Истината за успеха на децата, за която никой не говори

Представете се – как започна вашият път в образованието и как се роди идеята да създадете собствено училище?

Казвам се Мария Амзина. Винаги съм мечтала да бъда учител. Още в първите часове, когато застанах за първи път пред учениците, разбрах, че това е мое призвание. Това, което е било водещо за мен още тогава, е търсенето на смисъл във всеки един детайл, като част от урока - от начина на представянето му, до начина на учене и техника за трайно усвояване на знания от учениците, които уверено да прилагат. Това ме е създало като учител.

Създаването на две частни училища не е било планирано във визията ми за професионалното ми израстване. Създаването на училищата е уверено решение, на база доказан успешен опит от 17 години в неформалното образование – в изграждането на школи за ученици, които кандидатстват след 7. клас и за кандидат-студенти. Високата успеваемост на учениците от школи Образователни технологии в София и градове в страната ми дадоха увереността, че мога да предложа тази система на обучение като лицензирана за частно училище.

Това, в което вярвах тогава и още по-силно вярвам и го доказвам сега, е че училището не е само учебен процес. Учениците израстват в училището. Ако е откъснато ученето от личностното израстване, то това не прави успешен нито един ученик. Самоцелното учене и постигане на отлични резултати не формира личности. И това се доказва с новите условия на новото време, в което живеем. Времето диктува необходимостта от онези умения, които формират културата на характера, а тя е определяща не само за успеха, а за истинското удовлетворение от живота.

Още в изграждането на школите заложих на менторска програма за мотивация на обучаваните при нас ученици, което реализираше високата успеваемост.

На това заложих при създаването на двете частни училища Образователни технологии ™ - система на обучение с доказана ефективност и програма за личностно развитие.

Каква е философията на вашето училище и с какво тя се различава от традиционния образователен модел?

Философията ни за образование е насочена към създаването на стимулираща и вдъхновяваща образователна среда, както и елемент на персонализиране на образователната ни услуга.

Да поясня какво е образователна среда – това не е само учебната база. Тя е необходимото условие за мястото на учебния процес. Истинската образователна среда трябва да има дух. Този дух го носят учителите, затова именно учителите са активът на тази среда. Тук идва моята убеденост, че учителите трябва да са модел на успешни личности, добре подготвени да вдъхновяват учениците, компетентни по предмета си, с излъчване, което внушава доверие, респект и изключително подготвени като ментори на своите ученици. Не на последно място – да обичат децата.

Вторият елемент от образователната среда е добре разработена и разписана система на обучение като начин на преподаване, техника на учене и развиване на критично мислене, което е водещо умение в новия дигитален свят.

Третият елемент на образователната среда е програма за личностно израстване. Аз я наричам „Програма за увереност“. Тази програма е наш патент. Разработена е с надграждане според възрастта и нуждите на живота и бизнеса. Тя формира увереност етапно. Преминава през емоционалните преживявания, за да постигне емоционална интелигентност, през убежденията и ценностите, през нуждите, които  определят живота ни, за да се достигне до изграждане на умения и компетентности с международни сертификати, които дават яснота за перспектива, изграждат култура на характера и предполагат не само увереност а и конкурентоспособност на учениците, които излизат от средното училище.

В основата на нашата философия за образование, е че основното училище е място, където трябва да се създаде общество от доверени възрастни между родители и учители, за да създадем възможност на децата да растат обичани и уверено да откриват силните си страни.

Нашата философия определя гимназията като базов лагер в планината на кариерата, както и базов лагер в подготовката за живот, което поставя програмата ни за личностно развитие като приоритет в израстването на децата в уверени млади хора.

Програмата ни за личностно развитие спечели първо място на международния форум „Глобално училище“

Снимка: eduteh.eu  

Какво според вас означава „успешно дете“ и защо често обществото греши в тази дефиниция?

„Успешното дете“ е мечта на всеки родител. „Успешното дете“ се възприема като дете с високи постижения.

Моята дефиниция за „успешно дете“ е: „успешно дете е щастливото дете“.

 

Каква е онази истина за детското развитие и успеха, която според вас „никой не казва“?

Нормално е родителите  да се стремят да създадат всички възможни условия за децата си, за да постигат успех. Нещо повече, те планират успеха на детето си и това е нормално. Така трябва. Нещо повече, организират максимална заетост на детето от курсове, от спорт. Често чувам, че деца ходят от 17.00 часа на един спорт и от 19.00 на друг спорт. Прибират се, вечерят и са уморени – заспиват.

Често не остава време децата и родителите да си говорят. Да се видят, да планират тема, която да обсъдят превантивно.

Важно е децата да спортуват. Спортът освен здраве има друг съществен принос. Спортът учи на дисциплина. Ако погледнем от маркетингова гледна точка, родителите не си купуват спорта, те си купуват дисциплина.

Говоря за спорт, който изгражда личността, а не за професионален спорт.

В същото време родителите очакват детето им не само да се „справя“ в училище, а да има висок успех. Повтарям „висок успех“. Планират и кои предмети са важни, в зависимост от това, което ще учи в университета.

Като учител, подготвящ кандидат-студенти, съм работила с амбициозни и немотивирани ученици. С едните е лесно – показваш, задаваш посоката и те сами си постигат успеха. Но учителят си го преписва. Но с другите, трябва не само повече работа. Трябва усет, умение, всеотдайност, грижа, призвание, мисия. И тук е разликата. Едните деца следват посоката на „правилното“, другите не са открили себе си. Но ако имат ментор, ако някой повярва в тях, тогава те придобиват сила от тласъка, който получават.

И тук вече идва истината. Често амбициозните деца, тези, които и сами ще постигнат успех, вървят целенасочено и устремено към успеха. Те се научават да заслужават успеха. И ако тук се пропусне нещо важно, а то е да бъдат научени и да са добри хора, да са емоционално зрели, да приемат другите, да развият емпатия, да оставят очакванията си и да дадат своя личен принос, без да имат веднага очаквания „кеш“, тогава това е идеален случай. Тогава и родителите, и учителите са си свършили работата и са били благословени с това дете. Но ако останат само амбициите, тогава това „успешно дете“ е интелектуално арогантен възрастен.

Това, което постига едно дете, което няма свои амбиции, дори да има мотивирани родители, то не се оттласква от трамплина на техните планове, а се приспособява. То не прави неща, които „трябва“ и в които „не гори“ от своето желание. Но ако това дете попадне под въздействието на някой, на когото му пука, на учител, който вижда в него потенциал и вярва в неговата супер сила, тогава това дете може да постигне изключително развитие, да се изгради като добър човек, да усвои онези умения, които са били модел от неговия ментор-учител.

Ако погледнем от страната на родителите, те също трябва да имат тази роля – ролята на треньори, буквално на наставници. Особено, когато детето не е според очакванията им за „успешно“.

Тук има един феномен – често този тип деца, децата без амбиции, не чуват и не искат да чуят родителите си, въпреки, че им говорят правилно. Те биха чули друг, който може да им въздейства, да им внуши, да ги вдъхнови. И ако това не е „приятел от яките“, а е учител, ментор, тогава това детето е попаднало там, където трябва. Тогава неговият път започва да се подрежда.

Във тези две сравнения за пътя на амбициозното дете и на детето, което не „оправдава очаквания“, има нещо по-приоритетно. Нещо много по-важно.

Нещо, което знаем, че е важно, но не винаги работим за него. Нещо повече - забравяме го. Ние родителите и учителите забравяме една важна истина – че детето първо трябва да е здраво – физически, ментално и психоемоционално.

Ще се спра на менталното здраве. То  е свързано с мислите ни.

Ако едно дете преживява ситуации от общуването си с приятели, от ситуации в дома, то неговите мисли не са в посока успеха му. Неговите мисли са в посока въпроси: „защо“, „ аз ли съм виновен“ и въпроси, на които не намира отговор. И отгоре на това идват очакванията към него – очакванията на родителя  да се справя и очакванията на учителите да се справя. Тези очаквания са бариера, която пречи да стигнем до детето. Бариера за емпатията, бариера за хармонията, бариера, която отблъсква, показва неразбиране, неприемане и вменява вина. Създава емоционални травми. Точно тогава детето си задава и въпросите: „Виждат ли ме?“, „Грижа ли ги е как се чувствам?“, „Достатъчен ли съм?“. Всяко дете иска да е сигурно, че някой го чува, вижда и го приема и като неперфектно.

„Истината е красива“, казва една индийска поговорка. Това означава, че когато я приемем, без да се отбраняваме, оправдаваме или вменяваме вина, то тогава можем да правим правилните неща.

Истината за развитието и успеха на децата, която „никой не казва“ е истината, която малко родители и учители разбират.

Първо – за родителите: родителите трябва да се подготвят да бъдат родители. Родителите трябва да изградят култура на характера си с емоционална зрялост и да се научат да общуват с детето си чрез езика на добродетелите, чрез ненасилствената комуникация, чрез откритото споделяне на чувствата си, чрез умение да покажат перспективата за детето без да нараняват, да създават среда за превантивни разговори. Това изисква желание да се учат как да бъдат ментори на детето си. Ако родителите са със самооценката „аз си знам“, то те страдат от болестта „интелектуална арогантност“. Тогава те не учат. Не приемат съвети. А да си родител в новото време с новия тип деца изисква да се учиш, да приемаш, че не знаеш и да търсиш най-добрия модел, за да имаш принос в менталното здраве на детето си и да отглеждаш стабилна личност във всяко отношение.

Второто – за учителите: Учителите на първо място трябва да обичат децата, за да станат учители. Ако не обичат децата, веднага да сменят професията си.

Учителите трябва целенасочено да се развиват, за да оставят ползи за децата и нещо повече, да ги оставят с любов. Един учител трябва да е емпат, да си поставя цели за децата, да търси смисъл в това, което прави в полза на детето и да усвои тези менторски умения, които го правят лидер, водач в успеха на детето.

И идва ред на следващата важна истина за успеха на децата – това е синергията между родителите и учителите. Това, което заедно можем да направим и да положим като основа, е да покажем пред детето моделът да сме добри хора и да положим представа у него за това да си добър човек.  Когато едно дете се изгражда като добър човек, когато познава граници, когато разбира смисъла на усилията, когато има доверие в нас възрастните, тогава то може да премести планини. Силно вярвам в това.

 

До каква степен успехът на едно дете зависи от училището и до каква – от семейството?

Успехът на детето зависи еднакво и от двете страни. Бъдещето на детето се гради от семейната и от образователната среда. Затова създаването на общество от учители и родители като доверени възрастни на децата, приемането на общи ценности в полза и подкрепа на децата, откриването на силните страни на детето и подкрепата от учители и родители да ги развие, е най-ценния дар, който детето може да получи в живота си.

 

Каква е реалната роля на родителите в изграждането на личността на детето?

Родителите са модел за детето им. Децата не се учат от това, което им казваме да правят, те се учат от нас, от това, което виждат като модел – как говорим, как реагираме емоционално, как правим нещата. Това остава като водеща карта в живота на детето. Другото може да е перфектно, но моделът, който следва е това, което го оформя като личност.

 

Къде най-често родителите допускат грешки, дори когато искат най-доброто за децата си?

Родителите допускат грешки, когато не са емоционално зрели. Емоционалната зрялост в много редки случаи е природна дарба. Тя се изгражда волево, осъзнато. Умението да говорим като родители с децата си е висше умение. То включва умението да отделим достатъчно време, да предразположим за разговор, да слушаме активно, да приемаме, да подкрепяме, като анализираме ситуацията, дори когато детето има вина, както и да сме подготвени, да водим превантивен разговор.

Други грешки на родителите са техни лични амбиции за детето, без да се съобразят с неговите силни страни и насочването на детето към училища, профили и професии, които не кореспондират с тези силни страни и с желанието на детето. Дори детето да положи усилия, да приеме решенията на родителите си като най-правилни за него, то може да не се реализира в най-висока степен, ако това „ не е неговото“ и рано или късно, ако развие увереност ще промени професията си само.

 

Как трябва да изглежда здравословната връзка между родител, учител и дете?

Когато родителите и учителите са общество на доверени за детето възрастни с изяснени и общо приети ценности, тогава детето има менторите, от които се нуждае в израстването си.

 

Какво се случва, когато тази връзка липсва или е нарушена?

Когато няма такава връзка, детето или „не знае на кого служи“, или се възползва да представи дадена ситуация в своя полза, а ако има създаден проблем от детето в училище и получи и защита от родителите си, тогава се създава предпоставка за ситуации с детето, които излизат извън нормалните граници и без контрол.

И обратното, ако родителят има нужда от подкрепа на учителите за детето си, но те не са съпричастни, тогава родителите остават сами с това. Този, върху когото са последствията, е детето.

 

Защо едно щастливо дете има по-голям шанс да бъде успешно и предприемчиво в бъдеще?

Едно дете е щастливо, когато има доверие в родителите си и в учителите си. То развива потенциала си, защото някой вярва в него. То се чувства разбрано, изслушано, подкрепено, дори когато не успява. То чува думи, които подкрепят, а не думи, които съдят. Това създава усещане за сигурност, а сигурността предполага вдъхновение за развитие. И това вдъхновение носи също усещане за щастие и успех едновременно.

 

Как вие създавате среда, в която децата се чувстват уверени, спокойни и мотивирани?

Още в началото подчертах във философията ни за образование, че образователната среда се изгражда с учителите. На първо място учителите трябва да се подготвят да бъдат учители и ментори на своите ученици. Но отново подчертавам – това може да се научи и развие, само ако тези учители обичат децата.

На второ място е нашата програма за личностно развитие, която представяме и на родителите и правим срещи с тях, за да ги въведем в детайли за общуването с децата на езика на добродетелите и на езика на ненасилствената комуникация и Аз-послание.

На трето място са часовете по личностно развитие от 1. до 12. клас, които са част от нашата учебна програма.

 

Какво означава на практика „индивидуален подход“ към всяко дете?

Това е не е лесна задача, ако я погледнем от гледна точка на това, че всяко дете учи различно, има своите особености на възприемане и усвояване на информация и поведенчески модел в учебна среда. Често за „индивидуален подход“ се разбира как учителите да адаптират уроците си спрямо различната интелигентност у децата. Знаем, че има 12 основни вида интелигентност, чрез която ние хората обработваме информация.

Но един креативен учител, ако усвои техниката на учене и се съобрази с невронауката за паметта, т.е. науката за умствения труд, то този учител може да структурира урока си така, че всички ученици да го научат на 50% още по време на час. Така със правилно преподаване и използване на правилен дизайн на урока, учителят може да стигне до индивидуалните особености на възприемане на информация за всяко дете. Но за това аз казвам, че е нужно майсторство. Само учителите, които са търсачи, които търсят смисъл, само те създават такива уроци.

Но има и още един момент тук. Аз го наричам не „индивидуален подход“ , а персонализиране на образователната услуга или по-конкретно – персонално внимание. Това означава учителят да следи дали достига до всяко дете, дали всяко дете е разбрало указанията му, дали всяко дете го слуша и го гледа с очите си, дали всяко дете изпълнява правилно това, което учителят иска да има в тетрадката си. И нещо повече – към дете, което работи бавно, среща трудности, да стои по-близо до него и да планира подкрепа със смислени подходи.

 

Как откривате и развивате талантите на децата, които често остават незабелязани в стандартната система?

Като ги наблюдаваме в учебния процес, в общуването им с другите деца, като ги предразполагаме да споделят за това, което най-добре умеят да правят. Основната посока са и часовете по личностно развитие и анализа на основните добродетели, които съдържат различни силни страни. Когато децата познават съдържанието на всяка силна страна, тогава те могат да се припознаят. Запознаваме и родителите със смисъла на силните страни и заедно определяме профила на детето. В по-горните класове имаме и кариерно консултиране със специализирана матрица за определяне на кариерен профил.

 

Как балансирате между академичните изисквания и развитието на личността?

Нека изясня какво са академични изисквания. Академичните изисквания се отнасят до формати на изпити като НВО и матура, както и изпити в университети, изпити за сертификати по чужд език или ключови компетентности. Всички те са по определена академична рамка с определени критерии, които трябва да се покрият. В тази посока следваме рамката на формата на изпит и критериите и изготвяме пълноценна програма с точно време за преподаване, упражнение, преговор, тренировъчни изпити и корекции, където е необходимо.

В тази подготовка силно въздействие върху личностното израстване е подкрепата на учителя-ментор. От такъв учител има нужда всяко дете, на което му предстои да преодолее натоварването и да се организира пълноценно да учи. Тук силно помагат общи мотивационни лекции, като някои от тях правим в присъствието на родителите.

Освен академичната програма, успоредно вървят и часове по модули за личностно развитие на различни теми, както и извънкласни семинари и обучения за сертификати по ключови компетентности като допълнителни курсове. 

 

Какви умения са наистина ключови за бъдещето на децата, отвъд оценките?

Все повече се налага мнението, че меките умения тежат много повече от твърдите умения. Меките умения имат 85% участие в увереността и конкурентоспособността на една личност.  Твърдите умения – компетентност по специалността, дигитални, чуждо езикови и технически умения са само 15%. На тази база е и вярването ми, че децата първо трябва да израстват като добри хора, ментално здрави и психоемоционално устойчиви личности. Важно е обаче да разбират много добре същността на меките умения като проактивност, асертивност, гъвкавост, личен принос, умение да са екипни играчи, умение за активно слушане и приемане на критика, издръжливост на натоварване, умение за постоянно учене и усъвършенстване. Точно тези умения формират супер силата за всяко дете като уверена личност, което предполага и устременост към лични постижения.

 

Как се изгражда увереност и самостоятелност у едно дете още в ранна възраст?

Когато повярваме в него, имаме му доверие и го подкрепяме дори да сгреши или да се провали. Когато говорим с него без да обвиняваме. Когато видим в него силна страна и създадем условия да я развие. И не на последно място, като му дадем възможност да назовава чувствата си без да се срамува и страхува от това.

 

Каква е ролята на технологиите и изкуствения интелект в съвременното образование?

Технологиите изкуственият интелект променят света позитивно. Нещата стават по-лесни, по-бързи. Но това може да отклони едно дете от неговото личностно израстване от опита, от това да се учи, да анализира ситуации само, да мисли критично. Най-важното в съвременния свят е децата да израстват по чисто човешките системи, за да ги прилагат в живота си в личен и професионален план и да се съхранят като добри човеци.

 

ИИ помощник ли е или риск за развитието на децата?

Изкуственият интелект е с две остриета. Именно тук е важно това, което казах по-горе – да се ползва, за да улесни, но не и да заличи креативността и чисто човешките системи на общуване и личностно израстване. 

 

Как родителите и учителите могат да намерят баланс между технологиите и реалното общуване?

Балансът е в зависимост от нуждата. Ако една технология е в полза на ученето, училището е длъжно да я развие и родителите да подкрепят процеса. Но ако една технология или медия е само забавление и източник на допамин, то тогава и родителите и учителите трябва да приемат еднакви принципи и правила за ползване, без да се страхуват, че другите около детето не уважават тези принципи.

 

Какво трябва да знаят родителите за света, в който ще живеят техните деца?

Първото нещо е да осъзнаят, че са родители на нов тип деца. На деца с чисти души и с жажда за знания. Второто е да се научат да променят себе си, като сами излязат от моделите на техните родители и намерят най-правилния начин да бъдат доверени възрастни. Новите деца имат нужда точно от това – от доверие и от това да получат признание. Те се отчуждават тогава, когато ги отхвърляме, когато не виждаме постиженията им, а виждаме провалите и грешките им. Тогава те търсят среда, където да бъдат признати, защото имат нужда да са значими. Тук ролята на родителите е водеща – те да бъдат хората, които признават успеха, оценяват високо усилията и дават своята подкрепа. Родителите трябва да стоят близо до децата си, а не да ги отхвърлят при всеки проблем, който им създават. Защото ще ги загубят в един безмилостен свят, който им предлага чудеса. Нека чудесата да са у дома.

 

Какви са най-големите предизвикателства пред образованието днес?

Да научи децата да учат. Образованието трябва да се съобрази с невронауката, която дава ясна посока за работата на паметта. Необходимо е да се преподават смислени неща, които носят полза, а не само информация. Съдържанието е важно да бъде конкретно и да насочва към мислене. Децата трябва да се научат как да учат, за да имат знания, които да използват. Това, което е важно да се приеме и от родителите и да е визия в образованието, е децата да не учат за оценки, а да са мотивирани да знаят и да могат да използват наученото.

 

Какво бихте променили в образователната система, ако имахте тази възможност?

Първо – критериите за учителите – на първо място е разбирането на ролята на учителя в живота на всяко дете и изграждане на ценностна система, която създава учители-лидери, учители, които не спират да учат, отделят време за това и го приемат като инвестиция в себе си и в полза на децата.

Второ – учебното съдържание – необходимо е учебно съдържание, което формира критично мислене. Учебно съдържание, което формира увереност да се прилагат знания, да се формират умения и компетентности, които допринасят за развитието на света.

Трето – създаване на общество от родители и учители с еднакви ценности – това означава и организиране на форуми за работа с родителите и съвместно учители и родители да създават среда за израстването на децата.

 

Какво отличава едно дете, което ще бъде успешно след 10–15 години?

Това е уверен млад  човек с развити добродетели, който познава силните си страни, изградил е емоционална зрялост и се развива, за да оставя ползи.

 

Какъв е най-ценният урок, който едно дете трябва да научи още в училище?

Да бъде добър човек.

 

И накрая – какъв съвет бихте дали на родителите, които искат децата им да бъдат не просто успешни, а щастливи и реализирани личности?

Да се научат да приемат децата си. Да ги научат на първо място какво е да си добър човек, да им покажат какво е да дадеш личен принос, особено когато си част от екип, както и да ги научат да поемат отговорности за постъпките си. Да подкрепят децата, когато не са постигнали очаквания успех. Да оценяват не самото дете, а усилията, които полага. И не на последно място – да научат децата си на благодарност.