Бизнес брандинг

Най-скъпата грешка в бизнеса днес не е лошата стратегия, а грешният лидер

· Ели Стойнева - Topskills

Най-скъпата грешка в бизнеса днес не е лошата стратегия, а грешният лидер

Ели Стойнева - за новите рискове в подборът на високо ниво и защо бордовете трябва да мислят различно!

В условия на ускорени пазарни цикли и постоянна трансформация, подборът на ръководители се превръща в едно от най-рисковите решения за всяка организация. Разговаряме с Ели, Съосновател на Top Skills Recruitment и Управляващ съдружник на The Taplow Group Bulgaria, за това защо класическият подход към подбора на главни ръководители вече не отговаря на реалността и как трябва да се преосмисли оценката на лидерството на най-високо ниво.


Актуални обяви на Top Skills Recruitment


Най-скъпата грешка в бизнеса днес не е лошата стратегия, а грешният лидер

Снимка: Topskills-bg.com

Казвате, че най-скъпата грешка днес не е лошата стратегия, а грешният лидер. Защо?

Защото стратегията очертава рамката, а лидерството я превръща в реалност.

Една стратегия може да бъде ревизирана, пренаписана или адаптирана сравнително бързо. Но когато грешният човек застане начело на организацията, последствията се разгръщат много по-дълбоко и много по-дългосрочно.

Изборът на изпълнителен директор или член на борда не е просто назначение на позиция. Това е избор на стил на вземане на решения, на ниво на риск, на темпо на действие и на начин, по който организацията ще бъде управлявана.

Грешният лидер не просто забавя резултатите - той променя динамиката на върха и начина, по който екипът мисли, спори, взема решения и поема отговорност. Това влияе върху културата, върху привличането и задържането на ключови хора и върху цялостната увереност и стойност на организацията.

Особено опасно е, че първоначално подобен избор може да изглежда правилен. Често става дума за опитен, интелигентен професионалист с впечатляваща биография. Но ако има стратегическо разминаване - в темпо, в амбиция или в разбиране на приоритетите... ефектът започва да се натрупва.

Това се проявява под формата на:

  • отложени решения
  • загубена скорост в действията
  • вътрешни напрежения
  • напускане на силни кадри
  • пропуснати пазарни възможности

Тази цена в повечето случаи не се вижда в първите шест месеца. Тя се натрупва като стратегическа инерция - организацията не се движи назад, но не се движи и напред с необходимата скорост.

В днешната среда именно скоростта на правилните решения е конкурентното предимство. И когато тя бъде компрометирана, коригирането на стратегията вече не е достатъчно.

Затова казвам, че най-скъпата грешка не е в самата стратегия, а в избора на човека, който ще я интерпретира и реализира.

Най-скъпата грешка в бизнеса днес не е лошата стратегия, а грешният лидер

Снимка: Георги Манолев 

Как се променя подборът на кадри на високо ниво?

Подборът на високо ниво днес изисква много по-широка перспектива. Опитът остава изключително важен - той дава контекст, зрялост и доказателства за способност за управление, но сам по себе си не е достатъчен.

На C-level вече не става дума просто за това дали кандидатът е управлявал сходен бизнес или сектор. Въпросът е дали неговият опит е релевантен за следващата фаза на развитие на компанията.

Въпросите, които трябва да си задават мениджърите са:

Как ще изглежда организацията след 3 до 5 години?
Какво темпо на решения ще бъде необходимо?

В зависимост от това може да е нужен трансформатор, стабилизатор или лидер, който да ускори растежа. И когато тази картина е ясна, опитът на кандидата се разглежда не просто като списък от постижения, а като доказателство за способност да се справи с предстоящия контекст.

И именно тук се прави разликата между впечатляваща биография и стратегически правилен избор.

 

Кои са най-честите грешки при подбора на висши ръководители?

Една от най-честите грешки е, че процесът се фокусира върху това кой изглежда най-силен на хартия, вместо върху това кой е най-подходящ за конкретната ситуация. Високите позиции често привличат впечатляващи профили, но впечатляващото не винаги означава съвместимо.

Друга сериозна грешка е недостатъчната яснота от страна на самиото ръководство. Понякога се търси „силен лидер“, без да е дефинирано какво точно означава това в настоящия момент - повече контрол, повече растеж, повече иновация или повече дисциплина. Когато очакванията не са кристално ясни, рискът от разминаване е висок.

Често се подценява и ефектът върху останалата част от управленския екип. Новият изпълнителен директор не идва в изолация - той променя баланса, стандартите и динамиката. Ако тази промяна не е предварително обмислена, организацията може да изпита напрежение, което не е свързано със способностите на лидера, а с несъвместимост в стиловете и темпото.

И не на последно място - вземането на решение под натиск. Когато има вакуум на върха, естественият импулс е той бързо да бъде запълнен, но при назначения от този мащаб цената на прибързан избор обикновено е значително по-висока от цената на временната несигурност.

 

Често се говори за недостиг на добри лидери. Реален ли е този проблем?

По-скоро говорим за ограничена видимост, а не за реален недостиг.

Много от най-силните лидери днес не изпращат автобиографии, не разглеждат активно предложения и често са стратегически задържани от организациите си чрез дългосрочни стимули и доверие.

Ако една компания разчита единствено на кандидати, които сами изявяват интерес към нова позиция, тя реално оперира в много ограничен сегмент от пазара.

Разликата идва в подхода. Традиционният подбор реагира на наличните кандидати, стратегическият executive search идентифицира релевантните лидери, независимо дали са „на пазара“, и създава условия за дискретен и смислен разговор. Именно тук се прави разликата между запълване на позиция и осигуряване на стратегическо предимство.

 

В кои ситуации външната перспектива става решаваща при избор на главен ръководител?

Външната перспектива става решаваща тогава, когато изборът на главен ръководител има пряко отражение върху стратегическата стойност на компанията.

Най-често това се случва в три типа ситуации:

Първо – при стратегическа трансформация.
Когато бизнес моделът се променя, когато компанията навлиза в нов пазар или преминава през дигитална или организационна реорганизация, е необходимо ясно разграничение между това, което е работило досега, и това, което ще бъде необходимо занапред. Външната перспектива помага да се оцени лидерът спрямо бъдещите изисквания, а не спрямо историческите стандарти.

Второ – при смяна на поколение или собственост.
Тук изборът има не само оперативен, но и символичен ефект. Външната експертиза осигурява обективност и намалява риска от решения, повлияни от вътрешни отношения или очаквания.

Трето – при натиск за ускорен растеж или инвестиция.
Когато времевият хоризонт е кратък, а очакванията - високи, е необходима структурирана и дисциплинирана оценка на лидерския потенциал.

В тези ситуации външната гледна точка не замества вътрешното познаване на бизнеса. Тя го допълва с пазарен контекст, сравнителен стандарт и методологична яснота.

И именно тази комбинация намалява стратегическия риск при решение, което ще влияе върху организацията години напред.

 

Може да запазите безплатна бизнес консултация с Ели Стойнева от тук.


Допълнителен ресурс

Темите, свързани с предиктивната оценка, лидерската психология и стратегическите рискове при Executive назначения, са разгледани по-задълбочено в докладът:

„Leadership Strategy: A Board-Level Guide to Strategic Executive Hiring“, изготвен от Top Skills Recruitment, който е достъпен за безплатно изтегляне от ТУК.

Това не е маркетингов материал, а аналитичен документ, изграден върху реални модели на лидерско поведение, пазарни наблюдения и практиката на стратегически "Executive search".

 

Най-скъпата грешка в бизнеса днес не е лошата стратегия, а грешният лидер
Снимка: Георги Манолев

#Ели_Стойнева #Topskills #Подбор_на_персонал