Спрете да чакате похвали, резултатите са по-шумни от аплодисментите
· Десислава Куцарова

Научих се да различавам кога да дърпам, и кога да оставя някой сам да настигне темпото!
Представете
се с няколко думи.
Аз съм Десислава Куцарова - адреналиново пристрастена към дълбините и скоростта,
интересните идеи и резултатите. В Happy ръководя Дирекция „Развитие“ вече 16
години - от нови концепции и менюта, до дигитални решения и бази данни. Обичам
да създавам - продукти, процеси, хора и най-вече увереност.
Как
бихте описали своята кариера с няколко думи?
Енергия, упоритост и нула страх от промяна.
Никога не съм чакала „подходящия момент“ и винаги оставям егото си на входа на
работното място. Там му е мястото, при нас се влиза с енергия, не с корона. Особено
важно, когато си в hospitality бизнеса.
Кой
беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?
Да се върна във Варна- не звучи драматично, но беше. Да не бягам от трудните
неща. Да се предизвикам извън комфортната ми (на младини) зона на финансист и
програмист. Да се състезавам с професионалисти, започвайки не от нулата, а от
отрицателна позиция спрямо тях. Да съчетая клиентския тип структури в екипа си
с жестоката реалност на числата, и то под знака на любимото ми AGILE MANIFESTO.
Какво
бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?
Че никой няма да дойде да ти даде „позволение“ да бъдеш успешен.
Трябва да си го дадеш сам. Да спреш да чакаш похвали - резултатите са по-шумни
от аплодисментите. И че никой не е по-отговорен за твоето обучение и развитие
от теб самия.
Как
човек може да разбере коя професия е подходяща за него?
Когато си върши работата с усмивка, дори и да е изморен. Когато не гледа
часовника. И когато няма нужда някой да го „мотивира“ за нея.
Кои
умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?
Категорична съм – prompt engineering. Това ще бъде най-ключовото умение в ерата
на AI. Изкуственият интелект не е бъдещето, той е настоящето, и колкото
по-бързо се научим да го управляваме добре, толкова по-малка е вероятността той
да управлява нас.
Разбира се - критично мислене, адаптивност и емпатия остават вечни.
Технологиите могат да заменят много неща, но не и човечността.
Как
да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Като първо се интересуваме от хората истински- банално е, обаче прави огромна
разлика. Когато задаваш смислени въпроси и слушаш, те го усещат.
И второ - като не търгуваш с контактите си, а ги споделяш.
Каква
е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от
нея?
Да мисля, че всички са готови да тичат със същата скорост като моята.
Научих се да различавам кога да дърпам, и кога да оставя някой сам да настигне
темпото.
Как
да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?
Когато започнеш да се съмняваш в собствената си стойност. Ако всеки ден искаш
да си на различно място. Средата трябва да те развива, не да те източва.
Какво
бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?
Бих започнала по-смело. По-рано. Без да се съмнявам дали „става за мен“.
Загубих известно време да се убедя, че това е моето поприще - имала съм
съмнения дали не искам да работя в банка, например.
Как
да запазим мотивацията си в моменти на застой?
Не харесвам думата „мотивация“. Като дългогодишен спортист знам, че мотивацията
е нещо много временно - оприличавам я на моментен „хайп“.
Дисциплината е това, което мен ме движи. Ако усетя застой - точно както и в
спорта, сменям гледната точка, програмата, действията. Понякога дори натискам
спирачки.
Как
да постигнем баланс между професионалния и личния живот?
Балансът не винаги е математика. Понякога е 20:80, понякога 70:30. За мен
баланс е осъзнат избор. Да знаеш, че си доволен от начина, по който си
разпределил времето и енергията си. Да избираш работата, дома, себе си - без
вина, а с яснота.
Кога
е време да сменим кариерата си, а не просто работата?
Когато вече не се развиваш, а просто оцеляваш. Когато се хващаш, че броиш
минутите, а не идеите.
Работата може да е временен дискомфорт, но ако губиш вярата, че вършиш нещо
стойностно - това вече е сигнал за посока.
Ако
трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил
той?
Не чакайте да станете „готови“.
Никой не е. Има хора, които започват въпреки това.
Каква
е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?
Когато имаш свободата да избираш - проекти, хора, темпо, живот.
И когато това, което правиш, оставя следа - не само в цифри, а в хора.