе си и другите и губиш радостта от работата, това е червен сигнал. Важно е да различаваме трудния период от хронично вредната атмосфера. Ако на мястото, на което си, се представяш под възможностите си, време е да преосмислиш бъдещето си.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Не мисля, че бих променил нещо конкретно. Може би бих си позволил да бъда по-смел и по-малко критичен към себе си. В началото често се страхуваме да сгрешим, а всъщност грешките са най-добрият учител.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Застоят е неизбежна част от всяко развитие. Той е сигнал, че е време за промяна, не за отказване. В такива моменти се опитвам да погледна назад и да си припомня колко път вече е извървян. Мотивацията често идва, когато си позволим пауза, а не когато се насилваме. Хареса ми и нещо, което наскоро прочетох, че мотивацията е временна величина, а истинският прогрес се крепи на дисциплината. Само с упорита воля и постоянство можем да постигнем устойчиво развитие. В момент на застой освен да проявим дисциплина, можем да потърсим помощ сред семейството и приятелите, които също играят ключова роля, най-вече с подкрепата, която ни дават като най-близки хора. В допълнение, мога да посоча нови предизвикателства, обучение или смяна на гледната точка.  Това е начинът да върнеш искрата.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Любима и вечно актуална тема! Балансът не е постоянен, а динамичен и това е напълно нормално. В определени периоди работата изисква повече от нас, в други – личният живот. Важното е да не забравяме, че нито една професионална победа не струва, ако няма с кого да я споделиш. За мен балансът означава не равенство във времето, в което работиш и почиваш, а хармония в усещането да си удовлетворен, а не изтощен, от това, което правиш. Балансът доста често е крехък и е въпрос на постоянно търсене.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато започнем да усещаме, че дори най-добрите проекти не ни носят удовлетворение. Когато не просто мястото, а самото съдържание на работата ни тежи. Това е труден, но честен момент на осъзнаване. Тогава не става дума за нов шеф или нова компания, а за нова посока. И това не е провал, а смелост да признаеш, че си израснал и си готов за нещо различно. Понякога не е необходимо да правим драстични стъпки, а можем да съчетаем две кариери. Например аз освен адвокат, преподавам на студенти защита на личните данни и правни аспекти на ИКТ. Работата със студенти ми носи изключително лично удовлетворение и нов заряд – усещане за вярна посока и смисъл.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Мечтайте смело и работете здраво. Понякога резултатите идват бавно, но постоянството винаги се възнаграждава. Не търсете лесния път, търсете смисления.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За мен успешната кариера е онази, в която можеш да останеш верен на себе си. Да работиш това, което обичаш, без да предаваш ценностите си. Да се развиваш, но и да имаш време за хората, които обичаш. Да можеш да заспиш спокойно вечер, с усещането, че си помогнал, оставил следа и си направил нещо значимо – това е истинският успех.