Успехът е нещо преходно и непостоянно, а понякога и много имагинерно

Представете се с няколко думи…

Казвам се Марина Ханджиева, собственик съм на Брандино ЕООД и през последните 27 години работя в сферата на бранд комуникациите. Започнах с ПР, преминах през събитиен маркетинг, интегрирани маркетингови комуникации, електронна търговия и дигитален маркетинг. През последните 16 години се занимавам активно с дигитален ПР и дигитален брандинг, като помагам на различни компании и марки да подредят правилно и да развиват бранд комуникациите си онлайн. Зад гърба си имам 3 собствени бранда, 3 любими хобита - тенис, книги и готвене и две прекрасни, пораснали вече момчета.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Занимавам се с дигитален брандинг и дигитален ПР - помагам на хора, които развиват брандове да създават и управляват онлайн съдържание и комуникации, правилно и последователно. Водя обучения, консултирам, пиша и участвам в създаването на съдържание, преподавам и на студенти. Интересна, динамична, пъстра, на моменти трудна и пълна с предизвикателства професия, но най-вече - изпълнена със смисъл. Научи ме е да мисля, да пиша, да създавам, да рискувам, да дръзвам да опитам, да бъда себе си. Работата ми ме е срещнала с невероятни хора, създала съм страхотни приятелства, научила съм много нови неща в различни области, обогатила съм собственото си развитие. Благодарна съм на моята професия, тя винаги е била доверен учител до мен.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Първият съдбоносен избор, който направих безспорно беше решението ми вместо да направя втора магистратура в чужбина, както беше модерно тогава, да приема много интересна работа в България. Така се отключи истинският ми кариерен път, желанието ми да създам нещо свое, да трупам познания и експертиза в дадена област, да разбера разликата между това да работиш и да ходиш на работа.

Решението да създам първия ми самостоятелен бранд и последвалата близо 10 години по-късно раздяла с него, са били наистина двата повратни момента, които са ме оформили много като човек и като професионалист. Това са трите избора и двата най-ценни урока, които съм научила. Трябва да познаваш собствените си граници и възможности и да знаеш кога да спреш. Винаги съм се водила обаче от това, че когато работим с хора, първо сме хора, трябва да останем добре стъпили на земята и да внимаваме какъв пример даваме.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Кариерата не е възходяща стълбица. Нормално е да започваш отначало и не трябва да се страхуваш да опитваш нови неща. Няма безкраен растеж, всичко си има разумни граници и не трябва да се фиксираш само в една посока.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Може и цял живот да не разбере. Хората взимат решенията трудно и често поставят парите на първо място. Не задълбават в себе си и не си задават въпроси. Но ако правиш нещо с измерители като удовлетвореност, обич, вдъхновение и дори настроение, значи са на прав път. Никога не подхващай нещо, което силно противоречи на моралните ти ценности и етика, които изповядваш.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Безспорно меките умения. Идва поколение, което няма проблем да овладее каквото и да било техническо умение. Те са бързи и учат лесно. В меките умения е голямата пропаст - най-вече работата с хора, емпатия, добра организация на времето, честност и бих добавила задълбоченост, във всичко. Проблемът е, че те се възпитават на много ранна възраст - в семейството, в училище. Аз преподавам на студенти и там си личи кога има добра основа и кога няма. Меките умения за работата ти трябват още като студент и това е последната възможност да ги овладееш, иначе цял живот ще ти е трудно, и на тези, с които ще работиш също.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Едно време събирахме визитки, сега LinkedIn върши чудесна работа и за мен е може би най-добрата професионална мрежа. Все пак трябва да имаш представа защо искаш да влезеш в контакт с даден човек, независимо дали става въпрос за директен или виртуален контакт. Няма много полза от колекциониране на случайни и безразборни контакти.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Допускала съм много грешки, някои дори съм повтаряла. Но така се учи. Имало е случаи, в които съм се отказвала много лесно, а истината е, че човек трябва да се бори за нещо, което обича. Може да е екип, който си създал, може да е бранд, може да е просто професионална идея или виждане. Играя тенис от много малка и тук важи едно спортно правило - ако контузията все пак позволява, понякога се налага да доиграеш мача. Не трябва да се оставяш обстоятелствата да те притиснат.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Това става само и единствено с интуиция. Вътрешното аз дава повече знаци, отколкото можем да си представим. Усещаш го и идва моментът, в който вече знаеш, че не можеш да продължиш повече така и с тези хора.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих подредила нещата според вече научените уроци. По-спокойно, по-мъдро, без да бързам и без всичко да е на всяка цена.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Всеки има такива моменти, и тук е големият тест, който поставяш сам на себе си - обичаш ли това, с което се занимаваш и искаш ли да продължиш. Ако отговорът е не, трябва да потърсиш нови поприща, които да те вдъхновят и дори да те събудят от застоя. Най-добрият съвет, който мога да дам е, абстрахирайте се от клишетата “всички” и “трябва”. Няма нужда да правим това, което правят всички. Всеки си има собствен път, който трябва да опознае.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Личният живот не трябва да търпи компромис - семейството и децата са винаги на първо място. Липсата на баланс сама по себе си е предупреждение за нещо по-страшно, което може да настъпи. За да има баланс, трябва да избереш кое да поставиш на първо място. Решението на задачата е много просто, едната диня винаги ще тежи повече от другата, която си избрал да носиш под същата мишница.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Според мен никога не можеш да определиш точното време. Случват се неща в живота ти, появяват се предизвикателства, които те провокират да усетиш по-добре момента. Ако човек усети вътрешен порив, време е да се замисли. Поколенията преди нас са работили на едно и също място или една професия до пенсия, ние сме първото поколение, което излезе от това клише. Смятам, че човек задължително трябва да прави промени, те са здравословни и трябва да опита и други неща. Понякога може да съчетава една основна професия и с други занимния, с които си изкарва прехраната или просто за разнообразие, за собствено развитие. Това обогатява, разнообразява, енергизира и придава още повече смисъл.

Аз лично изключително уважавам хора, които правят и добре обмислени, цялостни кариерни завои и професионални промени. За мен това е признак на зрялост, предприемчивост и смелост да опитваш нови неща.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Бъдете себе си и бъдете уникални във всяко едно отношение. Не се сливайте с шаблона и не се вживявайте в роли. Успехът е нещо преходно и непостоянно, а понякога и много имагинерно. Винаги бъдете благодарни на хората, които са ви помагали по пътя и не ги забравяйте.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Човек, който е щастлив със себе си и това, което умее да прави добре, продължава да го зарежда и вдъхновява. Парите, титлите и позициите не са правилните измерители, поне за мен. Ако можеш с лекота да обясниш как твоята професия помага на някой друг и защо е смислена, това е успех.