Една смислена среща може да се окаже повратна точка

Представете се с няколко изречения..

Аз съм Мартин Велев, специалист по дигитален маркетинг и любител сценарист. Занимавам се основно с оптимизиране на брандинг аспектите в онлайн пространството на различни бизнеси във Великобритания и от време на време работя върху филмови проекти.

Какъв мечтаехте да станете в детските си години?

Като много малък, сменях мечтаната си професия всяка седмица. Като пораснало дете, мечтаех да бъда сценарист, и все още държа този плам в себе си.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първите си пари изкарах на пет години, когато пътувахме със семейството ми с кола към Париж, и дядо ми ми плати едно евро за измиването на предното стъкло. Все още съжалявам, че не се бях престрашил да измия и задното стъкло…

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Би било чудесно, ако на ранна възраст, можем да бъдем заобиколени от мъдри хора, от които можем да научим много. Например е хубаво да бъдеш предупреден, че ютията е гореща и болката след допир е в кърпа вързана. Да, ти все пак ще докоснеш ютията, защото ти е интересно. Но ще знаеш, че съветът е бил правилен и че на съветника можеш да му имаш доверие. От такива авторитетни хора - родители, учители и други умни хора в нашия живот - според мен можеш да научиш най-много като дете. Някой трябва да зароди плам в теб или поне да ти покаже какви са възможностите. Баба ми ме водеше на английски, тенис и плуване всяка седмица. Разбира се, на тази възраст е хубаво и ти самият да се научиш да искаш да бъдеш любознателен.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Неволята играе много голяма роля. Да, винаги съм имал умни хора около себе си, но това не е достатъчно в дългосрочен план. Има едни много централни моменти, в които сам трябва да се спасиш, както Барон Мюнхаузен се хваща за перчема си и се измъква от тинята. Когато заминах за Мюнхен за бакалавърската си програма, нямаше мъдри хора на стола до мен да ме карат да бъда любознателен, за да оползотворя инвестицията на родителите си и да завърша едно престижно образование. Столът е празен от началото до края. И ако сам не си помогнеш и не фокусираш енергията си върху възрастния човек в теб, ще си имаш много проблеми.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Майка ми беше много щастлива и едновременно учудена колко устремно ѝ съобщих, че няма да кандидатствам на друго място освен в ЛМУ (Мюнхен). От 10-ти клас нататък знаех какво искам да следвам и къде. Образованието в Германия го препоръчвам на всеки, който от дете желае да стане човек. Да, промяната е радикална и заради нея можеш да си създадеш леки разкъсвания в менталното си състояние, както се появяват стрии при бърз растеж. Сигурно има друг начин, но не съм запознат с него.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Основната ми задача, която съм си поставил последните години, е да намеря начин, по който да научавам нови неща по всякакви теми, без това да има твърде голямо отражение върху менталното ми здраве. И най-вероятно тази задача ще бъде без финален отговор до края на живота ми.

Фен съм на Ливърпул, пиша сценарии, гледам много филми и прекарвам колкото се може повече време с моята приятелка, която е основният мъдър човек на стола до мен в последните години.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Всичко е възможно. За мен е важно в работата ми да има система, която работи и се поддържа с правилна организация. Един маркетингов проект би имал обиден резултат за клиента, ако е продукт на дезорганизация. Един филм би приспал и най-големия киноман, ако случките се случват, като че без да са свързани помежду си. Обичам да организирам. Тогава мозъкът ми е спокоен и спя добре. Бих сменил професията си, ако новото поприще предлага по-голямо удовлетворение от създаващата се организация.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Вярвам, че ако хората говорят за мен на базата на моите действия, тогава ще са ме приели на емоционално ниво. Ако някой е арогантен, основно егоцентричен, или упорито мързелив, тогава личният му бранд няма да бъде много за хвалене. Но ако тези негативни черти, които всеки от нас понякога показва, са балансирани, тогава личният ти бранд ще е в топ форма.

Хората често използват хумористични метафори, за да опишат някой трети човек. В тези метафори отново си проличава как си се представил. С най-голямо удоволствие бих чул за себе си, че “още малко и ще литне”, търчейки по коридорите, опитващ се да реши два казуса едновременно. Това е нещо, с което майка ми често бива описвана.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Дори и да е подсъзнателно, повечето хора най-вероятно се опитват всичко ново да им стане ясно бързо, за да може работните задачи да бъдат предвидими. Затова съществуват системи в работния процес. Но светът е динамичен, така че е много важно човек да може да се адаптира по начин, по който да добави новопоявилия се елемент към предишната система. Както в науката всяко ново придобито знание се включва към низа от всички предишни знания, за да се обогати науката, така и на работното място процесът трябва да включи промените по смислен начин в текущия ноу-хау. Това се извършва най-вече с критично мислене в индивидуален и екипен план. Една смислена среща с широкоскроен екип може да бъде повратна точка за успеха при дискутиране на промени.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Има всякакви характери. Бих обърнал специално внимание на “по-тихите” от екипа, тъй като те се притесняват да зададат важните въпроси или да започнат тема, която мениджърите по някаква причина отказват да започнат. Затова е хубаво, ако мениджърите помагат на по-тихите да бъдат по-смели. Когато става въпрос за “по-шумните”, те могат да бъдат абсолютни машини. Те са често пъти самоуверени и готови да поемат изключителна отговорност. При тях единствената грижа е да им се покажат границите на позволеното, защото огненият им дух понякога образува арогантност, която е контрапродуктивна в дългосрочен план. Разбира се, “тихи” и “шумни” не е нито научно, нито комплексно определение на различните характери в един екип, но като дефиниции не са лоши начални точки особено когато колективът се състои от десетки личности.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Има една долна граница, при която човек мисли само и единствено колко малко пари има. Дори и заплатата да не изглежда малко сама по себе си, тя няма да е достатъчна, ако не води до месечни спестявания. Ако всеки месец се спестява, тогава финансовата несигурност у нас намалява, и започваме да мислим и за по-позитивни неща. Със сигурност не смятам, че целта ни в живота трябва да е да бъдем богати. Но за човек, който започва своята кариера, е наистина важно да стигне тази финансова граница, при която спестява и се чувства сигурен.

Начинът на мислене след постигането на тази граница се променя. Светът е много по-розов и не се чувства финансовата клетка. Ако след постигането на тази граница, основната мисъл остават точните числа в банковата сметка, тогава според мен човек трябва сериозно да помисли каква е реално целта му в живота. Банковата сметка е средството, с което живеем, а не самият живот.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Ако дисциплината е свързана с метрики - количествени цели в отделите маркетинг и продажби - изисквайте от себе си повече цели от това, което вашият мениджър изисква. Ако поставената ви цел е една - Х% повече продажби тази година от предишната - покажете с множество други числа как сте я постигнали. Особено ако тази цел достига до вас директно от собственика на фирмата, е много важно да докажете колко много работа се изисква и сте свършили за крайния успех. Собствениците често не разбират какво точно правите и ако им обясните всичко комплексно с различни количествени данни, те ще разберат колко сте важни за екипа им.

От друга страна, ако някой ваш колега или мениджър не ви харесва или не е съгласен с вашия резултат, множеството количествени данни, върху които сте работили и сте постигнали, ще ги накарат за замълчат. Едно единствено число винаги може да се постави под въпрос. Някой може да се провикне, че “голяма част” от успеха се дължи на тяхната работа - без никакви данни, разбира се, но тогава и вие няма да имате други данни.

Ако покажете всички променливи като карта и обясните как всяка една от тях допринася за финалния резултат, само един некомпетентен или инат човек може да ви атакува. И при атака няма да сте вие тези, които ще пострадат.