Изграждайте комуникация, която вдъхновява, а не манипулира

Представете се с няколко думи..

Казвам се Сибила Кусева и съм журналист и PR специалист с над 15-годишен опит. Професионалният ми път започна от в. „Поглед“, който се издаваше от Съюза на журналистите в България, след това премина през два от най-големите национални ежедневника в страната. Работила съм също така в електронни медии, а като PR  съм работила с едни от популярните личности, университети и институции в България. В същото време съм майка на две прекрасни деца и съпруга на успял мъж.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Една сбъдната мечта, изпълнена с денонощен труд, отдаденост и удовлетворение. Пътят е труден, но вълнуващ и си заслужава всяко едно усилие. Благодарна съм на хората, с които съм работила, давали са ми съвети и са ме градили като личност в професионален план.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

В живота си ние, хората, се изправяме пред много съдбоносни за нас самите избори. Понякога трябва да се научим на търпение или да търсим бързия, но краткотраен успех, който обикновено не носи удовлетворение. Един от най-важните за мен избори беше дали да сменя кариерата за по-доходоносна, но не така привлекателна или да продължа да следвам сърцето си. Радвам се, че избрах второто и се доверих на правилните хора.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Никой не ме посъветва, че не всичко е на всяка цена и когато не сме оценявани някъде, трябва да имаме смелостта да си тръгнем. Човек би могъл да се реализира и да бъде успешен там където е приет, чувства се добре и има възможността да разгърне и покаже потенциала си.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Всеки един човек, познавайки себе си, знае силните си и слаби черти. Ако няма мечта, ако не е убеден с какво точно би искал да се занимава, то трябва да акцентира върху нещата, които му се отдават най-много, да ги развива, гради, да не спира да учи и в един момент сам ще осъзнае кой е неговият път. Въпреки всичко, аз вярвам, че дълбоко в себе си, всеки един от нас, усеща и знае още от дете какъв иска да стане като порасне и инстинктивно следва пътя си.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

В динамичния свят на изкуствения интелект най-важно е хората да останем отворени към промените, без да губим способността си за критично мислене и смислена комуникация. Технологиите се развиват с изключителна скорост, но човешките качества като емпатия, емоционална интелигентност и умение за съпричастност остават незаменими и универсални – те изграждат доверие и създават истински връзки.

Вярвам, че добротата, коректността, отговорността и способността да взимаме решения са ценности, които не просто устояват на времето, а стават още по-значими в епоха на дигитална трансформация. Именно те са онзи морален компас, който ще продължи да ни води и да ни отличава като хора – независимо от технологичния напредък.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Изграждането на силна мрежа от полезни контакти, особено във Връзките с обществеността, не е въпрос на корист, а на автентичност и взаимно уважение. Най-работещият подход е да влизаме в професионални взаимоотношения с искрен интерес към човека отсреща – към неговата експертиза, гледна точка и ценности, а не единствено към това „какво можем да вземем“.

Когато комуникацията е базирана на доверие, споделяне и готовност да бъдем полезни, контактите се превръщат в партньорства, а не в инструмент. В ПР средата това означава последователност, коректност и умението да слушаме – да даваме стойност, преди да очакваме такава. Истинската мрежа се изгражда във времето, чрез професионализъм, човешко отношение и репутация, която говори сама за себе си.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Една от най-често срещаните и в същото време най-поучителни грешки в професионалния път е прекаленото доверие, съчетано с прибързани решения, водени от емоция. В стремежа си да се реагира бързо и с добра нагласа, понякога разумът остава на заден план, а изводите се правят преди да бъде видяна цялата картина.

Този тип опит показва колко важно е човек да развива търпение, вътрешна дисциплина и способност за стратегическо мислене. Истинският професионализъм изисква дистанция от моментната емоция, умение да се анализират ситуациите от всички гледни точки и да се взимат решения, които са не просто интуитивни, а дългосрочно устойчиви. Така се изгражда не само лична зрялост, но и доверие – към самия себе си и към средата, в която човек работи.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната работна среда рядко се появява внезапно – тя се натрупва тихо, но осезаемо. Разпознава се по постоянния натиск, липсата на уважение, хроничното напрежение, неясната комуникация, обезценяването на труда и усещането, че страхът и манипулацията заменят мотивацията и доверието. Когато професионалният диалог се превърне в поле за конфликти, интриги и емоционално изтощение, това вече не е среда за развитие, а за оцеляване и ясен знак, че трябва или да опитаме да променим нещо или да си тръгнем. Разбира се това далеч не означава, че при всеки конфликт или интрига трябва да бягаме, а само, когато това наистина се отразява неблагоприятно на човек и няма индикации за промяна.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих извървяла пътя си по същия начин и със същите грешки, които съм допускала. Човек не се ражда научен. Образованието в университета ни дава основата, но грешките са тези, които ни изграждат като личности и от нас зависи дали ще си взимаме поука и ще продължаваме напред или ще се оплакваме от съдбата и ще стоим на едно място.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Запазването на мотивацията изисква осъзнато връщане към смисъла на работата – към силата на думите, към влиянието, което комуникацията има върху обществото, към ролята на журналиста и ПР специалиста като посредник между истина, послание и публика. Понякога застоят е сигнал не за изчерпване, а за потребност от рестарт – нови теми, нови гледни точки, допълнително обучение, четене на книги и непрекъснато следене на добрите практики на колеги в бранша.

Истинската мотивация се поддържа чрез любопитство, развитие и постоянен диалог със собствените цели. Когато мечтата се е превърнала в професия, застоят бързо отминава и обикновено се надгражда в личностно развитие след това.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Ежедневно показвайте на семейството си и човека до вас, колко значими са за вас и колко много ги обичате. Намирайте време, в което да оставате сами, пътувайте и посещавайте места, на които да не мислите за работа или поне не през цялото време. Трудно е, но не е невъзможно, да имаш добър личен живот съчетан с успешна кариера.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Като човек преминал през това и отново завърнал се към първоначалната си кариера, бих казала, че това често са грешки на младостта, които хората допускат. Едно такова решение не трябва да бъде емоционално или породено от по-примамливо заплащане, а да бъде осъзнато, премислено и истински искано. Обикновено едни от важните сигнали, че трябва да сменим кариерата, а не работата са, са когато успехите престанат да ни носят удовлетворение и радост и нямаме желание за развитие.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не всичко трябва да бъде на всяка цена!

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешна кариера е тази, която ни носи удовлетвореност, наслада и ни прави щастливи. Това е тази кариера, в която сме в хармония със себе си не спираме да имаме желание и възможност да надграждаме наученото и постигнатото. В същото време успешната кариера в сферата на журналистиката и връзките с обществеността не се измерва единствено с позиции, кампании или публично признание, а се гради върху доверие, репутация и последователност – качества, които се утвърждават не с шум, а с време.

Истинският успех в тези професии е балансът между професионална компетентност и морална отговорност – умението да защитаваш истината, да създаваш стойностно съдържание и да изграждаш комуникация, която вдъхновява, а не манипулира. Това е кариера, в която думите имат тежест, посланията имат смисъл, а името ти остава синоним на коректност и уважение.