Каквото мислиш, това привличаш

Представете се с няколко изречения.

Казвам се Мария Новева. Свиря на цигулка от петгодишна възраст и съм основател, продуцент и цигуларка в трио HYPNOTIC. Основах групата през 2007 г. и оттогава до днес съм креативният двигател зад нейната музикална и визуална идентичност.

HYPNOTIC обединява класиката и поп музиката в съвременен кросоувър стил без аналог в България. Щастливи сме, че нашата музика беше високо оценена и от световноизвестния квартет BOND, чийто последен концерт в България имахме привилегията да открием.

Каква мечтаехте да станете в детските си години?

От най-ранна детска възраст музиката е неразделна част от живота ми, още преди да успея да я дефинирам като мечта.

Спомням си, че имах Casio синтезатор с клавиатура, на който постоянно свирех, композирах и си записвах собствени мелодии на аудиокасети. Щеше да е хубаво да можем да ги чуем след толкова години, но за жалост сестра ми записа някакъв концерт на East 17 върху тях. :D

Мечтаех също да пея и танцувам, да бъда на сцена като Майкъл Джексън – най-големият за мен и до днес. Дори си спомням, че исках да уча и балет, но нямаше кой да ме води на всички тези занимания плюс музикалното училище.

Музиката винаги е била константа – повече от мечта.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка.

Едно от нещата, които си купих с първите си хонорари, е самозадвижваща се пътечка за ходене. Ентусиазмът ми стигна за 4–5 тренировки и си остана по-скоро като интериорна декорация. Но добре че не я изхвърлих, защото сега си я обичам и я използвам редовно. Явно трябваше да ѝ дойде времето.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Възпитанието вкъщи и културата отвън със сигурност са сред най-силните фактори, които ни изграждат като личности. За съжаление, голяма част от днешното поколение е вече закърмено с мутренските ценности на чалгата. Вбесява ме фактът, че това съдържание е навсякъде – от националните телевизии до детски реклами за сладолед.

Надявам се, че с музиката, която създаваме с HYPNOTIC, сме свежа глътка въздух в тази „културна“ обстановка. И ме радва фактът, че има много страхотно талантливи артисти, които правят същото. Нищо, че няма да ги видите по медиите.

Моята рецепта е да съм максимално далече от този шум и да следя малко, но смислени артисти и канали. DOAC – The Diary Of A CEO е един от тях и горещо го препоръчвам на всеки.

Вдъхновение откривам в хората около мен, в пътувания, различни култури и кухни, от сцените, които споделяме с публиката. Обожавам киното, безкрая на морето и ежеседмичните разходки в планината. Голямо вдъхновение идва и от нищоправенето, макар че все по-рядко си го позволяваме. :D

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Днес подчинявам всичко на едно нещо – това кара ли ме да се усмихвам или не. Още като дете забраних на майка ми да използва към мен думата „трябва“, но не бях избистрила съвсем въпроса с мотивацията. :D Слушам вътрешния си глас и се доверявам. Оставям нещата да се случват по-добре, отколкото съм ги планирала. Нещо, което няма как да стане, ако никога не пускаш контрола.

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите?

Мое, но то беше продължение на решението на майка ми да ме запише да уча цигулка в музикалното училище.

Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

О, да. И слава богу, защото не бих могла да си представя живота без музика.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита.

Освен цигулката, като малка ходех на уроци по пиано и си композирах мои неща. Винаги съм мечтала да създавам музика, която да обедини най-доброто от класиката и поп-а. Затова след музикалната академия завърших курс по тонрежисура и виртуални студийни технологии в Софийския университет, който ми даде повече умения и знания в работата с музикалните програми за композиция и електронното поп звучене.

Любовта ми към изкуството ме води към различни сфери, затова се занимавам също с графичен дизайн, ретуш на снимки и видеообработка. С HYPNOTIC имам щастието да съчетавам всичко, което обичам, в едно.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих сменила професията си, но бих я комбинирала с други сфери, които също ме привличат. Част от тях са хобитата, които вече споменах. Обичам да създавам красиви неща – независимо дали са аудио или визуални, а най-добре и двете едновременно. Привлича ме киното, организирането на епични събития и – може би изненадващо – правото. Преподавател по авторско право дори ми каза, че имам талант в тази посока… но не бих го практикувала в България. :D

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Бих искала да споделят, че когато чуят музиката, която продуцирам, веднага разпознават HYPNOTIC и че нямат търпение да ни чуят на живо.

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Ежедневно движение и здравословен хранителен режим, който ми дава енергия, лекота и храна за мозъка. Имам добре трениран рефлекс да игнорирам ANT – автоматичните негативни мисли, и поддържам психическата си хигиена.

Старая се да виждам хората около мен усмихнати и няма да ме видите сутрин смръщена, разваляйки настроението на всички останали. Избягвам и да има такива хора около мен.

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно – колеги, приятели, близки?

• Да се харесваме – няма как да харесваш някого и той да не те хареса поне малко обратно.

• Да поставяш граници (нещо, на което все още се уча, защото често работя с приятели).

• Да не настояваш за важен разговор, когато моментът не е подходящ за човека отсреща.

• Да се уважаваме, да приемаме различията си и да търсим начин да се разберем по най-лекия и приятен начин.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Мисля, че живеем в много сбъркана система. Не знам как изглежда правилната, но със сигурност парите нямат място в нея. За съжаление, те определят живота ни в твърде голяма степен – дори и това кое изкуство ще стигне до нас.

Представете си: една песен – никой не я е чувал. Но голямата звукозаписна компания инвестира 1 милион лева в нея. 400 хиляди отиват за TikTok, привличат инфлуенсъри и плащат 600 хиляди за човека, който управлява стриймовете. Резултатът? 20 милиона стрийма през първата седмица в Spotify. И тъй като са похарчени толкова много пари в TikTok, песента става вайръл и си казваш, че явно е хит. Това е реалността. Не публиката прави песните хитове, а бюджетът зад тях...

Иначе – парите никога не са достатъчни. Така работи системата. :D

И все пак, хубаво е да знаеш, че каквото мислиш, това привличаш. Ако фокусът ти е върху това, което можеш да изгубиш – ще губиш. Ако се фокусираш върху това, което те радва – ще видиш пътеките към щастието. И тогава ще бъде достатъчно.

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Да следват онова, което ги кара да се усмихват в дългосрочен план. Това е може би най-прекият път да усетиш коя посока е правилна за теб – още преди да можеш да я обясниш или осмислиш напълно.