Как една смела крачка на 18 създава живот без граници

Представете се с няколко изречения. Как се казвате, с какво се занимавате (позиция, компания, индустрия). В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Михаела Грънчарова, на 31 години съм и от 12 години живея и работя в Германия. В момента съм маркетингов мениджър към Haver & Boecker Niagara (www.haverniagara.com) – интернационална семейна компания за машиностроене с над 100-годишна история. Haver & Boecker Niagara разработва машини и цялостни решения за индустрии като минното дело, производство на торове, преработка на полезни изкопаеми и строителни материали, рециклиране и шлаки.

Пътят ми започна в България. На 18 години се преместих сама в Германия, за да продължа образованието и развитието ми - стъпка, която до голяма степен оформи начина, по който мисля и работя днес. Това решение ме научи рано да се адаптирам; да поемам отговорност; правилно да разпределям времето си и да гледам на ежедневни казуси от различни перспективи. Запозна ме с хора, които разшириха светогледа ми и ми помогнаха да разбера къде е важно да поставяме приоритетите си.

Кариерата ми в горепосочената компания също се разви постепенно – започнах като стажант и преминах през различни роли, което ми даде възможност да разбера бизнеса в дълбочина и да изградя по-цялостен поглед върху вътрешните структури, развитието на пазарите, индустриите, маркетинга, междуличностната и бизнес комуникация. Днес работя в силно интернационален контекст – в рамките на обща марка обединяваме екипи и производства от Германия, Канада и Бразилия, което изисква постоянна координация и адаптиране на комуникацията спрямо различни култури, пазари и бизнес реалности.

В ежедневието ми се занимавам с разработването, управлението и изпълнението на маркетингови кампании и дигитални комуникационни стратегии в индустриална B2B сфера на локално и международно ниво. В този процес съчетавам различни дейности – от планиране и изпълнение на кампании, до създаване на съдържание и анализ на данни. Работя съвместно с различни стейкхолдъри – вътрешни екипи, външни агенции, търговски представители, обучавам практиканти.

Едно от нещата, които най-много ценя в работата си, е нейното разнообразие. В рамките на един ден мога да разработвам маркетинг стратегия пред компютъра, след това да съм етаж по-надолу в производството, снимаща съдържание сред машини, стомана и индустриална среда, а на следващия ден да съм при клиент – в реални условия, сред прах, шум и тежка техника. След това мога да обсъждам маркетинговите ни стратегии, планове и бюджети в конферентна зала на другия край на света, а след миг да ме намерите отново пред компютър, подготвяща PR статии за специализирани индустриални медии или изготвяне на отчети, оптимизация на кампании, анализ на пазари. Част от задачите ми включват подготовка и изпълнение на дигитални кампании за участие в над 28 изложения из целия свят и участие в проекти, свързани с брандинг, пазарно позициониране и продуктови лансирания, или посещения на събития за дигитален маркетинг, за да съм в крак с новите тенденции.

В ежедневието ми това означава да балансирам между стратегическо мислене и практическо изпълнителнение на задачи. Често се налага да превеждам сложни технически теми и решения в ясна, разбираема и релевантна комуникация, която да достига до хората по правилния начин в подходящия момент.

За мен маркетингът не е просто промотиране, а създаване на смислена връзка и стойност. Никога не забравям, че работя в среда, в която технологиите са в центъра, но зад всяка машина стоят хора – инженери, екипи, клиенти – всички с техните нужди, предизвикателства и очаквания. Именно тази връзка между между бизнеса, технологиите и хората определя начина, по който комуникираме и прави работата ми толкова значима.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Мюнстър – малък и изключително живописен студенстки град в Северен Рейн-Вестфалия, Германия. Как се изовах тук? Германия винаги е присъствала в живота ми  - първоначално чрез семейството ми  (леля ми е германка), а впоследствие и чрез образованието ми.  Родена съм в Бaнско, но на 14 години се преместих да живея в Благоевград, където завърших ЕГ „Академик Людмил Стоянов“ с профил немски език, английски език и информационни технологии. След като успешно издържах езиковия изпит и завърших гимназия,  започнах активно да търся университет и да проучвам градове. Така попаднах на WWU Münster – в топ пет на немските университети за хуманитарни науки в Германия.  След което 18 годишното ми наивно „аз“ погледна няколко снимки и видя кампуса-замък, смело реши, че това е правилното място за начало на неговата приказка… която определено в началото не се оказа толкова чаровна и приказна, колкото бе в представите му.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Първите две години бяха може би най-трудните – както емоционално, така и практически. Носталгията, езиковата бариера и изграждането на социална среда бяха основните предизвикателства.

Често казвам, че това беше моята „казарма“ – период, в който трябваше бързо да порасна. Озовах се в среда, в която не познавах никого, с различен стандарт на живот, различен начин на мислене на хората и функциониране на бюрократичната система. Трябваше да проумея с помощта на хората, с които ме срещна животът, че България не е най-великата страна на света.

Работех на няколко места, за да се издържам, и паралелно учех усилено. Но най-важното беше, че трябваше да разширя зоната си на комфорт – да се науча да търся контакт с местни, да преодолявам съмнения и страхове и да се ориентирам в нова система.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Според мен езикова бариера има почти винаги – дори когато мислим, че владеем езика. В България сме учили книжовен немски език, но бързо разбираме, че когато отидем на терен не знаем почти нищо. Трябва да говорим разговорен немски и да започнем да учим почти отначало. Трябва ни време и търпение, за да се отпуснем да говорим и да спрем да се притесняваме, че ще допуснем грешка. Това, което винаги помага, са практиката и целенасочената постоянна комуникация с местни хора. В един момент спираме да се притесняваме и започваме да говорим свободно.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Според мен най-важните отправни ресурси не бяха външни, а вътрешни -  време; търпение; постоянство;  борбеност; любопитство; жаждата за нови приключения; отвореност към нови култури; целеустременост и щипка инат.

Разбира се, средата също има значение – работата в различни екипи, контактът с местни и международни студенти, изграждането на социален кръг. По-късно срещнах и българско семейство, което също ми даде опора. Но ключът беше да не се затварям само в българска среда, а активно да търся интеграция.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Не бих могла да отговоря на този въпрос уместно, тъй като аз имам професионален опит само в немска и интернационална среда. Липсва ми пряк личен поглед върху работната култура в България и не мога да направя директно сравнение. Всички заключения, до които бих могла да достигна, биха се основавали на слухове и догатки от чужди истории.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Може би най-силно в съзнанието ми се откроява добре структурираната организация на работния процес –  всеки има своята силно специализирана роля, знае отговорностите си и изпълнява прецизно задълженията си. Работейки в индустриална среда, няма как да не спомена и вниманието към детайла. Инженерите, които работят при нас, могат с месеци да търсят решение на даден технически проблем, но за тях е изключително важно крайният резултат да бъде качествен. В същото време ми прави впечатление колко високо се цени семейството като структура. Често се търсят гъвкави решения, така че служителите да могат да съчетават успешно личните си ангажименти с професионалните.

Други ключови ценности са свободата и доверието. Още в сравнително ранен етап се поемат сериозни отговорности, като в много случаи сам трябва да намериш решенията. Това невинаги е лесно, защото пътят до тях минава през множество казуси и предизвикателства, но именно така се изгражда дълбоко разбиране за бизнеса; поема се отговорност и се учи чрез практика.

Силно впечатление ми прави и комуникацията – както в рамките на малките екипи, така и между отделите. Често чрез разговори с колеги получаваш ценна информация, различна гледна точка или практичен съвет.

Разбира се, има и редица практични предимства – като по-дълъг платен отпуск   (36 дни), гъвкаво работно време, 35-часова работна седмица, добра социална защита и стабилна работна среда.

Важно е обаче да подчертая, че тези впечатления са базирани на моя личен опит и до голяма степен са свързани с типа компания, в която работя – семейна, интернационална и с по-консервативна структура.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Не си спомням да е имало затруднения, дължащи се на културни различия. Напротив – в много случаи са ми помагали. Балканският ми характер – директност, гъвкавост, емоционалност, изобретателност – често се оказва предимство, особено в международна среда. Благодарение на него успявам по-лесно да разбирам различни типове поведение и да се ориентирам в динамични междуличностни ситуации. Разбира се, има моменти, в които трябва да се адаптираш – например в начина на комуникация или в очакванията към работния процес. Но с времето това се превръща по-скоро в умение, отколкото в пречка. В крайна сметка вярвам, че културните различия не са бариера, а възможност – стига човек да е отворен към тях и готов да учи.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Нямам пряк опит с пазара на труда в България и затова избягвам да правя директни сравнения. Мога обаче да споделя как изглежда процесът в Германия.

Още по време на следването ни в Германия ние сме задължени да си намираме практики по специалността и да трупаме практически опит. Без свидетелства от тези практики ние не можехме да завършим. Т.е. много силно се цени практическият опит. Впоследствие изграждането на стабилна бизнес среда, за да може за определени позиции да имаш препоръка от служител на фирмата, също играе съществена роля.

Процесът по намиране на работно място следва стандартни стъпки: проучване на свободните позиции в специализирани платформи; кандидатстване със CV, мотивационно писмо и междинна характеристика от работодател; интервюта; уточняване на детайли и назначение.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, не съм била задължавана да преминавам през допълнителни курсове. По собствено усмотрение завърших магистратура по време на работа на пълен работен ден. Това беше лично решение за развитие, което имаше финансово отражение, а не беше изискване.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Не съм се сблъсквала с предразсъдъци, свързани с произхода ми.  По-скоро местните винаги са били много впечатлени как на тази крехка възраст съм взела решението да напусна всичко познато и да се установя в държавата им. Често проявяват интерес към България и към личния ми път, но това може да се дължи и на интернационалния контекст на мястото, където съм и на фирмата, в която работя.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Бих ги посъветвала да бъдат отворени – както към новата среда, така и към хората в нея. Да не се затварят изцяло в българска общност, а съзнателно да търсят контакт с местните. Интеграцията изисква усилие, любопитство и готовност да разшириш зоната си на комфорт.

Също така е важно да подхождат без предразсъдъци – често ние самите носим предварителни нагласи, които могат да ни ограничат. Според лични наблюдения по-скоро българите имат предразсъдъци към немците като студени, а не те към нас. Нека да се опитат да разберат средата, в която се озовават, без да налагат своята култура и възгледи там.

И не на последно място – търпение, постоянство и готовност да работят усилено.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Вероятно да. Това е единственият път, който познавам, но той ме е изградил както професионално, така и като личност.

Ако трябваше да взема същото решение днес, вероятно щеше да бъде по-трудно, защото вече имам повече опит и осъзнаване. Но именно онази доза смелост и наивност на онова 18 годишно хлапе ми помогна да направя първата крачка.

Днес имам добро качество на живот, стабилна среда, удовлетворяваща работа и възможности за развитие. Напоследък ми се наложи да разбера колко е важно, че имам достъп до безплатни казчествени здравни услуги. Живея в центъра на Европа и съм мобилна до различни дестинации. Разполагам с добра инфраструктура, много природа и зеленина на крачка от жилището ми. Всички хора, с които общувам са интелигентни и осъзнати.

Това до голяма степен е резултат от този избор.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план отново не бих могла да дам мнение, защото не познавам професионалния живот в България. В личен план – разбира се, семейството и близките ми. Липсват ми Пирин и Банско. А ако трябва да съм съвсем честна - да не забравяме най-големият лукс през лятото, а именно домашните розови домати :D 

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

През различни моменти от годините е имало фази, в които ми се е прокрадвала идеята. Вярвам, че светът ни предлага изключително много възможности и човек не трябва да се ограничава географски. По-скоро решенията са свързани с личния етап, в който се намираш. За мен евентуално връщане би било по-скоро въпрос на лични обстоятелства, отколкото на професионални.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

За мен парите са ценен инструмент. Те са материалното отражение на нашите нематериални въжделения. Дават сигурност, свобода, спокойствие и възможности. Чрез тях човек може да покрие основните си нужди и да изгради стабилна среда, върху която да надгражда.

Ако трябва да го свържа с пирамидата на Маслоу – парите до голяма степен подпомагат първите нива: физическите потребности и сигурността. Те могат да улеснят и социалния живот или достъпа до образование и развитие. В този смисъл те са фундамент.

Но има граница – колкото по-нагоре се движим в тази пирамида – към принадлежност, уважение и самоосъществяване – толкова по-ясно става, че ролята им намалява. Те могат да създадат условия, но не могат да запълнят вътрешни липси. Те не могат да създадат истински човешки връзки, нито да заместят усещането за смисъл, за посока и удовлетворение.

Лично за мен най-важното е човек да има яснота какво стои зад желанието му за повече пари. Дали това е стремеж към сигурност, към свобода, към признание или просто към сравнение с другите. Защото когато тази мотивация не е осъзната, парите лесно могат да се превърнат от средство в цел. Когато знаеш какво търсиш, кои са твоите приоритети, цели, ценности и посока, можеш много по-съзнателно да управляваш ресурсите си – включително и финансовите. След това има необходимост от добра финансова дисциплина, стабилен план за управление на лични финанси и правилна инвестиция.

Колко са достатъчни? 

Зависи колко са големи целите и мечтите на човек. В крайна сметка мисля, че въпросът не трябва да бъде колко са „достатъчни“, а дали това, което имаме, ни позволява да живеем в съответствие със собствените си ценности. Защото истинската стойност на парите не е в самите тях, а в свободата, която ни дават да избираме как да живеем.

И нещо, което често остава недоизказано – животът в чужбина не е автоматичен път към финансово благополучие. Да, стандартът е висок, но той върви ръка за ръка с високи изисквания, усилен труд, отговорности и постоянна необходимост да се доказваш. Т.е. парите в чужбина определено не растат по дърветата. Все пак, ако някой е открил някое дърво там с пари, нека да сподели :D