Над 140 млн. евро в нови проекти: София Тех Парк отваря нова глава в развитието си

Г-н Дановски, бихте ли се представили – каква е Вашата роля като изпълнителен директор на София Тех Парк и какво Ви привлече към мисията да развивате първия научно-технологичен парк в България?

В последните 12 години работя в публичния сектор за развитие на икономическата ни и иновационна среда в съвременна конкурентна форма.

Изпълнявал съм различни мандати и роли, които са в сферата на институционалното предприемачество, област, развиваща публичния сектор чрез полезните практики на корпоративния свят.

В управлението на София Тех Парк се включих в началото на 2026 г., за да подкрепя екипа на дружеството по пътя му към нова орбита  с две нови стратегически направления в дейността си и спечелени нови проекти за над 140 млн. евро. След години работа по напасване на публични политики, програми за финансиране, органи и инструменти за изпълнението им и конкретно управление на държавни дружества, си представих, че може да съм полезен с този си опит. Не съм по мисиите. Предпочитам да казвам „хоп“, след като съм скочил.

Как започна историята на София Тех Парк и как се промени неговата роля в българската иновационна екосистема от създаването му до днес?

Историята започва от далечната 2013 г., когато възниква идеята за първия в България научно-технологичен парк, минава през осигуряване на финансиране за този проект от Европейската комисия и изграждането на инфраструктурата и откриването му през декември 2015 г. В първите години след откриването фокусът в работата беше изцяло върху превръщането на парка в среда за подкрепа на стартиращите, малките и средните компании, върху изграждането на общност и среда за развитие на предприемачеството и науката, за стимулиране на иновациите и технологиите. Активираха се услуги и възможности за компаниите и научните екипи, създаваха се партньорства. Така десет години по-късно София Тех Парк е вече утвърден хъб за иновации и бизнес в страната, а и в региона, участва в мащабни национални и европейски проекти.  

Кои етапи от развитието на София Тех Парк бихте определили като най-значими и защо именно те са били повратни моменти?

Първият повратен момент беше завършването на основната физическа инфраструктура и стартирането на лабораторния комплекс. Вторият голям етап беше позиционирането на парка като регионален хъб с инсталирането на суперкомпютъра Discoverer и по-късно надграждането му със системи за изкуствен интелект. В момента Паркът навлезе в третия етап, в който към основните приоритетни области - технологии, науки за живота и чиста енергия, се добавят нови ключови в световен план - технологичен трансфер, изкуствен интелект, отбрана и технологии с двойна употреба. Паркът е сред основните звена, чиято задача е да бъде изграден национален технологичен суверенитет и индустриален капацитет.

Ако направите равносметка на последните години, какви са най-важните изводи, които можем да направим за развитието на София Тех Парк и за мястото му в технологичната екосистема?

Технологичният парк успя да се утвърди като доверен партньор за над 200 компании, които са преминали през него, за да стартират или да ускорят развитието си. В София Тех Парк екосистемата у нас вече разполага с голяма част от елементите, които са нужни за развитие на иновативни проекти и технологии – услуги за акселерация и инкубация, лаборатории за тестване, достъп до мрежа от партньори, ментори, професионалисти, експерти, високопроизводителни изчисления, които са свързани в работеща система.

Какво според Вас е най-голямото постижение на София Тех Парк до момента – изградената инфраструктура, привлечените компании и организации, създадените партньорства или общността, която се формира около него?

Най-голямото постижение е синергията между всички тези елементи. Инфраструктурата без общност е просто недвижима собственост, а общността без технологични ресурси няма как да се развива.

Какви са основните приоритети в настоящата стратегия за развитие на София Тех Парк и какво искате да бъде различно в парка през следващите години?

Подготвяме бизнес програма за нов 3-годишен цикъл. Планираме приоритети в областта на AI чрез проекта за изграждане на българска фабрика за изкуствен интелект BRAIN++, отбранителните иновации и технологиите с двойна употреба чрез Центъра за иновации в отбраната, Центъра за върхови постижение в Казанлък и участието ни в мрежата на иновации на НАТО DIANA. Друг приоритет от стратегическо значение е  Националният център за технологичен трансфер. Работим и за промяна на модела на Парка, като целта е разгръщане в по-отворена система за споделяне на ресурсите с бизнеса и научните среди, да привлече стратегически научни, образователни и корпоративни партньори, и да се интегрира още по-дълбоко в европейските иновационни вериги.

Какви нови инициативи, проекти и партньорства предстоят и в какви области виждате най-голям потенциал за развитие?

Вече споменах някои от тях, но ще дам още подробности. AI фабриката BRAIN++, която се финансира от държавата и ЕС, ще разполага с над 1000 графични процесора и ще се използва от бизнес, научни екипи, държавни и общински институции.  Центърът за иновации в отбраната вече откри процедура за разработване на 6 типа безпилотни летателни системи на стойност над 10 млн. евро. Чрез акселератора DIANA на НАТО българските компании ще имат възможност да използват мрежа от тестови центрове в 32-те държави членки на Алианса. Предстои изграждането на Центъра за върхови постижения в Казанлък, като първите дигитални услуги ще бъдат достъпни за компаниите още през 2027 г.

Иновациите са в самата ДНК на София Тех Парк. Как се променя разбирането за иновация днес и какво означава да създадеш среда, в която идеите могат да се превърнат в реален бизнес или технология?

Разбирането за иновация вече не се изчерпва със зараждането на добра идея или прототип, а с процеса на превръщане на научен резултат в пазарен продукт. Да създадеш иновативна среда означава да предложиш пълен цикъл - от инкубационната програма, като SEEIP на София Тех Парк, през лабораторното тестване и валидиране, до осигуряването на корпоративен капитал, международни пазари и правна рамка за технологичния трансфер.

Влизаме в период, в който изкуственият интелект променя с огромна скорост технологичната среда. Как това се отразява върху работата на София Тех Парк и върху компаниите, учените и предприемачите в неговата екосистема?

Изкуственият интелект изисква огромни изчислителни ресурси и специфичен капацитет. За София Тех Парк това означава трансформация чрез проекта BRAIN++, който ще надгради суперкомпютъра Discoverer+. Проектът не е просто покупка на хардуер, а създаване на цялостна AI платформа, която ще предоставя данни, експертиза, правна сигурност и изчислителна мощ за стартъпи, учени и установени компании, на публичния сектор, за да внедряват ИИ в своите продукти и процеси, както и обучения, които да създадат критична маса и общност от потенциални ползватели на този изчислителен ресурс. София Тех Парк постепенно се превръща в един от ключовите фактори за изграждане и гарантиране на технологичния суверенитет на страната и където сложните технологии се свързват с реални индустриални нужди.

Кои технологични направления според Вас ще имат най-силно влияние върху развитието на българската иновационна екосистема през следващите години?

Най-силно влияние ще имат изкуственият интелект, технологиите за отбрана и сигурност, решенията с двойна употреба, биотехнологиите, микроелектрониката, автономните системи и технологиите за чиста енергия. В тези направления България може да изгради собствен индустриален капацитет и да не бъде критично зависима от външни доставчици. С голям потенциал за страната са и области като софтуерното инженерство, роботиката, мехатрониката, сензорните системи и др., и в тези области страната ни трябва да инвестира и ресурси, и политики за тяхното стимулиране.

Какво научихте през годините за изграждането на работеща иновационна общност – какво я събира, какво я развива и какво може да я разруши?

Да бъдем общност не е достатъчно, време е да изпълним със съдържание понятието екосистема.  В иновационната екосистема няма център, в този смисъл всеки един от участниците се свързва с другите на основата на ясен интерес, мотивация и стимулиране - в западния модел се нарича жажда за конкурентно сътрудничество. Това са съставките на формулата за екосистемни връзки. Разменят се  ресурси, знания и възможности за растеж. Развива я прозрачността, отворените модели и възможността всеки участник да вижда пряка полза за своя бизнес или научна работа. Това, което може да я разруши, е капсулирането, липсата на доверие и третирането на инфраструктурата като изолирана собственост, вместо като споделен ресурс.

Ролята на София Тех Парк е ни повече ни по-малко от това да бъде медиатор, който произвежда модели на сътрудничество между тези страни и изгражда рамка на доверие, споделен риск и ясно разпределение на ползите.

Какво според Вас все още липсва на България, за да превърне добрите идеи, научните разработки и технологичните компании в по-силен и устойчив двигател на икономиката?

Все още ни липсва достатъчно добре развит механизъм за технологичен трансфер и по-тясна връзка между науката и бизнеса. Малък е процентът на българските иновативни високотехнологични продукти. Липсват ни и достатъчно на брой мащабни корпоративни партньорства, които да инвестират систематично в български научни разработки.

Ако погледнем няколко години напред – как искате да изглежда „София Тех Парк“ и какво бихте искали да бъде неговото място в българската и европейската технологична екосистема?

Виждам София Тех Парк като напълно интегриран хъб на европейско ниво, утвърден национален център за технологичен трансфер, водеща AI фабрика в региона и активен акселератор за отбранителни технологии в мрежата на НАТО DIANA. Мястото му трябва да бъде на основен двигател, който помага на българските компании да се състезават на глобалния пазар.