За всичко е необходима стратегия, а не шесто чувство

Представете се – с какво се занимавате, кои сфери на дейност представляват интерес за Вас?

Със стратегия, международно бизнес развитие и технологии, по-специално PropTech.

Кога разбрахте, че искате да бъдете предприемач, а не просто служител?

Не беше приятен този момент. С доста силно горчив вкус беше. Преди 10 години.
Разбрах, че нямам друг избор, освен този. Моментът беше, когато един мой съученик от Английската гимназия в Пловдив, но от випуска на сестра ми, който по онова време беше Изпълнителен директор на една ИТ фирма, ми се обади по телефона и ми каза: „Искам просто да чуя как звучи човек с такова CV като Вашето. Нямам позиция за Вас, но все пак исках да чуя как звучи човек с такова професионално ниво.“ Това беше след 125 места с подадено CV и само 2 телефонни обаждания.
Затова ми звучи доста фалшиво, когато се твърди, че липсвали квалифицирани кадри, че не можели да си намерят хора и пр. Никой не иска хора, които са квалифицирани, защото не са манипулируеми. Това е простата истина.

Кои бяха най-определящите моменти в професионалния Ви път досега?

Завършването на MBA степента ми във Великобритания в областта на Стратегията и международното бизнес развитие. Тази MBA е в топ 1% на MBA програмите в света и продължава 5 години, а не 1 или 2 години като масовките. Защо беше определяща? Защото разгърна и разработи потенциала ми в областта на стратегията – област, в която имам силно развита надареност и способности.

Имало ли е повратен момент, който преобърна визията Ви за успеха?

Визията ми за успеха винаги си е била една и съща – разгръщане на личния ми потенциал. Тази визия имам от дете. Никой не ми я е натрапил. Това са разбиранията ми, до които съм стигнала сама още от ранната си детска възраст. На следващ Ваш въпрос по-долу пиша повече.

Как се променяше с времето ролята Ви в бизнеса – от създател до лидер?

Не се е променила – винаги съм била създател и лидер, защото не сме много хората, които се чувстваме във вихъра си, когато има проблем, който трябва да бъде решен.
Повечето хора се изпокриват дори само да им замирише на проблем, защото не искат да носят отговорност, не искат да се напрягат, намират си оправдания, разболяват се – на ужким, разбира се, заминават на море или на ски (нищо против това, но когато има проблем и някой си гледа кефа, докато другите посрещат „огъня“, не е приемливо) и т.н.

Откъде идват идеите Ви – интуиция, пазар, нужда?

Отвсякъде, но най-вече от тежки анализи, някои от които продължаващи години.

Как разбирате кога една идея има стойност и потенциал, а не просто звучи добре?

Това е част от процеса на стратегиране. Няма кратък отговор на този въпрос. Отговорът е резултат от сериозни анализи, а не от шесто, седмо, осмо и пр. чувство.

Как подхождате към творческия процес – имаш ли ритуали, методи, или разчитате „на момента“?

Този процес си е различен за всеки човек. При мен творчеството се изразява в стратегическо мислене, намиране на стратегия за справяне с трудни – понякога немислимо трудни – ситуации.

Какво Ви вдъхновява извън бизнеса – изкуство, хора, пътувания?

Книги за археология, история, Библията. И хубави хора. Много малко са.

Кои са Вашите неизменни принципи в работата и живота?

Принципите в личния живот и принципите в работните отношения задължително трябва да са различни в определена степен. Много хора са с нещастни отношения, защото прилагат на работата си принципи, които е редно да бъдат само за най-близките им хора, и обратното.

Етичност на първо място. Важи задължително и за двете области.
Реципрочност в бизнеса. Задължително. Но не е хубаво да се търси реципрочност на всяка цена в личните отношения.

Поставяне на граници на исканията, очакванията на другите. Винаги. И в двете области.

При конфликти в личния живот се работи с убеждаване и взаимопомощ, а не с отхвърляне и заплахи.
При конфликти на работата се работи с преговори. Ако другата страна не е склонна на реципрочност, взаимоотношенията се прекратяват било веднага, било за някакъв период, но задължително.

Какво означава за Вас думата „успех“ днес – и различна ли е от преди 5 години?

Огромна част от манипулациите в бизнеса са еманация на понятието за успех – личен и професионален. Дори възрастни и, предполага се, зрели хора непрекъснато сравняват себе си с някой друг и така измерват успеха си. За мен това поведение е, меко казано, незряло.
За мен успехът винаги – още от дете – е бил да осъществя личния си потенциал, както и личния потенциал на най-близките ми хора, както и на качествени хора около мен. А всеки човек е различен. Затова не е възможно да има една формула за успех.

За мен личният ми потенциал никога не се е базирал на външността ми, въпреки че съм жена, но на интелектуалния ми капацитет. Това е изключително рядко срещано. Тъй като никога не съм се осмисляла в шаблона на момиченцата-принцески, то и нямам такова поведение и в доста бизнеси и йерархични нива, доминирани от мъже, съм се чувствала съвсем на място.

Разбиранията за успех също така са изцяло въз основа ценностната система на дадения човек. За някого е успех да измами, да открадне идея безнаказано, да наклевети някого и така да вземе позицията му/й и т.н. За друг успех е да помогне на човек в нужда на улицата и никой да не разбере за това.

Какво място заема етиката в предприемачеството според Вас?

Първо място заема. Ако един потенциален бизнес партньор не е етичен, никога не става наш партньор. Ако реален бизнес партньор реши, че може да следва само собствения си интерес за наша сметка или за сметка на друг партньор, веднага се превръща в бивш партньор и другите биват предупредени да внимават при работата със съответната фирма или личност.

Вярвате ли в баланса между личен и професионален живот или приемате, че това е илюзия?

Вярвам, че личните – семейни и/или интимни отношения – трябва задължително да нямат нищо общо с професионалната реализация, работно място и т.н.
Така че това не е правилният въпрос  - всеки сам решава какво означава баланс между личния и професионалния му/й живот.
Правилният въпрос е доколко даден човек има лични отношения на работното си място. Оттук идват огромна част от проблемите в професионалната среда.

Кой е най-ценният урок, който сте научил „по трудния начин“?

Самоконтролът. Човек трябва винаги да се бори на първо място със себе си – да се контролира градивно, а не да действа на база емоции. Всеки човек трябва да се бори с това, но малко го правят. Дори западната култура, която превзема България, е такава – издигат се в култ емоциите, а не разума. Затова се крещи, вика, всеки си прави каквото е нему угодно, а не се анализира, няма стремеж към взимане на трезви, балансирани решения, балансиращи интересите на възможно най-много страни в дадена проблемна ситуация.

Как мотивирате себе си в моменти на съмнение или провал?

Няма провал. От лимона трябва да се прави лимонада.
Човек си взима поуките, стъпва върху руините, взима парчетата и прави нещо ново и градивно както се онагледява с японската техника със счупени съдове – кинцуги (Kintsugi), което буквално означава „златно снаждане“ или „златно поправяне“. Тази техника е древно изкуство за реставрация, при което пукнатините не се скриват, а се подчертават със злато (или сребро) на прах и специално лепило.
Човек няма защо да крие белезите от битките си – те са доказателство, че се вдигнал и е продължил.

Каква следа искате да оставите след себе си – като предприемач, но и като човек?

Искам да мога да повлияя на повече хора да бъдат критично мислещи, а не водещи се от масовката; анализиращи, а не емоционално флуидни; търсещи за издигнат и другите, а не себе си на всяка цена; зареждащи се от критични ситуации, защото виждат в тях възможност да помогнат на някого в нужда, а не страхливци; използващи материалното като средство, а не стремящи се към материалното като към единствена цел, осмисляща живота им.