Времето е безпристрастен съдник на това, което правим

Представете се с няколко думи…

Казвам се Евгени Станимиров. Ректор съм на най-старото висше училище с предприемачески профил в България (1920 г.) – Икономически университет-Варна. В рамките на 10 години ръководих първата специализирана катедра „Маркетинг“ в България. Консултирам бизнес от 27 години. Заместник председател съм на Съюза на икономистите в България, както и главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища. Имам честта да бъда един от двамата инициатори и създатели на първата в Европа - Дълбоко технологична иновационна долина (VDTIP). Носител съм на Награда „Варна“ за 2023 г. в областта на обществените науки, а през 2025 г. бях удостоен със званието „Почетен гражданин на Варна“. През последните години съм по-разпознаваем не като професор, а като мотивационен лектор и автор на книги. Сред тях са: „Многомерна стратегия за вашия бизнес“,  „Белите петна в бизнеса“ и „Бизнес в бързата лента“ на Издателство „Изток-Запад“, които се радват на сериозен читателски интерес не само в от хора в сферата на бизнеса и далеч извън пределите на страната.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Мога да го направя само с една дума – „динамична“. Кариерата ми започна в Териториално управление „Данъчна администрация“. Работил съм и като счетоводител в кантора. Но голямата ми любов е маркетинга. Паралелно с работата ми в данъчна администрация преподавах в Икономически университет-Варна и почувствах колко зареждащ е контактът с младежите.

През цялото време съм се стремял да държа ръка на пулса на пазара и съм радостен, че от 27 години консултирам бизнес. Това ми помага много както в преподавателската, така и в научната област. Контактът с бизнеса беше в основата на написването на трите ми книги. Никога не съм мислил за това, но стотици представители на бизнеса през годините ме насърчаваха да систематизирам знания и опит и да ги представя в книга. По този начин в рамките на три години се родиха „Многомерна стратегия за вашия бизнес“,  „Белите петна в бизнеса“ и „Бизнес в бързата лента“.

Ще призная, че никога не съм мислил за кариерата в смисъл на нейното целенасочено планиране. Просто нещата се случваха, а моите сетива бяха отворени за поредната възможност, която ми се предоставяше.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Всички хора правим своите избори - всеки ден и час. Въпросът е тези избори взаимно да се подкрепят и да ни водят към реализиране на нашите мечти. Най-важният избор за мен беше да остана непрекъснато любопитен и експериментиращ. Забавлявам се, когато някой ме представя като експерт. Винаги правя доброжелателна корекция и казвам, че съм по-скоро експериментатор. Подобен подход ми дава нова перспектива – да търся. Това е постоянна игра – който играе търси, търсещият открива, откриващият разбира, а разбиращият осъзнава. Ето това е едно от най-важните неща – да осъзнаваме какво, с кого, кога и най-вече - защо правим.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Нещата, които бих искал да знам, са много. Не е възможно един млад човек да знае всичко, което ще му помогне да се развива. Това е процес на трупане на опит и осмислянето му. Лично за мен би било много полезно ако знаех, че:

Първо. Трябва да се научим да разпознаваме истинските мотиви и интереси на хората. Това позволява да работим много по-ефективно.

Второ. В екип е добре да работим с плюсовете на хората, а минусите да оставим на заден план.

Трето. Хората сме по-скоро емоционални същества, което означава, че често изборите ни не винаги са толкова логични, колкото ни се иска.

Мога да продължа с изброяването, но и тези три съвета са добър старт за всяка кариера. Те водят към едно – познаването на човешката природа и различните поведенчески модели. Колкото по-добре познаваме хората, толкова по-добре бихме работили в екип и можем да регистрираме по-високи и устойчиви резултати.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

По-горе казах, че трябва да опитваме и да експериментираме. Възможно е някой да сбъдне детската си мечта и това да е най-мечтаната професия. В много случаи, обаче, истината е друга. Младежите трябва да опитват различни неща и да търсят себе си. Може би за някои младежи е демотивиращо ако срещат трудности на работното си място. Според мен е много важно понякога да ни бъде трудно, защото няма друг алтернативен път за истинско развитие. За мен най-верният критерий, че сме намерили своята професия, е енергията, която ни дава. Когато се приберем вечер и сме страшно изморени, но и заредени емоционално от случилото се през деня, ние лягаме да спим с нетърпение утре какви нови чудеса ще сътворим. Ето това показва, че сме открили нашата професия.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Много често се говори какви промени ще настъпят в резултат от развитието на технологиите. Но всичко е в сферата на спекулациите, защото никой не знае какво предстои. Със сигурност светът е различен. Само за няколко години AI от 100% базиран на компютърни науки се трансформира в 80%-90% социален и управленски аспект. Това означава, че ефектите му ще ги видим в много професии. Рефлексът за запазване на статуквото няма да помогне на никого.

В тези условия е ключово важно умението бързо да се адаптираме. Трябва и да не спираме сами да се предизвикваме, да експериментираме и да учим нови неща. Това поставя нови предизвикателства към образованието. То трябва да направи рязък завой и да стане с по-широка базова основа, за да подготвя младежите към скоростна адаптация. Разбира се умението за комуникация ще става все по-търсено и критично за всяка професия.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Защо трябва да изглеждаме незаинтересовани? Тези, които биха се подразнили от нас, че градим мрежа от контакти и сме заинтересовани, вероятно също го правят, но по един силно завоалиран и прикрит начин. Нека да е ясно – хората винаги са действали и ще продължават да действат в свой интерес, независимо дали го правят прикрито или не. Това е човешка природа и не е осъдително да я следваме. Когато ние градим мрежа от полезни за нас контакти нека да отчитаме, че за други участници в мрежата ние също сме потенциален полезен контакт. Именно поради това мрежата е силна – защото дава добавена стойност за много хора. Всеки нов контакт отваря врата, а тя на свой ред дава достъп до нови възможности. Да изглеждаме незаинтересовани ми звучи нелогично и фалшиво алтруистично.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Допускал съм и продължавам да допускам толкова много грешки, че ми е трудно да избера само една. Стремя се да не ги повтарям и да се уча от тях. Но ще посоча една такава грешка. Понеже работя с екип от над 380 човека, често съм споделял, че егото може да навреди в общуването и да предизвика конфликти в екипа. Може би съм бил твърде настоятелен и често съм повдигал тази тема и в един момент започнах да забелязвам, че потискането на егото роди желание за конформизъм и потисна креативността. Малко по-късно осъзнах, че егото силно прилича на холестерола – има добър и лош холестерол. По подобен начин егото е два вида – добро и лошо. Лошото его е да се възприемаме за велики и недостижими. Доброто его е да вярваме в себе си и да знаем, че имаме сили да прескочим следващото препятствие. Може и да звучи странно, но аз мисля, че егото е много важен компонент от развитието ни като личности и екипи.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Едва ли може да се даде точен отговор на този въпрос. Среда, която един квалифицира като токсична е предизвикателно стимулираща за друг. Въпросът е какво е чувството, въпреки, че и това може да бъде подвеждащо. Напоследък виждам много нисък праг на търпимост, особено от страна на млади хора. Те имат свръхочаквания, оформени от това, че в социалните медии нещата се случват с 1-2 клика или скролвания. Но в живота не е така. Кариерният ни път е осеян с предизвикателства, които могат да ни се струват нечестни, а работната среда - токсична. Съвкупността от работни условия и комуникация с другите оформя нашия път, като всяко предизвикателство има потенциал да ни учи, ако сме готови за него. Всичко е в нашите умове. Уроците идват тогава, когато сме готови за тях. Дори токсичната среда може да бъде добър учител. Въпросът е дали ще намери ученик, който е готов да се учи?

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ще бъда съвсем директен – нищо не бих направил по друг начин. Причината? Не съм сигурен какъв човек щях да стана в случай, че променя дори едно нещо. Онова, което сме направили, начинът, по който сме мислили, са ни оформили във вида, в който сме в момента. Не бих искал да бъда друг! Радвам се за допуснатите грешки, щастлив съм за това, от което съм се отказал, доволен съм за големите усилия, които съм полагал. Всичко е свързано и резултатът при определени обстоятелства се е проявил. Това съвсем не означава, че животът е справедлив или че усилията винаги се отплащат. Не, животът е неутрален, а усилията се отплащат само ако се влагат в една и съща посока за достатъчно дълъг период от време. Вземете за пример кълвача и кокошката. Кокошката кълве наляво-надясно и не се вижда резултат от усилията. За разлика от нея кълвачът е целенасочен и чука с клюн на една място. Резултатът – намира червейчета и оформя хралупа. Ние избираме на кого да приличаме – на кокошката или на кълвача.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Вече на много места изнасям лекции и навсякъде споменавам, че ако един ден напиша книга за лидерството, в нея няма да има глава за мотивацията. Защо? Аз не вярвам във външната мотивация. Тя има роля само дотолкова, че да запали искрата в някого. Вътрешната мотивация е друго нещо. Ние можем ли да бъдем непрекъснато мотивирани? Разбира се, че не! Обаче има нещо друго – казва се постоянство и упоритост. Всеки от нас има спадове и пикове. Въпросът е всеки следващ ден да продължаваме да работим в избраната посока. Ще има дни, когато ще ни доставя огромно удоволствие да работим и други дни, в които ще бъде изпитание. Но ефектът на натрупването ще си каже думата. Когато се обърнем назад ще видим, че концентрирането на усилия и енергия в една посока за продължителен период от време, дава поразяващ ефект.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Труден въпрос … Всеки избира за себе си. Често казвам на младежите с които работя, че сме в условия на демокрация – всеки сам избира в кои 14 часа от денонощието да работи. Със сигурност само с 8 часа работа няма да можем да направим нещо съществено. Въпросът е как инвестираме или прахосваме времето си, когато не сме на работа. Ако четем книги, слушаме подкасти, учим и това е насочено към личностно усъвършенстване, тогава можем да разчитаме на успех. Има и още един момент – какво правим докато сме на работа. Някои хора се опитват механично да работят върху самата работа. Други вършат работата с разбиране, че усъвършенстват себе си. Личният живот е много важен и не следва да се разглежда отделно от професионалния. Заблуда е, че успехът води до щастие! По-скоро е вярно обратното – щастливият човек е много по-вероятно да е успешен. И всичко отново се свежда до системните файлове или софтуера на всеки от нас. Мит е, че успехът е свързан с това дали обичаме работата си. Познавам много хора, които са отдадени на работата си, но не мисля, че я обичат. Да обичаме работата си може да допринесе, но само по себе си не формира резултати.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Не мисля, че можем да сменим кариерата си. За сметка на това можем да сменяме работни позиции и дори професии. Съвкупността от всичко, което правим и опитът, който трупаме, оформя нашата кариера. Според мен трябва да наблюдаваме сами себе си и да си даваме сметка, че ние не сме нашата работа или кариера. Някой очаква да започне с висока стартова заплата, на всеки 6 месеца възнаграждението да расте с 10%-15%. Кой казва, че това е реалистично? Ако ние не познаваме себе си и имаме нереалистични очаквания към работна позиция или екип, тогава може да се заблудим, че е дошло време за промяна. И това не е голям проблем! Нека младият човек да търси себе си! Но какво би станало ако сменим 5-6 работни позиции и винаги откриване едни и същи проблеми? Тогава следва да се запитаме дали проблемът не е в нас … Съвсем друга ситуация е тази, в която виждаме, че работната позиция не съответства на нашия темперамент или е далеч под потенциала ни за растеж. Тогава е добре след анализ да си дадем сметка какво знаем и можем, какво очакваме и на тази база - да вземем решение за промяна. Има и друг аспект – честата смяна на работни позиции или професии ни пречи да натрупаме критичен обем часове, за да станем майстори в това, което правим. Често се страхуваме от промяната, но именно тя ни поддържа в кондиция.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Системно да пренастройват системните си файлове! Имам предвид онова, което се крие между ушите ни! Да осъвременяват и уплътняват знанията с нова информация, да развиват допълнителни умения, които да ги правят конвертируеми от гледна точка на избраната професия.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Общувам с хиляди млади хора и виждам, че за голяма част от тях възможността да печелят много пари е водеща. Не отричам важността на парите, но много по-важно е какво е чувството. В случай, че обичаме това, което правим, че то ни дава допълнителна порция енергия и ни кара да виждаме смисъл, може би тогава ще сме на път да развием успешна кариера. Времето е безпристрастен съдник на това, което правим. Успешна кариера е развил онзи човек, който е култивирал мащаб в мислите и действията и си дава реална сметка, че проблемите се съизмерват с хората, които се изправят срещу тях. Въпросът не е в големината на препятствията, а в нашия размер и в способността ни да прескачаме предизвикателствата. Колкото нашият мащаб е по-голям, толкова мащабът на предизвикателствата ще бъде по-малък.