Courage is not an empty phrase, but a daily practice

Казвам се Юлияна Дончева и определям себе си като човек, който не се страхува да пресича границата между идеите и действието. Професионално се движа между медии, развиване на собствен бранд здравословни храни, мода и иновации, като фокусът ми винаги е към поведението на хората – какво ги движи, какво ги кара да избират, да вярват, да се променят.

Денят на Жената предприемач за мен е напомняне, че жените в бизнеса не очакват привилегии и специално отношение, а пространство за свободно действие. Това е ден, който осветява онова упорито движение напред, често невидимо за останалите, и е признание за упоритостта да продължаваш дори и тогава, когато е по-лесно да се откажеш.

Като дете мечтаех да пиша и да обрисувам с думи света в различните му нюанси – да улавям детайли, да анализирам различните гледни точки, да оцветявам сивото ежедневие и да го превръщам във вълнуващо приключение. Тогава не го наричах „писане“, просто подреждах света по свой начин. Част от тази мечта ме води и днес – вътрешният порив да разказвам, да изследвам, да променям света около себе си.

Първите си пари изкарвах още като дете, през летните ваканции, които прекарвах на село. Тогава открих своя неизчерпаем „пазар“ – поляните. Научих се да разпознавам билките, да ги бера и да ги продавам за стотинки. Най-забавната част бе в началото, когато не различавах лайката от малките полски маргаритки. След като цял ден брах цветчета под жаркото слънце и отидох да ги предам, се оказа, че това не е лайка. Разочаровах се, но получих най-важния урок в бизнеса – да не започвам нищо ново, преди добре да съм се подготвила за него.

Началото на предприемаческия ми път тръгна от нещо, което винаги съм носила в себе си – усет към модерното. Но не само към модата като дрехи и стил, както беше в началото, а към всичко, което определя промените в навиците, вкусовете, в цели индустрии.
С времето това любопитство се прехвърли към храната. Видях как „новото“ започва да задава посоката – модерно хранене, функционални съставки, по-осъзнат избор. И тогава се появи идеята да преосмисля онези храни, които традиционно поставяме в графата „вредни“. Реших да покажа, че с точната формула, с чисти продукти и смислени рецепти дори най-отричаните категории могат да бъдат преобразени. Написах книга за всичко това и много скоро след издаването ѝ реших, че е време да превърна съветите от нея в реалност. С подкрепата на съпруга ми Станислав поставихме основата на семейна фирма, ориентирана изцяло към здравословните храни.
Така започна всичко – от желанието да разчупя едно клише и да докажа, че промяната е възможна, стига да имаш желание и енергия.

Предизвикателствата бяха много и всяко от тях ме принуждаваше да изострям фокуса си още повече. Най-напред се сблъсках с огромна конкуренция – пазар, доминиран от утвърдени марки и навици, които хората следват по инерция. Другото предизвикателство беше да намеря точния таргет, да открия онези, които искат по-здравословна алтернатива и са готови да ѝ дадат шанс. Това изисква време, наблюдение и много разговори, защото не продаваш просто продукт, а идея.
Информирането беше отделна битка. Трябваше да разбивам клишета едно по едно: че „сладкото е вредно“, че „снакс“ означава компромис, че „без захар“ е синоним на „без вкус“. Всички тези препятствия обаче ми помогнаха да изградя по-ясна визия – че промяната на пазара започва с промяна в разбиранията. И когато успееш да създадеш доверие, продуктите сами намират своя път.

My greatest success is the moment I realized that everything we do crosses the boundaries of the local market. When companies from abroad reached out to us – markets known for their strict requirements for quality, composition, and production – it was a clear sign that our efforts are not just seen, but valued.
This recognition did not come by chance, but from a clearly built idea, consistency, and a product that can stand alongside global standards and not look "smaller." Then I said to myself: It was worth it!

My greatest lesson came in moments when realities changed faster than I could react. I realized that in entrepreneurship, the most dangerous thing is to rely on just one opportunity, one partner, one channel, or one direction.
I learned to think in alternatives, to plan several steps ahead, and to accept diversification not as an option, but as protection. Today's world is dynamic, sometimes unpredictable, and stability comes not from clinging to one thing, but from the ability to have backup paths.
This knowledge gave me freedom and a calmer feeling that whatever changes, there is always a next move.

My father was the first person who showed me how to think several moves ahead. A great chess player, who even played against world Russian grandmasters, he saw not only the pieces in front of him but also the game several moves ahead.
From him, I learned something that today defines the way I strive to work: that every decision is part of a larger strategy. He taught me to see the world not as chaos, but as a system that can be deciphered if you are observant enough. And maybe that's why today I feel most confident precisely in the moments when I have to make difficult decisions – I try to see the whole picture before I move the next piece.

I maintain my curiosity by consciously seeking communication with people who view the world with a newer and bolder perspective. I believe that if you want to be modern in your messages, you need to hear how the next generations think.
That's why I constantly discuss my ideas with my eldest son, who brings a different kind of thinking – fast, visual, unconventional. I listen to his advice because it comes from someone who lives in the future of the IT industries to which I am trying to adapt.
This connection keeps me awake, curious, and open to changes – the surest way not to get stuck in the old.

I maintain my personal brand through consistency, not as an image, but as a way of working. I strive for every decision, product, or message to carry the same logic: clarity and honesty. I believe that the brand is not what you say about yourself, but what people feel when they encounter your work.
That's why I am careful and choose projects that I truly believe can change something.
And how do I want to be defined? As a person who creates value without unnecessary noise, without pretensions, but with real results. As an entrepreneur who knows how to see potential where others see "impossible." And as a woman who is not afraid to start over, to experiment, and to move forward, even when the direction is still taking shape.

For me, money has a very clear place – it is freedom. Freedom to think on a larger scale, to realize your ideas without compromising on quality, to invest where you see potential, not just where it is "safe."
I see them as a tool, not as a goal. Money provides scope – it allows you to develop your product the way you see it, to test new directions, and to take risks that would otherwise sound unrealistic.

I would tell the ladies who wish to be entrepreneurs - to start, without waiting for the “perfect moment,” because it almost never comes. They should allow themselves to enter the game with the idea that the first steps will be uncertain, sometimes chaotic, but it is precisely there that true experience is born.
The most important thing is to be honest with their idea. If they believe in it strongly enough, they will find a way to turn it into a product, then into a business, and finally into their own signature on the world.

I want to leave behind something that has its own life – ideas, products, and choices that continue to work even when I am not in the room. I want to leave the feeling that change is possible, that an industry anchored in habits can take a new path. I want my children to see that courage is not an empty phrase, but a daily practice – starting from scratch, learning, falling, getting up, and making the next move more confidently.
And if I have to sum it up in one sentence – I want to leave behind proof that the idea can be stronger than the limitations, as long as it is defended to the end.