Който успее да види невидимото, може да направи и невъзможното

Представете се с няколко изречения..

Казвам се Джоанна Димитрова и съм финансист и корпоративен управленец – с две думи за да разчупим клишетата и сложните изрази и да ги направим по-разбираеми и приемливи, опитвам се да правя нещата правилно за да се получи резултат, какъвто очакват акционерите и собственици на компании. Управлявам процеси и структурирам организационни модели, да работят ефективно и ефикасно. И нещата се получават добре.

Какъв/каква мечтаехте да станете в детските си години?

Детската ми мечта беше да конструирам модели на дрехи и да създавам самите тях както и да подреждам витрини на магазини, което в последствие се превърна в хоби.

На каква възраст изкарахте първите си пари? Разкажете ни някоя любопитна случка?

Започнах да работя през първото си лято в езиковата гимназия след завършен 8 клас като екскурзовод в няколко къщи - музей, няма да го забравя никога беше началото на месец юли, имаше групи от туристи на които разказвах на руски и английски език за живота и творчеството на Гео Милев, за неолитните жилища и всичко, което е част от историята ни. Бяха изключително вълнуващи моменти за мен на радост и удовлетворение, защото правех нещо полезно и на хората им беше интересно. Получавах в края на месеца 60 – 80лв. и ги давах на майка ми за да имам и аз принос в семейният бюджет. Това ме караше да се чувствам полезна.

Кои са основните фактори и примери, които ни изграждат като личност в по-ранна възраст и формират нашите интереси? Каква е Вашата рецепта за любознателност, източници и извори на информация и вдъхновение в този етап от човешкото ни развитие?

Мисля си, че любознателността е основният фактор, който формира и изгражда човека. Без нея и желанието да задоволяваш ненаситното си желание за досег и научаване на нови неща, които стимулират креативността и логическото и нестандартно мислене – Да мислиш „Извън кутията“ и да излезеш извън приетите стандарти и норми, които се приемат и притежават от всички просто нищо няма да се получи. Да си различен, единствен, неподражаем и креативен в решения и създаването на възможности. Да ходиш навсякъде, да срещаш различни казуси, хора, да присъстваш на събития от различен калибър, форма, съдържание, да разговаряш и да се срещаш с различни хора. Да докосваш и усещаш пулса на новото и различното, да избягаш от модела на подражаемото и повтарящото се. Всеки ден да бъде различен и запомнящ се с нещо.

Настъпи ли някаква съществена разлика във възприятията Ви в по-зряла възраст за това какво ви мотивира да правите или не нещо?

Ами НЕ, просто стана по-мъдро и осъзнато, по-логично и по-голямо, разширено и допълнено с много разлики и разнообразие, с полезност и отдаденост за предаване на околните. С голяма удовлетвореност и старание за още повече новости и креативни действия и решения, които да променят условия и хора. Носи радост и удовлетворение от това да се обърнеш назад и да си кажеш… Все пак не е лошо и си струва, продължавай така напред, получава се!

Чие беше решението къде да следвате висше образование и какво да учите? Правилно ли беше това решение, погледнато към днешна дата?

Решението си беше изцяло мое, много е индивидуално за всеки и зависи изцяло от натурата и характера на самият човек, моите родители не са ме съветвали или напътствали какво да уча, оставяли са ме да взимам от малка сама решения за себе си и да преценям кое е правилно за мен от позицията на моята интуиция и мисъл. Противно на всички други модели, насоки и разбирания аз не започнах да следвам висшето си образование веднага след завършване на езиковата гимназия, просто заминах за Швейцария, огледах се, пътувах, събирах информация и работих, образовах се и се учих, съчетавайки теорията с практиката, и така разбрах, че финансите и Мениджмънта са за мен, защото вече ги практикувах и виждах, че все пак от мен ще излезе нещо. Тогава и реших, че ще уча и ще се занимавам с Мениджмънт и Финанси. Баща ми каза, че нищо няма да се получи, защото това е мъжка професия и , че ще се върна с подвита опашка след вторият семестър и ще се откажа. Просто му се усмихнах и не казах нищо. Аз така сега постъпвам и с моя син – учителят е хубаво да посочи на ученика къде да търси решението, но той сам трябва да го намери, не да му бъде показан на готово. Очите могат да видят това, което мозъкът може да анализира и да предвиди.

Споделете ни повече за Вашите интереси, знания, умения и хобита?

Обзавеждане и дизайн е хобито ми още от 13 годишна, когато размествах мебелите в къщи през деня и когато майка ми се върнеше от работа побесняваше какво съм направила и ги връщаше обратно на местата им. Просто имаше различно разбиране и усет и не приемаше моето. Тогава реших, че първото което ще направя е да си купя мой собствен дом и да го обзаведа и подредя както аз го виждам, така и направих. Тренирам бадминтон от 10годишна професионално, но е и мое хоби и до днес, спорта като цяло, скуош и покоряването на върхове в планините. Четенето на анализи и правна литература, правото е огромно мое хоби, просто го учих като основен модул в четирите семестъра, но не го продължих като специалност, просто си остана хоби.

Бихте ли сменили професията си днес и кои сфери на дейност грабват Вашия интерес?

Не бих променила, но изменям и надграждам фокуса и погледа на нещата, начина и подхода към различните казуси и преструктурирането на съществуващи модели и начини на работа, в зависимост от напредването на мисленето и генерирането на по-работещи и адекватни стратегии за реализация и за дългосрочност като резултат. Опростяване на нещата без излишна сложност и обременяване с факти и данни – простичко, точно и ясно!

Казват, че личният бранд е всичко онова, което говорят хората за Вас, когато не сте с тях в една стая. Какво бихте искали да чуете днес?

Истината! Живеем в една среда и обстановка на двупосочен модел – говорим едно, с ясното съзнание и убеденост в правотата си, докато не ни зашлеви живота с един звучен шамар и ние пак се питаме защо така и откъде ни дойде пък това сега? Докато от другата страна някой ни е казал нещата направо, без да се замислим и дори за миг как ще ги приемем и дали въобще ще ги разберем, просто ги отхвърляме и забравяме за този човек, изтриваме го от съзнанието си докато….нещата не се случат така, както сме чули преди времето, когато сме го изтрили, тогава макари късно вече му се обаждаме, ако имаме смелост или ни е важно и започваме да питаме защо така…Късата памет е много лош порок!

Емоционалната интелигентност, адаптивността и гъвкавостта ни, както и меките ни умения са ключови условия за успех през последните няколко години. Как се справяте с ежедневните предизвикателства на живота, за да сте в добра кондиция и настроение?

Релаксирам и медитирам, чета много по темата и ми доставя истинско удоволствие да се самовъзпитавам и самообразовам за всичко, което е конфликт и разрешаване, проблем и задълбаване в него до разрешаване, вникване в проблема, в казуса, в неговата дълбочина и зародиш, генезиса и същината му, тогава вече е лесно да обединяваш хората и да вникваш в логиката и да си обясниш поведението на всеки и да обмислиш постъпката му и ролята в конфликта, противоборството или различното възприятия и налагането му с метода на силата и принудата. Колкото до настроението ни – то изцяло зависи от нас самите, не от другите, ако ние сме в мир и уравновесеност дълбоко в себе си, нищо няма да ни влияе, мъдростта и разума отсяват и генерират обратна връзка и спокойствие при реакция и излизане от конфликтни и непредсказуеми ситуации. За това си трябва усъвършенстване и опит. А времето е именно за това – търпение и упоритост!

Какви са най-важните изводи, които направихте досега за поддържане на правилната комуникация с оглед на различните характери на хората, които срещате ежедневно  – колеги, приятели, близки?

Няма лоши или неразбираеми хора – има просто грешен и неправилен подход към тях, грешно отношение, неразбиране и не поставяне на мястото на другия. За всяко нещо в живота си има причина и следствие, ако човек се замисли и си задава въпроси и си отговаря след всеки път ще стига до изводи, до които преди не е стигал и така ще придобива компетентност от всеки казус или случай. Яда и огорчението, омразата и ненавистта или злобата са погрешните учители които водят индивида към пропастта и неговото падение. Щастието е в това да постъпваме правилно, бъдейки самокритични към себе си. Колкото повече толкова по-добре. Не е важно количеството, а качеството, защото нека да не забравяме, че и в ежедневието ни количествените натрупвания неизменно водят до качествени изменения. А резултата от това не е полезен и добър за никого.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важно измерение и следствие от това, което правим! Като финансист работещ основно с пари и изграждащ стратегия за парите ще кажа следното: Парите са средство и велик мотиватор, който води и движи света и нас в него, ценен ресурс, създаващ блага и полезност, удовлетворяващ усилия и положен труд и реализация на идеи, създаващ стабилност и сигурност за повечето хора  до момента, до който не се прекрачи границата и не се премине от другата страна където е алчността. Стигне ли се до тази фаза от там връщане. Няма! До там е човешкото, извън тази границата човек става роб на парите и на собствената си алчност, която го води на там където той моделира усета и ненаситността си за още и още и там стопер няма…От тази точка няма връщане към нормалното.

Парите са средство – ценно и важно, зад които стои стремеж, желание и задоволяване на потребности, в по - голямата си част служат за оправдание на много от нашите действия, но те са в името на нещо, което все пак е добро за човечеството, защото са един от двигателите и мотиваторите за неговия напредък и успех. Но не са всичко, и не всичко е на всяка цена!

Какъв е най-ценният кариерен съвет, който бихте дали на хората?

Правете това, което е Вашето призвание и Ви носи радост, удовлетворение и виждате смисъл в него, радвайте се на малките успехи и на ползите от тях, защото това е смисълът на живота - да се наслаждаваме на това, което правим и да оставяме след себе си спомени за които обръщайки се назад един ден да си кажем: Е, все пак си струваше, това вярно ли аз съм го направил?

Изкуството, до което човек рано или късно достига един ден е да правим от невъзможното възможно. Окото може да види само това, което мозъкът може да асимилира. Никога не спирайте да опитвате, да мечтаете, никога не се предавайте и не се отказвайте и колкото и да е трудно става лесно, трябват само търпение и постоянство. Останалото е вяра и мотивация!

KEEP WALKING!