Бърнаут или баланс? Как да управляваме енергията си в динамична финтех среда

Бихте ли се представили през историята на вашия професионален път – кой момент Ви отведе към финтех сектора и какво ви задържа в тази толкова динамична среда?

Професионалният ми път започна във финансовия сектор в България и премина през различни ръководни роли. Работил съм както в банка, така и в агенция за събиране на вземания и в застрахователния сектор. Работейки за български компании имах досег най-вече до локалния ни пазар и партньори.

Възможността да се присъединя към Paysafe дойде в момент, в който исках да стана част от международна компания и да се развивам в интернационална среда. Това беше една от основните причини да направя кариерна промяна. Навлизайки във финтех сектора, получих възможност допълнително да развия уменията си и да работя по нови предизвикателства в значително по-голям мащаб и с много по-висока скорост.

 

Финтех индустрията често работи на висока скорост – с регулации, технологии, клиенти и постоянна промяна. Спомняте ли си момент, в който тази динамика ви е мотивирала силно, но и Ви е показала колко важно е да пазите личната си енергия?

Още от първия ден скоростта на промените и динамиката са това, което най-добре описва ежедневието ми в различните позиции, които съм заемал през годините в Paysafe.

И до днес тази динамика ме мотивира, защото ми дава възможност постоянно да научавам нови неща. Това, разбира се, минава и през работа със самия себе си, да контролирам егото си и да приема факта, че не винаги разполагам с всички отговори. Грешките и пропуските са част от процеса на развитие.

Особено ясно осъзнавах колко важно е управлението на собствената енергия в периоди, когато едновременно се случваха трансформационни инициативи, регулаторни промени и оперативни предизвикателства. В подобни моменти разбираш, че не можеш лично да участваш във всичко. Налага се да прецениш къде можеш да добавиш най-голяма стойност, кога е необходимо да навлезеш в детайл и кога трябва да се довериш на екипа си.

С времето се научаваш да разпределяш енергията си разумно и да приоритизираш в динамична и комплексна среда. Според мен балансът идва от умението да навлизаш в детайл тогава, когато е необходимо, и в същото време да управляваш процесите, като делегираш ефективно.

 

Къде според Вас минава тънката граница между здравословната амбиция и риска от прегаряне и как човек може да я разпознае, преди да е станало твърде късно?

Според мен амбицията в професията трябва да се балансира с отговорността към личния живот и към това, което един от моите ментори нарича „Team One“ – семейството.

Извън работата имам интереси, които са не по-малко важни и интересни за мен, и влагам време и усилия в тяхното развитие. Смятам, че всичко започва от това да внесем яснота както за себе си, така и за останалите относно целите ни и това, което искаме да постигнем.

Червен флаг е, когато се окажем в постоянен „работен режим“ и работата започне да обсебва както времето ни в офиса, така и свободното ни време. Ако усетим, че при всяка удобна възможност мислим за работа или повдигаме работни теми дори с най-близките си хора, това е ясен знак, че не успяваме ефективно да забавим темпото и да превключим. Ако подобно състояние продължи твърде дълго, то неминуемо носи последствия.

Лично аз се старая да запазвам спокойствие пред потока от задачи и да си напомням, че ако нещо не е било възможно да бъде свършено днес, ще намерим друг начин или друг момент, за да го приоритизираме и завършим. Осъзнавам също, че в този процес има множество възможности за развитие както за мен, така и за хората в екипа ми.

През годините се научих да проявявам търпение, да търся уроците във всичко, което правя, и да адаптирам подхода си, без да губя фокус върху крайната цел. Това ми помага да отсявам важните задачи от тези, които по-скоро създават шум.

В практиката си съм виждал колеги, които искат да постигнат всичко веднага, както и други, които в стремежа си да се развият започват да поемат все повече задачи, докато не достигнат момент, в който не успяват ефективно да завършат нито една от тях. Именно тогава границата лесно може да бъде премината и човек да стигне до бърнаут.

Балансът е в разбирането, че не всичко зависи от теб, но това, което зависи, е твоя отговорност и трябва да търсиш начини да го постигнеш, като същевременно се адаптираш към средата.

 

Като лидер на екипи в среда с висока отговорност, как създавате култура, в която хората постигат резултати, но не плащат за успеха с изтощение?

Виждам ролята си като такава, в която трябва ефективно да управлявам хората, за които отговарям, така и да оправдавам очакванията намоите мениджъри.

Стремя се да създавам среда, в която екипната работа има ключово значение, но в същото време всеки поема лична отговорност да довежда задачите си докрай. Постоянно се опитвам да бъда наясно със стратегията на компанията и да я предавам на моите екипи по начин, който е смислен и разбираем.

Също така винаги се старая активно да управлявам очакванията на ръководството, като комуникирам открито какво е възможно да бъде постигнато в рамките на текущата ни оперативна реалност.

Често обсъждам целите и приоритетите както с хората в екипа, за които отговарям пряко, така и с тези, чиято работа е свързана с решението. Това ми дава възможност да чуя различните гледни точки и след това заедно да постигнем яснота относно следващите стъпки.

Посланието ми е ясно: след като сме разбрали какво се очаква от нас и сме уточнили задачите си, трябва да действаме и да изпълним поетите ангажименти.

Смятам също, че личната ми отговорност е от ключово значение за представянето на екипа. Когато поема ангажимент към хората си, винаги се старая да го изпълнявам, защото това им помага да се справят със своите задачи и да знаят, че имат моята подкрепа.

 

Много млади професионалисти искат бързо да се докажат и често казват „да“ на всичко. Какъв съвет бихте им дали за поставянето на граници, без да губят мотивация, видимост и възможности за развитие?

Кариерното развитие е маратон, а не спринт. Ако вземаме добри решения, запазваме смирението да се учим и да грешим, оставаме отворени към нови начини на работа и проявяваме търпение, успехът неизбежно  ще дойде с времето.

Когато говорим за развитие, е важно да го превеждаме в конкретни действия в контекста на текущата ни позиция и реалност. Какво искаме да постигнем е важен въпрос, но той трябва да бъде последван от въпроса: „Какво е необходимо да направя, за да стигна дотам?“

От опит съм разбрал, че ако искам да се развивам, трябва да оставям време за учене, за разговори с хора, които могат да разширят гледната ми точка, и за запълване на пропуските в знанията ми. Това е трудно постижимо, ако се затрупаш с твърде много задачи и никога не излизаш извън рамките на собствената си роля.

Да казваш „не“ на част от задачите не означава, че отказваш развитие. Често това означава съзнателно да избереш къде можеш да дадеш най-добрия си принос и резултат.

Дисциплината е полезна и в този аспект. Когато си поставяме ясни рамки и носим отговорност да ги следваме, получаваме повече свобода и намаляваме тревожността, която идва от усещането, че сме затрупани с работа и не виждаме реален резултат от усилията си.

В своето кариерно развитие съм вървял стъпка по стъпка и не съм прескачал етапи. Общото във всички мои промени на роля и позиция е, че никога не съм ги преследвал единствено заради възнаграждение или имидж. Водело ме е това дали новата роля идва в правилния момент за мен, как ще се отрази на личния ми живот и какви възможности за развитие към следващото ниво ще ми даде.

 

Ако трябва да оставите читателите с едно лично правило за устойчивост в кариерата – нещо, научено от опит, а не от теория – какво би било то?

Целите, приоритетите и мениджмънтът се променят динамично, понякога дори в много кратки срокове. Затова е важно да развием умението обективно да си обясняваме причините за дадени събития и да търсим смисъл в текущата ситуация.

За мен развитието е процес без крайна дата и крайна точка. То ще продължи, докато намирам смисъл в процеса и изпитвам усещане за достатъчност на всяка следваща стъпка. Устойчивостта идва не от това непрекъснато да преследваш следващата цел, а да намираш стойност в самото пътуване към нея.

Друго важно нещо, което много ми е помогнало, е осъзнатата нужда от работа с ментор. За мое щастие съм имал и продължавам да имам ментори, които са оставили трайна следа в развитието ми и са ми помогнали да постигна целите си както в личен, така и в професионален план.