България през погледа на чужденците, избрали страната за своето професионално развитие

Как изглежда България през очите на хора, дошли от чужбина, които са избрали да градят кариерата си тук в „Латекоер България“? 

Вижте по-долу разказът им за професионалните възможности, българските екипи, културните различия, адаптацията и живота в България – и за това как страната постепенно се превръща от място на професионално назначение в място, което наричат свой дом.

Никола Карерас (Nicolas CARRERAS) – Генерален мениджър „Латекоер България“ ЕООД

Никола, какво ви доведе в Пловдив и каква беше първата ви реакция, когато за първи път стъпихте в града и в завода?

На пръв поглед Пловдив ми изглеждаше много привлекателен заради репутацията си, свързана с два основни факта: че е един от най-старите градове в Европа и че беше Европейска столица на културата преди няколко години. Когато трябва да избереш ново място, където да "кацнеш", тези две подробности те карат да вярваш, че градът има какво да предложи (независимо дали в културен, или в исторически план).

Освен това разположението му е изключително привлекателно – намираме се близо до планините (което означава възможности за планински туризъм и бърз достъп до чист въздух и сред природата), а и не толкова далеч от морето и от София. Централната позиция на Пловдив го прави чудесна начална точка за едно ново приключение.

Когато със семейството ми пристигнахме тук, бяхме щастливи да установим, че градът напълно отговаря на очакванията ни, но и с едно допълнително предимство: ежедневното усещане за сигурност, което изпитваме. Това ни осигурява голям комфорт и на нас, и на децата при адаптирането към новата култура.

В професионален план бързо усетих, че нашият завод и хората тук притежават много силни страни, така че моментът беше идеален за надграждане и структуриране на процесите. Подобен потенциал е истинска възможност да подкрепим растежа, към който се стремим.

По какъв начин средата тук ви изненада приятно в сравнение с първоначалните ви очаквания за България?

През погледа на един французин, хората от Източна Европа често са възприемани като интровертни и резервирани, а първият контакт с тях може да изглежда дистанциран и хладен. Но това изобщо не е това, което открих в България. Тук първите ми контакти бяха топли и бързо насочени към сътрудничество. Наследството на България, изградено от мозайка от различни цивилизации – което се вижда например в гастрономията и архитектурата – е съвсем очевидно и в поведението на хората. Българите са много по-близо до Южна, отколкото до Северна Европа.

Друга приятна изненада при пристигането ми беше уважението към традициите в ежедневието, без това да означава живеене в миналото. Харесва ми този неочакван за мен баланс – зачитане на миналото чрез запазване на определени навици, докато в същото време фокусът е насочен към промяната и усъвършенстването.

Хуго Реджис (Hugo REGIS) – Мениджър производство

Юго, как премина вашата адаптация и как българският екип ви помогна да се почувствате бързо "у дома"?

Когато пристигнах в България, бях млад 23-годишен дипломиран инженер. Не познавах абсолютно никого тук. Първото ми впечатление, когато започнах работа с местния екип, беше огромна изненада. Хората тук бяха изключително любезни, отзивчиви и винаги се стараеха да ме подкрепят. Гостоприемството им наистина ми помогна да се почувствам добре – почти като у дома си.

Кое беше първото голямо предизвикателство, с което се сблъскахте тук, и как с колегите ви успяхте да го преодолеете заедно?

Очевидното голямо предизвикателство беше езиковата бариера. За моя късмет, малко преди да пристигна в България, бях учил малко чешки и тъй като той също има славянски корени, това ми помогна много в началото да напредна бързо. Но това, което помогна най-много, бяха усилията и търпението на всички да се разберем помежду си. Не винаги беше възможно да говорим на английски, така че езикът на тялото и жестовете беше забавен опит, който в крайна сметка даде страхотен резултат. Когато има добро желание, винаги намираш начин да се разбереш с колегите.

Марк Кръстев (Mark KRASTEV) – Мениджър проекти

Марк, с кой проект или постижение в завода се гордеете най-много, откакто работите тук?

Първата ми задача, когато започнах работа в Latecoere Bulgaria, беше да подобря ежедневната комуникация, която беше общ проблем за всички отдели: въпросите се ескалираха през имейли, съобщения, срещи и неофициални разговори, което водеше до липса на структура, непоследователно подреждане по приоритети и ограничена видимост върху действията. Заедно с мениджърите, започвайки от Генералния директор, внедрихме структурирана система за ежедневно управление, базирана на различни нива на оперативни срещи – всяка с определени участници, пътища за ескалация, ключови показатели (KPIs) и планове за действие. Днес над 80% от организацията участва в тези ежедневни оперативки, където екипите преглеждат резултатите, адресират проблемите, ескалират рисковете и съгласуват приоритетите си. Въпреки че комуникацията днес все още не е перфектна, тя е много по-добра отпреди и тази организация допринася за това. Искрено се радвам, че успяхме да заложим тази рутина дълбоко в ДНК-то на нашия завод и да създадем здрава основа, която беше приета, управлявана и подобрявана самостоятелно от самите екипи.

Как вашият опит и международна перспектива допринесоха за подобряване на процесите и постигането на този успех?

Това, че съм живял и работил както във Франция, така и в България, ми позволи да опозная добре и двете култури, стилове на комуникация и начини на работа. Това се оказа изключително полезно в ежедневната ми работа, тъй като много от проектите, в които участвам, изискват тясно сътрудничество между завода и централата във Франция. Макар това далеч да не е единствената причина за успеха на един проект, то го улеснява, защото хората понякога могат да подходят към една и съща ситуация от различни гледни точки, въпреки че преследват една и съща цел. Освен че говориш майчиния език на събеседника си, ти работиш със споделена визия и разбиране за ситуацията, пред която сте изправени. Това ми позволява да адаптирам комуникацията си спрямо това, да избягвам недоразумения и да улеснявам сътрудничеството между екипите. Считам това за положителен принос към успеха на всеки проект.

Давид Естрад (David ESTRADE) – Ръководител отдел в промишлеността

Давид, какво се случва, когато комбинираме френската прецизност с българската гъвкавост и изобретателност на терен?

Това е отличен въпрос, защото след 11 години в България мисля, че започнах да виждам тези две култури по малко по-различен начин. Често асоциираме френската култура с инженерството, прецизността и иновациите, а българската култура – с устойчивостта, гъвкавостта и съобразителността. В това, разбира се, има доза истина, но опитът ми тук ме научи, че реалността е много по-богата от тези стереотипи.

За мен България е място, където невъзможното може да се случи. Виждал съм много ситуации, в които на хартия нещо е изглеждало изключително трудно — понякога дори невъзможно — но хората тук са намирали начин. Има силна способност за адаптация, за интелигентна импровизация и за превръщане на ограниченията в решения.

И точно тук мисля, че комбинацията става изключително мощна. Френската инженерна култура може да донесе структура, методология и дългосрочна стабилност, докато българската изобретателност носи бързина, прагматизъм и готовност за търсене на решения извън стандартната рамка.

Когато комбинирате двете, вие не просто решавате проблеми — вие можете да превърнете неочакваните решения в надеждни такива.

А лично за себе си, след 11 години тук, бих казал, че и двете култури са ми повлияли. Вероятно съм станал малко по-малко французин в начина, по който подхождам към даден проблем, и малко повече българин в начина, по който търся решението.

Кое е най-ценното умение или качество, което научихте от българските си колеги в ежедневната си работа?

Когато за първи път дойдох в България, едва говорех английски и изобщо не говорех български — трябва да призная, че българският ми и днес е далеч от съвършенството. Затова комуникацията беше истинско предизвикателство в началото. Нямах друг избор, освен да се науча да изразявам идеите си по много прост, ясен и сбит начин. С течение на времето това, което първоначално изглеждаше като ограничение, всъщност се превърна в една от най-силните ми страни.

Но успях да развия това благодарение на нещо, което открих и ценя изключително много у българските си колеги: търпението. Хората отделяха време да ме разберат, дори когато английският ми не беше перфектен, когато търсех думите или когато трябваше да намерим друг начин да обясним нещо.

Това ме научи на нещо важно: добрата комуникация не се състои в използването на сложни думи или в това да говориш перфектно. Тя се състои в това да се увериш, че човекът срещу теб разбира онова, което наистина е от значение. Затова бих казал, че най-ценното качество, което научих от българските си колеги, е търпението — и чрез своето търпение те ме научиха как да общувам по-добре.

Жералд Дюзер (Gerald DUZERT) – Ръководител качество

Жералд, извън работата в завода, как атмосферата и начинът на живот в Пловдив ви помагат да поддържате добър баланс между професионалния и личния живот?

Това, което оценявам най-много в Пловдив, е качеството на живот, което предлага. Градът има релаксираща атмосфера, богато културно наследство и много гостоприемна общност, което улеснява изключването от работния ритъм и наслаждаването на свободното време. В сравнение с по-големите градове, пътуването до работа е много по-лесно, което означава повече време за семейството, хобитата и заниманията на открито.

Един от аспектите, които особено харесвам, е близостта на Родопите и Стара планина, които предлагат фантастични възможности за туризъм, бягство сред природата и спортове на открито през цялата година, като курортът Пампорово е съвсем близо. В комбинация с градските паркове, историческия Стар град в Пловдив и оживената атмосфера от кафенета и ресторанти в "Капана", това създава отлична среда за зареждане извън работата. Харесва ми да посещавам концерти на Античния театър или да участвам в музикални фестивали.

Пловдив съчетава предимствата на динамичен и развиващ се град с комфортно темпо на живот, което ми дава възможност да поддържам здравословен баланс между професионалните отговорности и личното благополучие.

Кое е следващото голямо предизвикателство пред вас тук и какво бихте казали на друг френски специалист, който обмисля кариера в Пловдив?

Следващото ми голямо предизвикателство е да продължа да подкрепям растежа на завода, докато в същото време стимулирам оперативното съвършенство, иновациите и сътрудничеството между екипите. С развитието на организацията е важно да поддържаме високи стандарти, докато се адаптираме към новите технологии, новите очаквания на клиентите и все по-международната среда.

На друг френски специалист, който обмисля кариера в Пловдив, бих казал: бъдете отворени за това преживяване. Ще откриете модерна индустриална среда, висококвалифицирани и мотивирани колеги и много възможности за професионално израстване. В същото време Пловдив предлага отлично качество на живот, гостоприемна култура и уникална комбинация от традиция и съвременност. За мен това беше както възнаграждаващо професионално предизвикателство, така и изключително позитивен личен опит.

Мохамед Хусем Джириди (Mohamed Houssem Jridi) – Мениджър производство

Преместването в нова страна и нов град може да бъде голяма промяна — открихте ли вече някакви изненадващи прилики или общ културен дух между вашата родина и Пловдив?

Преместването в Пловдив беше значителна промяна, но бързо забелязах някои прилики с Тунис. И в двете култури хората отдават голямо значение на семейството, социалните контакти и прекарването на качествено време с близките. Оценявам също така спокойния начин на живот и силното чувство за общност, което направи прехода ми много по-плавен.

Какво ви мотивира да градите кариера тук, в България, и какво бихте казали на онези, които се чудят дали България е правилният избор за техния живот и кариера?

Избрах България, защото тя ми предложи отлична възможност да развия кариерата си в международна среда, докато в същото време откривам нова култура. Откакто се преместих тук, стекнах ценен професионален опит и се запознах с хора от най-различни среди. На всеки, който обмисля България, бих казал, че това е страхотно място за израстване както в професионален, така и в личен план. Ако сте отворени за нови преживявания и имате желание да се адаптирате, България може да ви предложи много възнаграждаващи възможности.