Work SHIFT vs. Work Shhh: Разговорите, които работното място отдавна чака

Евелина, Тереза, бихте ли се представили на читателите на CareerDailyNews? С какво се занимавате професионално и какво ви срещна в идеята за Work SHIFT?

Евелина Стоянова: Бих се определила като комуникационен и брандинг експерт и ентусиаст, основател на Brandfluence. Силно вярвам, че добрата комуникация и позициониране зависят от правилния подход и стратегия, но най-вече от това да не изневеряваш на себе си с цел популярност. През последните години голямата ми страст е employer branding-а и това да провокирам хората да мислят за него като част от бизнес стратегията, където му е мястото, а не като част от HR. Да, HR функцията се грижи за хората, но те от своя страна превръщат компанията от обикновено юридическо лице в успешен бизнес. Имам огромен опит в различни по мащаб и дейност компании, български и международни, а в момента съм в ролята на консултант и вярвам, че хората имат нужда от това да говорим по всички въпроси, които касаят работната среда открито. Именно така се роди Work SHIFT. С Тереза сме състудентки от университета – срещнаха ни комуникациите, но ни събра най-вече сходното отношение към тях. И двете трудно понасяме разговори, в които всички знаят какъв е проблемът, но старателно го заобикалят. Няма по-подходящ човек от нея, с когото заедно да водим тези разговори.

Тереза Захариева-Апостолова: Аз съм журналист по образование и душа, а през последните години се занимавам с PR, комуникации и маркетинг чрез собствената си фирма Cresco Communications. Работила съм в радио, телевизия, с различни бизнеси и хора и вероятно точно журналистиката ме е научила да задавам въпросите, които невинаги са удобни.

С Ева се познаваме от университета, но Work SHIFT ни събра около нещо много конкретно – и двете обичаме смислените разговори, имаме мнение и не се притесняваме да го изразяваме. А и се оказа, че сме доста добър тандем, когато решим да превърнем една идея в реалност.

 

Как се роди идеята за Work SHIFT и какво искате да промените с тази поредица от събития? Защо избрахте да поставите в центъра на разговорите теми, за които хората често говорят помежду си, но рядко публично?

Евелина Стоянова: Work SHIFT тръгна от един много прост въпрос – защо най-интересните разговори на едно бизнес събитие се водят в почивките между хората, а не на сцената, където им е мястото? От сцената слушаме дипломатични и политкоректни отговори, такива, които често са подготвени от PR специалиста след изпратени от организаторите въпроси. После, в паузите чуваме хората да си говорят много по-открито. Затова в много от случаите, когато ходя на събития ми е по-интересно да си говоря с хората, отколкото да слушам панелите.

Решихме, че искаме да обърнем този ред. Не претендираме, че ще решим проблемите на работната среда с един панел или събитие. Но можем да ги назовем по име, да съберем хора с различни позиции и да спрем да се преструваме, че трудните ситуации са някакви изолирани изключения. Ако Work SHIFT успее да пренесе поне един разговор от коридора в заседателната зала, значи има смисъл.

Тереза Захариева-Апостолова: На мен винаги ми е било интересно защо на бизнес събитията толкова често слушаме едни и същи правилни отговори. Всички говорят за лидерство, ценности, хората на първо място, но реалността невинаги изглежда толкова идеална. Признавам си, че понякога просто спирам да слушам, защото от сцената всички изглеждат безгрешни – компаниите са страхотни, мениджърите са прекрасни, решенията винаги са правилни. А всички знаем, че не е точно така. Липсва ми повече откровеност, повече смелост да назоваваме нещата с истинските им имена и да говорим не само за успехите, но и за грешките.

С Work SHIFT искаме да дадем място точно на тези разговори. Не търсим непременно съгласие, нито универсални рецепти. Искаме да чуваме различни гледни точки, истински истории и мнения, които невинаги са удобни. Защото според мен един разговор става наистина интересен точно когато спрем да се опитваме да изглеждаме перфектни.

 

Първото издание през юни беше Work SHIFT vs. Work Sh!t, а сега продължавате с Work SHIFT vs. Work Shhh. Какво се промени между двете издания и какво означава това „Shhh“ в контекста на съвременната работна среда?

Евелина Стоянова: Всички ние сме работили или все още работим в офиси, нали? С хора? И дори в най-добрите компании има процеси, хора, ситуации, които в даден момент ни създават негативно усещане. В някои организации тези моменти са повече. Първото издание се роди много естествено като игра на думи – седяхме с Тери и мислехме за заглавие на събитието, което да описва целите му. Така дойде Work SHIFT – от една страна като „работна смяна“, от друга – като промяна. Какво най-често искаме да променим? Нещата, които ни карат в неделя вечер да ни се свива стомахът и да мразим понеделниците. Именно Work Sh!t-а – говорим за people first, но всъщност е people last, говорим за грижа за хората, а всъщност „не, не може да излезеш от работа, за да отидеш на зъболекар – пусни си отпуск“, няма дискриминация, но „ние търсим млад колега, който да се справи с динамиката“ и пр.

На 17 ноември пък ще си говорим за темите, които са ни като камъче в обувката – неподготвения мениджър или както е модерно напоследък – токсичния мениджър, за икономическата ситуация, съкращения, инфлация и пр., за демографската криза и как „подкрепяме“ раждаемостта, за хората, на които показваме вратата, а после се чудим защо репутацията ни страда.

Всичко това влагаме в Shhh. Не е задължително някой буквално да ти казва „мълчи“. Средата ни налага кои въпроси да не се задават, на кого не се дава обратна връзка, кои решения не се оспорват и за кои теми „сега не е моментът“. Проблемът с мълчанието е, че накрая почти винаги някой плаща цената му – човекът, екипът, бизнесът…

Програмата включва теми като токсичния мениджмънт, кризите, дискриминацията и човешкото отношение при освобождаване на служители. Защо според вас е важно тези теми да се обсъждат открито пред хора от бизнеса, HR и управлението?

Тереза Захариева-Апостолова: Защото това не са просто HR теми, а бизнес теми. Начинът, по който управляваш хората, вземаш трудни решения или се разделяш със служител, има пряко отражение върху цялата организация.

И мисля, че е крайно време да спрем да говорим за тези проблеми само от едната страна. Служителите имат своята истина, мениджърите – тяхната, собствениците на бизнес също. А понякога всички гледат една и съща ситуация по коренно различен начин. Затова искаме да ги съберем в един разговор. Не за да търсим виновни или да раздаваме оценки, а за да разберем какво стои зад решенията и какво можем да правим по-добре. Защото промяната няма как да се случи, ако всеки говори само с хората, които мислят като него.

 

Една от дискусиите е озаглавена „Кой от кого учи?“ и събира на една сцена Иван Александров от eBag и баща му Асен Александров от ЧОУ „Питагор“. Защо решихте да поставите във фокуса отношенията между поколенията и какво може бизнесът да научи от образованието – и обратното?

Евелина Стоянова: Всъщност не сме го замисляли като панел за поколенията. Това би било твърде лесният и предвидимият разговор. По-интересни са ни двама души, които управляват хора в коренно различни системи.

Иван е изградил бизнес от малък екип до организация с впечатляващ мащаб, в която вече няма как всяко решение да минава през него. Асен има над 30 години управленски опит в образованието – среда с учители, ученици, родители, институции и правила, които невинаги дават много свобода или гъвкавост в подхода.

Важно е да отбележим, че за пръв път ще бъдат заедно на сцена. Това прави разговора още по-интересен и отговорността ни по-голяма. Интересува ме например защо бизнесът постоянно казва, че образованието не подготвя хората достатъчно добре. А бизнесът какво прави после с тях? И обратното – какво може образованието да научи от начина, по който компаниите развиват, делегират и измерват резултат? Как можем да подобрим начина, по който учим? И най-вече – кой всъщност от кого учи? И какво ще научим ние от тях. Има и още много въпроси в главата ми, но както вече казахме – не подготвяме предварително въпросите си и не водим „стерилни“ разговори. Затова и събитието ни се харесва – естествено е.

В панела „Мениджър не на място“ ще се говори за токсично лидерство, микромениджмънт и загубата на доверие. Кои са сигналите, че един мениджър не просто допуска грешки, а създава среда, в която хората не могат да разгърнат потенциала си?

Тереза Захариева-Апостолова: За мен най-ясният сигнал е, когато хората започнат да се страхуват да бъдат себе си на работа. Когато премълчават идеи, крият грешки или постоянно се чудят в какво настроение ще бъде шефът днес.

Всеки мениджър греши. Разликата е в това дали може да го признае, или винаги някой друг е виновен. И дали хората около него растат, или постепенно губят увереността си. Защото можеш да имаш страхотни специалисти в екипа си и пак да постигаш посредствени резултати, ако не им позволяваш да разгърнат потенциала си.

 

„Кой каза криза?“ поставя въпроси за икономическата несигурност, съкращенията, AI, заплатите и доверието между работодатели и служители. Какво според вас трябва да споделя един работодател с екипа си, когато самият той не знае какво предстои?

Тереза Захариева-Апостолова: Мисля, че хората могат да понесат много повече истина, отколкото някои работодатели предполагат. Това, което трудно понасят, е усещането, че нещо се случва зад гърба им.

Не е необходимо един CEO да има отговор на всеки въпрос. Напълно приемливо е да каже „Все още не знам“. Но има огромна разлика между това да признаеш несигурността и да уверяваш екипа, че всичко е прекрасно, докато подготвяш съкращения. Доверието се гради най-вече в трудните моменти. Когато всичко върви добре, е лесно да говорим за прозрачност.

Но с този панел искаме да погледнем и отвъд страховете от криза. Защото времето, в което живеем, освен предизвикателства ни дава и огромни възможности – нови технологии, нови бизнес модели, нови начини да работим и да се развиваме. И може би най-важният въпрос не е какво ще правим, когато кризата дойде, а какво правим днес, за да сме подготвени за утре. Какви решения вземаме сега, в какво инвестираме и кои възможности пропускаме, докато сме заети да се страхуваме от следващата криза?

 

Темата за дискриминацията включва възрастови стереотипи, родителство и кариера, неравни възможности и предразсъдъци, които могат да се възпроизвеждат и чрез AI. Кои от тези проблеми остават най-често скрити зад привидно модерната и толерантна корпоративна култура?

Евелина Стоянова: Краткият отговор би бил – всички! Научихме се да формулираме дискриминацията по-приемливо, но това не означава, че не съществува.

Не казваме „твърде възрастен е“, а „няма да пасне на динамиката“. Не казваме „има малки деца“, а се питаме дали ще е достатъчно ангажиран. Не казваме, че имаме предварителна представа кого виждаме като лидер – просто някои хора системно получават повече възможности от други. Няма да продължавам с различията по раса, религия, сексуална ориентация и пр. 

Проблемът е, че предразсъдъците не изчезват, когато сменим речника – трябва да сменим начина си на мислене.

А AI добавя още един интересен пласт – ако обучаваме системите върху решения и данни, в които вече има пристрастия, технологията може просто да ги направи по-бързи и по-мащабни. Затова „ние сме модерна компания“ изобщо не е гаранция, че сме решили тези проблеми.

 

В програмата има и две силни теми – за „заразното зло“ в офиса и за това как освобождаваме хората „като хората“. Защо начинът, по който се разделяме с колега или служител, е толкова показателен за ценностите на една организация?

Тереза Захариева-Апостолова: Много ми е интересен парадоксът как компаниите инвестират години в изграждането на работодателски имидж, а понякога успяват да го съсипят с начина, по който се разделят с един човек.

Не всяко освобождаване е несправедливо. Бизнесът взема трудни решения и това е част от реалността. Но начинът, по който ги съобщаваш, е въпрос на отношение. И според мен истинските ценности на една компания се виждат най-ясно не когато посреща нов служител с подаръци, а когато трябва да му каже довиждане.

А темата за „заразното зло“ в офиса е не по-малко интересна. Защото негативното поведение рядко остава изолирано. Един човек може да промени атмосферата в цял екип, особено ако е на ръководна позиция. И когато грубостта, интригите или прехвърлянето на вина се толерират достатъчно дълго, те постепенно започват да изглеждат като нормален начин на работа. Затова ми е любопитно да чуем и къде е границата между личната отговорност и средата, която позволява подобно поведение да се разпространява. Защото понякога проблемът не е само в човека, който създава токсичната атмосфера, а и във всички, които мълчаливо я приемат.

 

Събитието събира собственици на бизнес, CEO, мениджъри, HR и комуникационни специалисти. Какво бихте искали всеки от тях да отнесе със себе си след Work SHIFT – нова гледна точка, конкретен инструмент или смелостта да започне труден разговор?

Евелина Стоянова: Бих искала да си тръгне с въпрос, който продължава да го човърка и на следващия ден. Да се е замислил над ситуацията в компанията/екипа си и най-вече – да погледне към себе си и да се запита „аз с какво допринасям“. Всеки от нас, независимо от ролята си в организационната структура, е отговорен за изграждането на силния работодателски имидж.

 

Не е необходимо да сме съгласни с всичко, което ще се каже на сцената. Даже ще ми бъде подозрително, ако сме. Но ако някой си тръгне и си каже: „Чакай малко, а ние как правим това при нас?“ – тогава сме си свършили работа.

А ако промени и едно конкретно нещо – още по-добре.

Тереза Захариева-Апостолова: Иска ми се поне веднъж по време на събитието някой да си каже: „Не бях поглеждал на това по този начин“.

Не очаквам всички да са съгласни с лекторите или помежду си. Напротив, надявам се да има различни мнения, въпроси и дори малко неудобни моменти. Ще ми бъде много по-интересно да чуя аргументирано несъгласие, отколкото поредния правилен отговор.

 

Освен дискусиите, подготвяте и практически уъркшопи в по-малки групи. Какво ще дадат те на участниците, което трудно може да се постигне само чрез слушане на лекции и панели?

Тереза Захариева-Апостолова: На сцената можеш да чуеш страхотна идея, да се вдъхновиш и на следващия ден да се върнеш към старите си навици. Уъркшопите са възможността да направиш още една крачка.

Подготвили сме три практически уъркшопа с много интересни лектори. С Елена Туева-Тодорова ще говорим защо „Нямам време“ невинаги е истинският проблем и какво всъщност ни пречи да управляваме времето си. Полина Йорданова и Самуил Ботев ще ни покажат как чрез LEGO® Serious Play® можем да превърнем трудните теми в истински разговори. А с Александър Балабанов ще разгледаме един доста деликатен въпрос – колко всъщност струва на бизнеса човекът, когото не смеем да загубим.

И трите уъркшопа са с практически задачи и възможност за активна работа с лекторите. Идеята е участниците да си тръгнат не просто вдъхновени, а с нещо конкретно, което могат да приложат в работата си.

 

Ако трябва да довършите изречението „Работната среда ще стане по-добра, когато…“, как бихте го продължили? И какво бихте казали на хората, които разпознават проблемите, за които ще говорите, но все още се притесняват да ги поставят открито на масата?

Евелина Стоянова: Работната среда ще стане по-добра, когато ние станем честни – със себе си и с околните. Да спрем да очакваме промяната да дойде от някой друг, друг да проведе разговора, друг да каже, че нещото няма да работи добре по този начин, да сподели идея, да възрази. Разбира се, с мисъл и градивност, а не просто, за да сме в опозиция.

Тереза Захариева-Апостолова: Работната среда ще стане по-добра, когато спрем да награждаваме послушанието и да наказваме откровеността. Когато мениджърите престанат да приемат всяко несъгласие като заплаха за авторитета си, а служителите спрат да измерват успеха си с това колко добре се харесват на шефа.

И ще кажа нещо, което може би няма да се хареса на всички – понякога ние самите поддържаме средата, от която се оплакваме. С мълчанието си, с компромисите, които правим, с удобното „не е моя работа“.

Повече информация за Work SHIFT vs. Work Shhh, пълната програма, лекторите, практическите уъркшопи и билетите за събитието на 17 ноември в Planet Schwarz ще откриете ТУК.