От спасител на плажа до Харвард: живот, събран в истории, които не можеш да измислиш

Представете се с няколко изречения..

Пенсионер съм от десетина години, съпругата е моя състудентка, изпълняваща и функциите на външна памет, баща съм на двама сина, дядо съм на две момичета и две момчета, които живеят в САЩ, работил съм на няколко места в държавната администрация и във международни фирми като „Sony”, “Barents Group”, “Newton Finance”, “Expandia Group” и други. Понастоящем не членувам в партия, но съм член на най-голямата неправителствена организация в света – „Rotary International” и се опитвам да живея в София!

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като дете обичах да играя футбол, защото живеехме до стадион „Герена“ и често прескачахме оградата, за да гледаме тренировките на Гунди! Продължих да играя и отборът ми в Централно статистическо управление стигна до 3 място в градското първенство! Като малък обичах и да танцувам най-вече под ритъма на недолюбваната тогава поп и рок музика, но докато аз не успях, а и нямаше къде да се науча на нещо повече, то синовете ми и двамата изкараха школи по модерни танци!

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари, както повечето деца по онова време, изкарвахме като сурвакари, а като поотраснахме събирахме и връщахме празни бутилки от бира и други. В казармата бях изчислител на траекторията на ракетите и вече като редовен студент отидох на студентска бригада. След стотици виртуални изстреляни ракети по цели в Турция и Гърция трябваше да беля круши за компот! Толкова много се разочаровах от бригадата, че изкарах курсовете на БЧК и се записах за спасител в Международния младежки център в Приморско, защото спасителите ги освобождаваха от бригади! Е, там изкарах първата си заплата и за три години придобих чуждоезичен опит по няколко европейски езика, като наблегнах на английския и немския! И до ден днешен като ме питат за английския аз им разказвам историята, но като им кажа „my English is from the beach”, те чуват „my English is from the bitch”! И затова казвам по-нататък, че няма излишен опит, т.е. има голяма вероятност всеки един опит, натрупан случайно, да се окаже решаващ в следващ момент. След около 20 години се оказа, че натрупаният опит от живите разговори на английски ми помогна да получа добра оценка на “listening comprehension” и да отида на стари години – на 40 да уча в Харвард, че и да придобия Master in Public Administration!

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

В моята ранна възраст не е имало информационни технологии и сме се влияли най-вече от близкото обкръжение и от печатните медии и от телевизията. Влияели сме се и от това какво очаква от нас средата – училищна, роднинска, съседска, приятелска и т.н., защото зависехме от нея и нямаше никаква мобилност т.е. най-често хората умираха там, където са се родили. Любознателността се задоволяваше най-вече с книги, гледане на филми или слушане на „Top Twenty” по BBC на къси вълни, докато родителите тайно слушаха „Свободна Европа“! Тогава по-предприемчивите родители купуваха за домовете различни многотомови енциклопедии, които сега се срещат по вторични суровини. Използваха се яки връзки да се купят не само дънки, но и книги на западни автори. Класната ми в гимназията преподаваше по английски език и вместо да учим английски тя разследваше кой намокрил тебешира, кой е скъсал страница от дневника или е счупил прозорец и т.н. Затова аз учех английски през руски, купувайки си адаптирана литература на английски от руската книжарница с англо - руски речник в края на книгата.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

След като се пенсионирах загубих/пропуснах да получа около 40 хил.лв от полагаемата ми се пенсия заради съществуващия таван на пенсиите по онова време. Еднакво критично гледах на живота преди десетилетия, както и сега гледам с неприязън съпътстващите ни перверзии в много области. За съжаление разочарованието ми е по-голямо отколкото преди години. 

Убеден съм, че има смисъл да не си мълчим и че трябва да опитваме да помагаме на познати и непознати.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Бях отличник, но имах и две петици, така че балът не ми позволяваше да изпълня желанието на майка ми и да уча в специалност „Външна търговия“, а и за тази специалност кандидатстваха ученици, имащи право на различни привилегии, произтичащи от произхода и постиженията на родителите им, които стигаха до буквата „З“! Балът ми позволи да изпълня желанието на татко и да уча за статистик. Той беше работил в държавни структури с широко приложение на статистиката и виждаше ползата от нея! Решението е било правилно, защото статистическата ми подготовка ме е улеснявала бързо да се ориентирам в различни съвкупности от таблични данни и да не допусна да ме подведат. 

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Участвах в проект на TNT “Стигни навреме, карай колело!” и покрай оранжевото колело, което ми подариха си купих от Old Navy в Ню Йорк за 5 долара оранжева шапка. Скъсах я от носене и след 2 години намерих в ловно рибарските магазини в София същата, но на цена 65 лева. Направих десетина мостри, отидох в ловно рибарския съюз и им ги предложих. Те казаха, че могат да ги продават на членовете си по 20-22 лева. Аз им поисках по 8 лева, които вместо да ги дават на мен да ги даряват на моя съседка, която осинови братче и сестриче. Закупих на едро плат, уших първите стотина и като им ги занесох те поискаха да бродирам емблемата им. Приех бродирането без промяна на цената, защото нямах избор. Избродирах няколкостотин и като ги занесох ме изненадаха, че ще ги вземат, но не по 8, а по 6 лева. Прибрах си шапките и им казах, че ще ги подарявам на свестни хора, след като има разкажа историята. Раздал/подарил съм повече от 500 неизбродирани и ако минавате покрай парка Заимов, обадете ми се да получите една от тях! Такива шапки имат много политици и звезди от шоу бизнеса, които ми допадат. Бях поел ангажимент за закупуването на големи количества плат, затова вместо оранжев плат взех много други цветове и сега правя шапки тип beanie за приятели! Стана ми като хоби и сега правя шапки за приятели и познати!

Иначе мога да зидам с тухли, да правя груба и фина мазилка, да бъркам бетон (дядо ми беше зидаро мазач), да боядисвам, да слагам тапети (бях в бояджийска бригада, с която сложихме миещи се тапети в тоалетната и банята на кабинета на Т.Ж. в Народното събрание), да инсталирам водопровод, канализация и електро мрежа (умения от чичо ми и баща ми), дърводелски умения (от брат на дядо ми – дърводелец). Затова ми е мъчно, че внукът ми трудно би забил пирон, но за сметка на това има многомилионна аудитория в Интернет, подвизавайки се под псевдонима Rarin.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Няма за кога да си сменям професията, защото тя е универсална от познавателна гледна точка. Кажете ми в коя област на човешкото познание или в коя човешка дейност няма статистика. Има навсякъде, но за съжаление управляващите я подценяват и ми е болно, че повечето не правят разлика между цифра и число, както и между процент и процентен пункт! Драстичната полюсна промяна на предпочитанията на гласоподавателите от едни в следващи избори в съчетание с необичайно висока активност от 95% е повече от статистическо доказателство за купени гласове, но у нас не е така!

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Случвало ми се е с уважително отношение и внимание да предразположа служители да споделят дори и лични проблеми, за които съм им давал решения или важни контакти. Иначе разтоварвам напрежението на покрива на блока, където живея! Имам градина на открито с изглед към катедралата „Александър Невски“! Отглеждам всякакви подправки, като копър, кервиз, магданоз, мента, джоджен и т.н. и понякога подарявам на близките ресторанти. Отказах се да гледам чушки, домати и краставици, защото изгарят и се съсредоточих върху кореноплодните – цвекло, моркови и картофи. Посещенията при мен не се заплащат, а всеки сам си набира каквото му хареса.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Не деля хората по никакъв външен или друг признак и се отнасям еднакво вежливо независимо дали са високопоставени политици, шоу звезди или служителите от столичната чистота! Уважавам всяко едно мнение и съм готов да променя своето стига да ми бъдат предложени достатъчно силни доказателства.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите сравнително по-трудно се изкарват и натрупват в сравнение с това колко бързо и лесно могат да се изхарчат или загубят по различни причини! Не винаги, но в повечето случаи парите са необходими на човек, за да реализира и най-обикновените си желания. Парите съм ценял най-много в годините, когато съм имал най-малко. В гимназията имах съученици, деца на изявени политици, чиито портмонета бяха много по-пълни от моето, но не съм им завиждал. Не винаги съм имал и пари, за да отида на кино, а това беше едно от върховните удоволствия! Като студент получавах от родителите си по 5 лева на седмица, а купоните за обяд бяха по 30 стотинки. Като млад специалист в Централно статистическо управление се виждах в пари, когато ме пращаха на 45 дневна бригада в строителството. Бях за една година в Ташкент с невероятно висока стипендия по линия на ООН, а по късно и с няколко хиляди доларова заплата, като търговски представител на България в Ню Йорк. През останалото време не съм работил за пари, а по-скоро за кариерно израстване. Така станах зам. министър в министерство на финансите и трябваше да работя с милионите на държавата. Направих несполучлив опит да лансирам Закон за ограничаване на разплащането в брой, но идваха избори и ПР-ката изплаши министъра, че ще настроим бизнеса срещу нас. Трябваше да се явя на конкурс за изпълнителен директор на Български форум на бизнес лидерите с тайната си идея да използвам новата си позиция и авторитета на организацията и успях за няколко години да убедя бизнеса и тогавашния министър на финансите в целесъобразността за подобен закон. Най-важно е парите да изкарвате/правите по честен начин към себе си, към близките си и към обществото!

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

На ново място не бързайте, а имайте търпение да изтърпите всякакви неудобства, че дори и несправедливости. Когато Ви е най-тежко, тогава научавате най-много и знайте, че няма излишен опит т.е. каквато и несвойствена работа да Ви възложат, това може да се окаже изключително полезно в бъдеще време!