Ако не можеш да промениш събитията, промени начина, по който ги възприемаш

Представете се с няколко думи..

Аз съм Свилен Иванов и в момента работя като преподавател по маркетинг и Икономически университет – Варна. Работата ми в Университета е свързана освен с преподаване, с провеждането на проучвания и участие като консултант в различни национални и международни проекти. Интересите ми са насочени най-общо към рекламата и комуникациите, тъй като преди да стана част от Университета, съм работил почти 20 години като журналист и като копирайтър. В същото време продължавам да пиша сценарии за анимационни филми, като имам повече от десет филма, които са излъчени по телевизията и на голям екран. Автор съм на една поетична книга и на още една повест за деца, които също са по книжарниците.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Това вече е труден въпрос. Имам шанса да живея във време, в което хората имат възможност да променят не само работните си места, но и професиите, които упражняват. За разлика от родителите ми, които са имали само по едно работно място през живота си, аз съм имал шанса да бъда учител по литература, радиоводещ, репортер в радио, журналист във вестник, копирайтър, сценарист, консултант, стоковед в компания, която газифицира една трета от България, специалист връзки с обществеността, директор маркетинг, предприемач и в крайна сметка – университетски преподавател. Звучи невероятно, но пък опита, който можеш да натрупаш – както житейски, така и професионален, ти дава невероятна перспектива.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Трудно е да се каже, защото всеки избор е от огромно значение и може да преобърне кариерата ти. Ето например, след като учих цели пет години, за да мога да преподавам литература в училище, след две години реших да сменя професията си. Не защото не ми харесваше, или не бях добър в работата си, а защото доходите от тази професия не ми позволяваха (тогава) да се посветя изцяло на нея и да мога в същото време да водя нормален живот. Всъщност едва след като осъзнах, че заплатата ми не позволява да си купувам дори една книга на месец, реших, че трябва да сменя професията си. Ако не бях взел тогава това решение, сигурно нямаше да съм работил нищо друго след това. Ако погледна към кариерния си път, виждам, че такива решения съм вземал средно на всеки три години. Някога е било заради дохода, друг път поради това, че съм влязъл в рутина и съм спрял да се развивам. Всъщност най-важният избор, който съм правил в кариерно отношение е това да се доверя на идеята, че ако пред теб се отвори една врата, задължително трябва да минеш през нея, колкото и страшно и несигурно да ти изглежда това.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че най-важното нещо е как ще се чувстваш на работното си място – независимо дали работиш за някого или си предприемач. Че нито професията ти, нито големината и възможностите на фирмата или организацията в/за която работиш са толкова важни, колкото хората, с които прекарваш поне една трета от времето си.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Не мисля, че е възможно да разбереш, преди да си натрупал няколко години опит в дадена професия. Защото в началото винаги е интересно; това са нови предизвикателства, нови контакти, нова среда – и всичко това те кара да се чувстваш вълнуващо. Едва когато натрупаш достатъчно опит и експертиза в дадена професия, можеш да прецениш дали рутината ти помага да се развиваш и да си способен да вършиш нови неща, или пък точно обратното – вкарва те в някаква зона на комфорт, в която спираш да се развиваш. Ако този момент не дойде никога и продължи да ти бъде интересно и да ходиш на работното си място в желание и дори с нетърпение, значи си открил подходящата професия за себе си.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Тези, които сега виждаме, че постепенно изчезват. Умението да мислиш абстрактно, да свързваш точките в нови и неочаквани фигури. Умението да общуваш с хората, да можеш да ги обединиш около обща кауза или задача. Умението да вдъхновяваш другите. В момента наблюдаваме как работата ни става все по-лека, благодарение на инструментите с генеративен изкуствен интелект. Нещо, което ти е отнемало седмица, сега може да бъде свършено за няколко часа. Усещането е, че имаш на подчинение цял отдел от специалисти. И точно тук е уловката. Сега, благодарение на опита и знанията, които имаме, ние можем да оценяваме критично получения резултат и да го променяме, ако не отговаря на изискванията ни. Това означава, че работата ни ще става все по-лека и приятна. Какво обаче би станало, ако ни липсваха знанията, опита и експертизата? Много просто – нямаше да имаме онези отправни точки, които ни позволяват да запазим контрола върху онова, което вършим. Така че, ако тези тенденции се запазят, след десет години личните знания и експертизата, която сме си изградили, ще бъдат ключови за успешната ни реализация, а не умението да си служим с инструментите.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Определено мрежата от контакти е ключова за успеха на всяка работа или бизнес проект. В този смисъл проактивното, дори на моменти агресивно поведение при създаването на нови контакти може да ни изиграе лоша услуга. Мисля си, че ако умеем да придадем стойност за другата страна от осъществяването на контакта, да комуникираме по правилен, разбираем, но в същото време деликатен начин нещата, с които можем да бъдем полезни, ще сме в състояние да изградим мрежа от взаимно изгодни контакти с другите. 

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Докато работех на мениджърска позиция, започнах собствен бизнес заедно с мой приятел. Въпреки, че работата ми и сферата, в която развивахме нашия бизнес проект нямаха нищо общо, това не беше редно. Човек трябва да реши сам за себе си дали иска да бъде служител или предприемач. Опитът да съчетаеш двете роли в една кариера няма как да бъде успешен. При това и в двете посоки. Ако си служител и искаш да станеш предприемач, първо трябва да спреш да бъдеш служител и едва след това да рискуваш. Защото когато имаш сигурността на заплатата си, няма как да дадеш всичко от себе си, за да успееш като предприемач. От друга страна провалът ти може да ти даде дори повече, отколкото ти носи сигурността.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Има много знаци, че средата е токсична. Можем да започнем да ги разпознаваме още при интервюто за позицията, която искаме да заемем. Стига да се вгледаме внимателно в хората, в лица и израженията им. Когато минаваме през офиса, какво виждаме? Всички хора ли изглеждат щастливи, всички ли се усмихват, всички ли работят с желание? Ако видим изолирани от останалите хора, това е първия знак, че може да се натъкнем на токсична среда. Понякога само един човек е достатъчен, за да превърне средата в токсична, особено, ако са му делегирани много власт и отговорности. Обикновено този човек се обгражда с хора като него и свестните ни колеги един по един си тръгват.

Всъщност токсична среда е доста широко понятие. За мен токсично работно място е такова, в което умишлено ти дават повече задачи, съпроводени с неясни инструкции, отколкото си в състояние да изпълниш. Тук от ключово значение е това, че се прави именно умишлено, за да можеш да бъдеш непрекъснато мачкан и критикуван как не се справяш. Докато в същото време виждаш други колеги, които не вършат почти нищо, но в същото време са фаворизирани и напредват бързо в кариерата си.

За токсичната работна среда е характерно наличието на три типа служители. Първите са онези, които са овладели контрола над останалите и в името на запазването на този контрол и позиции, непрекъснато мачкат останалите. Към тази група можем да добавим и техните „подгласници“, които непрекъснато ги ласкаят и поддържат идеята за собствената им значимост за фирмата или организацията. Втората група е на експертите, без които работата няма как действително да бъде свършена. Обичайно тях никой не ги закача, защото без експертизата им процесите в организацията трудно биха се осъществявали успешно. И третата група е на онези, които изпълняват рутинните задачи, свързани с цели и срокове. Независимо към кой от трите типа служители сте, в момента, в който работата ви започне да ви отнема повече, отколкото да ви дава, е време да си тръгнете. Защото в крайна сметка това е вашия живот и не е добра идея една трета от него да прекарвате в подобни токсични условия.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Най-вероятно щях да започна да вземам уроци по солфеж и хармония, а не само да свиря на класическа китара, докато трудно разчитам нотите и ги броя като първокласник. Сигурно щях да стана първо музикант, а след това да си отворя собствено кафене, в което освен да варя кафе на джезве, щях и да гледам на клиентите си. Разбира се, казвам това на шега, но ако трябва да бъда сериозен отвъд детските си мечти, мисля, че не бих успял да направя нищо по различен начин, дори и да съм искал. Убеден съм, че във всеки един момент човек прави онова, на което действително е способен в този моменти и не би бил в състояние да направи нещо повече. Затова си мисля, че ако можех действително да започна отначало, щях да мина по същите стъпки, дори и да искам нещо различно.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Това е много трудна задача, която обаче изглежда лесна, стига да вярваш в себе си и в стратегията, която следваш. Напълно нормално е кариерата ти да не се развива ритмично, да има периоди на спадове и застой. Ако това се случи, значи има някаква причина – вътрешна, която е част от теб, или външна, която идва от средата, в която се намираш. За да се справиш с това е достатъчно да възприемаш кариерата си като бягане на дълги разстояния. В същото време застоя ти дава възможност да преосмислиш целите и възможностите си, да откриеш слабите си места и да направиш план как да ги подобриш. От тази гледна точка застоя в кариерата ти може да се окаже по-полезен за теб самия, отколкото скока напред. Има една много силна отправна точка за запазване на мотивацията в такива моменти – ако не можеш да промениш ситуацията или хода на събитията, които не ти харесват, можеш да промениш начина, по който ги възприемаш. А това помага много.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Това, може би, е едно от най-трудните предизвикателства. В идеалния случай работата и личния живот са като шапката – когато излизаш, си я слагаш на главата и когато се връщаш, я оставяш върху закачалката и спираш да мислиш за нея. В живота, обаче, се случва точно обратното. У дома мислиш за работата си и на работа – често и за личния си живот. Намирането на баланс винаги е въпрос на дисциплина и на самоконтрол. В самото начало на професионалния ти живот е много трудно да приемеш идеята, че ако теб те няма, все ще се намери кой друг да свърши твоята работа и светът няма да свърши. Ако разделим денонощието на три равни части, ще останат по една трета за работа, за сън и за личен живот. Когато, обаче, харесваш изключително много работата си, когато гориш в нея, особено пък когато работиш за себе си, работата ти се превръща в личен живот и личния живот – в работа. И в това няма нищо лошо, защото тук просто имаме друг тип баланс. Но колкото и трудно да изглежда, баланс между двете може да се постигне само след определянето и разбира се, спазването, на ясни граници между онова, което определяме като работа и онова, което наричаме „личен живот“.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Предполагам, че тук отговорите са точно толкова, колкото са и хората. Краткия отговор за мен е – когато професията вече не те прави щастлив, когато всичко, което ти се случва по време на работа вече си го правил и видял. Когато разбереш, че дори и да вложиш всичко от себе си, не си в състояние да постигаш по-добри резултати. Ако за теб приоритета е собственото ти развитие – и в професионален, и в личен план – моментът за промяна в кариерата идва тогава, когато осъзнаеш, че в тази конкретна професия не можеш да станеш по-добър, отколкото си сега.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Задайте си въпроса – това, което правя в момента, кара ли ме да се чувствам щастлив? Ако отговорът е не, каквато и кариера да си избрал, тя няма да се превърне в успех за теб.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Да работиш нещо, което те прави щастлив и което не възприемаш като работа, а като призвание. Ако работата ти те кара да гориш отвътре, да пристъпваш всеки ден към нея с вълнение и радост, значи вече имаш успешна кариера.