Ефективната комуникация надхвърля просто да чуваме думи

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Антония Бодурова и работя в сферата на продажбите над 10 години. Завършила съм  специалност "Икономика и управление на строителството" в ИУ Варна, а след това две магистратури - "Бизнес администрация и комуникации" в УНСС и "Дигитален маркетинг" в Lund university. В момента работя като инженер развитие в областта на интеграцията на сградни системи в Шнайдер Електрик България.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

Kогато бях дете, мечтаната ми работа се променяше с времето, и всяка фаза беше изпълнена с вълнение и страст. Първоначално мечтаех да стана певица. Представете си 2-годишно дете, което пее с цялата увереност на света. Никога не съм се срамувала да пея пред хората, а напротив - процъфтявах, когато имах публика. Независимо дали беше семейно събиране или обикновен момент у дома, използвах всяка възможност да пея. Любовта ми към музиката беше толкова силна, че развих много добра музикална памет и до ден днешен запомням бързо текстовете на песните, които слушам.

С времето тази мечта се промени и започнах да си представям как ще стана учител. Като най-голямото дете в семейството, естествено поех ролята на наставник за по-малкия ми брат и братовчедите, отделно винаги съм била обградена от по-малки деца. Много обичах да ги уча на нови неща и умения, независимо дали беше помощ с домашните или показване как да карат колело. Радостта от споделянето на знания и виждането на светлината в очите им, когато разберат нещо ново, беше невероятно удовлетворяваща за мен.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Първото си възнаграждение получих още когато бях на 10. Баба и дядо имаха малка работилница за преработка на месо и на мен винаги ми беше интересно да съм сред тях и клиентите им и да помагам с каквото мога - или миех съдовете, или опаковах продуктите в тарелки. В този период имам и друг интересен спомен - много исках да си имам ново колело, но нямах достатъчно събрани пари за него и така реших да си продам всички стари и ненужни дрехи. Опитът беше наполовина успешен - дрехите бяха продадени, но не стигаха за новото колело и родителите ми удвоиха сумата, която бях спечелила. 

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

За мен основните фактори, които ни изграждат като личност в ранна възраст и формират нашите интереси, са предимно семейството и околната среда. Имах невероятния късмет да се родя и израсна в семейство, което ме насърчаваше да развивам интересите си, оставяше ме да бъда самостоятелна и никога не ме ограничаваше да опитвам нови неща. Доверието, което близките ми имаха в мен и безусловната им грижа и подкрепа,  изиграха значителна роля в моето развитие. Според мен, когато детето расте в безопасна и сигурна среда, развива способността да експериментира, да трупа личен житейски опит и да се развива.

Друг важен фактор беше връзката ми с природата. От дете прекарвах много време на открито, като най-любимият ми сезон беше лятото, когато оставах при баба и дядо на село. Сега осъзнавам каква следа са оставили – ходенето боса по тревата или газенето из реката, отглеждането на растение от няколко малки семенца, грижата за животните, хващането на светулки, правенето на къщички в дърветата... Съзерцаването на природата и как тя винаги е различна и винаги се променя, е развило любопитството в мен. Друга моя рецепта за любознателност са изследването на нови книги, откриването на различни стилове музика и опитването на нови хобита. Също така вярвам, че трябва да имаме в обкръжението си хора с различни възгледи, тъй като те ни предизвикват да гледаме на нещата от друга перспектива. Намирането на ролеви модели и изучаването на техния живот и постижения може да бъде изключително вдъхновяващо и мотивиращо.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

С напредването на възрастта забелязах значителна промяна в това, което ме мотивира да предприема действие или да се въздържа от нещо. Когато бях по-малка, основната ми мотивация беше да получа одобрението и признанието на родителите, роднините и приятелите си. Тяхната валидация беше изключително важна за мен и често се стремях да отговоря на техните очаквания и да спечеля тяхната похвала.

С времето обаче това се промени. Сега стимулът ми идва от по-дълбоко, по-лично място. Мотивирана съм от удовлетворението, което изпитвам, когато постигна нещо, което съответства на моите собствени принципи и ценности. Вече не става въпрос за външна валидация, а за това да бъда вярна на себе си и на своите убеждения. Стремя се да бъда по-добра от вчера, постоянно търсейки самоусъвършенстване и личностно развитие.

Тази промяна беше освобождаваща, тъй като ми позволява да се фокусирам върху това, което наистина има значение за мен и да преследвам целите си с чувство за цел и автентичност. Тя също така ме научи на важността на добрата самооценка и стойността на поставянето на собствени стандарти за успех.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Както отговорих в началото, родителите ми даваха голяма свобода в изборите, които правя, съответно аз сама избрах образованието си. Ако имах възможността да върна времето назад и да направя друг избор, бих избрала да изучавам инженерни науки. Винаги съм имала силно желание да помагам на хората и вярвам, че инженерството би ми позволило да направя осезаема разлика в живота на хората, което напълно съответства на моите ценности и стремежи.

От друга страна, понякога мисля, че може би изобщо не бих преследвала степени и дипломи. Вместо това бих използвала тези години и инвестирала време и пари в различни курсове, развиване на финансовата си грамотност, подобряване на социалните си умения и изграждане на мрежа от влиятелни хора. Този подход можеше да ми предостави практически умения и ценни връзки, които биха могли да бъдат по-пряко полезни в кариерата ми. Като се фокусирам върху реалния опит и практическото обучение, вярвам, че бих могла да постигна по-удовлетворяващ и ефективен път към успеха.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Един от основните ми интереси е психологията и невронауката. Тези области са ми изключително интересни, защото разглеждат сложностите на човешкия ум и поведение. Чета много книги на тези теми, което ми помага да разбирам хората по-добре и подобрява способността ми да съчувствам и да се свързвам с другите. Друга моя страст е планинският трекинг. Обичам предизвикателствата, които идват с него, от навигирането по трудни терени до достигането на нови височини. Усещането за постижение и зашеметяващите гледки на върха правят всяко изкачване стойностно – допълнителният бонус е, че винаги съм в фобра физическа форма.

Градинарството е друго хоби, което дълбоко обичам. Имам много растения и грижата за тях ми носи огромна радост и удовлетворение. Мечтата ми е да имам къща с красив двор, пълен с цветя. Градинарството ме учи на търпение и важността на грижата, и ми предоставя спокойно убежище от забързаното ежедневие.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Много съм доволна от професията ми и я намирам за истински удовлетворяваща. Ангажирана съм да се развия в моята област и вярвам, че все още има много какво да науча и постигна. Въпреки това, гледайки напред в бъдещето, мога да си се представя в професия, насочена към децата и тяхното развитие. Този интерес произтича от това, че съм имала прекрасно детство, което ме накара да оценя значението на подкрепящата и грижовна среда за децата. Виждам от първа ръка как много родители се затрудняват с възпитанието на децата си и изпитвам силно желание да допринеса положително в тази област. Идеята да помогна за формирането на следващото поколение и да им предоставя инструментите и подкрепата, от които се нуждаят, за да успеят, е нещо, което ми е много на сърце и ме вълнува.

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че ги карам да се чувстват важни. Би било изключително значимо да знам, че другите се чувстват видени, чути и разбрани, когато взаимодействат с мен. Стремя се да създам среда, в която хората се чувстват ценени и уважавани, и да чуя, че съм постигнала това, би било доказателство за усилията ми. Освен това, бих била много щастлива да разбера, че правя живота им по-добър. Независимо дали чрез малки актове на доброта, смислени разговори или просто като подкрепящо присъствие, знанието, че съм оказала положително въздействие върху нечий живот, би било най-големият комплимент.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Старая се да не обръщам внимание на нещата, които са извън моя контрол и да влияя върху тези, които мога да променя. Вярвам, че има по-висша сила, която ни пази и знае кое е най-доброто за нас и й се доверявам напълно. Водя си дневник на благодарността и в него си записвам всичко, за което съм благодарна в настоящия ден, както и добрите дела, които съм направила.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

На първо място, научих се да приемам хората такива, каквито са, без да се опитвам да ги променям. Всеки човек има своя уникална личност, опит и гледни точки, и е важно да уважаваме и ценим тези различия. Опитът да променим някого често води до разочарование и неразбирателства, докато приемането създава по-хармонична и подкрепяща среда. Осъзнах значението на внимателното слушане на това, което хората казват – както вербално, така и невербално. Ефективната комуникация надхвърля просто чуването на думи; тя включва обръщане на внимание на езика на тялото, тона на гласа и други невербални сигнали. Това помага да разберем истинското значение зад думите на хората и да реагираме адекватно. Разбрах също, че е много важно да присъствам активно в разговорите  и да давам пълното си внимание на човека, с когото говоря, да показвам истински интерес към това, което казва и да избягвам да се разсейвам.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Виждам парите като инструмент, който предоставя възможности и сигурност, както и като средство за постигане на пълноценен и балансиран живот. Стремя се да поддържам здравословна връзка с тях, като не им позволявам да диктуват щастието или самочувствието ми. Вместо това се фокусирам върху разумното им използване за подобряване на моето благосъстояние и това на хората около мен. Съветът ми към хората е да се стремят към финансова култура и да разбират поне малко от бюджетиране, инвестиране и управление на дългове – така могат да се вземат по-лесно информирани решения. Като следваща стъпка е следването на финансова цел – аз съм си поставила такава да спестявам около 20% от доходите ми всеки месец.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Най-ценният кариерен съвет, който бих дала на хората, е да бъдат проактивни в управлението на своята кариера и да се стремят към непрекъснато развитие и усъвършенстване. Да създават и поддържат професионални връзки и да търсят обратна връзка от колеги и ръководители, за да знаят какво могат да подобрят.