От България до Сан Диего: пътят към глобална лидерска роля

Представете се с няколко изречения…

Казвам се Петя Долапчиева и съм Вицепрезидент „Глобален клиентски успех и стратегии“ (Vice President, Global Client Success & Strategy) в INFUSE. В ежедневната си работа ръководя глобални екипи, отговарям за успешното обслужване на клиенти от различни индустрии и разработвам стратегии за растеж и оптимизация на процесите.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Сан Диего, Калифорния, от девет години. Преместих се, след като съпругът ми (също българин - финансист, израснал в САЩ) завърши Университета на Сан Диего. Решихме да се установим трайно тук заради добрата среда и възможностите за развитие.

Кои бяха най-големите предизвикателства в началото?

Първите месеци бяха трудни, основно защото ми отне около шест месеца да намеря работа. Наложи се напълно да сменя професионалния си път - в България работех в чуждестранни правителствени и неправителствени организации, а в Сан Диего възможностите в тази сфера бяха много ограничени.

Как преодоляхте езиковата бариера?

Имах добър английски още преди преместването си, което значително улесни адаптацията ми. Все пак, отне време да свикна с местния сленг, различните акценти и професионалната терминология в новата индустрия.

Кои ресурси или мрежи Ви помогнаха да се адаптирате?

Имах късмет да попадна на силна българска общност в Сан Диего - високообразовани хора с много контакти. Започнах да помагам на стартъп, създаден от български приятел, който впоследствие ме насочи към сферата на Client Success - тогава бързо развиваща се сфера. Благодарение на тази препоръка започнах работа в компания, фокусирана върху дигитален маркетинг, изграден чрез AI технологии.

Основни разлики между работната култура в САЩ и България

Разликите са значителни. Американската работна култура е много по-динамична и целеустремена. Фокусът е върху постижения, измерими резултати и кариерно развитие. Ваканциите са по-кратки и хората често работят дори когато са в отпуск, движени от страх да не изпуснат нещо важно.

От друга страна, възможностите за растеж и предприемачество са огромни - успехът е постижим с труд и постоянство.

Ценности и практики, които са Ви впечатлили

Работата с хора, които си поставят амбициозни цели и преследват резултати, е изключително мотивираща. Корпоративната среда е динамична, а възможностите за развитие са значително повече в сравнение с България.

Ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали

Определено ми беше трудно да свикна с малкото дни отпуск и с краткия период на майчинство - обикновено три месеца и частично платени, в зависимост от щата и работодателя. Като цяло в САЩ съществува усещането, че по-дългото отсъствие може да навреди на кариерното развитие. За щастие, постепенно се наблюдават подобрения, особено в Калифорния. 

Разлики в процеса по намиране на работа

Като цяло процесите са подобни - препоръките са от ключово значение и значително повишават шансовете за наемане. Интервютата и задачите също са близки като структура. Смятам, че България е наваксала много в това отношение.

Трябваше ли да преминете допълнителни квалификации?

Не - образованието и опитът ми от България бяха напълно достатъчни. По-късно, след като бях повишена в директорска позиция, преминах курсове по лидерство, за да надградя управленските си умения.

Сблъсквали ли сте се с предразсъдъци заради произхода си?

Много рядко, особено в професионален контекст - вероятно защото говорех отлично английски още преди да се преместя. Компаниите, в които съм работила, оценяват личните качества и опита, а не произхода. Голяма част от колегите ми също са имигранти.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да преценят внимателно плюсовете и минусите и да решат какво е най-добре за тях в конкретния момент. Да бъдат подготвени, че началото няма да е лесно, но с постоянство и ясни цели могат да постигнат мечтите си.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да - със съпруга ми взехме правилното решение. Щастливи сме, че живеем в град с високо качество на живот и можем да осигурим спокойна среда за дъщеря ни, както и достъп до добро образование, здравни услуги и професионални възможности.

Какво Ви липсва най-много от родината?

На лично ниво - семейството и приятелите. Виждаме се веднъж годишно и бих искала да сме по-близо.

В професионален план не бих казала, че ми липсва нещо съществено.

Обмисляли ли сте връщане?

България винаги е опция - има една особена притегателна сила. Но към момента планираме да останем тук.

Какво мислите за парите и тяхното влияние?

Парите за мен са инструмент - средство, което дава свобода и сигурност, но не е определящо за щастието. Важно е човек да има добра финансова дисциплина, да планира и да инвестира разумно. През годините съм се научила да съм отговорна и балансирана в решенията си.

В България често има предразсъдъци, че българите в чужбина лесно печелят високи доходи. Това не е така - всичко е свързано с много труд, дълги часове работа и постоянство.