Когато животът не дава лесни карти, изборът остава твой

Представете се – с какво се занимавате, кои сфери на дейност представляват интерес за Вас?

Казвам се Петър Нефтелимов и съм биотехнолог, биопредприемач и MBA. Занимавам се с превръщането на научни и иновативни идеи в реални, работещи и устойчиви бизнес решения с обществена стойност.

Основният ми предприемачески фокус е биотехнологичният стартъп „Цвете в епруветка“ – живо растение, което цъфти инвитро и живее над 6 месеца без грижи и поливане. Продуктът съчетава наука, устойчивост и дизайн и предлага екологична алтернатива на букетите с рязан цвят. Работим активно с корпоративни клиенти, хотели, офиси, институции и хора, които ценят осъзнатото потребление.

Паралелно с това съм кариерен консултант в социалното предприятие JAMBA, където работя с млади хора с увреждания, подпомагайки ги в изграждането на професионални умения, увереност и реализация на пазара на труда.

Интересите ми са в пресечната точка между биотехнологии, устойчиво развитие, предприемачество, социални иновации и комуникации. Вярвам, че бъдещето принадлежи на решения, които едновременно носят икономическа стойност, грижа за природата и реално подобряват качеството на живот.

Основател съм и на медията за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com, както и автор на книгата „Успехът в българския ген“. В ролята си на ментор и лектор работя активно с млади хора, които искат да превърнат идеите си в устойчиви и смислени проекти. Част съм от престижните селекции на Forbes Bulgaria „30 под 30“ и Дарик радио „40 до 40“, а през 2023 г. бях отличен от JCI Bulgaria като един от 10-те най-изявени млади личности на България.

 

Кога разбрахте, че искате да бъдете предприемач, а не просто служител?

Мисля, че предприемачеството откри мен, не аз него. Постепенно, стъпка по стъпка, докато следвах интереса си към биологията и желанието ми да създавам нещо смислено.

Още в училище биологията беше предметът, който ми се отдаваше най-естествено. Продължих с биотехнологии в Софийския университет, където по време на лекциите по растителни биотехнологии открих нещо повече от лабораторна работа. Открих възможност за иновация, за създаване на продукт, който може да промени нагласите. Така се роди идеята да създаваме цветя в епруветки.

Предприемачеството дойде от нуждата да реализираме тази идея извън учебниците и трудните термини на английски език. Да я направим достъпна за хората. Науката ми даде основата, а предприемачеството – свободата да мечтая и да действам.

През целия ми път, независимо от физическите предизвикателства и многобройните откази, никога не съм спирал да вярвам, че това е моят път и с упоритост всичко се постига. А когато правиш нещо с мисия, всяка пречка се превръща в възможност.

 

Кои бяха най-определящите моменти в професионалния Ви път досега?

Първият ключов момент беше приемът ми в ПМГ „Васил Друмев“, Велико Търново, в паралелка с усилено изучаване на биология и химия. Това беше мястото, където за първи път осъзнах, че науката не е просто учебен предмет, а начин да разбираш света и да търсиш решения. Там се оформи интересът ми към природните науки и се постави основата на всичко, което последва.

Вторият определящ момент беше завършването на бакалавърската ми степен по биотехнологии в Софийския университет. Това ми даде не само знания и методология, но и увереност, че мога да превръщам научни процеси в реални, приложими продукти. Именно по време на това обучение видях потенциала науката да излиза от лабораторията и да стига до хората.

Третият и може би най-смелият момент беше стартирането на „Цвете в епруветка“. Това беше преходът от теория към практика. От идея към бизнес с мисия, устойчивост и реално въздействие. Проектът ме научи на предприемачество по трудния начин.

И накрая, влизането ми в селекцията „30 под 30“ на Forbes България беше външното признание, че пътят, по който вървя, има значение не само за мен, но и за средата около мен. Това беше силна мотивация да продължа още по-осъзнато и отговорно напред.

 

Имало ли е повратен момент, който преобърна визията Ви за успеха?

Не се сещам.

 

Как се променяше с времето ролята Ви в бизнеса – от създател до лидер?

В началото ролята ми беше изцяло на създател. Човекът, който носи идеята, мисли продукта, експериментира, учи се в движение и върши почти всичко сам. Тогава фокусът ми беше върху това дали изобщо е възможно – дали науката може да се превърне в реален, устойчив продукт и дали има смисъл да се боря за него.

С времето, осъзнах, че ако искам бизнесът да расте, трябва да спра да бъда човекът, който прави всичко, и да започна да бъда човекът, който свързва хората. От човек „вътре в процеса“ постепенно се превърнах в човек „над процеса“. Този, който задава посоката, визията и смисъла.

Днес аз съм лицето на компанията, но и свързващото звено между науката, дизайна, маркетинга и бизнеса. Моя отговорност е да държа фокуса върху голямата картина – защо съществуваме, какво решаваме като проблем и накъде вървим. Търся доверие и синхрон между хората около мен.

За мен лидерството не е власт, а отговорност да създадеш среда, в която всеки знае защо е там, какъв е приносът му и има свободата да дава най-доброто от себе си.

 

Откъде идват идеите Ви – интуиция, пазар, нужда?

Просто се събуждам сутрин и идеята е там – в ума ми.

 

Как разбирате кога една идея има стойност и потенциал, а не просто звучи добре?

Когато я осъществя на практика. Аз не мисля, не планирам, а просто действам. То се случва каквото трябва.

 

Как подхождате към творческия процес – имаш ли ритуали, методи, или разчитате „на момента“?

Стартира се тук и сега. Утре вече е късно. Всичко друго произлиза от външната среда, върху която нямам контрол.

 

Какво Ви вдъхновява извън бизнеса – изкуство, хора, пътувания?

Усмивките по лицата на хората. Че това, което правя, е полезно за някого и му помага да бъде по-удовлетворен в живота си.

 

Кои са Вашите неизменни принципи в работата и живота?

Един принцип, на който отказвам дa изневеря, е искреността. Дори когато е неудобно. Честен съм с колеги, приятели, семейство и дори с младежите, на които съм ментор, защото истината изгражда трайно доверие. Понякога истината може да боли, но хората знаят, че никога няма да ги заблудя и затова се връщат отново при мен за съвети и напътствия. Този подход оформи стила ми на лидерство, като създаде силни, доверени отношения както с колеги, така и с партньори.

 

Какво означава за Вас думата „успех“ днес – и различна ли е от преди 5 години?

За мен думата „успех“ има много и различни измерение. Дълго време възприемах успеха основно през бизнес призмата, а именно че успешен е онзи бизнес, който в даден момент започва да работи и без теб. Успех беше и моментът, в който започнаха да ме познават и поздравяват повече хора, отколкото аз самият познавам. Когато непознати хора те спират и ти казват „познавам те“. Това е знак, че си оставил следа, че си създал нещо смислено, с което хората те свързват и помнят.

Напоследък обаче добавих още едно, много важно измерение към това разбиране. За мен успехът е правопропорционален на това докъде можеш да стигнеш, без да изпитваш вътрешен дискомфорт от действията и решенията си. Всеки от нас има лични граници – морални, етични, човешки. Те очертават зоната ни на комфорт, която е позната, сигурна и удобна. Често не предприемаме определени крачки не защото не можем, а защото ни спира вътрешният глас или страхът „какво ще кажат хората“.

Истината е, че тези бариери съществуват най-вече в собствената ни глава. Колкото повече от тях преминаваме осъзнато, толкова по-дълъг път изминаваме, натрупваме опит и растем – и като професионалисти, и като личности. Именно това усещане за развитие ме кара да се чувствам по-успешен днес, отколкото вчера.

В същото време вярвам, че тези граници имат и защитна функция. Те ни държат здраво стъпили на земята. Преминаването им трябва да става с време, опит и вътрешна готовност. Ако започнем да ги прескачаме на спринт, опиянени от успеха, рискуваме да влезем в една съвсем различна реалност, в която пътят е само надолу. Не случайно народът е казал, че човек си постига според това, докъде му стига чергата.

Днес за мен успехът е баланс между растеж и осъзнатост, между амбиция и вътрешен мир.

 

Какво място заема етиката в предприемачеството според Вас?

За мен етиката в предприемачеството е пряко продължение на темата за личните граници, за които говорих и по-горе. В природата няма етика. Там има баланс, адаптация и оцеляване. Етиката е човешка конструкция. Тя е набор от правила и рамки, които сме си създали, за да живеем по-подредено и по-комфортно в собствената си зона на комфорт. Проблемът идва, когато тези рамки започнат да се използват не за баланс, а за удобство, контрол и ограничаване.

Много често под прикритието на „етично“ ние реално ограничаваме собствения си потенциал или потенциала на други хора. Ограничаваме едни, за да се облагодетелстват други. Това за мен не е етика, а изкривяване на смисъла ѝ. В този контекст етиката често се превръща в инструмент за поддържане на статуквото, а не за развитие.

Затова възприемам етиката по-скоро като нещо противоположно на бездушното следване на правила. За мен тя няма нищо общо със забраната да помогнеш, да подкрепиш или да дадеш шанс на някого, само защото „така не е прието“ или защото определени показатели, данни или формални критерии го изключват. Когато отказваме помощ или възможност на човек, позовавайки се на абстрактни норми, ние всъщност му отнемаме шанс за развитие.

Истинската етика е свързана с отговорност и взаимопомощ. С умението да виждаш човека зад цифрите, смисъла зад печалбата и дългосрочния ефект зад краткосрочната изгода. Всичко останало са рамки, които често ни служат повече да се крием зад тях, отколкото да създаваме стойност.

 

Вярвате ли в баланса между личен и професионален живот или приемате, че това е илюзия?

Да, вярвам силно в баланса. Дори вярвам, че личният живот трябва да стои над професионалния.

Често чувам хора да казват, че „нямат време за нищо друго освен работа“. За мен това не е въпрос на време, а на избор. Когато човек наистина иска нещо, той намира начин да го направи. Много хора просто са свикнали да живеят в комфортната си зона, а именно да работят, някой да им казва какво да правят (мениджъри, клиенти, системи), и да не излизат от този модел. Така животът минава, без да бъде истински изживян.

Работата няма да избяга. Напротив, тя винаги ще се увеличава. Това не е животът. Не сме родени за това. Животът е в това да бъдем със семейството си, с близките и приятелите. Да ходим на събития, да срещаме нови хора, да се забавляваме, да откриваме нови места, да пътуваме, да преживяваме непознати неща. Да трупаме положителни емоции, преживявания и спомени.

Защото ще дойде момент, в който ще искаме да правим всичко това, но по една или друга причина няма да можем. Затова вярвам, че най-добрата инвестиция, която човек може да направи, е инвестицията в преживявания. Те остават завинаги с нас. Не могат да бъдат отнети, изгубени или обезценени.

 

Кой е най-ценният урок, който сте научил „по трудния начин“?

Че сами не сме за никъде и не може да направим нищо. Смисъл, до един етап човек може да стигне сам. Но след този етап няма как. Аз лично съм пробвал да правя неща напълно сам и резултатите бяха далеч от това, което можеше да се случи, ако бях намерил правилните хора по-рано. Истината е, че колкото и да искаш, не можеш да огряваш навсякъде, а и не е нужно.

С времето разбрах, че силата не е в това да можеш всичко, а в това да познаваш правилните хора и да имаш смелостта да им се довериш. Хора, които допълват слабостите ти, разширяват гледната ти точка и те дърпат напред.

Както обичам да казвам, сами сме само в тоалетната. Извън нея, във всеки един момент, ни трябва опора. Някой до нас. Другарче, с което да вдигаме планини от действия.

 

Как мотивирате себе си в моменти на съмнение или провал?

Винаги си припомням, че пред мен има само 2 избора: 

1. Единият е да застана в ъгъла. Да гледам в една точка, да се самосъжалявам, да търся оправдания и да оставя съмненията да ме парализират още повече. Това е най-лесният избор, но и най-безсмисленият. Там нищо не се случва. Няма движение, няма развитие, няма живот.

2. Другият избор е да бъда в центъра сред хората, сред действието, сред реалността. Да приема, че съмнението и провалът са част от пътя, а не крайна спирка. Да действам, дори когато не съм напълно сигурен. Да правя следващата малка крачка, защото движението винаги носи яснота.

Винаги избирам второто. Не защото е по-лесно, а защото е единственият начин нещата да се променят. Съмненията изчезват не когато ги анализираш безкрайно, а когато започнеш да действаш въпреки тях. Провалите не са знак да спреш, а обратна връзка, че си жив, че опитваш и че вървиш напред.

 

Каква следа искате да оставите след себе си - като предприемач, но и като човек?

Да съм доказателство, че ограниченията не определят съдбата ни. Че човек може да бъде пълноценен, полезен и щастлив, дори когато животът не му е дал „лесни карти“. Ако чрез моя път някой друг повярва повече в себе си, направи първата крачка, излезе от ъгъла и застане в центъра на собствения си живот – значи съм си свършил работата.