Емпатията и активното слушане са в основата на всяка ефективна комуникация

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Елица Серафимова и с годините успях да се утвърдя като стратег и изпълнител в областта на бранд и маркетинг комуникациите. В личния си живот съм семейна с две деца и куче. И в професионалния, и в личния живот хората ме познават като смел и искрен човек, на когото могат да разчитат. 

Каква мечтаехте да станете в детските си години? 

Архитект. 

На каква възраст започнахте да работите?

Още като ученичка помагах в семейната ни компания. Основно имах административни и офис мениджмънт задачи, сертификация и одити по ISO, преводи на официална кореспонденция, презентации на английски и български и др. Не особено творчески дейности, но ме научиха на дисциплина и внимание. 

Започнах да работя в международна корпорация веднага след като навърших пълнолетие и завърших гимназия.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Семейството, родителите са тези, които служат за пример. В моя случай израснах в здраво семейство, родители, които ме научиха, че само с честен труд се постига всичко. Имах детство, в което имах възможността да спортувам много. Това разви състезателния ми дух, да творя - много рисуване и години се занимавах с пиано. Така се разви творческата ми страна, както и спокойствието да съм пред публика. Разбира се и многото четене на книги допринесе за развитието на общата ми култура, въображението и мисленето. 

Израснах в среда на интелектуалци, такива бяха и всички приятели на родителите ми - имах добрия пример да виждам успеха не като цел, а като резултат от безкрайно много работа, отдаденост и много “четене”. В моето детство книгите бяха основен източник на информация. 

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо? 

Вярвам в стойността на стабилната основа, но устойчивото развитие изисква надграждане. Възприятията ми останаха непроменени, но инструментите еволюираха. Днес съм напълно отворена към всяка технологична иновация и с удоволствие интегрирам съвременните технологии в ежедневната си работа.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата? 

Ще излъжа, ако кажа, че бе напълно мое, защото цял живот имах идеята в главата си, че ще стана архитект. Истината е, че от една страна брат ми ме мотивира, предлагайки ми да се насоча в бизнес науки и в конкретен университет, а от друга страна живеех с усещането, че ако стана архитект, ще бъда “дъщерята на”, а исках името ми да се свързва само с моите професионални успехи или неуспехи. Целях да имам собствена “пътека”, която да утъпча с времето. Категорично смятам, че беше правилното решение. 

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да чуя, че съм откровена, че на мен може да се разчита и че думата ми си тежи на мястото. 

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение? 

Старая се да поддържам баланс – отделям време за семейството си и приоритизирам важното. Понякога превес има личното, друг път професионалното. Доброто настроение идва, когато си в хармония със себе си и приемеш предизвикателствата като възможности за растеж.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки? 

Най-важният извод за мен е, че емпатията и активното слушане са в основата на всяка ефективна комуникация. Всеки човек възприема света по различен начин, затова се старая да подхождам с разбиране, търпение и уважение към индивидуалността на другия.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Вярвам, че професията трябва да е призвание, а не престиж — онова, което правиш със страст и смисъл. Парите никога не са били водещ фактор за мен, а по-скоро естествен резултат от вложените усилия и стойността, която създавам. Те са нужни, но не определят нито щастието, нито смисъла на живота. На хората, които често се питат дали имат достатъчно, бих казала да помислят не колко имат, а дали това, което имат, им служи добре. Парите са средство, не цел — важно е да ви помагат да живеете смислено, а не да диктуват посоката ви.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Никога не работете само за заплата. Ако липсва усещане за призвание, а мотивацията е единствено финансова, няма да изпитате истинско удовлетворение от работата си, нито ще се утвърдите като експерт в своята област.