Как да се научим да управляваме парите си на ранна възраст?

Казвам се Бисер Кунчев и съм автор на платформата за личен, корпоративен и емплойър брандинг https://careerdailynews.com/

Реших да ви разкажа една лична история, от която всеки би могъл да извади поуки, възпитавайки децата си на управление на пари и спестовност. Разбира се, с уговорката, че става дума за далечната 1991-а година, когато много неща в света бяха различни, а времената в родната България бурни, с дъх на промяна на всичко, за което човек може да се сети.

През лятото на въпросната година отидох с родителите си на море, в хотелска база на военните, покойният ми баща беше полковник, старши преподавател във Военна Академия, артилерист. Майка ми (в момента пенсионер и щастлива баба на 3-ма внуци) беше главен счетоводител в голямата част от професионалната си кариера. Брат ми, Стефан Кунчев, по-голям от мен с 6 години, естествено беше с младежка компания, на друг морски курорт (в момента работи като водещ на „12+3“ в БНР).

След това въведение, продължавам със самата история. Когато вече бяхме там, баща ми ме изненада и реши да ми даде известна сума пари с думите „Бисере, това е твоят първи урок за управление на пари. Тук ще сме 14 дни. Искам да видим с майка ти как ще разпределиш парите, така че да стигнат за периода, като се има предвид, че ти ще избираш какво дневно тристепенно меню да поръчваш (имаше цени с няколко предложения за закуска, обяд и вечеря и се планираше ден за ден). Но, с тази сума трябва да имаш пари за покупки на плажа, за вечерната разходка и ако излезе нещо непредвидено като разход.“

Аз бях истински радостен, че получавам такова доверие, за което благодарих и се заех с планове. Първото, което направих е да разделя самите пари на 3 равни части и да ги сложа на различни места, за да избегна всякаква възможност за „тайно проследяване“.

След това, разделих в главата си сумата на 14 (колкото дни беше планирана почивката), за да знам с каква сума разполагам на ден. Последва ежедневно планиране, в което започнах да мисля в кои дни да спестя нещо, както и в кои да дам нещо повече, без да нарушавам общата стратегия и налична крайна сума. Целият процес беше наблюдаван от родителите ми с премерено любопитство, без излишни въпроси, натякване и временни проверки на текущото салдо. За мен всичко случващо беше истинско удоволствие и всичко се вървеше естествено и в моята глава, без никакво напрежение, с усмивка и нескрито задоволство.

Резултатът накрая на почивката беше…спестени пари, които върнах на баща ми, поглеждайки назад, очевидно бях успял да ги разпределя така, че нищо да не ни липсва.

Какви изводи мога да направя към днешна дата:

•           Личният пример на семейството е основополагащ за всичко случващо се в главата на децата.
•          Трябва да гласуваме повече доверие на децата ни, дори от още по-ранна възраст. Днешните деца са много по-будни, умни и адаптивни към заобикалящата ни действителност.
•           Навиците се създават от ранна възраст и те са определящи за случващото се напред във времето.
•           Парите не трябва да са на пиедестала и не трябва да бъдат самоцел. Те трябва да се изкарват и харчат умно, а извън задълженията ни, да носят удоволствие и приятни преживявания с близки и приятели.
•          Парите трябва да са нашата награда за добре свършена работа и да ни мотивират следващият път резултатът да е още по-добър и качествен.
•          Каквото и да се случва, да сме отговорни, честни и последователни…и пред себе си и пред останалите.