HR отвъд администрацията - как се изгражда силен екип при бърз растеж?

Как бихте се представили с няколко думи – както професионално, така и като човек?

HR съм по убеждение, не просто по професия. И може би точно затова никога не съм харесвала буквалния смисъл на израза „човешки ресурси“ - звучи така, сякаш играем на популярната  игра Катан и просто разпределяме дърво, камък и жито. А всъщност ние работим с хора, с техните качества, мотивация, страхове, амбиции, лични истории и доверие.

За мен добрият HR не е човекът, който просто подрежда процеси, а този, който създава среда, в която хората могат да работят спокойно, да се развиват и да усещат, че зад правилата има и човечност. Като човек съм организирана, директна и успявам да запазя спокойствие дори в напрегнати ситуации. Обичам да е ясно и подредено, но знам, че когато работиш с хора, най-важното рядко се побира в таблица.

Какво Ви привлече към Evrotrust и какво Ви мотивира да поемете ролята на директор „Човешки ресурси“?

Компанията работи в сферата на дигиталната идентичност, електронните подписи и доверието, а доверието е нещо, което не можеш да имитираш. То или съществува, или не. Това е много стабилна основа, и за продукт, и за компания, и за отношенията между хората вътре в нея. За мен това беше много силен знак, защото вярвам, че когато една компания изгражда продукт върху доверие, тя има всички основания да изгради и вътрешната си култура по същия начин.

Ролята ме мотивира, защото ми даде възможност да изграждам HR функция, която не стои отстрани на бизнеса, а е в самото му сърце. Да помагам не просто компанията да расте, а да расте по начин, в който не губи човешкото си лице.

В каква ситуация заварихте компанията и HR функцията при старта си?

Имам щастието да съм част от развитието на компанията от много ранен етап и това ми даде възможност да видя растежа не като външен наблюдател, а отвътре. Evrotrust израсна от малък екип с голяма идея до организация с много по-голям мащаб, по-сложна структура и далеч повече взаимодействия, включително и извън България.

Това винаги е интересен момент за една компания, защото ентусиазмът и скоростта вече не са достатъчни сами по себе си. Нужни са процеси, яснота, роли, координация. HR функцията също трябваше да порасне – от нещо по-оперативно към роля, която мисли стратегически и помага на организацията да расте „здравословно“.

Кои бяха най-големите предизвикателства в процеса на бърз растеж и удвояване на екипа?

Най-голямото предизвикателство при бързия растеж е да не позволиш на скоростта да изпревари качеството. Да, възможно е да наемеш хора бързо. По-трудното е да ги посрещнеш правилно, да ги въведеш смислено, да им дадеш контекст, сигурност и усещане, че са попаднали на правилното място.

Кои бяха най-трудните моменти за Вас лично и как ги преодоляхте?

Най-трудно ми е било в периодите, когато списъкът със задачи расте по-бързо от часовете в деня. В един момент разбираш, че колкото и да си организиран, не си магьосник и че ако само преместваш задачи от днес за утре, това не е стратегия, а по-скоро форма на самозаблуда.

Това, което ми помогна, беше да приема, че няма как всичко да бъде свършено и че успехът не е в това да отметнеш всяка точка, а в това да различиш кое е наистина важно.

Имало е и ситуации, в които съм усещала, че нещо предстои и че няма как да го предотвратя напълно. Тези моменти са трудни, защото те сблъскват с границите на контрола. Но точно там идва и по-зрялата част от ролята - да не обещаваш невъзможното, а да бъдеш подготвен, спокоен и честен в начина, по който минаваш през ситуацията.

Какви резултати бихте отчели днес – като екип, култура и процеси?

Днес имаме по-ясна структура, по-добра координация и по-подредени процеси. Но най-ценният резултат за мен е, че хората не са просто част от средата, а участват активно в изграждането й.

Вярвам, че културата не се създава еднолично от HR. Тя е общ процес, в който всички имаме роля. HR може да задава посока, да коригира и да помага за яснотата, но хората са тези, които всеки ден й дават реална форма. И когато това се случва заедно, резултатът е много по-устойчив.

Как се промени ролята и влиянието на HR в Evrotrust?

Ролята на HR се променя не само в Evrotrust, а навсякъде. Бързата дигитализация и навлизането на изкуствения интелект най-после изваждат на преден план истинския смисъл на функцията, който никога не е бил в администрирането.

Колкото повече рутинните задачи се автоматизират, толкова по-видима става реалната стойност на HR - в разбирането на хората, в изграждането на доверие, култура и устойчива работна среда. В този смисъл технологиите не обезсмислят HR, а по-скоро го връщат към същността му.

В Evrotrust това също се усеща ясно, когато процесите са дигитализирани, HR има повече пространство да бъде полезен там, където е най-важен - при хората.

Какво най-много Ви впечатли в компанията и хората?

Най-много ме впечатли това, че хората в Evrotrust мислят в посока решения, а не оправдания. Това е много ценно качество, особено в среда, която се променя бързо и изисква адаптивност почти ежедневно.

Но освен професионалната гъвкавост, има и нещо друго – готовност да поемеш отговорност, да подкрепиш колега, да влезеш в ситуация, която не е напълно комфортна, ако това ще помогне нещата да се случат. За мен силният екип не е просто сбор от способни хора. Силният екип е място, в което можеш да разчиташ на другия.

Как се изгражда и съхранява силна фирмена култура в условията на динамичен растеж?
Културата не е слоган, не е плакат и не е нещо, което съществува само в процеса по подбор. Културата е това, което хората усещат в ежедневието - как се комуникира, как се взимат решения, как се реагира в трудни ситуации.

Как виждате развитието на Evrotrust в близко бъдеще?

Виждам Evrotrust като все по-силена и разпознаваема компания в сферата на дигиталната идентичност и удостоверителните услуги, с много сериозен потенциал както на местно, така и на международно ниво. Това е област, която тепърва ще става все по-важна, защото дигиталните взаимодействия се увеличават, а заедно с тях расте и нуждата от сигурност, доказуемост и доверие.

За мен най-ценното е, че компанията има възможност не просто да следва тази промяна, а да бъде част от нейното оформяне. А това е рядка и много отговорна позиция.

Как технологичната революция и решенията на самата компания променят начина, по който работят хората?

Смятаме, че технологичните иновации, в това число и решенията на Evrotrust, правят нещата по-приятни и удобни. Когато можеш да идентифицираш служител дистанционно, да подпишеш договор с КЕП и да имаш доказуемо връчване, HR процесите стават почти невидими, което е целта. Плюс това, решенията ни правят наемането на дистанционни екипи и работата на международни бизнеси документално доста по-лесна, което съответно дава на служителите повече свобода и флексибилност на трудовия пазар, при това не само в България.

Какви са ключовите приоритети на съвременния HR директор?

Съвременният HR директор трябва да разбира и хората, и организацията, и контекста, в който тя работи. Да може да мисли едновременно за структура, култура и бъдеще. Това е роля на човек, който помага на компанията да расте по устойчив начин, без да губи вътрешната си свързаност и посока.

Как се постига баланс между бизнес целите и грижата за служителите?

Като спрем да ги разделяме като две противоположни неща. Истината е, че устойчивият бизнес не се изгражда въпреки хората, а чрез тях. Когато хората имат яснота и усещане за смисъл, това помага пряко и на резултатите.

Разбира се, балансът не означава всички винаги да са напълно доволни. Означава решенията да се взимат честно, ясно и с уважение към човека отсреща. Понякога това е въпрос на политика, понякога на комуникация, а понякога просто на зрялост.

Кое Ви мотивира да продължавате напред в най-напрегнатите моменти?

Мотивира ме усещането, че това, което правя, има реален ефект. Не непременно шумен, но реален. Когато виждаш, че един процес работи по-добре, че някой е влязъл по-спокойно в ролята си, че трудна ситуация е минала по-зряло, това има голяма стойност.

В HR често най-важните резултати не са най-видимите. Те са в атмосферата, в сплотеността ни като екип, в това как хората се чувстват в компанията.

Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да се развиват в HR?

Да разберат още в началото, че HR не е професия за хора, които непременно искат да бъдат в центъра на вниманието. Защото това не е работа, в която винаги ще получаваш видимо признание за добре свършената работа. Напротив, много често най-важното, което правиш, остава зад кулисите. Никой не го вижда в детайл, никой не му ръкопляска, а понякога дори никой не разбира колко много е зависело от теб.

HR изисква да можеш да оставиш егото малко по-назад и да намираш удовлетворение в това, че си помогнал нещо да се случи по-добре, дори когато твоето име не стои отпред.

И разбира се, задължително е да имаш ясно разбиране за бизнеса, да умееш да работиш и да комуникираш с различни хора, и да не се страхуваш от технологии, защото съвременният HR изисква и трите.