Предприемачеството ни дава възможност да правим това, което истински ни вълнува

Представете се с няколко думи…

Казвам се Таня Терзийска, от 16 години насам работя за себе си. По професия съм „Кариерен консултант“, по призвание – „Събирач на хора“. Собственик и организатор на събитие за резюмета на бизнес книги BookTalks.

Смятам себе си за динамичен човек с разнообразни интереси.

Страстен любител на колоезденето. 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

„Коктейл с разнообразни съставки“.

От една страна през годините съм се занимавала с различни неща, които на пръв поглед нямат нищо общо  – кариерен консултант, собственик на коуъркинг пространство, специалист по изграждане на личен бранд, издаване на аудиокниги, организатор на събития…

Ако погледнем в дълбочина -  винаги е имало причинно-следствена връзка между отделните ми проекти и професионални интереси.

Днес като организатор на месечно събитие за резюмета на книги ми харесва, че живея нещата, в които вярвам:

(1) да експериментирам смело;

(2) да не се страхувам да споделяш идеи си;

(3) непрекъснато да разширявам мирогледа си – знания, интереси, опит;

 (4) да се свързвам с интереси хора.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Да разбера, че корпоративната кариера не е за мен. На 25 години избрах пътя на предприемачеството. Това ми даде възможност да правя неща, които ми харесват и силно ме вълнуват.

 

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Не винаги всичко върви по план, вложените усилия не е задължително да ни доведат до желания резултат. Не е страшно да започнеш отначало.

 

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Бърз отговор по учебник: Фаза 1: Да опознава себе си, да открива силните си страни и развива слабите. Фаза 2: Търси информация за съществуващите професии. Фаза 3: Избере най-подходящата професия, която отговаря на профил, интереси и т.н.

На практика: Да следва интуицията си, да тества и да не се страхува да прави промени. Знание и опит не се губят, а се трансформират.

Философски погледнато: Да търсят професии, които им носят смисъл и се свързват с ценностите им.

Моя опит: На 21г. - 23г. си мечтаех да стана „ЧР мениджър в голяма, международна компания“, защото много исках да помагам на хората да се развиват и усъвършенстват потенциала си. Стигнах до позицията „Специалист персонал“. И тук приключи пътуването ми към мечтаната кариера.

Днес помагам на хората да си усъвършенстват потенциала като организирам събитие, което им помага да видят дадени теми и проблеми от нов ъгъл, да преодолеят вътрешни бариери, да се почувстват по-смели и уверени и да са дръзки и решителни… Реално правя това, за което съм мечтала, но в съвършено различна форма и без да имам визитна картичка с позиция „ЧР мениджър“. 

От няколко години живеем все по-осезателно в тенденцията: „Няма професии за цял живот“. Важно е да проявим гъвкавост  и да правим кариерни трансформации, в които съчетаваме опит,  знания, умения от  предишните си роли с новия контекст, професионална област и сме отворени да учим нови неща и да се отказваме от стари убеждения.  

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Първосигнално си мисля за: Умението да успяваме да се концентрираме. Да можем да задържаме вниманието си повече от 3 секунди в свят на тотално разсейване.

По-задълбочено погледнато: в свят на бърз  допамин да можем да проявим постоянство и дисциплина, за да отложим очакването за бързи резултати.

Книгата „Помисли пак“ (автор Адам Гранд) ми даде нова гледна точка : колко е важно да преосмисляме убеждения си, нещата, в които вярваме. Всичко около нас се променя, в ерата на AI скоростта на динамиката ще стане още по-висока и мисля, че все повече, че имаме нужда да преосмисляме и да се отказваме от остарели знания, умения, за да освободим капацитет за нови.

 

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Мрежата от контакти е безценно гориво за нашата кариера, особено в свят, в който ни се налага да сме гъвкави и да правим чести трансформации. Не разбирам защо да правим мрежа от полезни контакти „без да изглеждаме заинтересовани“.

Най-пълноценно изграждаме доверие (първа стъпка към широката и дълбока мрежа от контакти), когато демонстрираме искрен интерес към човека отсреща. Хората се отварят към нас, когато се вълнуваме от тяхната личност.

Ако във въпроса се влага разбирането „без да изглеждаме като интересчии“ – ОК. Ако сме неискрени, това ще си проличи. Ако заучим 1-2 фрази за „ефективна мрежа от контакти“ – това може моментно да ни помогне, но в дългосрочен план няма как да сработи. Изграждането на пълноценна мрежа от контакти е дългосрочен процес, в който инвестираш – време, усилия, внимание и непрекъснато доказваш, че е било правилно да ти се гласува доверие.  

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

В кариерен план не се сещам за голяма грешка : следвала съм едни възможности, от други съм се отказвала.

В личен план покрай Ковид кризата и фалита на коуъркинг пространството ми разбрах, че някои наши вярвания може да ни доведат до прегаряне.

До този момент вярвах, че всяко успешно начинание е плод на огромно количество усилия и няма начин да не ти се получи, но уви, преживях различна ситуация. След бърнаут си позволих да вярвам, че 99% са усилия, старание и дисциплина. Но има 1% късмет. Може да е нищожен, но е част от рецептата за успех.  Ако го нямаш в този момент, всичко може да се преобърне и да не постигнеш успешен резултат.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Нямам опит в корпоративна среда. Сумарно ми се събира едва 1 година работа в компания, бегло си спомням, че съм била свидетел на някакви интриги между отделни хора, предполагам това оформя токсична атмосфера. Аз не се чувствах комфортно в среда на микромениджъмнт.

Днес като собственик на малък бизнес работя основно с малки бизнеси или фрийленсъри и е малко по-различно. Старая се да не допускам такива елементи (интриги и микромениджмънт) в стила си на работа.

Надявам се, че не създавам токсична среда.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Да не гледам на търпението като негативно лично качество. Днес смятам, че е безценно да си търпелив.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Мотивацията е летлив елемент. Един ден я има, но на следващия може тотално да отсъства. Същевременно се влияе от много фактори и обстоятелства. Мотивацията е непредсказуемо променлива.

Смятам, че да си дисциплиниран е много по-ценно, защото те кара да продължиш, тогава когато няма видими резултати и ти е ужасно трудно.

 

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Аз съм жена, предприемач, майка на две деца: бебе и 11 годишен спортист. През последната година повече време съм домакиня и шофьор, който изминава средно по 50 км на ден в посока за и откъм:  училище, тренировки, състезания и т.н.

За баланс между работа и личен живот нямам формула.

Вярвам, че в различни етапи имаме различни приоритети. Ние можем да се стремим към баланс, но реално управляваме приоритети си. В един момент на преден план е кариерата, в друг е семейството и грижи за децата, когато и където може ги съчетаваме. Но не винаги е възможно.  Важното е да приемаме теми промени на приоритети и да не се пресираме, самоосъждаме и обвиняваме, че не успяваме с всичко по едно и също време. В едно нещо ще успеем, в друго ще изостанем в дадения период.

Всяко нещо с времето си.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Вариант 1:

Когато кариерата ни спре да ни вълнува, да ни предизвиква да надскачаме постигнатото до момента.

Вариант 2: Когато започнем да усещаме, че вече няма какво да дадем в дадената ниша – изчерпали сме резервоара от идеи и хъс, и желание да създаваме готини проекти, продукти, с които да  обогатяваме с присъствието си в дадения бранш.

Вариант 3: Когато в житейски план ни се отвори нова възможност – изберем да живеем на друго място, имаме дете спортист, или просто решим да сбъднем мечта, която изисква промяна.

Вариант 4: Когато AI революцията доведе до нови възможности и професии.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Дисциплинирано следвай визията си – това те прави уверен, че си на прав път.

 

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Към днешна дата включва следните елементи:

Учи – от всичко и всички по пътя.

Разширявай мирогледа си.

Инвестирай в широка и дълбока мрежа от контакти.

Постоянство и търпение.

Вероятно след 10 години ще я обогатя. J