Конкуренцията в центъра на Европа е много голяма

Генерално, всички свързват Австрия с прекрасната Виена, и ски курортите, но реално както казваше един бивш колага „Австрия е много особена държава“, което няма как да разбереш, ако не си живял тук!

Здравейте, аз съм Вяра! Сърдечно благодаря за поканата, и се чувствам поласкана да имам възможността да споделя моето личнa и професионалнa история на „Една от многото българи в чужбина“ в сайта на CareerDailyNews.com

Относно моята кариера: имам много разнообразен общо 20-годишен експертен опит в сферата на човешките ресурси, управление на промяната, и комуникацията съпътстващи тези дейности. Последните 15 години работих в една от най-големите телекомуникационни компании в Европа, Телеком Аустрия Груп, първо в България, и впоследствие в Австрия. Като последните две години от този период, ми предложиха възможността да работя в компанията, която подготви и изпълни отделянето на пасивната структура на Телеком Аустрия Груп в шест държави и шест самостоятелно действащи компании (с изключение на Беларус) . Можете да разгледате моят Linkedin профил, за повече детайли.

Основната ми мисия и мотивация, във всички тези години е била, да помагам на бизнеса, хората и екипите да се справят с предизвикателствата и да се развиват. Ежедневната ми работа включваше много и разнообразни задачи - от стратегическо планиране до това да се уверя, че хората се чувстват чути и подкрепени. Работата ми винаги ме е вдъхновявала, винаги е била много динамична, чувствам се горда с опита и това, което съм постигнала до момента. През цялото време на моята кариера, съм учила, било то формално или неформално, тъй като почти всеки две години през последните петнадесет, поемах нови предизивкателства. Винаги съм била много любознателна, целенасочена, и с един куп бъдещи цели.

Преди няколко месеца, реших да се разделя с последният ми работодател в Австрия, и предприех стъпка, с която да се посветя на активно учене за известно време, с цел да се развия и практикувам като професионален коуч. Това е професия, която винаги ме е привличала, и която е посветена да вдъхновява хора и организации чрез личностно развитие, и етични коучинг практики.

Обмислях идеята доста дълго време, и във февруари тази година започнах дипломирането ми като професионал коуч в Noble Manhattan Coaching UK.

Noble Manhattan Coaching е една от водещите коучинг организации в света, основана през 1993 г. Има офиси в над 30 държави, и предлага международно акредитирани програми за обучение по лайф, екзекютив и корпоративен коучинг.

В допълнение към дипломирането ми, като професионален коуч, компанията ми предложи въможността да започна работа като Coaching Support Group Lead във Виена, което ще ми даде допълнителни възможности за развитие.

Как се озовах тук

Аз живея в Австрия от 7,5 години, в преградията на Виена, на 14 километра от града в много хубава, спокойна и зелена област. Градчето се нарича Мьодлинг, и много ми харесва. При преместването ни, много случайно наехме апартамент в този район, и в началото бях просто шокирана от тишината и спокойствието, идвайки от пренаселена София. След известно време започнах да се чувствам много добре, и да оценявам тази възможност. Не бих се върнала да живея в големият град, ако не се налага на 100%.

Решението за преместването на семейството ни в Австрия, беше много спонтанно и бързо, много прключенско, когато си на 40+. Основният двигател беше бившият ми съпруг, който искаше да стартира бизнес тук, и аз го подкрепих. Никога не съм си представяла да започна живота си съвсем отначало в немскоговоряща държава, без никакви познания по немски. Направих го, преди всичко заради семейството, и новите възможности за дъщеря ми която тогава беше на 12 години.

Ранни предизвикателства и езикова бариера

О, това е много дълга и пъстра история. Всичко беше предизвикателно и страшно, намирането на ново и добро училище за дъщеря ми, установяването на всички необходими и регулативни взаимоотношения в новата държава и условията за пребиваване, свикването с новият и различен начин на живот, стартирането на бизнес в новата държава и много други дребни и злободневни неща.

Езикът? Да, в държава като Австрия е трудно без немски, но се справих. Аз не се отказвам, тогава просто опитвах и опитвах. Телефонни разговори, много имейли, комуникация, настоятелно и любезно.

Аз и досега не използвам немски в професионална среда, тъй като имах различни приоритети и мотивация в различните периоди от време, и постоянният въпрос дали да продължа обучението си на немски до ниво свободно владеене, или да използвам времето за развитие в други области, усъвършенстване в работата, допълнителни дейности и семейство беше голяма дилема за мен. Всъщност, не съм спряла да го уча.

Хората и мрежите, които ми помогнаха

Когато се обърна назад, установявам, че много малко хора ми помогнаха, които дори не бяха мои приятели, и повечето бяха австрийци.

Австрия е много съсредоточена в собствената си територия, общество, общност и закони. Срещнах хора, които дори не бяха чували за България, и изобщо че държавата ни е член на ЕС, срещнах много дискриминация и сега срещам понякога. Ти винаги оставаш чужденец от Източна Европа.

Но това, което винаги съм правила, и което много ми помогна е, че аз уважавам другите хора, показвам им го, представям се точно така в общуването ми с тях, и това в повечето случаи, предполага същата обратна реакция. Тоест, не винаги беше драматично зле, имам и много хубави спомени от времето на адаптация.

Разлики в работната култура

Аз познавах много колеги от Австрия, когато започнах работа в А1 Телеком Аустрия Груп, и не бях много изненадана от работната култура. Разбира се, сега имах възможността да ги опозная отблизо. Както навсякъде, в Австрия си зает и имаш много работа, но няма умишлено предизвикан стрес и напрежение, което смятам го има в България много често. В работата има респект, има малка лична дистанция, комуникацията е балансирана и с отношение. Работих в няколко различни екипа, което ми даде възможността да бъда в такива, които са много социални, и такива които по-скоро поддържат професионални взаимоотношения преди всичко.

Аз винаги съм уважавала различнията и съм била любознателна да наблюдавам и разбирам културните такива, и се радвам че имах възможност да работя с различни колеги и екипи. И както споменах, аз получих много подкрепа от моите колеги, научих много, от австрийските и колеги от други националности.

Намиране на работа и предизвикателства

Пазара на труда в Австрия без свободно владеене на несмки език и опит в средата, е много предизивикателен, и се наложи да търся доста дълго време работа в началото. Много скоро след като намерих и започнах такава, А1 Груп се свърза с мен и ми предложи отново да се върна в команията.

Намирането на работа тук, имам предвид професионална и свързана с твоята кариера е различно от това у дома. Конкуренцията в центъра на Европа е изключително голяма, много хора се стремят да започнат работа във Виена, и трябва да се бориш. Очакванията, процесът на наемане, дори начинът, по който хората се представят професионално – всичко това изисква адаптация. Другото което е, че хора на моята възраст в Западна Европа винаги са имали възможност да пътуват, да опознаят света, да имат образование на различни континенти, докато при мен в България, и начина по който израстнах, нямаше такава възможност. За мен всичко беше ново и недостижимо в началото.

В личен план, година след преместването ни тук, се разделихме с бившният ми съпруг, и аз изцяло поех грижата за дъщеря ми, и отново започнах живота си от начало, за късмет или не в началото на Корона вирус.

Съвети за други, които обмислят същия път

Много ми е трудно да съветвам, но бих препоръчала при подобен ход, да се подготвиш по-добре от мен за начина на живот, това което те очаква, и какви точно биха били следващите ти стъпка на новото място.

Аз имах време да подготвя само документите, които ни трябваха за преместването, даже нямах време да се настроя психически.

Всеки знае, че понякога растежът идва от дискомфорта, от моментите на несигурност, които могат да те оформят по начини, които никога не си очаквал. Но е важно да се опитаме да минимизираме стреса от това, особено за нашите деца, които са много различни от моето поколение, и това може да бъде нездравословно за тях, независимо че те са много по-гъвкави от нас.

Поглеждайки назад – бих ли го направила отново?

Може би да, когато виждам дъщеря ми щастлива, и току-що приета в реномирано бизнес училище във Виена. Също така, още от началото, това стана моят нов дом, защото аз нямам много близки роднини в България от доста години. Всички дребни спомени, които имаме от детството на дъщеря ми се преместиха и все още са с нас – плюшени играчки, кичур коса, млечните й зъбки. Имаме лабрадор, същият като този, който за съжаление загубихме в България, само месец преди да се релокираме, но много по-палав и непослушен.

Също така, това предизвикателство, ме научи на нови неща, научих много в различни посоки, и промених много неща в себе си и живота си. Смятам, повечето в положителна посока.

Какво ми липсва и бъдещи планове

Приятелите не ми липсват, защото с тези които съм близка поддържам връзка постоянно, останалите просто те забравят😊. Аз нямам дом в България, защото преди няколко години, реших да продам основната ми собственост и да инвестирам в чужбина. Традициите не ми липсват, защото никога не съм била традиционалист, и така бях възпитана. Другото важно нещо е, че ти по някакъв начин трябва да приемеш и уважаваш традициите на новата ти страна, за да можеш да се адаптираш по-лесно и да усетиш културата и хората. Това не е предателство, всеки решава колко и до къде.

Може би ще прозвучи комично, но единственото, което ужасно много ми липсва тук са вкусните зеленчуци, отглеждани в България.

Дългосрочните ми планове, до преди няколко години бяха да се преместя в друга по-любима европейска държава, когато дъщеря ми завърши училище. По-приемаща и по-близка до моя темперамент, защото не планирах дългосрочно пребиваване, и не смятах да остарея в Австрия.

Но както се случва в романтичните филми, неочаквано се сблъсках с любовта на средна възраст, имам още две малки доведени дъщери които ми помагат да подобрявам познанията си по немски много по-успешно, от всички курсове в които съм инвестирала досега, и промених решението си да поостане.

Мисли за парите и баланса

Парите са важни, но никога не са цялата картина. Те дават сигурност, възможности и комфорт, но животът не е банкова сметка.

Моето мнение? Аз искам да имам и трябва да имам финансова стабилност, която идва с ежедневна работа и усилие, но не ми трябват и не искам много пари.

За мен най-важно винаги е било и ще бъде семейството, искам да имам времето и възможността най-близките ми да се чувстват добре, да се грижа за тях, и да са щастливи.

Аз винаги съм имала, и искам да продължавам да имам минималистичен начин на живот, където вещите и предметите, не са толкова важни, а само любимите хора.