Дръжте обувките си чисти, ризата изгладена, а ума здрав

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Димитър Браянов и вече 38 години преследвам онова, което често остава невидимо за другите, като се старая да го превръщам в добър продукт. Имам късмета да работя с мечтите на хората и да ги трансформирам във видими резултати, което се оказа много по-отговорна задача, отколкото си представях, когато създадох рекламната си агенция Идея Фабрика преди 12 години. Влюбен съм в пътешествията. Невинаги ти е нужен самолетен билет, защото най-ценните са тези навътре, към нас самите, когато откриваме приключения, за които нито един „Галактически пътеводител“ не ни е подготвил.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Мечтаех да стана третият брат от приказките на Каралийчев или да бъда младият янки в двора на крал Артур. Исках да съм в главната роля, в центъра на вихъра, в апогея на живота. Така и не се научих да стоя в сянката на поддържащата роля в матрицата, нито да се съгласявам лесно с трудностите. Но най-много ми се иска някой ден детето в мен да види мъжа в огледалото и да го гледа с възхищение. Тогава ще приема живота си за лично вдъхновение.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

На 11 години за първи път прекрачих вратите на баскетболната зала на Локомотив София и се влюбих в магията на играта. Тогава родителите ми нямаха възможност да ми купят хубави баскетболни кецове, а това дълги години беше голяма мотивация за мен да изкарам достатъчно лични пари, за да си купя точно тези, които исках. Децата нямат екзистенциални, огромни мечти. Те имат конкретни нужди и много по-лесно ги превръщат в действие, за разлика от възрастните, които често менят желанията си според претенциите на ежедневието.

На 16 години, с една стара записвачка на дискове, взета назаем от баща ми за лятната ваканция, започнах да записвам дискове с игри и програми. Знаех, че и други го правят, затова реших да добавя нещо допълнително. Помагах съвсем безплатно със записването и инсталацията на същите програми на компютрите на хората, които купуваха от мен. Защо го правех? Защото винаги е добре да има нещо различно и лично в услугата, която предлагаш. Това, което днес наричаме х-фактор. Със спечелените пари от лятото влязох в магазина и си купих мечтаните кецове. Те, горките, се скъсаха точно по средата на първата игра, в която ги обух. Понякога това, за което мечтаеш, не е точно това, което си си представял. И рядко е онова, от което реално се нуждаеш. Имам още една такава история как станах хамалин за месец в Ню Йорк и пренасяхме къщата на Бил Клинтън пред очите на цяла група федерални, но това е разказ за друг път.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Несъмнено, един от най-силните фактори в ранното ни изграждане са личностите, които приемаме за ментори. Дали това ще е баща ни, дядо ни или някой, когото идеализираме и поставяме на пиедестал, дори с всичките му грешки, често несъзнателно копираме именно неговите думи, действия и вярвания, превръщайки ги в свои. Аз съм голям късметлия в това отношение, защото израснах пред библиотека с две-три хиляди разноцветни тома, събирани от баща ми. Дядо ми пък ме насърчаваше да чета и да откривам сам. Виждате ли, дори да имате огромно желание да тласнете едно дете в определена посока, ако не го направите така, че то да открие личен смисъл в това пътуване, каузата е обречена. Моето пътешествие започна с митовете и легендите на Древна Гърция и Скандинавия, продължи с фантастиката на Айзък Азимов и Светослав Минков и ме върна при класиката в късните юношески години, когато вече я разбирах. Именно тогава се влюбих в Хемингуей. Затова за мен ключът е правилният тайминг и естественият интерес. Никога не поемайте информация, която умът и сърцето ви не приемат. Един чудесен пример за това е моментът, в който творецът спира да създава изкуство именно когато някой му постави граници, срокове или опита да заключи въображението му в рамките на хладния разум.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Разбира се, живеем в материален свят, в който постоянно бързаме да постигнем нещо. Често си мислим, че ще бъдем щастливи утре, когато постигнем определени цели, но забравяме, че истинското оцеляване и баланс идват днес, в настоящия момент. Всеки ден е нова възможност да намерим съвършения баланс между ангажиментите и личните нужди, които трябва да поддържаме, за да функционираме както в професионален, така и в личен план. Това, което съм научил през годините, е, че границите са важни. Трябва да умеем да поставяме граници, както в работата, така и в личния си живот. Мигът, в който се научим да възстановяваме този баланс, когато го загубим от стреса, професионализъм или дори от любов, тогава наистина започваме да живеем добре. Когато можем да се справим със себе си и да споделяме това пространство с колегите си без да се натоварваме, тогава сме на правилния път.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

При мен изборът беше спонтанен и доста неконвенционален. Може да го наречем лека прищявка на съдбата, въпреки че не съм от хората, които вярват идеалистично в нея. Аз специализирах Семиотика, наука за думите и знаците, изключително интересен подход, който те кара да разглеждаш всеки процес и продукт като съвкупност от малки детайли. Преди това учих предприемачество и бизнес, но дори и най-добрият лектор не може да те подготви за етиката, жертвите и жонглирането със срокове, които са част от това да имаш собствен бизнес. В университета нямаше учебник за паник атаките, безсънието, компромисите със себе си и баланса в човешките взаимоотношения. Все неща, които още уча между екстрасистулите и петте кафета в деня ми.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Аз съм един необикновено обикновен човек, който намира смисъл в качественото време с моята млада и обожаваща да бъде сред природата Визла, обикалянето на дневните музеи за съвременно изкуство по света, както и нощните, които галено наричам добрите барове. Честите тренировки са част от ежедневието ми, защото те държат тялото в необходимата форма, за да поддържат съзнанието ми здраво. И разбира се, времето за себе си, да помечтаеш безцелно, денем шляейки се из улиците на града.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Човек пази името си грижливо и го облича в професионализъм, за да върви наравно с него. Със сигурност бих добавил нови предизвикателства към портфолиото на житейския си път. Бих си отворил бар, бих участвал в развитието на всеки неправителствен сектор, който има за цел да осигури бъдещето на децата в различни сфери. Бих научил повече за генетиката и как да имплементираме изкуствения интелект, без той да заличи способността ни да мислим бързо и адаптивно. Без страх бих се учил и работил с утрешните лидери на поколението, което наричаме „Z“.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искал да чуя, че думите отговорят на делата ми. Бих искал да знам, че брандът ми не е за всеки и всеки не е за мен. Защото лесно се учим да правим компромиси за бърз успех, да търсим лесни стълби към парични потоци, които често водят до още по-зрелищни падения. Успехът е низ от непопулярни действия, които някой, някой ден, ще облече в популярно издание с мотивиращи слова. Но това, че даден път е бил успешен за някого, не гарантира нищо за вашия личен или професионален успех. Това, което мога да препоръчам, е да си държите обувките чисти, ризата изгладена, а ума здрав. Ако човек е най-добрата си версия поне половината време от живота си, успехът ще го споходи. Дали ще го задържи, зависи само от него самия и способността му да не се отпуска и приема победите си за даденост. Както и, още по-важно за мен, да не прави трагедии от загубите си.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

В 21 век е много лесно да се изгубиш сред многото възможни версии, които онлайн пространството ти предлага да бъдеш. От пластмасов супергерой до веган филантроп с гръмки послания и фалшиви устои. Според мен ключът към оцеляването е да бъдеш осъзнат, да знаеш кой си, когато видиш отражението си във витрината на магазина. Това означава да приемаш себе си с недостатъците си и да можеш да обичаш себе си истински, без това да те прави егоцентричен нарцис. Само тогава, както и когато приемеш, че неминуемо ще загубиш хора по пътя, можеш да балансираш нивата на допамин и серотонин с тези на кортизол и норадреналин.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Че всеки иска най-доброто за себе си и това е чисто генетично заложен автоимунен щит на човека към света. Чак след като осигури собственото си оцеляване, човек е способен да мисли трезво за доброто на околните. Трябваше ми много дълго време да осмисля и разбера това, както лично, така и професионално. След това е изключително важно да не прекъсваш хората, когато ти дават информация какво чувстват. Дори тя да изглежда привидно непотребна за теб, всъщност носи много повече полезна информация от твоята теза, надговорена върху тяхната. И не на последно място, изкуството да бъдеш търпелив. Припрените действия носят най-много разочарование и болка. Дядо ми винаги ме караше първо да си кажа наум изречението, което искам човекът отсреща да запомни най-много от нашия разговор, и само ако намеря смисъл в мислите си, да го изрека на глас. Спазвам тази хигиена на думи, доколкото мога, и до ден днешен.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Няма да забравя едно изречение от книгата на Емил Зола „Пари“, което ще цитирам по памет: “Парите пораждат всичкото добро и всичкото зло.“ Те могат да бъдат могъщо съзидателно средство в ръцете на доброчестивия и страховито оръжие в ръцете на бедния духом. Всички живеем в ера на консумативно общество и обличаме успеха с паричен знак, но парите не купуват лоялност, здраве, любов и душевен комфорт нощем в съня ни. Аз вярвам, че в България особено трябва да се научим да плащаме достатъчно за качество. Само когато изкореним манталитета да желаем постоянно да минем тънко и да изкараме повече на гърба на чуждо нещастие, ще имаме устойчиво гражданско общество. Въпросът с достатъчността на финансовия ресурс при работническата класа, която е лакмусът за добра пазарна икономика, е доста наболял и трябва всички да работим в посока да няма сектори, които вземат значително по-високи заплати от другите, за да не се получава свръх пренасищане в една сфера на труда за сметка на всички останали.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да не спират да търсят правилното място, където тяхното малко парченце Лего ще “кликне”, за да задвижи процеси, които до средата на първата книжка с упътвания видимо не носят никаква логика. После, след като сглобят първата си работеща машина по учебник, да я разглобят и да се опитат с частите от нея да създадат труда на живота си по свой образец и мечти.