Най-голямата революция не е технологична, а в начина, по който мислим

Представете се с няколко думи пред читателите на Career Daily News. Кой е Николай Хаджидончев извън професионалната му биография и какви каузи Ви вдъхновяват днес?

Извън професионалния си живот съм запален подводен фотограф - страст, която ми позволява да изследвам красотата на непознатото и да улавям мигове, които малцина имат възможност да видят.

До мен вече 38 години е моята съпруга – неизменна опора и човекът, който винаги ме е подкрепял във всяко начинание. Заедно сме отгледали двамата си сина, а днес съм щастлив дядо и на две прекрасни внучета. Семейството ме е научило колко важни са подкрепата, доверието и ценностите, които предаваме на следващото поколение. Може би именно затова и каузите, които ме вдъхновяват, са свързани с младите хора, знанието и образованието. Вярвам, че най-смислената инвестиция е в потенциала на младите хора, защото именно те, подкрепени от знанието и вдъхновени да мечтаят смело и да се уповават на ценности, имат силата да променят света към по-добро.

Снимка: Личен архив 

Намираме ли се в началото на най-голямата технологична революция в историята на човечеството и с какво тя ще бъде различна от всички предишни индустриални революции?

Убеден съм, че сме в началото на най-мащабната технологична трансформация в човешката история. И това не е просто поредната индустриална революция. Това е революция, която ще промени не само начина, по който работим и живеем, но и начина, по който мислим, вземаме решения и възприемаме света.

Предишните индустриални революции увеличаваха преди всичко физическите възможности на човека. Парната машина замени мускулната сила, електричеството преобрази производството, компютрите автоматизираха обработката на информация.

Изкуственият интелект за първи път навлиза в територия, която винаги сме смятали за изключително човешка – интелекта.

Това е фундаменталната разлика.

Другото, което прави тази революция уникална, е скоростта. Промени, за които преди са били необходими поколения, днес могат да се случат за няколко години.

Като човек, който управлява бизнес в три европейски държави, виждам колко бързо технологиите започват да променят управлението, производството, медицината и отношенията между хората.

Но за мен най-важният въпрос не е колко интелигентни ще станат машините, а колко мъдри ще бъдем ние в начина, по който ги използваме.

Снимка: Личен архив 

Ако трябва да посочите трите най-големи промени, които изкуственият интелект ще донесе до 2030 г., кои ще бъдат те?

Бих откроил три фундаментални промени.

Първата е революцията в производителността и начина на работа.

Изкуственият интелект ще се превърне в естествен партньор на човека. Все повече рутинни, аналитични и административни задачи ще се изпълняват автоматично. Това ще освободи огромен човешки потенциал за творчество, стратегическо мислене и иновации.

Втората е трансформацията на здравеопазването.

Това е областта, която лично за мен е особено важна. Изкуственият интелект има потенциала да ускори откриването на нови лекарства, да подобри диагностиката и да направи медицината все по-персонализирана.

Представете си свят, в който заболяванията се откриват много по-рано, лечението е съобразено с индивидуалните характеристики на пациента, а разработването на нови терапии отнема значително по-малко време.

Това не е научна фантастика, а посока, в която медицината вече се развива.

Третата е фундаменталната промяна в образованието и достъпа до знания.

За първи път в историята всеки човек потенциално ще може да разполага с персонален дигитален преподавател, консултант и помощник.

Това може да демократизира достъпа до знания по начин, който никога досега не сме виждали.

Ако трябва да обобщя: до 2030 г. изкуственият интелект няма просто да промени това, което правим. Той ще промени това, което сме способни да постигнем.

Снимка: Личен архив 

Все по-често виждаме хуманоидни роботи, които могат да работят във фабрики, складове и болници. Колко далеч сме от момента, в който те ще станат част от ежедневието ни?

Мисля, че сме много по-близо до този момент, отколкото повечето хора предполагат.

През следващите пет до десет години очаквам роботите постепенно да се превърнат в обичайна част от индустриалната среда, логистиката и определени дейности в здравеопазването.

Първоначално те ще изпълняват повтарящи се, физически натоварващи или опасни задачи. Впоследствие ще започнат да навлизат и в сферата на услугите и домашната грижа.

Във фармацевтичната индустрия автоматизацията отдавна е реалност. Следващата стъпка е съчетаването ѝ с интелигентни системи, способни да се адаптират към променяща се среда.

Разбира се, между впечатляващите демонстрации и масовото, надеждно приложение все още има сериозни технологични, икономически и регулаторни предизвикателства.

Не вярвам обаче, че бъдещето принадлежи на свят, в който роботите заменят хората напълно.

Вярвам в свят, в който роботите ще поемат тежката работа, а хората ще имат повече възможности да се занимават с онова, което ги прави истински хора.

 

Кои професии според Вас ще бъдат най-силно засегнати от AI и кои ще се окажат по-ценни от всякога?

Смятам, че трябва да променим начина, по който задаваме този въпрос.

Не бих разделял професиите на такива, които ще изчезнат, и такива, които ще оцелеят. По-скоро ще видим фундаментална промяна в съдържанието на почти всяка професия.

Най-силно ще бъдат засегнати дейностите, свързани с рутинна обработка на информация, стандартни анализи, административни процеси и повтарящи се интелектуални задачи.

Но същевременно ще нарасне стойността на професиите, които изискват човешка преценка, емпатия, лидерство, творчество и отговорност.

Лекарят например ще разполага с несравнимо по-мощни диагностични инструменти. Но пациентът ще продължи да има нужда от човек, който да го изслуша, да разбере страховете му и да поеме отговорност за решението.

Същото важи и за лидерството.

AI може да анализира огромни количества информация и да предлага решения. Но не може да замени човешката отговорност за последствията от тях.

Бъдещето няма да принадлежи просто на хората, които знаят най-много, а на тези, които могат да съчетават технологичния интелект с човешка мъдрост.

 

Ще настъпи ли момент, в който умението да работим с изкуствен интелект ще бъде по-важно от университетската диплома?

За много професии този момент вероятно ще настъпи по-скоро, отколкото очакваме.

Но не бих противопоставял университетското образование на умението да използваме новите технологии.

Дипломата сама по себе си никога не е била гаранция за успех. Тя удостоверява определен образователен път, но не непременно способността да създаваш стойност.

В бъдеще работодателите все повече ще оценяват реалните компетенции, способността за решаване на проблеми и готовността за непрекъснато развитие.

В същото време има професии, особено в медицината, фармацията и науката, в които задълбоченото академично образование остава абсолютно необходимо.

Моята прогноза е, че университетската диплома ще бъде началото на образованието, а не неговият край.

Най-успешните хора ще бъдат тези, които не спират да учат след дипломирането си.

 

Кое ще бъде най-ценното качество на успешния човек през следващите 10–15 години – знанията, адаптивността, критичното мислене или способността непрекъснато да учи?

Ако трябва да избера само едно, бих посочил способността непрекъснато да учиш.

Защото тя стои в основата на всички останали качества.

Живеем в свят, в който знанията остаряват все по-бързо. Това, което днес е конкурентно предимство, утре може да бъде стандарт, а вдругиден – напълно ненужно.

През годините съм разбрал, че едно от най-опасните състояния за всеки лидер е убеждението, че вече знае достатъчно.

Истински успешните хора не са тези, които винаги имат отговорите. Те са тези, които продължават да задават правилните въпроси.

Но бих добавил и още едно качество – любопитството.

Любопитството е двигателят на развитието. То ни кара да излизаме извън познатото, да оспорваме собствените си убеждения и да търсим нови възможности.

В бъдещето най-голямото конкурентно предимство няма да бъде това, което знаеш днес, а скоростта, с която можеш да научиш нещо ново утре.

 

Как трябва да се промени образованието, за да подготви децата за професии, които днес все още не съществуват?

Това е един от най-важните въпроси, които обществото трябва да си зададе.

Ние все още до голяма степен образоваме децата за свят, който постепенно изчезва.

Образователният модел е изграден около запаметяването на информация и възпроизвеждането на правилни отговори.

Но какъв е смисълът да оценяваме едно дете предимно по способността му да запомня информация, когато тя вече е достъпна за секунди?

Трябва да преминем от образование, основано на запаметяване, към образование, основано на мислене.

Да учим децата да задават въпроси, да анализират, да създават, да работят заедно и да различават достоверната информация от манипулацията.

Разбира се, фундаменталните знания по математика, природни науки, език и история остават изключително важни. Без тях няма истинско критично мислене.

Но трябва да добавим технологична грамотност, предприемаческо мислене, емоционална интелигентност и умение за работа с изкуствен интелект.

Има и още нещо, което смятам за изключително важно.

Не бива да подготвяме децата просто да бъдат добри служители в икономиката на бъдещето. Трябва да ги подготвим да бъдат свободни, мислещи и отговорни личности.

Защото професиите ще се променят. Човешките ценности не бива.

 

Все повече хора се страхуват, че AI ще им отнеме работата. Според Вас това реална опасност ли е, или по-голямото предизвикателство ще бъде адаптацията към новите роли?

Страхът е разбираем и не бива да го подценяваме.

Да, изкуственият интелект ще доведе до изчезването на определени работни места. Би било неискрено да твърдим обратното.

Но историята на технологичния прогрес ни показва, че всяка голяма трансформация създава и нови професии, нови индустрии и нови възможности.

Разликата сега е в скоростта.

Обществото може да се окаже в ситуация, в която технологиите се развиват по-бързо, отколкото хората и образователните системи успяват да се адаптират.

Именно тук виждам най-голямото предизвикателство.

Според мен отговорността на бизнеса ще бъде много по-голяма от това просто да внедрява нови технологии.

Като ръководители трябва да инвестираме в хората, да развиваме техните умения и да им помагаме да намерят своето място в новата среда.

Винаги съм вярвал, че най-голямата сила на една компания са не технологиите, с които разполага, а хората, които стоят зад тях.

AI няма да замени всички хора. Но хората, които умеят да работят с AI, ще имат значително предимство пред тези, които отказват да се адаптират.

Нашата задача като лидери е да направим така, че възможно най-много хора да получат шанс да бъдат част от тази промяна.

 

Коя е по-голямата заплаха – че изкуственият интелект ще стане прекалено интелигентен, или че хората постепенно ще спрат да мислят самостоятелно?

За мен втората опасност е по-непосредствена и в известен смисъл по-тревожна.

Не защото подценявам рисковете от развитието на все по-мощен изкуствен интелект. Те са реални и изискват сериозни механизми за контрол, прозрачност и отговорност.

Но съществува и една много по-тиха опасност – постепенно да започнем да делегираме не само задачите си, но и собственото си мислене.

Когато една технология винаги ни предлага готов отговор, изкушението да спрем да задаваме въпроси е огромно.

А способността да мислим критично е в основата на човешката свобода.

Не бих искал да живея в свят, в който машините стават все по-интелигентни, а хората – все по-зависими от техните решения.

Изкуственият интелект трябва да разширява нашите интелектуални възможности, а не да ги обезсмисля.

Най-голямата опасност не е машините да започнат да мислят като хората. Най-голямата опасност е хората да престанат да мислят самостоятелно.

 

Какъв свят според Вас ще оставим на следващото поколение – по-свободен, по-богат и по-справедлив благодарение на технологиите, или по-зависим от тях?

Вярвам, че технологиите могат да направят света значително по-добро място.

Можем да си представим бъдеще, в което много тежки заболявания се диагностицират по-рано и се лекуват по-ефективно, образованието е достъпно за повече хора, а производителността създава нови възможности за икономическо благосъстояние.

Но технологичният прогрес сам по себе си не гарантира социален прогрес.

Изкуственият интелект може да намали неравенствата, но може и да ги задълбочи.

Може да даде повече свобода на хората, но може и да създаде нови форми на зависимост и контрол.

Всичко зависи от решенията, които вземаме днес.

От правилата, които създаваме. От ценностите, които защитаваме. От начина, по който разпределяме ползите от технологичния прогрес.

Като бизнес лидер вярвам, че успехът не трябва да се измерва единствено с финансовите резултати, а и с положителното въздействие, което оставяме върху обществото.

Именно затова за мен е толкова важна ролята на фармацевтичната индустрия. Нейният истински смисъл е да подобрява човешкия живот.

Бъдещето няма да бъде автоматично по-добро заради изкуствения интелект. То ще бъде толкова добро, колкото са мъдри решенията, които вземем като общество.

 

Какъв съвет бихте дали на един млад човек, който днес започва кариерата си и иска да бъде успешен в света на изкуствения интелект?

Бих му дал няколко съвета, които бих дал и на себе си, ако днес започвах професионалния си път.

Първо, не се страхувай от промяната. Приеми я като възможност.

Второ, научи се да използваш изкуствения интелект, но не позволявай той да мисли вместо теб.

Трето, инвестирай в знания, но още повече в способността си да учиш.

Четвърто, развивай качества, които технологиите трудно могат да заменят – почтеност, емпатия, смелост, характер и способност да вдъхновяваш хората около себе си.

И накрая, не се стреми просто да бъдеш успешен. Стреми се да бъдеш полезен.

През годините съм се убедил, че най-устойчивият успех идва тогава, когато създаваш стойност не само за себе си, но и за хората около теб.

Не се състезавай с изкуствения интелект. Научи се да постигаш с негова помощ неща, които днес изглеждат невъзможни.

И никога не забравяй, че технологиите могат да ти дадат огромни възможности, но само твоите ценности ще определят как ще ги използваш.

 

Ако се срещнем отново след 20 години, коя Ваша прогноза от днешния разговор сте убеден, че ще се е сбъднала?

Убеден съм, че след 20 години изкуственият интелект ще бъде толкова естествена част от живота ни, колкото днес са електричеството и интернет.

Няма да говорим за него като за отделна технология. Той просто ще бъде навсякъде – в медицината, образованието, транспорта, бизнеса и домовете ни.

Вярвам, че ще станем свидетели на медицински постижения, които днес изглеждат почти невероятни. Ще можем да откриваме много заболявания значително по-рано, да разработваме нови терапии по-бързо и да предоставяме все по-персонализирано лечение.

Но ако трябва да направя една по-смела прогноза, тя е следната:

След 20 години най-ценният ресурс в света няма да бъде нито информацията, нито технологията. Ще бъде човешкото доверие.

Защото в свят, в който машините могат да генерират почти неограничено количество информация, съдържание и решения, доверието към човека, неговия характер и неговата преценка ще става все по-ценно.

И ако след 20 години отново водим този разговор, бих искал да можем да кажем, че сме използвали най-мощната технология, създавана някога, не просто за да станем по-богати и по-ефективни, а за да бъдем по-здрави, по-свободни и по-човечни.

Защото истинският успех на изкуствения интелект няма да се измерва с това колко близо е стигнал до човешкия интелект, а с това колко по-добър е направил човешкия живот.