Наталия Трайкова: „Не е важно откъде започваш, а колко пъти избираш да не се откажеш“

История за смелостта да напуснеш сигурното, да започнеш от нулата в чужда държава и да изградиш себе си наново - с характер, дисциплина и ясна посока.

Не тръгнах с план. Тръгнах с усещането, че ако остана, ще остана в живот, който не е моят.

✦ Представете се с няколко изречения. Коя сте и с какво се занимавате днес?

Казвам се Наталия Трайкова, на 35 години съм и съм родена в град София. Живея във Великобритания вече 8 години и ако трябва да бъда напълно честна, това не бяха просто години, в които смених държавата, а години, които ме изградиха като човек, като характер и като начин на мислене. Това беше период, в който много пъти трябваше да започвам отначало, да се адаптирам, да се уча, да греша, да падам и отново да продължавам, дори когато не виждах ясно накъде вървя.

Днес се занимавам със стратегия, позициониране и развитие на брандове в социалните мрежи. Работя с бизнеси, които искат не просто да присъстват онлайн, а да имат ясна посока, структура, доверие и реални резултати. За мен това не е просто работа, не е просто „да се качат няколко поста“ или „да има активност“. За мен това е процес, в който влизаш в един бизнес, разбираш го, виждаш неговите силни и слаби страни, усещаш потенциала му и започваш да изграждаш стратегия, която да го отличи.

Отскоро съм и мениджър на дама, с която във времето изградихме силно доверие, синхрон и обща посока. За мен това е не просто нова роля, а огромна отговорност и признание за целия път, който съм извървяла до момента. В момента съм част и от Freedom Craft Academy – една от най-силните и различни програми в България, свързана с маркетинг, продажби, бизнес мислене и развитие. В тази сфера човек не може да спре да учи, защото всичко се променя постоянно – алгоритми, платформи, инструменти, изкуствен интелект, нови начини на комуникация. Ако искаш да бъдеш наистина полезен на бизнесите, с които работиш, трябва да се развиваш непрекъснато.

✦ Как започна Вашият път и какъв беше животът Ви в България?

Животът ми в България беше стабилен, подреден и до голяма степен сигурен. Имах образование, имах професия, имах работа, която много хора биха определили като добра. Завърших училище по фина механика и оптика, след това продължих образованието си в Техническия университет в София като машинен инженер и завърших със златен медал. Това не беше лесен път и не беше нещо, което дойде просто така. Имаше много труд, много напрежение, много сълзи, много моменти, в които съм се питала дали съм на правилното място, но въпреки това не се отказах.

След това работех като оптик в Grand Optics. Харесвах професията си, имах стабилен доход, имах сигурност и живот, който отвън изглеждаше напълно подреден. Но вътрешно усещах, че нещо липсва. Не защото работата беше лоша, а защото усещах, че не е моят дългосрочен път. Не ми допадаше усещането да бъда затворена в една рамка, в едно пространство, в един предвидим модел, в който просто минават дните. В мен винаги е имало желание за повече, за движение, за развитие, за нещо, което да ме кара да усещам, че наистина вървя напред.

✦ Как взехте решението да заминете за Великобритания?

Решението да замина не беше логично. То беше вътрешно. Аз никога не съм била от хората, които мечтаят да живеят в чужбина. Напротив, аз съм единствено дете, силно свързана със семейството си, с родителите си, с България. Харесвах Лондон като град и съм искала да го посетя, но никога не съм си представяла, че един ден ще живея тук.

И въпреки това през 2018 година тръгнах. Без ясен план, без гаранции, без сигурност. Просто усетих, че ако остана, ще остана в живот, който не ме развива истински. Много хора около мен бяха изненадани от това решение, защото в България имах работа, имах стабилност, имах среда. Но понякога най-трудното решение е именно да си тръгнеш от място, на което ти е „добре“, но вътрешно знаеш, че това не е твоето място за развитие.

✦ Какво беше началото в чужбина?

Началото във Великобритания беше трудно, много реално и понякога дори болезнено. Започнах работа като чистачка, като housekeeper, и никога не съм се срамувала да го кажа. За мен няма срамна работа, когато човек изкарва прехраната си честно, с двете си ръце и със собствен труд. Напротив, точно този труд ме научи да ценя много повече всяка възможност, всяка крачка напред и всяко нещо, което постигам.

Но работата в почистването е изключително тежка. Това не е просто физически труд. Това е работа, която натоварва тялото, психиката и емоциите ти. Работиш с препарати, влизаш в различни домове, в различни пространства, при различни хора, а Лондон е огромен град и никога не знаеш напълно при кого отиваш и какво ще завариш.

Имало е един момент, който никога няма да забравя. Бях изпратена към апартамент в центъра на Лондон, още в самото начало, когато работех към фирма за почистване. Когато влязох вътре, това, което видях, ме остави без думи. Всичко беше в изключително тежко състояние – храна, боклуци, разхвърляни вещи, хаос, нямаше буквално къде да стъпиш, трябваше да прескачаш. Човекът, който ми отвори, очевидно не беше в трезво състояние и това се усещаше веднага. В този момент страхът беше реален. Сърцето ми туптеше толкова силно, че единственото, което исках, беше да си тръгна и да се махна оттам. През цялото време говорех по телефона, само за да не се чувствам сама в тази ситуация.

Това беше един от моментите, в които си казах, че не искам повече да бъда поставяна в такава среда. След това, когато говорих с фирмата, реакцията беше, че клиентът си е платил. Но за мен това не е достатъчно. Не е достатъчно някой да си плати, за да бъде изпратен друг човек в рискова ситуация. Зад всяка работа стои човек. Този човек има страхове, тяло, здраве, достойнство и право на сигурност. Работодателите трябва да носят отговорност за хората, които изпращат някъде, защото не може всичко да бъде само въпрос на пари.

И защо го казвам ли? Не за да звучи тежко, не за да предизвиквам съжаление, а защото знам, че не съм единствената. Знам, че има много хора, които са били в подобни ситуации, които са се чувствали несигурни, изплашени, притиснати, но просто не всеки говори за това. А понякога, когато някой го каже на глас, друг човек си казва: „Не съм само аз.“ И това дава сила.

Освен самата работа, животът в чужбина те среща и с много други реалности. Сменяш различни квартири, запознаваш се с различни хора, виждаш различни култури, различен начин на живот, различни характери и различни съдби. Свикваш с този ритъм, с това бързане, с тази динамика, но вътрешно винаги усещаш, че България е нещо много различно. Там има друга близост, друга топлина, друга принадлежност.

✦ Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете?

Да. И не беше един момент, а поредица от моменти, които идваха в различни етапи от живота ми – понякога тихо, понякога толкова силно, че буквално те разклащат отвътре. Имало е дни, в които съм се прибирала изтощена, не само физически, а психически, и съм се питала: „Защо съм тук? Накъде вървя? Дали това изобщо има смисъл?“

Имало е моменти, в които съм се чувствала изгубена, в които съм се съмнявала в себе си и в решенията си, в които съм сравнявала своя път с този на други хора и съм си задавала въпроса защо при някои нещата сякаш се случват по-лесно. Днес вече знам отговора за себе си. При мен много неща се случваха по трудния начин, защото този път ме изграждаше. Той ме направи по-силна, по-борбена, по-устойчива и много по-осъзната.

С времето разбрах, че тези моменти не идват, за да те спрат, а за да те изградят. Те те учат на търпение, на характер, на вътрешна сила и най-вече на това да не се отказваш от себе си, дори когато ти е най-трудно. Днес гледам на тях като на най-ценните уроци, защото именно те ме направиха човека, който съм.

И защо го казвам ли? Не за да изглежда драматично. Не за да звучи тежко. Казвам го, защото знам, че много хора минават през такива моменти, просто не всеки говори за тях. Понякога човек се чувства сам в трудността си, а истината е, че много хора водят свои вътрешни битки. И ако моята история накара поне един човек да си каже „не съм само аз“, значи си е струвало да я споделя.

✦ Кога осъзнахте, че трябва да направите промяна?

Промяната при мен не дойде изведнъж, а като натрупване – натрупване на умора, на въпроси, на вътрешно усещане, че не съм на правилното място и че не живея живота, който искам да живея. Понякога човек много дълго се опитва да игнорира тези знаци, защото си казва, че трябва да издържи, че така е нормално, че няма друг избор. Но истината е, че когато нещо не е за теб, то започва да се усеща все по-силно.

При мен най-силният сигнал дойде от здравето. Започнах да имам проблеми с едната ръка, появи се алергия от препаратите и това вече не можех да го игнорирам. Тялото ми буквално ми показваше, че нещо не е наред. Тогава разбрах нещо, което много хора подценяват – когато не си на правилното място, когато не живееш в синхрон със себе си, това започва да се отразява не само психически, но и физически.

Това беше моментът, в който вече не ставаше въпрос дали искам промяна, а дали ще имам смелостта да я направя. И въпреки че беше трудно, несигурно и понякога страшно, тази промяна беше необходима. Защото беше за мен. Ако не я бях направила тогава, щях да продължа да отлагам себе си.

След един много труден период, особено около COVID, когато работата спря и останах сама със себе си, започнах да си задавам въпроса какво всъщност искам. И тогава реших да се върна към образованието и да направя крачка към нещо, което наистина усещах, че може да бъде моето.

Записах Business Management в South Bank University и учих 3 години. Това не беше просто обучение, а период, който промени начина ми на мислене. Предмети като Human Resources Management, Management и Business Management ми влязоха дълбоко в съзнанието, защото чрез тях започнах да разбирам хората, процесите, структурата, начина, по който един бизнес се изгражда и развива. Това ми даде основа, но и ми показа, че искам да работя с бизнеси, с хора, с идеи, с развитие.

След като завърших, започнах да кандидатствам за работа, но се сблъсках с откази заради липса на опит. И тогава взех решение, което за мен беше много важно – няма да чакам някой да ми даде шанс, ще си го създам сама. Започнах да уча маркетинг, да инвестирам в курсове, в ментори, в знания, в събития, във всичко, което може да ме развие. Постепенно започнах да работя с бизнеси, да изграждам стратегии, да създавам съдържание, да помагам на хора и брандове да се позиционират по-ясно и да развиват потенциала си.

✦ Как гледате на целите в живота?

Смятам, че съм много целеустремен човек и това не е нещо, което казвам просто така. Когато имам цел, аз я нося в себе си, мисля за нея, работя за нея и по един или друг начин вървя към нея, дори когато пътят не е лесен. Щастлива съм, че много от нещата, които съм искала да постигна до този момент, съм ги осъществила, но също така съм напълно наясно, че зад това стоят много усилия, много безсънни нощи, много мисли и много моменти, в които никой не вижда какво се случва зад кулисите.

Работата като маркетолог и стратег не е това, което много хора си представят отвън – че просто седиш на компютъра и правиш някакви постове. Напротив, това е работа, която изисква много мислене, анализ и дълбоко разбиране на бизнеса. Трябва да знаеш как да изградиш стратегия, как да направиш продажбена фуния, как да създадеш имейл последователност, как да проучиш пазара, как да разбереш дали един продукт има потенциал, как да отличиш бизнеса и как да го покажеш по начин, който носи доверие и резултат.

Това е много сложен процес, който хората невинаги виждат, но ако си в тази сфера, знаеш колко много стои зад едно съдържание, зад една кампания, зад един резултат. И точно затова бих казала на бизнесите, експертите и коучовете – не се крийте зад изкуствения интелект. Изкуственият интелект е инструмент, но той не може да замени вас, вашата енергия, вашата история, вашето присъствие и начина, по който хората ви усещат.

Хората не търсят перфектен, лъскав образ. Те търсят истинност. Те искат да разберат как можете да им помогнете, защо да ви се доверят и какво стои зад това, което правите. Затова вярвам, че целите се постигат не само с амбиция, а с постоянство, с истинност и с готовност да вървиш напред, дори когато е трудно.

✦ Как избирате с кого да работите?

За мен изборът с кого да работя не е просто професионално решение, а е нещо много по-дълбоко, защото когато започна работа с един човек или бизнес, аз не съм просто изпълнител, а ставам част от целия процес, от мисленето, от развитието и от посоката, в която върви този бизнес. Затова за мен е изключително важно да има синхрон между нас, да има усещане за доверие и разбиране още от самото начало, защото ако това липсва, колкото и добър да е един специалист, резултатите няма да бъдат същите.

Не вярвам в това да работиш с всеки на всяка цена, само защото има възможност за работа или доход. Вярвам, че точните хора идват в точния момент и че когато има истинско разбирателство, когато има желание и от двете страни, тогава се получават най-добрите резултати. За мен е важно да сме на един вайб, да имаме сходно мислене за развитието, да има открита комуникация и прозрачност, защото това е основата на всяко успешно партньорство.

Когато работя с някого, аз влагам не просто време, а мисъл, енергия, внимание и отношение. Аз не мога да работя механично и да създавам нещо, в което не вярвам или което се прави просто „за да го има“. И точно затова за мен е важно хората, с които работя, да оценяват този процес, да са готови да участват, да се доверят и да изграждаме заедно нещо, което има стойност, а не просто присъствие.

✦ Какво е маркетингът за Вас?

Маркетингът за мен не е просто работа. Не е просто съдържание, постове, сторита или кампании. Маркетингът за мен е пространство, в което можеш да изразиш себе си, да покажеш мисленето си, да разгърнеш потенциала си и да създадеш стойност за другите. Но това не се случва хаотично. Случва се чрез стратегия, ясна посока, разбиране на бизнеса и усещане за хората.

За мен маркетингът е начин на мислене. Това е умението да видиш отвъд повърхността, да разбереш какво стои зад един бизнес, какво му липсва, какво го спира и как може да се отличи. В тази сфера или го правиш със сърце и душа, или просто не става. Не можеш да го правиш механично, защото хората усещат, когато нещо е направено просто „за да има нещо“.

Маркетингът се променя постоянно. Появяват се нови алгоритми, нови инструменти, нови платформи, изкуственият интелект се развива буквално с дни. Затова непрекъснато уча, надграждам и инвестирам в себе си. Не защото трябва, а защото искам да бъда добра в това, което правя, и защото искам бизнесите, с които работя, да получават реална стойност.

✦ Какво мислите за парите?

Живеем в свят, в който всичко сякаш се върти около парите, но за мен те никога не са били крайната цел. За мен парите са инструмент, средство, което може да ти даде свобода, възможности и сигурност, но не е нещо, което трябва да определя кой си като човек. Виждала съм и съм се сблъсквала с много ситуации, в които хората се сравняват, завиждат и гледат чуждия успех, без да знаят какво стои зад него.

Истината е, че никога не знаеш колко труд, колко безсънни нощи, колко съмнения и колко лишения стоят зад парите на един човек. Лесно е да гледаш резултата, но е много по-трудно да разбереш процеса. Аз лично никога не съм гледала кой какво има, а съм се фокусирала върху това как аз мога да развия себе си, как мога да дам повече стойност и как мога да се усъвършенствам.

Голяма част от парите, които изкарвам, инвестирам обратно в себе си – в обучения, в курсове, в събития, в ментори, защото за мен това е най-смислената инвестиция. В моята сфера всичко се променя изключително бързо – алгоритми, платформи, инструменти, начини на комуникация – и ако не се развиваш, много лесно изоставаш.

Затова вярвам, че истинската стойност не е в това колко пари имаш, а в това какъв човек си, какво даваш и какво изграждаш. Парите идват като резултат от стойността, която създаваш.

Най-много ми липсват родителите ми и най-близките ми приятели. Това е нещо, което няма как да бъде заменено с нищо, независимо къде се намираш и какво си постигнал. Когато си далеч от семейството си, започваш да оценяваш много по-дълбоко неща, които преди си приемал за даденост – разговорите, присъствието, близостта, дори самото усещане, че са до теб.

Липсва ми и самата България като усещане – природата, въздухът, храната, спокойствието. България е изключително красива държава и понякога, когато си далеч, започваш да я виждаш по един много по-различен начин. Оценяваш малките неща, които преди не си забелязвал, и разбираш колко всъщност е ценно това да имаш корен, място, към което принадлежиш.

Животът във Великобритания е много динамичен и забързан. Тук всичко е в движение, хората постоянно бързат, работят на различни смени, трудно се напасват графици, социалният живот е различен. Свикваш с този начин на живот, но когато се върнеш в България, усещаш контраста – там има едно спокойствие, една близост, която не може да бъде заменена.

И въпреки че тук съм срещнала страхотни хора и съм изградила приятелства, България остава нещо много по-дълбоко. Тя е корен, тя е усещане, тя е част от това, което съм.

✦ Обмисляте ли да се върнете в България?

Да. Мисля, че почти няма човек, който живее в чужбина и да не си е задавал този въпрос. За мен въпросът не е дали, а кога. Оставям го като отворена врата, защото животът се променя, обстоятелствата се променят, човек самият се променя.

България е моят дом. Там са корените ми, семейството ми, спомените ми. Това, че в момента живея във Великобритания, не означава, че ще остана тук завинаги. Вярвам, че когато моментът дойде, човек го усеща.

✦ Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

В по-голямата си част – да. Не защото беше лесно, а защото този път ме изгради. Преди бях много различна. Бях човек, който много се съобразяваше, който не изразяваше мнението си достатъчно, който понякога правеше път на всички, дори когато това не беше добре за мен.

Животът в чужбина ме научи да говоря, да изразявам позицията си, да поставям граници, да бъда по-смела и по-уверена. Но това, с което най-много се гордея, е, че не загубих себе си. Запазих коректността си, честността си, принципите си. Да, променила съм се, но в положителен аспект. И съм благодарна за това.

✦ Как гледате на себе си днес?

Днес гледам на себе си с много повече разбиране, уважение и приемане, отколкото преди. Преди бях много по-критична към себе си, много по-съмняваща се и често не вярвах достатъчно в това, което мога. Не изразявах мнението си, не поставях граници и се съобразявах прекалено много с околните.

Животът в чужбина, трудностите, през които минах, изборите, които трябваше да правя сама – всичко това ме промени. Научих се да бъда по-силна, по-уверена и много по-ясна в това коя съм и какво искам. Научих се да казвам „не“, когато нещо не е за мен, и да стоя зад позицията си, без да се страхувам как ще бъде прието.

Но най-важното за мен е, че не изгубих себе си. Да, промених се, но в посока, която ме направи по-добър човек. Станах по-силна, но не по-студена. По-уверена, но не надменна. По-осъзната, но все още вярна на принципите си.

И може би най-голямото ми постижение не е това, което правя като работа, а това, че съм запазила човечността си, честността си и начина, по който се отнасям към хората.

✦ Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Бих посъветвала хората първо да помислят много добре и да не взимат решение само на база емоция или моментно желание. Чужбина не е това, което изглежда в социалните мрежи. Тя не е само красиви места, ново начало и възможности. Тя е адаптация, самота, документи, език, различна култура и много моменти, в които трябва да разчиташ основно на себе си.

Особено след Brexit нещата във Великобритания са много по-различни. Вече не е толкова лесно да започнеш работа, ако нямаш необходимия статут, и човек може да се сблъска с трудности, за които не е подготвен. Затова е важно да има проучване, подготовка и реална преценка на ситуацията.

Ще кажа и нещо друго – не подценявайте България. Вярвам, че тя вече предлага много повече възможности и че ще продължи да се развива. Ако си целеустремен, ако имаш желание и ако си готов да работиш върху себе си, можеш да постигнеш много и там.

Ако става въпрос за образование, за университет или развитие – да, чужбина може да даде много. Но независимо къде си, най-важното е да намериш това, което е твоето. Защото ако не го намериш, колкото и възможности да имаш, ще ти бъде трудно.

И най-важното – не тръгвайте на сляпо. Бъдете честни със себе си. Защото най-важното не е къде се намираш, а дали живееш живот, който усещаш като свой.

✦ Финал

Благодаря на Career Daily News за възможността да споделя своята история. За мен това не е просто разказ, а част от пътя, който ме е изградил и ме е направил човека, който съм днес.

И ако трябва да кажа нещо от сърце, то е това – не се отказвайте от себе си. Ще има трудности, ще има съмнения, ще има моменти, в които няма да знаете накъде вървите, но това не означава, че сте на грешния път. Понякога точно тези моменти са най-важните, защото именно тогава се изграждате.

Не се сравнявайте с други хора, защото всеки има своя път и своето време. Не се озлобявайте, не завиждайте, не губете човешкото в себе си. Бъдете добри, бъдете истински и вярвайте в себе си, дори когато ви е най-трудно.

Защото не е важно откъде започвате. Важно е колко пъти избирате да продължите напред.

България винаги е била част от мен, независимо къде се намирам. Още преди години започнах да участвам в ансамбъл и именно там усетих истинската връзка с корена си – чрез музиката, чрез ритъма, чрез енергията, която няма как да бъде обяснена, тя просто се усеща. България я нося в сърцето си и това не е просто израз, а нещо, което живее в мен. Всеки път, когато чуя народна музика, сърцето ми започва да играе, тялото ми реагира, сякаш нещо вътре в мен се събужда. Това е връзка, която не се губи, независимо колко далеч си от дома. Това е нещо, което те връща, което те заземява и ти напомня кой си и откъде идваш.