Срещнах съпруга си по време на едно от пътуванията ми до Италия и...останах тук

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Теодора и съм маркетинг консултант на свободна практика. Помагам на хората да изградят силен личен бранд в LinkedIn, така че да се чувстват уверени да покажат кои са и какво предлагат, без да имат чувството, че се хвалят и изтъкват. Работата ми включва писане на съдържание, стратегическо планиране, индивидуална работа с клиенти и много слушане - за да разбера как най-добре да им помогна да се покажат такива, каквито са.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в северна Италия, в малко градче близо до Милано. Тук ме доведе любовта- срещнах съпруга си по време на едно от пътуванията си и… останах :-)

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Най-голямото предизвикателство беше дилемата дали да търся работа в корпоративна среда или да започна нещо свое. Тя отпадна, когато осъзнах, че искам да имам гъвкавост заради сина ми, да мога да прекарвам време с него, докато е малък. Работата на свободна практика ми дава точно тази свобода.

Друго предизвикателство беше липсата на общество от предприемачи в по-малкия град и възможности да се срещам с интернационални хора, с които да обменяме идеи.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Да, в началото имах трудности с езика, италианският ми не беше на ниво и това понякога ме спираше. С времето обаче осъзнах, че не е нужно да го говоря перфектно, за да се чувствам уверена. Днес работя почти изцяло на английски и немски, а италианският ми е достатъчно добър за ежедневието. Това, че не съм „идеална“ в езика, вече не ме притеснява – по-важно е как общуваме, отколкото колко правилно говорим.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

В началото най-голяма подкрепа получих от съпруга си. По-късно, заедно с една приятелка, създадохме общност от жени предприемачи в нашия регион iи започнахме да организираме събития, уъркшопи и лекции, където се подкрепяме, учим една от друга и си напомняме, че не сме сами по пътя си.

Както се казва: ако не можеш да намериш точно това, което търсиш, създай си го. И това направих – както в работата си, така и в живота тук. Създадох си среда и общност, в които се чувствам на място.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Италианците са известни с това, че работят по-малко, по-бавно. Dolce far niente тук е философия. Това се усеща особено при работа с институции или в административни процеси. Нямам лични впечатления от корпоративната среда, но познати често споделят, че тук няма особена грижа за служителите, а заплащането е доста по-ниско в сравнение с други европейски страни.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Цени се балансът между работа, семейство и лично време. Хората тук не живеят за да работят. Това ми помогна да преосмисля и моя ритъм.

 

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Честно казано, не особено. Като манталитет, италианците не са толкова различни от нас, българите. Не съм имала културни „сблъсъци“ или ситуации, в които да се почувствам неразбрана заради произхода си. По-скоро разликите са в темпото на живот и ежедневните навици, но не и в ценностите.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Да, работата ми изисква редовно да преминавам обучения, свързани с маркетинга и социалните медии. Те не са обвързани с местожителството ми, а по/скоро с нуждата да се развивам и да бъда актуална за клиентите си.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Не, никога. Даже бих казала – точно обратното. Обградена съм от хора с различен произход и култури, особено в работата си. В тази международна среда различията не са пречка – те са богатство.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да си дадат реална сметка, че промяната на мястото не е равна на промяна в живота – тя изисква вътрешна работа, адаптация и търпение. И ако е осъзнато решение, носи много ценни уроци.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да. Без колебание. Онлайн работата ми дава свободата да бъда навсякъде и да съм с хората, които избирам, независимо от държавата, в която живея. Със сигурност бих избрала отново пътя на личния брандинг – виждам какви промени носи не само в моя живот, но и в живота на клиентите ми.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Почти нищо не ми липсва – както споменах по-рано, това, което ми липсваше, си го създадох. В днешно време светът е толкова свързан, че можеш да поддържаш контакт с хората и средата си, независимо къде се намираш.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви?

Парите са инструмент, те дават възможности, но не дефинират кой си. За мен парите означават избор – да мога да работя по-малко, но по-смислено, да имам време за семейството и за себе си и да казвам „да“ само на нещата, които наистина искам.

Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

На първо място да се запитат „Какво искам парите да ми осигурят?” - като чувство. Често не търсим сума, а усещане за сигурност, свобода, възможност. И тогава отговорът вече не е само в числата.