Не мислете за парите, а за стойността, която давате

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Борислав Дончев и съм предприемач по душа и професия. Основах няколко успешни бизнеса, сред които дигиталната агенция MAX Digital, магазинът за възрастни Cleopatrabg.com и Reviewly.bg – първият в България завършен метод за събиране на клиентски отзиви. Вярвам в изграждането на устойчиви компании, които носят реална стойност на пазара.

С MAX Digital създаваме стратегии за дългосрочен растеж, базирани на реални данни, бизнес логика и силна дигитална инфраструктура. Работим с клиенти от различни индустрии и вярвам, че успехът идва тогава, когато бизнесът се развива едновременно стратегически и етично.

Занимавам се активно с бизнес, търговия и маркетинг от повече от десетилетие. През 2025 г. бях включен в класацията „Top 100 Executives в България“, което за мен е признание за постоянството и стратегическото мислене, което влагам във всяко начинание.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?
Като дете мечтаех да стана полицай, а като тийнейджър – състезател и треньор по таекуондо. И тази мечта се сбъдна – посветих години на спорта, който ме научи на дисциплина, постоянство и как да се справям със страха от провал. Това бяха първите ми истински уроци по лидерство и личностно израстване.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни любопитна случка.

Започнах рано — помагах на баща ми да разнасяме стоки по борсите. Не беше нещо грандиозно, но ме научи на дисциплина и уважение към труда. После станах общ работник в хранителен магазин. Бях общ работник — от подреждане на стока до чистене. Именно там разбрах, че няма „малки“ задачи – има отношение към тях.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Спортът – конкретно таекуондото – ми даде дисциплина, фокус и усещане за граници. А самостоятелността дойде естествено – родителите ми постоянно работеха, така че се научих да се оправям сам. Това оформи навика да вземам решения, дори и когато не съм напълно готов.

В прав текст, не се вълнувах особено от учене. Нямам рецепта за любознателност и информация. По-скоро взех повече решения по-бързо, от колкото да се опитвам да се информирам преди това.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Да. Преди ме движеше желанието да се доказвам. Днес ме движи желанието да създавам нещо смислено – не само за мен, а и за хората около мен. Все по-често казвам "не" на неща, които не ми носят вътрешно удовлетворение, независимо от това как изглеждат отвън.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Моето. Избрах УНСС – Маркетинг, защото още от ранните години знаех, че икономиката, предприемачеството и маркетингът са моята посока.

Решението не беше правилно и съжалявам, че не прекратих по-рано, за да имам повече време за бизнеса ми. Още тогава го знаех, но родителите ми настояваха сякаш бъдещето ми зависи от това. :)

Важно е да спомена, че успоредно със следването ми в УНСС, аз записах и програмата за дигитален маркетинг в SoftUni Digital. Там получавах знания, които прилагах още в същата вечер. Кой млад преприемач харесва суха теория от преди 100 години?

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

След като изключим всичко свързано с бизнес и личностно развитие, остават любовта ми към хубави пури, бойни спортове и обучението на кучета.

През годините съм преминал множество хобита и интереси, винаги нещо ми омръзва и започвам нещо ново.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменил посоката, но със сигурност бих тествал различни видове бизнеси. Предприемачеството е в кръвта ми – винаги ще търся, създавам и развивам идеи, независимо в коя сфера.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

“Боби направи точно това, което каза”. Личният бранд не се изгражда с постове, а с ежедневни решения – особено когато никой не гледа.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Честно казано, често пропускам правилния момент да се погрижа за себе си. И тогава стигам до крайности – изключвам се от всичко, правя си рестарт, и започвам нещо ново. Обикновено това е период, в който намирам нова посока и пак влизам в дълбок фокус. Не е перфектен механизъм, но засега работи.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Хората имат различни ритми, дълбочини и начини да изразяват себе си. Ключът е в търпението и умението да слушаш с намерение да разбереш – не само да отговориш. В екипите, с които работя, ценим искреността и конкретиката. Дипломацията не е да кажеш „да“, а да кажеш истината така, че другият да я приеме.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Най-много пари изкарвам, когато спра да мисля за тях. Когато се фокусирам върху стойността, която давам – парите идват като страничен ефект. Спокойствието идва не когато имаш повече, а когато знаеш, че можеш да създадеш стойност от нищо.

Съветът ми към хората е да спрат да мислят за глупости и да действат.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да излязат от комфортната си зона. Пропуснете едно хранене, изкъпете се с леден душ и отидете на бизнес нетуъркинг събитие, на което не познавате никого и не знаете какво да си говорите с тях.

Аз се опитвам да излизам от комфортната си зона всеки възможен ден, дори за дребни неща.