Единствено нищо не знаещият е убеден, че знае всичко

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Огнян Бекяров и вече повече от 20 години професионалната ми реализация е в сферата на комуникациите.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Дълго време, дори и като дете, не знаех какъв точно искам да стана, за разлика от много други момчета, които имат съвсем ясна представа за това дори и на такава възраст. Момчетата, обикновено, искат да станат полицаи, футболисти, космонавти - за останалите професии нямам съвсем явен спомен, но за полицай имам повече от категоричен, че не исках да стана. Останалите са били просто “не”, докато полицай е било “категорично не”.

Навярно около 18 годишна възраст имах вече много по-ясна представа с какво искам да се занимавам - занимавам се и до днес с това.

На 16 годишна възраст с мои приятели за около 10 дни продавахме немско- и англоезични списания и вестици на туристи на един от големите черноморски курорти и поради огромната разлика в тези години в курса лев-британска лира/немска марка, печалбата беше повече от главозамайваща за момчета-почти деца. Помня, че родителите ми трябваше да попълнят декларация за съгласие, за да упражнявам труд като непълнолетен. Помня също така, че британец отговори на поканата ми да си купи с “The Sun is a rubbish newspaper” - идея си нямах защо. Сега зная защо.

По-късно, първото ми платено сериозно работно място бе почасово като студент в Отдел “Маркетинг” в атинския офис на една от големите глобални куриерски компании. Беше платено като за студент, а за един студент това е винаги много.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Примерът - не подканата, не императивното налагане, а примерът е трайният и ефективен фактор във възпитаването на любознателност и формирането на интереси.
Примерът да се чете, примерът да се покаже на едно дете, че всичко е свързано с всичко и всичко говори за всичко в една магическа последователност, свързваща наука, изкуство и всичко онова, което определя един човек като културен, давайки му знания, които да му позволят и правилните обяснения.
Самият аз, от позицията на родител сега показвам на дъщеря ми как музиката е свързана с математиката, математиката с изобразителното изкуство, изобразителното изкуство с биологията, биологията с химията, химията с физиката и физиката с математиката, за да стигнем пак до музиката, хармонията и затварянето на смислов цикъл. Смисловият цикъл пък ни отвежда до езика и т.н., и т.н. - откриването на връзки е безкраен процес, който може да обясни Вселената около нас, а обяснението винаги поражда следващо любопитство. 

И тази формула е валидна точно толкова за дете, колкото и за голям човек - единствено незнаещият нищо е убеден, че знае всичко.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

О, със сигурност. Узряването на всеки от нас е свързано и с неизбежното усещане, че все по-малко неща ни ентусиазират, а това не е съвсем вярно и тук трябва да се направи една съществена разлика - все по-малко неща могат да изненадат зрелия човек, но това не означава, че все по-малко неща трябва да го ентусиазират. Ентусиазмът от постигането на нещо ново е движещата сила зад всеки един от нас, независимо дали става въпрос за професионална реализация, лични занимания или хобита. Всяка направена нова крачка ентусиазира, но и показва, че след нея следва поне още една и не е ли това едно от най-хубавите усещания в нещото, наречено живот, в което с времето изненадите стават все по-малко!

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението за това какво да следвам и с какво да се занимавам бе изцяло мое - родителите ми в това отношение показаха не само достатъчно либерално отношение, но и пълно разбиране към избора ми.

Не зная дали е било правилно - това винаги води до спиралата от съмнения “Какво щеше да бъде, ако…?”, а се съмнявам, че тази логика е най-правилната и ефективна. Разбира се, че навярно би било нещо различно, ако изборът ми бе различен, но добро или лошо, това никой не би могъл да знае.
Затова мисля, че изборът ми е бил правилен - ако бе различен, навярно дори нямаше да имам възможност да отговарям на тези въпроси.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

В свободното време ми допада да се занимавам с неща, доста далеч от професионалната ми сфера - затова е свободно време. Обичам да плувам и от всички физически упражнения това най-много ми допада - не обичам, например, да бягам, смятам го за изключително скучно занимание.
Интересувам се от история, музика, събирам плочи. Обичам литературата, но в последно време дори и не си купувам нови книги - наследих от родителите си огромна библиотека с чудесни издания, а след толкова много години най-накрая започнах да протягам ръка към нея и имам четива за няколко години напред.
Понякога просто обичам да не правя нищо, да седя и да пия кафе 2 часа на слънце - Аристотел не е блъскал по цял ден с мотиката.  

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват ашия интерес?

Без да се крия се крия зад пръста си, мисля, че нито една сфера не грабва интереса ми в достатъчно голяма степен, че да съжалявам защо не се занимавам с нея. Харесвам това, което правя.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искал да се каже за мен, че съм достоен, честен човек и добър родител или поне съм се опитвал с всички свои сили да бъда такъв, но по-вероятно е преди това в стаята да бъде споменато, че винаги съм бил добре облечен, което не изключва категорично първото.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Адаптивността, а и емоционалната интелигентност, всъщност, винаги са били най-важните фактори - едва през последните няколко години ние всички открихме отново с каква тежест са те. Адаптивността, която ни позволява да оцеляваме в постоянно променящата се среда и емоционалността, под формата на емоционална интелигентност, която винаги е била съзидателното начало. Всички големи неща на този свят са създадени от голяма емоция, а не от голямо рацио. Нито един съзидател не твори, казвайки си “А сега, нека сътворя нещо значимо!” - не, не! Това са урагани от емоции, раздиращи цялото същество на един творец. Микеланджело плаче до мрамора, който оформя, прерисува 14 пъти сцената на Съзиданието в Сикстинската Капела. Бетовен (погледнете партитурите му!) пише, драска, задрасква, не докосва храна по 3 дни, агонизира, долепил ухо на пианото, защото е почти изцяло изгубил слуха си, казва “Това, което пиша, е само върхът на всичко, което душата ми чувства.”, задрасква и пише отново - това са творбите на човек в много, много голямо душевно терзание и болка. И точно това е тази емоционалност, която е помогнала на Земята да се завърти поне още малко.

Защо споменахме емоционалността и каква е връзката ѝ с емоционалната интелигентност?

Емоционалността няма само естетически измерения, а преди всичко останало етични такива и точно етиката е връзката между двете. Възпитание, но възпитание не в смисъла на “Той е добро момче и винаги поздравява”, а в контекста на етиката - ясно изградени етични критерии, които ни позволяват емоционалната интелигентност да се превърне в нужния механизъм за оценка на събития и състояния. Т.е., емоционалната интелигентност не е нищо повече от култивираното ни умение да отсяваме правилно от неправилно, добро от лошо, значимо от незначимо.

Емоционалната интелигентност е акумулирана, изградена етична интелигентност.

Как се справям с ежедневните предизвикателства в този смисъл?

Опитвам се да променя нещата, които биха могли да бъдат променени - на другите се опитвам да не обръщам внимание.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Изслушвай винаги отсрещната страна - твоето мнение не е нито по-важно, нито по-меродавно, още по-малко пък единственото!

Истината за един човек е винаги неговата субективна проекция на това той как разкодира обграждащата го среда - истината между две страни обикновено е някъде между двете и е въпрос на правилно изграден диалог, за да бъде достигната тя, а не тропане с крак.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са нещо прекрасно, което често струва скъпо, а понякога и всичко.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Правете това, което ви кара да се чувствате удовлетворени и ви позволява да се гледате спокойно в огледалото, докато си миете зъбите!