Успехът има смисъл само тогава, когато сте по-големи от него

Представете се с няколко думи…

Николай Найденов - социолог по образование, политолог по длъжност, антрополог по начин на мислене, преподавател в катедра Политология на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор съм на университетските монографии “Феодализъм и патриархалност“, „Антропология на патриархалния език“ и „Публика и политика“, както и на три поетични сборника: „Родство“, „Тибет“ и „Далече от думите“.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Перманентен сблъсък с императивите на статуквото. Двата доктората, доцентурата и професурата са постигнати, въпреки съпротивата на обстоятелствата.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Пътят ми не ми е позволил да разкрия максимума от потенциала си. По-скоро бих казал, че съм стигнал дотук „на резерва“. Трябва голям успех, за да мога да говоря за някакъв съдбоносен избор. По-лесно ми е да говоря за избори, които не съм направил и поради които не съм удовлетворен от постигнатото. Все пак, бих споменал две лица, които са повлияли на пътя ми в науката и поезията. (1) В Момчилград, където служих, имаше един интелигентен стар войник, Злати Викторов Константинов. Той беше фин и нямаше физическите данни, които предизвикваха респект в казармата. Но именно той веднъж каза нещо, което звучи горе-долу така: „Има една наука, чиито положения, ако ползвам, бих могъл да накарам всички в ротата да правят това, което искам.“  Попитах го коя е тази наука и той каза: социологията. На следващата година, в кандидат-студентските справочници на СУ се появи за пръв път тази специалност и аз я поставих на първо място. Бях приет и това предопредели професионалното ми развитие. Доста по-късно осъзнах, че далече преди да знам за тази наука, съм бил склонен да мисля с термините на социологията и политическата антропология. (2) Като ученик публикувах три стихотворения в средношколското списание „Родна реч“. В тази връзка ходих два пъти на консултация при един редактор в списанието (Стефан Михалков), който пишеше проза, но ми даде изключително ценни съвети за това, как трябва да изглежда синтетичния израз, характерен за поезията. Това не само ме откъсна от имитациите на българските класици от края на 19 и първата половина на 20 век, но се превърна в стъпало, което ми позволи да стигна до важни собствени изводи за концентрацията на смисъла в поезията. В известен смисъл, съветите на този човек са някъде дълбоко в мен до днес.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

В академично отношение, в самото начало на кариерата си бих искал да знам как трябва да се ограничи едно научно изследване, така че да каже важното по най-убедителния начин. В практическо отношение, след началото на прехода, би било важно да знам как се пише един изследователски проект по западните стандарти, така че да бъде успешен. Това щеше да увеличи шансовете ми за успех в кандидатстването за някои изследователски стипендии на Запад и оттук – за сериозно академично развитие.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

На най-ранна възраст, като си даде сметка на кого би желал да прилича (човек от реалния живот или герой от литературата и киното). На един следващ етап, като си даде сметка кои интелектуални, организационни и други усилия биха му носили най-голямо удовлетворение. И на една по-зряла фаза, когато започне да се развива в посоката, в която усеща, че има някаква обществена мисия и дори че носи своята историческа отговорност.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

(1) Да се извлича потенциала на глобалната комуникационна мрежа и в частност – на изкуствения интелект. Но с едно условие –  като се следва последователно собствената логика на мислене и интелектуално развитие.

(2) Да се прилага успешния алгоритъм към всякакви ситуации и сфери на дейност.

(3) Да идентифицират бързо потенциалните източници на печалба – качество, което крие и рискове за морала и честността.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като изхождаме от действителната общност с другите по линия на интересите, начините на мислене, моралните стилове и др.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Базисно, това, че не променях мнението си, дори ако всички мислят по друг начин или вървят в друга посока. Това не беше, защото исках да се откроя, а просто защото другата гледна точка не ми изглеждаше обоснована, в противен случай бих я приел. Тази особеност ми създаде в младежките години имиджа на вълк-единак, но последиците от това се чувстват до днес. Въпреки че разбирам практическите щети, които този подход нанася, все пак не бих променил много в това отношение, защото истината е висша ценност за мен. Ако не видя пътя към друга истина, не бих се отказал от своята. Онова, което бих коригирал в по-младите си години, е да направя по-елегантна защитата на моята истина. Има обаче една техническа грешка, за която съжалявам. Не осъзнах навреме какво трябва да направя, за да се възползвам от академичните перспективи за изследователска реализация на Запад, които се разкриха след падането на комунистическия режим.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Основният показател е подмяната на професионалните аргументи и цели с аргументи ad hominem. Аз лично напуснах без предупреждение позицията си на старши координатор в Международната антикорупционна академия (IACA) във Виена, именно когато задкулисните интриги и капани прекрачиха определена граница.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих започнал с изследването на най-емблематичните казуси за една политическа система, вместо да започвам винаги с анализ на цялата система, което е трудоемко, с несигурен успех и предизвиква по-голяма съпротива.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

В творческите области би било добре да си припомним първоначалния си ентусиазъм, високите си цели и успеха на стъпките, когато сме вярвали в смисъла на тези цели.

В практически ориентираните области би било полезно да се заловим с необходимите за работата ни технически действия като събиране и систематизиране на нужната информация, класифициране на извършеното от нас и от другите в областта, анализиране на това, какво би станало, ако спрем да работим в тази посока. С подобни стъпки, човек с голяма вероятност би се върнал на пътя на успеха.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Като не откъсваме от самото начало едното от другото, т.е. като не мислим за професионалната си кариера като за самоцел. Трябва да се настроим предварително, че професионалните ни успехи в крайна сметка са средство за подобряване на личния ни живот и получават най-голямото си, финалното признание от него.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Ако целите са достатъчно значими и изискват отдаденост за цял живот – никога. Един от показателите за такива цели е усещането, че те са наша лична мисия. В останалите случаи, такава радикална смяна е оправдана тогава, когато човек се е наситил на онова, което му е носила кариерата и вижда най-ценното в друга посока.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Успехът има смисъл само тогава, когато сте по-големи от него. Ако успехът ви главозамайва, значи сте прехвърлили зоната си на компетентност и заетата позиция може да генерира непредвидими негативни последици за вас и останалите. Загубата на контакт с довчерашните приятели и колеги, както и натрупването на критични гласове са сред възможните индикатори, че поведението ви на мечтаната висока позиция е неадекватно.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Кариера, която дава усещането, че човекът е реализирал максимума на своите способности.