Успехът не е лична декларация, а колективно признание

Представете се с няколко думи.

Аз съм Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса. Името ми идва от Емануил/Мануел и е разпространено в Розовата долина. Фамилията ми е от копривщенски род. Работя на пресечната точка между регулациите, технологиите и числата от капиталовите пазари — с малък, но прекрасен екип, водени заедно от целта да развиваме капиталовия пазар и да го направим по-голям, по-полезен и по-достъпен за бизнеса и инвеститорите у нас.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?
Изградена е на солидна ценностна система и няколко основни принципа, от които не отстъпвам. Например, аз ръководя с вдъхновение и отношение към хората, не с авторитарен стил. Смятам, че това ми е помогнало много да израствам – чрез личното отношение и внимание. Отделно, дисциплината и последователността са важни за резултати в една ясна дългосрочна посока. Целият ми професионален път е свързан с капиталовите пазари и инвестициите — от експерт в първата Комисия по ценни книжа, през директор „Търговия“ на БФБ, инвестиционен бизнес и инвестиционно посредничество до изпълнителен директор на БФБ. Паралелно развивам и академична кариера.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?
Няколко са изборите, които оформиха пътя ми. Един от тях е изборът да създам семейство със съпругата ми Наталия – естествено това доведе до още по-голяма отговорност и правилно планиране на приоритетите. А това от своя страна някак естествено подреди и професионалния ми път – доверието в екипа се увеличава, когато и ценностите са подредени. От гледна точка на професионалната ми ориентация най-важен бе изборът ми да стана икономист вместо инженер. Средното ми образование е от елитно техническо училище. Причината за това мое решение е смяната на режима в страната ни от социализъм към демокрация. Тя се случи, докато бях в казармата. Реших, че моментът е по-подходящ да се науча на бизнес, тъй като това беше нещо съвсем ново за нашето общество.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?
Че не е достатъчно да си добър професионалист, за да имаш успешна кариера и да бъдеш успешен лидер. Лидерството изисква изграждане и постоянно поддържане на авторитет и доверие. Хората следват тези, които приемат за авторитети и на които вярват.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?
Това е строго индивидуално. Някои хора още от малки много добре знаят какво искат да правят. Други, към които се числя и аз, го разбират в хода на професионалното си развитие. Аз смятам, че ако практикуването на една професия може да ти носи удовлетворение и усещане за принадлежност, то тя е подходящата.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?
Вярвам, че на първо място ще е правилната комуникация и комбинативното мислене. Умението бързо да се адаптираш към технологии и към всички останали новости на един свят, който се променя с много по-голяма скорост от това, което сме познавали до момента. Иначе във всяко едно историческо време финансовата грамотност, способността да държиш сметка за правилното управление и насочване на финанси – лични или корпоративни – е ключово умение, което трябва да се развива. И не на последно място – умението да се ориентираш добре в огромна по обем информация и да извличаш от нея необходимото ти, без да губиш време и да се разпиляваш.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Контактите винаги са били изключително важни, но те не могат да се създават самоцелно и без съдържание. Мрежата от полезни контакти е динамично нещо, което се развива цял живот. Това са контакти с хора, към които сте изградили взаимно доверие. Правилна комуникация, дипломатичност и придържане към общите за вас неща са инструментите за това.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?
Допускането на грешки е част от израстването ни, както като хора, така и като професионалисти. Много е важно да осъзнаваме грешките си, да анализираме причините за тях и да си направим правилните изводи, когато се налага и да се коригираме. Ако съумяваме да го правим, значи се развиваме и ставаме по-добри. Най-голямата грешка в кариерата си допуснах, като се доверих основно на личния си контакт за стартиране на нова бизнес инициатива, без да анализирам достатъчно добре останалите чисто предприемачески и финансови рискове. Изводът ми е, че независимо дали си притиснат от някакви обстоятелства, професионалните решения трябва да се взимат основно на база експертиза, подходящ анализ на рисковете и ползите и, разбира се, анализ и познаване на преките заинтересовани лица.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?
Според мен това се случва, когато усетите, че въпреки положени достатъчно усилия не успявате да отстоявате разбиранията си, ценностите си и принципите си. Среда, в която се чувствате подтиснат и демотивиран, е токсична за самите вас. Най-доброто решение в такива случаи е да потърсим промяна.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?
Бих инвестирал в натрупване на знания на колкото се може по-ранен етап.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?
В подобни моменти пренареждам приоритети или сменям мащаба – често двете са свързани. Изхождам от това да започна от нещо измерваемо, което да придаде добра основа за постигане на бърз резултат. В моменти на застой винаги се оглеждайте за подходящи нови възможности или идеи за реализиране.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?
Търсенето на този баланс, смятам, че продължава цял живот. Ако професионалните ангажименти и кариерното развитие се обсъждат в семейството и се търси подкрепата и разбирането на партньора, балансът е постижим.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?
Смятам, че това е по-скоро строго субективно решение, основано и на много лични качества и обстоятелства. Подобно решение много рядко се обосновава единствено спрямо професионалните подбуди. Аз самият съм сменял работата и секторите, воден от желанието да се развивам и да уча още. И съм си тръгвал, когато съм смятал, че няма какво повече да направя или променя. Генерална смяна на кариерата аз виждам като възможност в две хипотези. Първата е хипотезата, при която осъзнавате, че работата ви не ви носи удовлетворение и мотивация, като причината е естеството на самата работа/професия, а не нещо друго. Втората е хипотезата, когато професионалното ви развитие и лични натрупвания са достатъчни, за да вземете решение да стартирате собствен бизнес, включително и под формата на управление на инвестициите си.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?
Бъдете упорити и постоянни в търсенето на успеха. Никога не се предавайте, колкото и да ви е трудно. По-скоро в трудностите търсете нови възможности и знайте, че ако ги преодолеете, ще бъдете още по-силни и уверени в себе си.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?
Моята дефиниция е, че успешната кариера е наистина доказана тогава, когато другите около вас искрено смятат, че вашата кариера е наистина успешна. Тоест „успешна кариера“ е признание, което получаваме от другите – колегите, близките ни и общественото ни обкръжение.