Ако нещо вече не ви вдъхновява, това е ясен знак, че е време за промяна

Представете се с няколко изречения...

Казвам се Симона Белчева и съм адвокат в Софийска адвокатска колегия. Практиката ми е фокусирана основно върху имиграционното и трудовото право.

Към днешна дата, вече успешно над 10 години консултирам различни български и чуждестранни компании по въпросите, свързани с релокации, режими за пребиваване, разрешения за пребиваване, трудовата заетост, трудовото право.

Освен адвокатската си дейност, допринасям и за подобряване на нормативната уредба чрез участие в инициативи и работни групи, целящи по-добро регулиране на трудовите и миграционни процеси в страната и подобряване на бизнес средата. 

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах някъде на 13-14 като помагах на родителите ми през лятната ваканция: правех преводи на английски и помагах за обработка и подреждане на документи. Изкараното беше символично, но удовлетворението – огромно.  Още преди това, от ранна възраст винаги съм била запалена по бюджетирането и планирането на парите -  обичах да си водя тетрадки с разходи, да правя списъци и да планирам, дори когато ставаше въпрос за джобните ми.

Едва след първата година от обучението ми в университета заминах за САЩ, където лятото работих на две места. Тогава действително разбрах какво е да се работи по много часове в денонощието и си дадох сметка колко усилия, мотивация и дисциплина са нужни.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Със сигурност най-силното влияние оказват семейството и обкръжението извън семейството  – те съществуват в една естествена симбиоза, а личността се изгражда някъде по средата между двете, в търсене на собственото „аз“. Рецептата, според мен, е съвсем проста: да ти бъде позволено да търсиш, да питаш, да откриваш, докато междувременно някой те подкрепя давайки достатъчно пространство за самостоятелно мислене и развитие. Опитвам се да прилагам същия подход и при възпитанието на децата си – да ги насърчавам да изследват света и себе си със смелост и въображение и разбира се, с много книги.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Винаги съм обичала да правя много неща едновременно – така се чувствам активна и най- продуктивна. С времето обаче осъзнах, че не мога (и не е нужно) да правя всичко. Започнах по-ясно да приоритизирам – не само задачите, но и хората, ангажиментите, каузите. Опитвам се винаги да се запитам: има ли смисъл за мен, носи ли стойност за мен, за дадена кауза, заслужава ли отделеното време и ресурси? Така, вместо постоянното усещане, че не смогвам и съм затрупана със задачи, сега имам по-ясен фокус и усещане, че влагам енергията си в неща, които наистина имат значение за мен.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението беше изцяло мое. В семейството ми няма юристи, така че изборът да следвам право дойде от вътрешна мотивация. Родителите ми ме подкрепиха, но също така бяха честни с мен – предупредиха ме, че ще бъде трудно и ще изисква много постоянство. Днес вярвам, че съм направила правилен избор. Разбира се, вярвам също, че човек винаги може да промени посоката си или да се развие в нова сфера – важното е да запази вътрешния си компас и убеждения.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Извън професионалните ми ангажименти, почти цялото ми време в момента посвещавам на децата ми – и макар да е интензивно, това е най-смисленото и обогатяващо „хоби“, което съм имала. Обожавам да пътувам – заради смяната на обстановката, рестартирането и вдъхновяването. Скоро планирам да се върна и към спорта – бягането винаги е било моят начин за изключване и подреждане на мислите. А когато имам онези няколко спокойни минути на ден само за себе си, обичам да уча езици.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Засега нямам такива планове. Професията ми ми носи удовлетворение, динамика и усещане за смисъл. Но ако в някакъв момент престане да ме вдъхновява или усетя, че вече не е „моето“, не бих се поколебала да потърся нова посока. Ако някога направя такава крачка, най-близки ми се струват сферите на човешките ресурси и бизнес развитието.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Най-вече бих искала да чуя, че съм помогнала – че съм била полезна, че някой е взел добро решение, като е избрал да разчита на мен. Независимо дали става дума за професионален казус или за ситуация в личен план, усещането, че съм била опора или съм допринесла с нещо смислено, е най-ценната „обратна връзка“ за мен.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Вярвам, че човек има нужда от „рестарт“ и е важно да намери своя начин да го постига. Може да е нещо малко, например тишина с чаша кафе сутрин преди всички да са станали, или пътуване, от което да почерпим вдъхновение. Когато успеем да постигнем добър баланс между професионален и личен живот, това несъмнено се отразява положително и на двете сфери.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Съвсем просто е: най-ценното комуникационно умение е да знаеш кога да говориш и кога – просто да слушаш. Понякога е по- добре да си деликатен, друг път директен. Трябва да се целим в това да сме емпатични, но и гъвкави, като усещаме контекста на ситуацията.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Мога да дам няколко, които се опитвам да спазвам и аз в ежедневието си. Излизането от зоната на комфорт не е страшно. Не се примирявайте с рутината, която не носи удовлетворение, разчупете я, дори и малките промени дават големи резултати. Ако нещо вече не ви вдъхновява, това е ясен знак, че е време за промяна и развитие в нова посока.